Ако коментирах само злободневно, бих нарекъл този постинг с думите от припева на една песен на НЛО – „Този Гошо скочи лошо на един от тия”. Става дума, естествено, за конфликта Георги Първанов – Сергей Станишев. Мен обаче ме влече българската близка история и аз търся в нея не пав... палави „серафимки”, а  източници на знание, обяснения на сегашни събития и предсказания за бъдещето ни. Другото... я, да не се отплесвам.

 Нарекох постинга си на възможните СПОРЕД МЕН четири варианта на нашите социалисти за цел на мероприятието „АБВ vs БСП“ (или обратното „БСП vs АБВ“). Тъй като движението АБВ се обозначава като подраздел на социалистите, а самите социалисти се броят за наследници на българските комунисти, започвам с първообраза им и неговите метаморфози.

На 2 август (къде обед) 1891 година на една поляна под връх Бузлуджа се провел учредителният конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП), на който са приети програмата и устава й. Това е първата партия в България, която обединява съществуващите социалистически дружинки в една организация. Отбелязвам, че докато тази политическата доктрина, т.нар. научен социализъм, дойде от индустриална Европа до нас, вече са били изминали 8 години от смъртта на Карл Маркс, а на неговия съратник и приятел Фридрих Енгелс му оставали само още 4 години живот.

Основните цели на Програмата на БСДП (защитавани от Димитър Благоев и Никола Габровски) били пропагандиране на социализма и организиране класовата борба на пролетариата за постигане на крайната цел, наречена "социален преврат", т.е. обобществяване на средствата за производство. На Бузлуджа била представена и друга програма за развитие на социалистическото движение в България, защитавана от Сава Мутафов и неприсъствалия на конгреса Константин Бозвелиев, представители на т.нар. Женевска група, която задържала социалистическото движение в неговата просветителска форма. Тази програма не била приета.

Тези противоречия избили още на следващата година. На Първото пловдивско търговско изложение през 1892 година Благоев и Габровски свикали втори конгрес на партията, на който поканили само делегатите, извън Женевската група. Останалите извън партията социалистически дейци обявили съществуването на Български социалдемократически съюз (БСДС). По-известни имена сред учредителите са Евтим Дабев, Янко Сакъзов и завърналите се в родината Кръстю Раковски и Слави Балабанов.

След още две години на остри полемики дали работническото движение може да се ограничи само в рамките на икономическа съпротива или трябва да се създаде политическа класова организация и борба, през 1894 година партистите (БСДП) и съюзистите (БСДС) се обединили в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Обаче главният въпрос пред обединената партия си стоял. Благоев, Кирков и Гаврил Георгиев настоявали, че целите на БРСДП  могат да бъдат реализирани само от работническата класа и главните усилия трябва да бъдат насочени към нейното политическо организиране. Тъй като по това време работническата класа все още представлявала незначителна част от населението на България, те били наречени "тесни социалисти". Другото течение, в което били обединени всички опортюнисти, препоръчвало дейността на БРСДП да се насочи към широкия кръг на дребните производители, откъдето идва и тяхното наименование "широки социалисти".

(За тези мои читатели, на които вече „започва да писва от история“, ще препоръчам да наложат днешните събития на деление в БСП върху разказаното токущо и да... да продължат с четенето нататък.)

С настъпването на 20-я век индустриалното производство в Европа и света започнало да се ускорява видимо. Изменя се индустриалната среда и потоците от хора, работещи в нея. Идеалната, теорeтичната, постановка на марксизма от миналия 18 век започва да се нуждае от корекции. В Европа се настанява "ревизионизмът". Той идва и у нас. Българското му име е "общоделство" по името на сп."Общо дело", издавано от Янко Сакъзов. В 1903 година става разривът. На десетия конгрес на БРСДП тесните социалисти се оформят в самостоятелна революционно-марксистка партия БРСДП (т.с). "Ревизионизмът беше отклонен и още веднъж се подчерта марксисткия характер на партията на българската работническа класа", както пише в Историята.

Следващото десетилетие БРСДП (т.с.) посвещава на изграждане на организационните си структури - местни и централни. Това са по-скоро не партийни, а синдикални образования. На профсъюзите (в това време наричани синдикати) е поръчано "осъзнаването на работническата класа". Именно като синдикален деец в началото "пробива" в Партията Георги Димитров.

България заедно с всички воюващи в Първата световна война страни преживява обща криза, която под влияние на Октомврийската революция през 1917 година придобива революционен характер. Понеже работниците били станали войници, партията на тесните социалисти насочила усилията си към войнишките маси, но революция от болшевишки тип в България не станала. Май идвало редът на земеделците да управляват страната. И Партията започнала да взема мерки. Само два месеца след създадения от Ленин Трети комунистически интернационал през 1919 година 22-ят конгрес на БРСДП(т.с.) се превърнал в първи на БКП (т.с.).

(Пътьом, защото няма съществено отношение към темата ни, отбелязвам първото появяване на абревиатурата БКП – в 1922 година, цели 31 години по-късно от Бузлуджанския конгрес! Това разминаване в годините не е никак малко, представлява една четвърт от всичките 122 години от 1891 до 2013. Ако днешната БСП е наследница само на БКП, що ще всяка година да свиква събор под връх Бузлуджа и защо не кани на този събор членовете и симпатизантите на съществуващата и днес Българска Комунистическа партия?Впрочем това „дребно“ разминаване да не излезе „по-едро“ в бъдеще?)

Така-а-а... В 1922 година курсът за въоръжено завземане на властта бил официално оповестен. Но само силите на комунистите да превземат целия свят не стигали. Трябвало да се изчака до появата на новата доктрина в Европа - фашистката. (Както Хитлер помогнал на Сталин на времето, така и днес АТАКА помага на БСП. Дали не съм прав, когато правя този извод? Какво ново под слънцето?) Преговорите за коалиция с БЗНС и РСДП през 1934-1935 година пропаднали. Работническата класа пак се противопоставяла на всички останали класи от Народа. През 1940 година БКП погълнала другата работническа партия в България - РП и се нарекла БРП (Българска работническа партия). На своя Пети конгрес през 1948 година, когато вече нямало проблеми в пътя по който да върви страната, Партията върнала името си БКП.

И така до Промяната. С главна буква, защото става въпрос за „10 ноември“.

Това е кратката история на Партията от създаването й през 1891г. до 1989-та според учебниците. Сега за новата й история след 10 ноември.

Под влияние на Перестройката (от 1985 нататък) комунистическата партия се отказа от твърдата си привързаност към идеите на Георги Димитров и започна да прави своя срамежлив завой към социалдемократически позиции. На 2 април 1990 година тя се нарече "социалистическа", като изрично подчерта, че е наследник на комунистическата БКП, а започна да изгражда "демократичен социализъм". В края на 1991 година на своя 40-ти конгрес тя вече няма да споменава "демократичен социализъм" или нещо друго с точно значение, а ще се нарече "модерна лява партия". В следващите години ще се повторят историите с разцепване и последващо обединяване на комунисти и социалдемократи. При това със същия стар резултат, плачевен за „широките“ и всякакви там тям подобни.

Ще прескоча имената на ясните комунисти, те не се „забравят“. Но ще спомена имената на някои от дейните „социалдемократи“ (в кавички, защото кой комунист, кой социалдемократ, кой свободен или обединен демократ, вие ги различавайте), тъй като „борбата е безмилостно жестока“. И което е по-важното – продължава и така забавя преминаването на цяла България в демократичния свят. „Старите“ - Атанас Москов, Петър Дертлиев, Александър Томов, Николай Камов, Чавдар Кюранов… и „новите“ Йордан Нихризов, Петър Москов, Стефан Софиянски, Меглена Кунева…

(В този кратък преглед не включвам разглеждането на национал-социалистите, макар глобалните цели на хитлеристите и сталинистите да са еднакви, а се различават само по националния обхват на участниците. Не включвам и вечно битите и използвани жертви на комунистите – земеделците с техните подразделения. Представяте ли си каква какафония би се получила.)

Ако питате мен, цялата тази объркана история се оправя изведнъж при едно допускане: социализъм (комунизъм) и социалдемократизъм са едно и също нещо, разбиранията на носителите им за устройството на света са еднакви. Разликата е, че комунистите налагат тези техни разбирания на всички други хора чрез „огън и меч”, а социалдемократите са за по-мекия вариант – „с блага дума и таланта на целия народ”.

Да, но обществото на „равните, свободните и щастливите” прилича на равномерно движение за което пък знаем, че независимо от скоростта с която се осъществява, е неотличимо от покоя. Какво от това, че идва времето, когато „мекият вариант” на социалдемократите няма да върши работа и ще се наложи да се използва „твърдият вариант” на комунистите? И обратното. Какво значение, когато пак „ще го отнесат” конкретните съвременници. И пак безсмислено, защото бедата е в теорията, а не в „съзнанието на хората”.

След Промяната от 1989-та започнаха „новите“ трудности на довчерашните БКП-комунисти. Прескачам всичките сливания/разделяния, отмятания/връщания, пред- и задкулисия, партийните и личните драми на участниците в „успехите“ и „грешките“ от Началото 1989 до миналата 2013 година. Да се съсредоточа само върху новото възраждане на движението АБВ и да се опитам да предложа на вниманието ви някакви платформи за негова преценка, „Опорни точки“, както се казва според модата днес.

Изложението им в следващите редове не претендира за подреждане по вероятност на случване във възходящ или низходящ ред. Аз не съм стратег, дори не и летописец, а най-вече подстрекател. Имам предвид, че искам да създавам приблизителна карта на обществената джунгла и държа да я споделям, разпространявам, с други мои съграждани. За да я правим все по-точна, действуваща и полезна.     

Възможен е вариантът „разцепване“ на социалистите. На „тесни“ (Станишев) и „широки“ (Първанов). Време им е. Мисля няма съмнения, че Станишев е „тесният“ – вижте как първото с което започва и последното с което завършва, е „Нашата цел е да не допуснем отново ГЕРБ на власт!“. Как я мисли тази работа!?  ГЕРБ изобщо не е „Бойко Борисов“, а едната трета от всички гласуващи българи. Отделно поне половината негласуващи българи, ако се активират за избор при някакви обстоятелства, няма да изберат на никаква цена червената бюлетина. А как биха гласували мафиотите от всякакви бои, ако трябва да избират между социалистически лагер и капиталистически свят?!  

При такова допущане за генезиса на противоборството Станишев-Първанов, бих казал „горкият Станишев“. Орешарски първи ще му „скрои шапката“. Той е експерт именно по тези неща. А как мислите ще постъпи Мая Манолова? Тя именно, защото чух по телевизията („Лице в лице“ и Димитър Цонев) самият Първанов да припомня,  ехидно разбира се, че е била сред учредителите на първото АБВ от 2011 година. Е, след като се е осъзнала един път, ще се осъзнае и друг път.

Сериозно. Станишев има ужасно по-силен противник от тия тарикати и това е Европа. Чудя се кой, без малко да напиша глупак, наивник е решил, че С.С. не е съветско чедо. Такова е! Той никога няма да разбере, а камо ли да приеме, че в крайна сметка Европа е по-силната теория, тъй като „е единна в многообразието си“. Чудя се как е възможно един иначе интелигентен човек да не разбира това?! Често споделям с един приятел такъв тип разсъждения. Това ми харесва, много е… нагледен. Знаете ли неговият отговор на моите недоумения? – „Един чук не може да вади гвоздеи. Станишев е добър и тежък чук. Обаче чук! Не може да извади гвоздея от душата на народа.“

Във връзка с последните думи – Може би е дошло време да сменим „чука“ с „тесла“. Засега. Може би е радващо, че именно водачът на българските социалистически евродепутати Ивайло Калфин (който на всичкото отгоре формално не е член на БСП) е първият човек, който подкрепи Първанов и неговото АБВ. Може би защото вижда в това движение вариант за реформиране на БСП в европейска социалистическа партия.

„Ха дано! Ама надали.“

Дотук добре. С „тесния“ Станишев приключих. Обаче остава Първанов! А и той е комунист. Ами, не мисля добре за комунистите. Тяхната първа природа е „Ние! Да мрат враговете ни!“. Не се колебаят да убиват за идеята си, ако имат оръжие в ръката. Ако това оръжие им е отнето, проявяват безпримерна, безподобна наглост да си го върнат. И няма изключение от това правило в цялата им история вече повече от век. Как да повярвам, че движението АБВ не е просто рокада във върховете на управлението, за да оцелее Идеята?!

Примери за такъв сценарий – бол. То май други няма. Дори Горбачов взе иконата в свои ръце и обиколи три пъти кривата круша, за да осъмне народът пак под нея. Говоря иронично за днешна Путинова Русия. А у нас? Колко пъти лошото ченге си отива и идва доброто… И к‘во? – „Горе“, „долу“ БСП! Каква е гаранцията, че Първанов и Станишев не са един екип ченгета? Ако това е така, то това е най-лошият сценарий за България. Тя ще продължи да се лута по грешния път, които я отделя от - хайде да не пиша „от демократичния свят“, а „от преуспяващите богати нации“.

А най-хубавият вариант за България е едно ново Съединение. Говоря за Съединение като онова от 1885 година. Мисля си, че българският народ (не говоря за комунистите, които са „винаги“ и „единствено прави“) в огромната си част е склонен към такава стъпка. Доказателство за това е исторически потвърдената българска толерантност към всички, които живеят редом с него и не са „съвсем българи“. Е, че българският народ е и „страхлив“, по-точно казано: нерешително се тарикатее и преди да кандиса за каквото и да било, първо „изручва жабетата“, също е много вярно. Но какво пък – време е след почти 130 години да се състои едно ново Съединение!

За такава една Промяна, струва ми се, би могло да помогне и Движението АБВ. Ако неговите създатели и последователи са искрени в намеренията си да разширят базата на подкрепящите лявата идея. Но „лявото“, разбирано като искания, съобразени с всеобщото им приемане и от „дясното“, разбирано като настоявания, налагани само със слово и пример и приети с консенсуса на цялото общество.

„Ха дано! Ама надали.“

Както вече веднъж записах по-горе, не вярвам, че Първанов е станал „господин“ междувременно. Като гледам лицата от учредителната среща на АБВ, виждам само лично предани нему или зависими от него хора. Това не говори добре. Не говори добре и фактът, че ръководните БСП-партийци поголовно се ослушват и не смеят да се дистанциират от Станишев. Макар да има някаква надежда, че настроенията сред редовите членове и симпатизанти на БСП не повтарят техните „висши“ интереси. Впрочем, ако имам причини да пиша точно този постинг, най-важната от тях е възможността да споделя обществено именно тази мисъл с тях! С „ляво ориентираните“. С онези, които „живеят на територията на Източна Румелия“, ако ми позволите да продължа паралела със Съединението от 1885 година. Другите – хората с десни демократични разбирания, не ги мисля. Те живеят в „Княжество България”. Свободни са.

Сега ми позволете да прецизирам последните 2 изречения.

Когато написах, за опасението си, че Движението АБВ може би има целта да разшири базата на гласуващите за БСП с колебаещите се българи, които – да го кажа опростено – не харесват Бойко Борисов, но никога не биха посегнали и към алената станишева бюлетина, като след изборите извърти същия ДПС-номер от сегашното 42-ро НС, коалирайки се с Партията-майка, имах и имам най-вече подозрения, произтичащи от това кой от „десните” подкрепя Първанов в новото му начинание. И най-вече – от кои „десни, подкрепящи АБВ” Станишевата Партия не се плаши! Докато хипотетичната възможност за някаква широка следизборна коалиция между Първанов и Борисов направо ги хвърля в ужас. И има защо според моето обяснение на ситуацията: Станишев и компания имат лостове да контролират такива „десни”, докато Първанов е друга бира – родна, комунистическа/социалистическа.

Такива „контролирани десни” са обособени в няколко групи като най-медийно осветените са участниците в Реформаторския блок. Изредих преди 3 страници имената на лидерите на партиите от РБ. Сега се „вглеждам” в подробностите около тях – онова, което пише за тях в Мрежата, както и „миризмите”, които лично аз съм усетил през демократичните ни години.

Йордан Нихризов е личният избор на покойния вече Петър Дертлиев. Писал съм много за последния. Той е един от „убийците на синята надежда”. Четете там. А от Йордан Нихризов имам лично впечатление – същият подлец като Данчо Ментата е.

Петър Москов е внук на Атанас Москов. Кръвта вода не става. За последния не мисля да пиша друго, освен да задам въпроса си: Защо алената блогърка Светла Василева много харесва Атанас Москов, а хора като мен – не? Достатъчно показателно е. А, щях да забравя – Петър Москов е син на костовистката Ема Москова.

Споменах Иван Костов и се сетих, че съм забравил в именника неговия личен избор за шеф на новия ДС-Б отбор Радан Кънев. Интересна личност е този Кънев – например за него можете да намерите в Мрежата, че е племенник на Елена Костова. Дали е вярно, не знам.

Меглена Кунева е снахата на един от ЦК на БКП и кръвна роднина с Трифон Кунев, когото именно БКП е затрила. Демокрацията я заварва на синекурна партийна длъжност и я сваля оттам принудително. Имам предвид - не по нейно желание. Четете в Мрежата. След десетина години избира Царя и от неговата квота стана министърка в Тройната коалиция. Следват европейските й номера „ала Йордан Радичков” – наивните я избират на едно престижно място, а тя го предоставя на един друг, който иначе никога не би бил избран. В днешното й поведение отбелязвам твърдата й отрицателна позиция към ГЕРБ и Бойко Борисов. Забележителна е, макар и не толкова силна като Станишевата ненавист.

Стефан Софиянски е човекът, който навремето подкрепи Стефан Савов в неговата борба срещу Филип Димитров. И с когото ДС много сбърка, предпочитайки Иван Костов пред него. Знаете ли например, че Стефан Софиянски по майчина линия е от рода Габровски? Може би това да е причина за недолюбването му от Партията. Тя, Партията, години наред неглижираше ролята на Никола Габровски в създаването на първата БСДП. Все Благоев, та Благоев! И Георги Димитров. Защо така, питайте комунистите. А, да не забравя – внуците на Софиянски по майчина линия ще имат кръвна връзка с Васил Божков-Черепа.

За земеделката Петя Ставрева, личен избор на Анастасия Мозер, една друга „убийца на демократични надежди”, няма да пиша. Земеделците не са моя тема в този постинг.

А за СДС какво, освен да попитам като седи в РБ кого представлява? Надявах се Емил Кабаиванов да даде отговор. Не го даде. Днес от Божидар Лукарски нищо не чакам. Той не е брашно за демократична баница. Ех... Пак ще трябва да гласувам за ГЕРБ.

Простете ми, читателю, ще се отклоних от темата „Варианти пред АБВ”. А дали съм се отклонил съществено?

Би било утопично според мен да се твърди, че в България комунизмът в неговия отвратителен революционен вариант БКП/БСП вече си е отишъл. Българите сме търпеливи тарикати, еволюционисти. Т.е. чакаме еволюцията да свърши нашата работа. И не вярваме в Бог. Ако на евреите, този богоизбран народ, са трябвали 40 години, за да намерят Хаанан, колко ли години ще трябват на нас?

Така погледнато, става съвсем резонен въпроса към мен: Като мисля така безнадеждно, защо пиша моите постинги такива, вместо да „ям, пия и дъвча“?

Отговорът ми е личен.

След време Господ ще ме попита:

-       Ти какво направи за народа си?

И тъй като ще трябва да отговарям честно, защото Господ чете мислите, искам да му кажа:

-    Някак се съпротивлявах, Господи. Мърдах. Не изгубих надежда. Говорих. И сега се надявам на онези, които останаха след мен.

-    И смяташ, че това е достатъчно?

-    За мен – да. Аз съм обикновен българин. Не съм надарен със способностите на Ботев, Левски или Вазов.

-    Друго имаш ли да кажеш в своя защита?

-    Да. През тъмния януари на 2014 година написах искрено, че първата стъпка за демократична България би трябвало да бъде широка следизборна коалиция между ГЕРБ и АБВ. Те трябва да се обединят, за да се контролират съвместно и така да правят успешно узаконяването на демократичните принципи в страната. Най-напред! Пък после нека се редуват демократично през 4 години.

  И моля те, Господи, дай на моя народ разума да стане като германския, например.