„СИНИТЕ” КОСТОВИСТИ – ОСНОВНОТО ЯДЕНЕ. „Предястието” (1989-1993) беше описано в предния постинг. Сега четете за „основното блюдо” (1994-2005). И обърнете внимание, че вече не Филип Димитров е начело на коалицията, а Иван Костов със собственото си лице. Затова Костовисти е изписано директно, а „синьото” е в кавички.
Само няколко реда за преход от едното състояние в другото.
След пресконференцията на Желев на „боянските ливади” от август 1992 (http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/06/vij-koi-govori-8.862443 и http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/07/vij-koi-govori-9.862831) „гръмна пушката, окачена на стената още в първото действие”. За 4 месеца всичко беше свършено – до новата 1993 година със задружните усилия на цялото партийно войнство правителството на Филип Димитров бе свалено от власт. Имената на „сините мравки“, така обществото нарече депутатите на СДС, които гласуваха против собственото си правителство, са дадени в http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/21/vij-koi-govori-96.870397. Те бяха 23-ма на брой. От тях имаше министри в следващото правителство, Беровото, но дотам. Когато след още 4 години Костов пое властта, той не взе нито един от тях. И правилно. Никой не обича предателите след тяхната употреба Командирите още по-малко.
Отбелязвам, че досега вашият интерес, блогъри, към тези събития специално - края на Ф.Димитров и идването на Л.Беров, е твърде вял. Защо? - не мога да си обясня смислено. А точно по времето на Любен Беров – 1993/1994 – в България се заформиха икономическите групировки, заложени в другата програма на БСП („червените мобифони”), не тази за Сполуката („червените бабички”). И когато Беров стана излишен като параван за тази „демократична“ трансформация на Партията (също като „сините мравки“), тъкмо „мобифоните” му духнаха под опашката. И поставиха Виденов на власт през декември 1994.
Събитията от това време поразително приличат на сегашните:
Любен Беров (ДПС) смени Филип Димитров (СДС), без да има нови избори. Просто избраното със синьо мнозинство НС, в резултат на партийна врътка, стана червено. Парламентарна въртележка му викат по конституция. Парламентарната група на СДС остана в Събранието, намалена наполовина и от нея зависеше толкова, колкото в сегашното НС нещо зависи от ГЕРБ. В сегашното НС парламентарната група на ГЕРБ е най-голямата (както реши Избирателят), но съюзените комунисти, подкрепени от националсоциалистите имат свое правителство и управляват другояче. Парламентарна аритметика.
Обаче избирателите с представата в главите си за онова първото демократично СДС и тогава (1993) и сега (2013) са поне милион и половина – една трета от избирателите. Твърде много и твърде дейни, за да се примирят. И сценаристите на прехода бяха изненадани, както ТОГАВА - от масовото протестно движение, инициирано от гладната стачка на Едвин Сугарев, който поиска оставката на президента Желев заради липсата на морал в политиката му, така и ДНЕС от протестите на граждани и студенти срещу правителството на Орешарски със същите искания. Тогава Беров издържа още година и нещо, а днес колко ще издържи Орешарски?
Е, ще видим. После, тогава - след Беров, търпяхме още 2 години чисто партийният Жан Виденов, който се провали подобаващо за социалист. Сега ще има ли нов „Жан Валжан”? Но по-важният въпрос е – поумняли ли сме за тези 20 години? И важната поука – че ние сме жертвите и в двата случая.
Докато онези социалисти (от същата партия БСП) гласят техните си работи, не си мислете, че „сините” спят. Само две седмици след изборите, които узакониха БСП на власт (14 декември 1994) "Иван Костов се настани в кабинета на Филип Димитров". Кавичките означават цитат: от печатания на синя хартия вестник "Стандарт":
"Безпартийният икономист стана новия шеф на СДС. Той се оказа най-приемливата фигура за синята коалиция, защото не е смятан за пълно протеже на бившето ръководство. Заместник-шефове на НКС са Васил Гоцев, също безпартиен, и социалдемократът Крум Славов. Засега те нямат ресори. За главен секретар бе избран Христо Бисеров от КЕП. Още преди гласуването Йордан Соколов и Петър Стоянов обявиха, че нямат желание да са в ръководството на коалицията. 62-годишният Соколов каза, че е възрастен за поста, а Стоянов повтори, че няма необходимите качества. Иван Костов каза преди изборите в интервю за "Стандарт", че ако се провали, не вижда защо трябва да остане в политиката. За политически неуспех трябва да се плаща, уточни той."
За политически неуспех трябва да се плаща, уточнил Костов. Явно е визирал Филип Димитров, който си подаде оставката само 2 седмици след като СДС изгуби на изборите и стана втора политическа сила след БСП. Записвам за историята, че Костов загуби всички избори след 2001 година, а подаде оставка чак при последните – през май 2013 година! И това ми било демократ.
Преди да премина нататък искам да цитирам едни думи на Филип Димитров от 15 декември 1994. Ще помоля да ги имате предвид, когато оценявате приноса му за демокрацията в България!
"До всички с които не успях да се срещна в тази кампания: Много нещо се каза през тези дни. Много нещо се повтори и потрети. Сигурно сте се уморили да слушате. Но има едно просто нещо, което всеки може да разбере. България има нужда от честно и силно управление. Честно и силно правителство може да й даде само СДС. Имам правото да го заявя, защото СДС единствен събра сили да изгони корумпираните от своите редици. СДС единствен се опита да воюва с престъпността и мафията през 1992 година. Тогава загубихме сражението и ни свалиха, защото наши избраници и съюзници ни изоставиха. Знам, че сега трябва да водим тази война с всичка сила докрай. И че можем да победим. Комунистическата партия мечтае за много гласове, разпилени по партии-джуджета, или изгубени, защото хората са си останали в къщи. За да има БКП по-голяма относителна тежест. За да влезе пак Доган в парламента. Призовавам ви: Не допускайте това. Направете всичко по силите си в оставащите дни, за да има България честно и силно управление. Силата е във вас. Дайте ни силата, за да проявим твърдост и решителност. Дайте ни силата в името на България. Тогава победата няма да е моя. Няма да е само ваша. Ще бъде победа за България."
Ще бъде победа за България!
Иван Костов избра тази победа в бъдещето да бъде за НЕГО. За Партията му. Ако приемете тази хипотеза, ще можете по-лесно да си обясните всички по-нататъшни събития, които ще последват. В този постинг искам да стигна до управлението и на Царя, включително. По две причини, в същност поради една – демократично управление на България е възможно само в рамките на Европа на запад от нас и по презумция демократични сили са само десните сили и монархиите от западноевропейски тип.
Вмъквам, че поради важността на тези процеси в страната, те трябва да се разгледат в подробности, а не в рамките на 5-6- страници. С такава цел бях отворил една поредица от свързани постинги за управлението на Костов (1996-2001). Нарекох ги с общото име „Фабрики за илюзии” (публикувани февруари 2013) – именно защото демокрацията при Костов си остана несбъдната мечта. Събитията обаче от текущата 2013 година ме изненадаха и съвсем естествено изместиха разговора за история в тези преломни времена. Засега „фабриките за илюзии” са замразени. Ще им дойде времето, в това съм сигурен. Още повече, че текстът съществува, само остава да се оформи като отделни постинги.
Ще дам няколко „сини“ имена, които, на свой ред в края на 1994-та, взеха сребърниците и викнаха „презрете го“.
- Барух Шамлиев, „апостол“ от закуската при Митеран написа (в."Дума" от 27 декември 1994):. "СДС, чао! … кой е виновен за сегашният изборен провал на СДС. Засега се сочи името на Евгени Михайлов като главен изборджия. Няма да се пропусне и на Едвин Сугарев, и не на последно място, Фил Димитров - крайно десният консерватор, който стои начело на СДС."
- Владимир Костов, от българската секция на ВВС по Тошово време (в."Континент" от 23 декември 1994): "Наивно е да се очаква, че потенциалните опасности, които носят екстремизмът и безотговорността на Филип Димитров и досегашната му компания в НКС, се отстраняват автоматически с поражението на СДС в изборите и с евентуалните промени в състава на НКС. Цялото общество, включително подчертавам, и БСП, и нейните симпатизанти са заинтересовани СДС да успее да се освободи от екстремизма и безотговорното спрямо обществения интерес поведение, които отличаваха дълго време ръководството му. Дано това стане по-скоро."
- Петко Георгиев, журналист работил в БНТ,Гласът на Америка, радио „Свободна Европа“, ББС, Нова ТВ, бТВ): "НКС остави СДС без обществено значими партньори и съюзници. След няколко неуспешни опита за поглъщане НКС обяви независимите земеделци за врагове. Същата съдба споделиха партията на българските турци и всички партии и организации, неприели да се слеят със синята централа. НКС насочи предизборната кампания на СДС срещу Нора Ананиева, Ахмед Доган, независимите монархисти, новите коалиции и всички малки партии, т.е. срещу всички. В крайна сметка НКС загуби изборите от името на СДС.."
- "Дума прес", 27 декември 1994, на първа страница голямо заглавие "Ванга: българските работи вече са оправени!": "Оправено е вече, оправено е, каза пророчицата, след като беше запитана кога ще се оправят българските работи. На церемонията присъстваха Светлин Русев, Йордан Радичков, арх.Лозан Лозанов, Невена Коканова, бившият външен министър Станислав Даскалов, поклонници на пророчицата и членове на Атлантическия клуб."
А интересува ли ви какво казва „бай Пешо“ - вътрешнополитическият коментатор на вестник "Новинар", на 15 декември: "За какво ми е демокрацията - разсъждава бай Пешо, който още въздиша по бай Тошо - като нямам хляб? Посяга към съответната бюлетина и си осигурява хляба. Демокрацията ще я остави за по-добри времена. Когато няма да мисли за хляба.".
Същите номера, нали?! Тя, демокрацията е хубаво нещо, ама не храни. А при социализма имаше хляб, ни убеждават. Прелестни лъжци, както се казва.
В следващите две години – до края на 1996 – течаха дискусии за промяна в статута на СДС.
http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/05/fabriki-za-iliuzii-vhod.1050134
Двадесет дни след избора на Костов за шеф на СДС Националният Координационен Съвет под негово ръководство взе решение да се закрият координационните съвети на СДС в страната - "те провалили СДС в изборите" - и техните управленски функции да се поемат от новосформирани местни клубове и общински събрания.
Хитро! В местните клубове на СДС ще могат да членуват всички, които пожелаят, дори да са безпартийни, т.е. не е задължително да членуват в някаква партия от коалицията. Това решава въпроса легитимни ли са или не "гражданските комитети" на СДС, които започнаха да се създават в обществото през втората година на управлението на Беров, и бяха съставени предимно от безпартийни седесари. "Гражданските комитети" престават да съществуват и се вливат в местните съвети на СДС. Общинското събрание пък само ще избира своя председател с обикновено мнозинство. Той също може да е безпартиен. (Самият Костов е безпартиен.)
Обаче останаха въпросите:
- Каква ще е субординацията между местния съвет (общинското събрание) и партийните ядра на съответните коалиционни партии в СДС, чиито членове участват и в двете структури?
- Как членовете на местните съвети ще се "познават" помежду си - членски внос ли ще има, сини книжки ли ще се раздават...
Този хаос в структурно отношение ще продължи години. Мен ако питате – докато новите седесари, предани на Костов, изместят напълно неориентираните. Тогава ще дойде моментът СДС да се превърне в партия.
Защо трябва СДС да се превръща в партия?
Привидно сложен теоретичен въпрос (ще видите колко много, нужно за друго, време ще бъде пропиляно за обсъждането му) с лесен практически отговор: ПАРТИЙЦИТЕ СА ДЛЪЖНИ да изпълняват повелите на централното си ръководство, иначе ги заплашва изключване, докато за управлението на неорганизираните няма измислени механизми. Соня Ангелова е написала в “Дума” (4 март 1995): “Сега партийните лидери в НКС са заети със своето оцеляване, а не със знамето си. Малцина от тях разбират колко здраво всъщност са свързани двете неща.” Май, че е права…
Създаването на синя партия няма да стане лесно и бързо. Борбата за кметския стол в столицата ще започне много скоро и ще бъде много ожесточена. Тя ще отмести вътрешно-партийните спорове с половин година. После лидерите на СДС ще се заиграят с новата възможност царят да им стане съюзник, Луканов ще ритне камбаната, ще дойде времето на поредните избори, този път за президент, и ето че зимата на 1996-та година ще потропа на вратата. Избирането на син президент – Петър Стоянов ще притопли сегашната мая и старата вече идея за синя партия ще втаса.
Някъде прочетох друга хипотеза за това 20-месечно забавяне на процеса, която не е по-малко вероятна от моята. Подготвянето на “кадри” е процес, който никога не спира, но отборът на Виденов не беше се изчерпал още през 1995-та. Чак когато стана ясно, че Жан и Компания губят мача, ДС извади Б-отбора.
От времената около избирането на Петър Стоянов за президент пропускам много интересни подробности. Но липсата на място тук ме притиска.
Затова само няколко по-забравени факта:
В средата на октомври 1996г. бяха активирани синдикатите. Не е изненада, че новосъздаденият демократичен синдикат “Промяна” иска оставката на правителството и предсрочни парламентарни избори. Но виж, синдикатите на докторите Константин Тренчев и Желязко Христов да мобилизират автобусите от цялата страна, за да доведат хора на площад “Ал.Невски”, е много показателно. И обезсърчително за честните хора в СДС. Защото обръщам вашето внимание, читателю, на сравненията - стачката на “Подкрепа” през ноември 1990-та свали Луканов от власт, за да докара Дим.Попов; другата стачка на “Подкрепа” от октомври 1992-ра свали Филип Димитров и дойде Любен Беров; сегашната стачка на Тренчев ще сваля Виденов, за да докара на власт … Иван Костов! Нещо не ми се връзва.
(ДНЕС синдикатите си траят. Имали икономически искания, изрично подчертавайки, че нямат политически. Не искат оставката на Орешарски. Това го разбирам.)
ЦИК за избори‘96 отхвърли кандидатурата на Ренета Инджова и ген.. Стоян Цонков. Нещо нередно ли е имало в документите, нещо не съвсем добросъвестно ли, остана неизвестно. Затова и аз, може би необосновано, ще напиша, че БСП никога не е харесвала “залени ябълки”. “BG- желязната лейди” остана извън състезанието. Но сега вижте няколко имена от инициативния комитет по издигането й за кандидат-президент: Емил Кошлуков, Тончо Жечев, Борис Димовски, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева… Затова, че вицето на Инджова Стоян Цонков е генерал от Военното разузнаване в ония времена – ни дума. Самата Инджова обяснява цялата ситуация около нейната несътояла се кандидатура така (“Панорама” по БНТ, 21.09.96). Решила да се кандидатира с независима подписка. Събрала повече от 15000 подписа и тогава открила в тях името на “гражданина Едвин Сугарев от Банкя”. Това дикредитирало цялата подписка и тя решила да се откаже от нея. Отказала се, но това я забавило да си внесе документите в ЦИК – сега вече от името на партия… Трогателно, нали?
В.”Демокрация” в редовната си рубрика на последната страница “Човекът от деня”, 3 (три) дни преди първия изборен тур, ни запознава с някоя си Емине Зюмбюлева от с. Церовище, Варненска област: “Според съселяните си тя е родена за депутат. Като се заговорихме, разбрахме, че хората са прави. Попитахме я къде е по-добре да се работи – в ТКЗС, в кооперация или при частен стопанин. “На мен ми е все едно кой ще е чорбаджията, важното е колко плаща.” Който може да обори тази желязна логика, да го направи. Въпросът, който ни зададе, ни учуди – чете ли кандидат-президентът Петър Стоянов в. “Демокрация”? Отговорихме, че сигурно го чете. “Пишете тогава, че му предлагам сватлък. Знам, че има 17-годишен син, а най-хубавата ми дъщеря е на 16 години. Няма за кога вече да чакат. Да се вземат и толкова.”
Допълвам, че въпросната Емине била носителка на народен орден на труда – златен. Получила го преди 10 ноември.
И няколко избрани изказвания след избирането на Стоянов за президент. Тези специално са от в.“Континент” (другите вестници пишат съвсем идентично).
- Иван Костов: “Ако съм на мястото на Жан Виденов, след тези резултати бих си подал оставката, без да обяснявам защо.” (След 5 години Костов ще загуби половината от гласоподавателите си, след още 5 години - ще му останат 100 000 от два милиона. Но няма да си подаде оставката! Същински патриарх Максим.)
- Доган на журналистически въпрос: “Бихте ли участвали в коалиционен кабинет с БСП?” отговаря кратко: “Абсурдно е.” (Изключителен лъжец!)
- Георги Първанов, в качеството му на председател на предизборния щаб на БСП-двойката Маразов-Бокова: “България не може да влезе в XXI век с Ахмед Доган и Иван Костов.” (Може, може. И ще. При това с вашата лична помощ в качеството ви на следващ президент, г-н Първанов.)
Повече факти от тия времена бихте могли да намерите в http://dobronameren.blog.bg/history/2011/08/17/istorii-za-nagajdachi.803370
Наближава Новата 1997-ма. И най-паче 10 януари от нея.
Преди тези исторически дати в новата демократична българска история, или може би вместо – защото имам цели три постинга за тях, които следва да прочетете, ако ви е интересно:
http://dobronameren.blog.bg/history/2012/01/11/za-15-godini-ot-10-ianuari-1997-1.880928
http://dobronameren.blog.bg/history/2012/01/13/za-15-godini-ot-10-ianuari-1997-2.881903 и
http://dobronameren.blog.bg/history/2012/01/14/za-15-godini-ot-10-ianuari-1997-3.882477
предпочитам да ви „развеселя“ с няколко предновогодишни случки:
На 22 декември по Канал 1 на националната телевизия в авторското си предаване “Каналето” Камен Воденичаров отбеляза 5-тата годишнина от “Козлодуйското предаване”, казвайки много хубави неща за Петър Курумбашев, Нидал Алгафари, Мира Янова, Димитър Цонев, Светослава Стаева, Екатерина Генова… Искали да покажат, че “чудовищата са вътре в нас, а не около нас”! След което отбеляза завършващия конгрес на БКП (на който „кроткият Първанов се изкатери“) с филмче “Възкръсналият мъртвец” и песента “Комунисти, комсомолци, пионери”.
Така и не разбрах къде са чудовищата – вън или вътре. Впрочем Васил Михайлов продължава да бъде виновен, че не знае къде е Нубия, а кукувците написали три метра дълга табела “маГЪЗин” и я поставили над фирмения си магазин, който се намира на 10 метра от Операта в София! Впрочем идейният баща на “Каналето” Любен Дилов-син подготвя две книги за издаване. Едната щяла да се казва “Хуйко” – пародия на японските четиристишия хайку.
Ама Партията мълчи! Че как няма да мълчи като х…вете и г….овете са нейни хора! Обаче пак си е направила сметката накриво. Докато се вторачва да дискредитира демокрацията, разрешавайки на синовете и внуците си всякакви средства от горния тип, изгубва окончателно възможността да се върне политически на власт върху комунистическите си символи. Анкета сред подрастващите показала, че над 10% от тях мислели, че Сталин е бил попзвезда. И това само след 10-11 години от началото на перестройката! Ами след 20-30 години? Язък за изтребеното човечество!
На следващата вечер – 23 декември – Ефир 2, също национална телевизия,показа “На фокус” (водещ Мария Димитрова). Там известният ни режисьор Александър Морфов каза, че чака 1997 да го изведе в чужбина. Много деликатно и човешки актрисата Пепа Николова му каза, че чака от Новата година точно обратното.
На 17 декември 1996г вестник “Стандарт” ни уведомява, че “1500 литра драгичевска шкембе-чорба, приготвена от личния готвач на Тодор Живков, в огромни американски тенджери ще разнася по Коледа шоуменът Тодор Трайчев. Цените на специалитета ще са народни.”
Какво да се прави – конгресни времена… Спомени…
Чудесно е, че има граница, разделяща ни с глупостта!
В следващия постинг, чието заглавие се различава от заглавието на този само по една буква И, добавена в края, ще разкажа за 4-те години еднолично управление на правителството на Иван Костов. Няма как да напиша „на СДС“, защото на власт е ОДС. ДСБ нямаше даже…
Но за да не останат бели петна в повествуванието ми, трябва преди това да разкажа за две събития, не по-малко важни от „10 януари‘. Едното е непосредствено ПРЕДИ – хиперинфлацията, а другото СЛЕД – служебното правителство на Стефан Софиянски. Улеснен съм, защото вече съм писал за това.
За това как доларът „подскочи“ за седмица-две от 800 лева за парче до 3000, че и нагоре, четете
Ако не ви се четат подробности, давам в резюме главното. Според мен.
Хиперинфлацията беше предизвикана нарочно от „икономическата група“ около Иван Костов. Най-подлите й цели бяха две – първата, кредитните милионери да се издължат, връщайки взетите левови кредити във време, когато доларът беше 10-20лв., по време, когато същият долар е 3000лв., и втората, да изкарат народа на улицата, смъквайки доларовото изражение на една пенсия или заплата под 10 долара, като така вземат властта в държавата. На този фон всякакви приказки за „европейския принос“ на правителството на Иван Костов са… излишни. Аха-аха да напиша гадни.
Но има Господ! Не знам кой е „виновен“ – дали БСП, дали ГЕРБ, дали трети някой отзад – но 2013 година нанесе смъртен удар на костовистите. Нека си приказват, нека се „боядисват“ другояче (ДПС, ДБГ, АТАКА, РБ…). Те нямат никакъв шанс да се върнат на власт. И Европа няма да ги спаси! Само Покаянието е техният Изход.
Второто събитие СЛЕД „10 януари“ е служебното правителство на Софиянски.
http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/14/fabriki-za-iliuzii-dolu-i-gore-valutniia-bord.1053334
Отново в резюме. Според мен.то има две заслуги пред моята България – смъкна изкуствено надутия долар, стабилизирайки го на около 1500 лв. (стари пари) и въведе Валутния Борд. Не искам да споря пак с недобросъвестни хора. Четете сами.
За „мързеливите“ изваждам имената на костовистите, които в тези времена не харесват модела „Софиянски“ – самият Иван Костов, Невен Копанданова, Муравей Радев, Александър Божков, Иван Сунгарски, Валерия Велева, Валентин Пламенов, Апостол Апостолов, Димитър Луджев, Тошо Тошев, Йосиф Петров. Гиньо Ганев, Марко Семов…
Не съм ги подреждал, така се споменават в двата постинга. На пропуснатите се извинявам.
Тагове:
22 СЕПТЕМВРИ 2012 - ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ ...
Фабрики за илюзии - ВХОД
Ето само нова е показателно и не знам защо премълчавано:
"...Хиперинфлацията беше предизвикана нарочно от „икономическата група“ около Иван Костов. Най-подлите й цели бяха две – първата, кредитните милионери да се издължат, връщайки взетите левови кредити във време, когато доларът беше 10-20лв., по време, когато същият долар е 3000лв., и втората, да изкарат народа на улицата, смъквайки доларовото изражение на една пенсия или заплата под 10 долара, като така вземат властта в държавата. На този фон всякакви приказки за „европейския принос“ на правителството на Иван Костов са… излишни. Аха-аха да напиша гадни...." Най-гадните даже!
