СИНИТЕ „КОСТОВИСТИ” – ПРЕДЯСТИЕТО. Не отмятайте този постинг преди да го прочетете. Може да се окаже не онова, което си мислите, че е.
В предишния постинг, свързан с този постинг в обща поредица „жертви на демокрацията“, употребих понятието „сини костовисти“, без да го уточня. Там говорих за кредитните милионери, затова. Днес се издължавам на засегнатите, за да не засегна някои поради недоизказаност.
Да разкажа лична история в началото. Преди десетина години един новобогаташ (от ония, които създадоха частните си печеливши фирми едновременно в една година, а именно 1990-та) купи празното място над нашия имот. И застрои къща. Хубава, голяма – днес е такава. При разчистването на мястото и започването на изкопните работи обаче багерът захапа законната ни ограда и се опита да пусне рова на границата на парцела. Това сервитути, строително разрешение … в дългосрочен план съвместното ни понасяне като елементарни съседи … мътните ги яли. Какво го интересуваше тоя… Но аз разказвам друго. Опитах се да кажа на багериста, на строителния техник, че това, което правят в момента, е незаконно. В крайна сметка те ми пратиха нощния пазач на площадката. Който дойде с винтягата в маскировъчен цвят и директно ми заяви, че ще ме „млати с лопатата“. Основанието му беше – цитирам буквално – „На мен заплатата ми я дава шефът. Ако ми каже да те убия, ще те убия. Разбра ли?“ Не, не разбрах! Багерът се дръпна, а аз останах жив.
Разказах тази лична история, защото искам да задам основния си въпрос: Кой е по-виновен според вас – собственикът на имота, който дава парите или пазачът, за когото тези пари са алфата и омегата на всичко?
Моят отговор! Лоши, зли, дяволски господари винаги се намират. Но народът на една държава е този, който ги чисти периодично и изхвърля тези плевели от градината си. Такива народи съставляват обществото, което определя побеждаващия Свят. Точно тази проста истина ние, българите, като обща общност, не разбираме. - „Ти на мен пари ми дай, аз акъл не искам.“ Е, пари няма, българино. Затова вземи акъл!
И понеже този българин е на първично ниво и помни само днешния ден, преминавам към разкриване на тази наша национална черта не абстрактно, а чрез конкретни събития в нашите последни 24 години. и участващите в тях лица поименно (през годините 1989 - … , защото те са моята „нива“ в която отговарям аз да няма плевели.)
Онзи „стопанин“ (в кавички, защото стана такъв за половин година след 1989-та), който дава разпореждания кой да бъде „хакнат с лопатата“, асоциирам с управляващото ядро на днешната и вчерашната БСП - онзиденшната БКП и тяхната пъпна връв – родителят им, наречен Държавна Сигурност. Комунистите в тяхната най-отвратителна същност! Пазачът с маскировъчната винтяга е обобщен образ на онези „народни представители“, „сините костовисти”, които легитимираха с „опозиционното си поведение“ престъпленията на Столетницата спрямо тези на които тя събаря законната ограда и узурпира двора.
Питате къде са другите „комшии“ – народът. Те гледат безучастно отстрани. Тяхната „ограда“ не е засягана. Какво ги интересува! Когато багерът посегне на тяхното, тогава. О, тогава… Възможно е тази зима 2013-2014 да не се превърне в „тогава“. Популизъм, заплахи, нерешителност, но и най-вече взетите заеми може да отложат неизбежното. Ще дойде пролетта, месец май, лятото, морето… Ручаните жабета… Докога? И най-вече КАК? Нови заеми? – че кой ще даде заем, за който е ясно, че не може да бъде върнат? Съюза, Китай? – цената му е България в новия азиатски комунизъм. Кой ще се съгласи? – САЩ, Европа, нашият народ?
О! Я си вижте децата къде са?
Но моята цел сега не е анализ на „комшиите“, а поименно посочване на „винтягите“ , помощниците, които да ги питаш защо помагат на престъпници… Съучастничеството в престъпление също е престъпление!
Наричам ги „сини костовисти”, макар че името на Иван Костов, което използвам за обобщаващия етикет, формално да не е заслужено. Въпросният Костов се появи на демократичния хоризонт сравнително късно и някъде от долу вляво. Чак на осмата година от демокрацията звездата му заблестя в центъра на „Десния път”. Но за новото младо поколение българи съм сигурен, че то бърка Желю Желев с Жорж Ганчев. Затова – „Костовисти”. Иначе, ако Желев беше раждан 1949, а Костов – 1935, то ролите щяха да бъдат разменени, убеден съм. На „кръглата маса” в 1990г. Желев щеше да седи всред лукановите съветници, а Костов вероятно щеше да е първия ни демократичен президент. Съдба! (Извинявам се на БКП-групата от историци, която аз наричам „Дръ-Дръ”. Не по името на Драго Чая, а това на историка Др.Др. Тази група винаги остава „в миманса”. Защо? – тя Партията си знае.)
Колебая се от къде да започна. Толкова много са „костовистите” и толкова много бедите, които те донесоха на България във всичките години на „перестройка” и след това на „преход”, че не постинга, не хартията, животът ми няма да ми стигне да ги опиша подобаващо. Макар опитите ми да продължават. Затова тук ще пиша, разчитайки на „опорни точки” – линкове към мои постинги, в които даден отрязък от историята – събития и лица, са описани вече по-подробно. За неизкушеният от политиката читател този начин ще предполага много повече усилия, но аз какво да направя? Няма нищо лесно на този свят! А тези, които казват: „имам бизнес и политиката не ме интересува”, оставям на създателите им да им берат гайлето. Нека и те да свършат нещо полезно.
Прескачам първите дисиденти около Илия Минев. Много малко се знае за тях. Което ме кара да мисля, че те са били по-качествено демократични. Не споря. Нека, който знае повече, той да пише.
Започвам от първите „костовисти” – онези 12 „апостоли”, привикани във френското посолство на прословутата „закуска с Митеран” през януари 1989г., да им връчат „винтягите”. Имената на тези „дисиденти” са:
- Алексей Шелудко: Участва в създаването на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ преди Девети, издаването на първия брой на нелегалният вестник „Отечествен фронт“, чиито уводни статии са писани от Тодор Живков. Покойник е от 1995г.;
- Барух Шамлиев: Виден журналист от Тошово време, баща на Аглая Шамлиева, тъст на Мико Петров. Който пък беше водещ на първия особено „демократичен“ вариант на радиопредаването „Неделя 150“, заедно с Виза Недялкова и който наред с Петьо Блъсков легитимира Григор Лилов като „разследващ“ журналист… и т.н.. Барух Шамлиев умира по време на 46 конгрес на БСП на който е делегат. Вътре в конгресната зала в НДК. Достойна смърт, ще речете. Не бързайте! Тогавашните вестници написаха, че съседите му по място изобщо не го познавали. Някакъв старец починал. Комунисти!)
- Стефан Продев: http://dobronameren.blog.bg/history/2013/11/08/jertvi-na-demokraciiata-bili.1202171;
- Анжел Вагенщайн: Награден наскоро за „заслуги” към Отечеството, ще му дойде реда в тази поредица постинги;
- Йордан Радичков - http://dobronameren.blog.bg/history/2013/03/15/mnogo-me-drazniat-2.1064523. Да не пропуснете, повтарям – Радичков е художникът, нарисувал гаргата в „Дума“, която продължава да крещи „Ние пак сме тук“. Добавям, че Радичков е носител на орден „Стара планина“ първа степен (2000 година, Петър Стоянов). Умира през 2004-та, без да дочака ранния Станишев.
- Светлин Русев - аналогът на Йордан Радичков в живописта;
- Желю Желев: Ох! Това е най-големият убиец на надежди в новата история на България. А едно от най-хубавите неща, случили се на същата тази демократична България е, че “присъдата“ му беше прочетена приживе. И от това няма „ставане“. И за наследниците включително. Четете нататък.
- Николай Василев: За този също съм писал вече. „Репресираният“ за лоши приказки срещу Тошо и роден син на един от корифеите на партийната правда. (http://dobronameren.blog.bg/history/2012/03/16/moje-li-krivata-krusha-da-rodi-banani.921604). Пък после съосновател на първата соцпартия в България, наречена кой знае защо „Алтернативна Социалистическа Партия“ след като е първата, дори преди БСП! (http://dobronameren.blog.bg/history/2012/07/04/ubiici-na-nadejdata-02.975743) Вносител е и на закона „АнтиПанев“, който върна старите комунистически кадри на новите демократични места. И се упражнява в писане на ярки антидемократични памфлети… Не е луд онзи, който яде зелника… Като има кой да му ги печата и издава…
- Валери Петров - друг „Дваждьiй еврей Советского Союза“ - вж. Анжел Вагенщайн;
- Копринка Червенкова: И в момента (от 1990-та замества предишния „културен“ Продев) е главен редактор на в.“Култура“. Културна работа – Партията никога не е обичала много културните дотам, че да ги пуска навътре в политиката. Затова Червенкова го раздава по-така. Напоследък член на приятелската културна група покрай Кристина Патрашкова, двете Златки – черната и русата, Катето Евро. Отбор юнакини. А! Вчерашният „Телеграф“ пише, че Ники Китаеца им бил хвърлил око. На златките специално. Да не би да е грешка и да става дума за Ники Дудука? Какви съдби само! Какви драми!
Десет души дотук. Отделям в отделна категория отказалите се от винтягите
- Радой Ралин (напр. http://dobronameren.blog.bg/history/2011/07/18/ku-kulturni-oshte-obrazci.785311)
- и Блага Димитрова (http://dobronameren.blog.bg/history/2012/07/24/ubiici-na-nadejdata-14.982370).
Когато си отидат злите комунисти, българската общественост ще възстанови дължимата почест на тези двама българи.
(Вметвам нещо, което съм написал още в далечната 1994 година: „С чувство за историческа справедливост ще очаквам оставката на г-н Митеран през 1993 година, когато неговата социалистическа партия ще се провали на изборите. Само че не си спомням комунист или социалист да е слязъл доброволно от власт. Митеран съвсем не прилича на г-жа Тачър.”
Днес какво? Ами, същото! Сергей Станишев сам да слезе от власт? Абсурд!)
Напредваме. Вече сме ноември 1989.
Нали не си представяте червената Партия, след „човеколюбивия” си жест към „народа” от 10 ноември 1989, да беше продължила честно историята си. Например да беше излязла открито тогава и заявила: „Ние комунистите се провалихме след толкова години. Сега е ред на други да докажат, че могат. Връщаме парите народни, които стопанисвахме толкова години, тези пари за този народ са събирани. Ето имената на ръководителите и осъществителите на извращенията през годините. Нека това бъде и нашето покаяние за всичките беди, които докарахме на държавата България.”
О! Тази партия никога в хилядолетната си история (пардон, увлякох се по хитлеристките мечти), в своите 135 години вече, не го е правила. Що ли има още наивни българи, които да чакат това? Но да се върна на „винтягите”.
На 7 декември 1989-та, само 28 дни след „Началото на демокрацията”, вместо покаяние Партията ни пробута следните за създатели на така наречения Съюз на Демократичните сили. (http://dobronameren.blog.bg/history/2012/07/03/ubiici-na-nadejdata-01.975389)
25 учредители „дисиденти”, представители на 10 организации: Милан Дренчев, Крум Неврокопски, Михаил Михайлов (БЗНС "Никола Петков"), Петър Дертлиев, Михаил Петров, Руен Крумов Боналов (БСДП), Любомир Собаджиев, Славомир Цанков, Христо Пеев (Движение за гражданска инициатива), Петър Берон, Деян Кюранов, Георги Аврамов, Петър Стайков ("Екогласност"), Желю Желев, Чавдар Кюранов, Петко Симеонов (Клуб за гласност и демокрация), Константин Тренчев, Пламен Даркчиев (Независима федерация на труда "Подкрепа"), Румен Воденичаров, Константин Георгиев (Независимо д-во за защита правата на човека), Христофор Събев, Тони Радков (Комитет за защита религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности), Димитър Баталов (Клуб на незаконно репресираните след 1945), Емил Кошлуков, Стелиян Стойчев (Независимо студентско д-во).
До края на 1989-та в коалицията СДС ще се влеят радикалдемократите на Елка Константинова, демократите на Борис Кюркчиев и Зелената партия на Александър Каракачанов.
За изкушените любители на историята на СДС, изредените имена говорят твърде много. Сред тях има дори един кандидат за президент на БСП след 3 години (Р.Воденичаров), поне 14 кадесари на различни нива, още толкова и днес действуващи „стари” СДС-ари, които дават акъл от името на Реформаторския блок и покрай него...
Ще кажете, че не е вярно. Е, вярно е. Само дето много трудно се доказва кой е кадесар и кой не е. Разбира се, че „законово” е направено така. Затова подхождаме статистически. Навремето съм си направил труда от старите вестници да сравня имената на кандидат-депутатите от името на коалицията СДС за първите демократични избори през юни 1990г. с имената на кандидатите на същата коалиция за вторите избори през октомври 1991г. Променени са – отказали се, изхвърлени или „послушали” съвет, или изпълнили задача – 35 имена от всичко 72. Няма да ги изписвам тук поради липса на място, но можете да вярвате на добросъвестността ми. Това прави 48-49 % разкрити „сини”. Тази цена плати Партията, за да получи исканата Конституция от юли 1991 година! (Горе-долу толкова бяха и „сините мравки” от общия брой депутати, бламирали правителството на Филип Димитров в края на 1992г. Явно такава е цената на отстрелваните й внедрени агенти в сините редици за всяко убийство на голяма надежда.)
Интересни и навеждащи на размишления са тези резултати от октомври 1991г. по партии. Отказали се от СДС в проценти по партии:
- Клубове за гласност и демокрация ........................ 32 %
- Екогласност ...............…........................................... 58 %
- БСДП ...................................................................... 70 %
- БЗНС “Никола Петков” .......................................... 84 %
- Зелената партия ....................................................... 40 %
- радикалдемократи ......…......................................... 0 %
- Обединен демократичен център ........................... 0 %
- Демократическа партия ........................................ 25 %
- Подкрепа .............................................................. 100 %
- Движение “Гражданска инициатива” ................... 0 %
- Нова СДП ............................................................... 0 %
- НДЗПЧ .................................................................... 100 %
- безпартийни ........................................................... 37 %
Обръщам вниманието ви на нулевите проценти:
- радикалдемократите (Елка Константинова, Александър Джеров, Александър Йорданов, Аспарух Панов, Николай Слатински, Надежда Михайлова);
- обединения демократичен център (Венцислав Димитров, Стоян Ганев, Илко Ешкенази, Божидар Данев, Любомир Павлов);
- движението за гражданска инициатива (Любомир Собаджиев. Пламен Даракчиев, Тодор Гагалов) и
- новите социалдемократи (Николай Камов и други от Евролевицата).
Различните болести имат различен инкубационен период преди да се проявят! http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/21/vij-koi-govori-96.870397
Макар да избързах напред във времето (първата победа на СДС на изборите през октомври 1991), не съм забравил докъде бях стигнал. След създаването на коалицията СДС (декември 1989) ред е на „кръглата маса“ в началото на 1990 година.
Ако сте търсили сред дотук изброените името на Иван Костов, естествено е, че не сте го намерили. Този човек се появява в първата коалиция СДС чак при управлението на Филип Димитров и то от квотата на безпартийните. На практика Иван Костов никога не е бил член на онова СДС-движение. Виж в СДС-партия, коалиция ОДС, партия ДСБ, коалицията Реформаторски блок… - да. Но и това е от бъдещето. На „кръглата маса“ Иван Костов е невидим. Той просто е някакъв съветник, „нов икономист“ в канцеларията на Андрей Луканов.
"Кръглите маси" са ключов елемент от сценария на "перестройката". Българската "кръгла маса" се проведе след полската (в началото на март" 89), чешката (началото на ноември 1989) и немската (декември" 89).
Едва изчакали да преминат празниците и на 3 януари 1990 година започнаха консултациите по организиране на "масата". Съставите на делегациите на участващите политически сили:
- БКП: Андрей Луканов, Александър Лилов, Белчо Белчев, Георги Пирински, Тодор Кюркчиев, Иван Ангелов;
- БЗНС: Виктор Вълков, Светла Даскалова, Светослав Шиваров;
- СДС: Желю Желев, Петър Берон, Петър Дертлиев, Константин Тренчев, Румен Воденичаров, Милан Дренчев, Емил Кошлуков, Георги Аврамов, Димитър Баталов, Петко Симеонов, Любомир Собаджиев, Христофор Събев, Елка Константинова, Георги Спасов.
Настойчивите искания за участие в "кръглата маса" на независимите български профсъюзи, ДКМС, различни женски движения и др. бяха отклонени. А за ДПС по това време още не се знаеше, че съществува. (Както за Иван Костов.)
Едва ли много от хората по това време бяха повярвали, че проливалите чужда кръв комунисти, за да останат на власт, сядат да обсъждат същата тази власт с политическите си противници, просто защото преливат от демократично желание. Ясно е, че са принудени от обстоятелствата. Но от друга страна това опияняващо чувство направи хората непредпазливи, недосетливи, лесна плячка за организатора на „масата”.
Ще коментирам само имената на участниците от страна на демократичната опозиция:
- Веднага след изборите от юни 1990г. Емил Кошлуков замина да учи в Америка. Оттогава за следващите 6 години (до следващия постинг от поредицата) се е връщал два пъти, за да ни дава „бизнесменски акъл” как да се борим ние, останалите тук. Нищо лошо – ако Времето беше обикновено, но то беше Наше!
- В края на август 1990, след запалването на Партийния Дом в столицата, Румен Воденичаров нарече приятелите си от СДС „жестоки, жлъчни и алчни за власт катоновци” и стана независим. Т.е. от защитник правата на турците през декември 1989-та, стана виден националист през 1992-ра; от кандидат за депутат със синята бюлетина през юни 1990-та, стана кандидат за вицепрезидент на червените през януари 1992.
- През октомври 1990 година излезе досието на Петър Берон. Който щеше да става председател на СДС. Вярно е, че никой не го е виждал, но вярно е и друго. Берон подписа конституцията от юли 1991-ва и стана кандидат на социалистите за вицепремиер през ноември 1992-ра, след като и на първолаците в тази страна беше ясно, че именно БСП свали задкулисно синьото правителство един месец преди това.
- В периода юни-август 1991 година, след доклада на др. Тамбуев и неговата Комисия по досиетата във ВНС, Петър Дертлиев създаде СДС-център, Петко Симеонов – СДС-либерали и вкупом с Милан Дренчев, който напусна коалицията СДС един месец преди изборите през октомври 1991-ва, отклониха от синята бюлетина 9,45% от потенциалните привърженици на СДС. Точно 523651 души!
- Георги Аврамов от бившата „Екогласност” и известният артист Петър Слабаков след идването на власт на правителството на Филип Димитров в края на 1991г. станаха едни от най-злостните хулители на ТОВА СДС. Димитър Баталов поне е по-сдържан.
- За „основателя на СДС”, „дисидентът президент” и „обединител на нацията” Желю Желев, не ми се говори! Презрението на онези, които приемат СДС за кауза и смисъл на живота си, го чака в бъдещето.
- Любомир Собаджиев, лидер на Движението за гражданска инициатива, свали маската си на демократ покрай стрелбите срещу правителството на Ф.Д. през октомври 1992 година.
- За „синдикалиста” Константин Тренчев ще се погрижи неговата мафия, като си свърши работата.
- Георги Спасов, потънал в дебрите на Президентството, трябваше „да заслужи хляба си” покрай охулването на Едвин Сугарев през юни 1993 година. Постара се другарят.
- Елка Константинова и Христофор Събев се „умориха” след като Филип Димитров си отиде. И се спасиха зад граница след 1993-та. Отец Събев избра по-тежкия вариант – сам да си осигурява хляба, но пък увлечените от него хора бяха многократно повече. Елка Константинова никога не е била Апостол, докато той беше!
Колко много гнили ябълки, продадени за първо качество!
Следват първите демократични избори през юни 1990 година.
Демократични, защото за първи път след 46 години в тях се гласуваше за повече от един кандидат за едно място и сред тези кандидати имаше навалица от неБКП-кандидати. Трябваше да поставя неБКП-кандидати в кавички, тъй като, както припомних вече, къмто 90% от тях бяха „гнили ябълки, продадени за първо качество”. Но този заден скрит план на сините „костовисти” не беше достатъчен за Партията (естествено: на тарикати не може да се разчита безкрай) и тя фалшифицира тези избори. Точно толкова безсрамно, колкото направи това пак Тя, същата Партия, и на последните парламентарни избори през май 2013 година.
Писал съм вече за тези фалшификации - http://dobronameren.blog.bg/history/2012/07/05/ubiici-na-nadejdata-03.976080, Няма да повтарям. Само ще извадя оттам за тук няколко имена на сини „костовисти”, за да не ги забравяте: Димитър Попов, Живко Сталев, Мартин Гунев, Волен Сидеров и пак, о, боже – Желю Желев в главната роля!
За Великото Народно Събрание, избрано именно след тази измама, ще отбележа неговите два най-големи гряха спрямо Българската Демокрация:
- Избирането на Желю Желев за президент – прочетете за лъжите му (признати от него чак в началото на 1994-та, става въпрос за интервюто му пред френския журналист Ален Шевалария още от 2 януари 1989г.) в http://dobronameren.blog.bg/history/2012/07/03/ubiici-na-nadejdata-01.975389, и за вицепрезидента му Ангел Семерджиев (който по наши дни беше член на т.н. „кръг Монтерей”! Де да знам. Може и заедно с „нашия Желю”!)
- Приемането на новата Конституция, която обяви частната собственост (раздаденото след 10-11-1989) за неприкосновена ПРЕДИ реституцията (връщането на заграбеното)! И други по-маловажни неща. (Писах малко по-нагоре колко сини „костовисти” бяха дискредитирани покрай това.)
Именно наглостта на Партията с която тя наложи своята „дертлиловска“ конституция от юли 1991г, доведе до победата на демократичното СДС на Филип Димитров на изборите в края на 1991-ва, „Спечелихме с малко, но завинаги“, каза тогава той. Стогодишните рушители се смееха, защото знаеха как техните „винтяги“ ще го разпилеят. Не искам да повтарям тези тъжни за мен години. Четете сами – цялата поредица от постинги с общото заглавие „Виж кой говори“ (публикувани ноември и декември 2011). Там има поне 60-70 имена на „сини“ избраници. Наистина: Вижте кой е говорил ТОГАВА и как ДНЕС се надява да излъже пак по същия начин.
Двата периода – 1992-1993 (Филип Димитров/Любен Беров) и 2011-2013 (Бойко Борисов/Сергей Станишев) – наистина си приличат по много неща. Оставям настрана прозападната ориентация на СДС и ГЕРБ. Обръщам вниманието ви само на страхотната злоба на БСП партията ТОГАВА (срещу Ф.Димитров) и СЕГА (срещу Б.Борисов). При това тази диверсия срещу бъдещето на България се осъществява на практика от едни и същи ФИЗИЧЕСКИ лица. Махнете покойниците, добавете „младежите от БСП“ и ще получите съвпадение поне в 85% от останалите имена.
Точно в това се състои задачата, която съм си поставил. Да докажа това! Следващият постинг ще се занимава с доктора Иван Костов и стажантите от неговата "поликлиника" – „СИНИТЕ“ КОСТОВИСТИ – ОСНОВНОТО ЯДЕНЕ!
Тагове:
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Как се изтрива профил в блог.бг?
Ми пиши и за Филчо Димитров. Лишил България от най-големия й пазар.
Унищожил българското земеделие, животновъдство, хранително-вкусова промишленост и още десетки отрасли.
Тоя пИдал, направил България на Кауфландия.
Вместо нация българи, нация мизерни аутсорсинги...
Защото аутсайдери като теб избират...Филчовци, Бойковци...
Държавата все ще е аут...:(
Колкото до Филчо, ти виждал ли си го лично? Трябва да е бил голям герой, щом само за една година управление е затрил "десетки отрасли". Ама, аман от такива предатори като тебе. Както се казва "На кривата ракета Космосът й е виновен".
Честно казано, мислех, че ще се "подпалиш" още от предишния ми постинг.
Та за виделите. Филчо не съм го виждал лично, но съм го познал по делата му. Но неговото шоу, със запъртъка който снесе в общия ни полог, съвсем не мяза ни на герой, ни на войник от персонажите на Шоу.
Не трябва да си много умен, за да ти стане ясно, че ако някой покаже среден пръст на тоя който ти купува всичко, той няма да ти покаже също кукиш. И на отраслите. Това става с еднократен акт умнико, не за година. Кратко колкото в Хирошима, но за България и икономиката й, ефекта беше същия.
Какво да се "подпалвам", с толкова пожарникари у бегето?! Умни..
27.11.2013 13:23
Коментарите му (2, 4) повдигат много интересни теми:
- За първата трябва да бъда "помолен" или предизвикан, тъй като Л.Собаджиев е покойник вече по времето, когато Комисията по досиетата отваряше документите от архива на ДС.
- Втората - на каква служба самият blackpredator е бил началник на Л.С. и при това цели 7-8 години. Отбелязвам едно съвпадение - толкова години са трите присъди на Собаджиев преди Десети ноември. Да не би затворът да ги е сближил?
- И третата, която смятам да развия веднага, защото тя има пряка връзка с темата на моята поредица от постинги за "жертвите..."
ДГИ от 1989 година се разшифрова като "Движение гражданска инициатива" и покрай писанията ми за "кръглата маса" от по-горе, съм написал имената на създателите му. Изключително дисиденти отпреди промените. Добавям веднага само Николай Колев-Босия, тъй като е блогър с шавливи принципи.
ДГИ от 2001 се разшифрова като "Демократична гражданска инициатива". Тази партия се явява на избори чак през 2008 година. Съставът й е изключително от пенсионирани военни над 70 години. Естествено е да е част от "Коалиция за Родината". Неестествено е да събереш 29 хиляди подписа за подкрепа, а да получиш 11 500 гласа. Затова за новите избори е настъпила подмяна. До 75-годишния председател Стефан Пеев виждаме "лицата на протеста" от февруари 2013: Ангел Славчев, Янко Петров, Дончо Дудев и Йоанна Иванова. За тях новата ДГИ е ракета-носител. Обаче тази ракета е "крива" и за неуспешния й полет в Космоса е виновен кой?
На този въпрос чакам отговор в блога от съгражданите-русенци на Л.Собаджиев, от неговите приятели в Ботевград, където той е живял последно и от групата "наздраве", които се събират в 6-то районно управление на ДС.
Впрочем, обобщавайки материала за този мой отговор-коментар, попаднах на блогъра getmans1 (коментар 1-ви). Той си има стара закачка с predator-а. Очаквам с нетърпение обещания негов коментар
Се едно Гьобелс да пише за Клара Цеткин...
Да ти обясня. Собаджиев до десети ноември не е фотосинтезирал на демократично слънце, а като всички работеше. Изкарваше си хляба и то съзнателно. Строеше соца.:)
И е съучредител на ДГИ, а пръв председател беше Димитър Тодоров Ангелов.
Тоя не си го чувал въобще умнико. Не е баща на пожарникарския приятел от Правец. Цъ, цъ...
И да попитам защо в заглавието на коментара си си пропуснал "Муха"-та?
После може и да „седне“ на масата на ГОЛЯМОТО ЗАДКУЛИСИЕ но ще е някъде в края, всички помним тази пролет колко пъти се унижи.
Историята на два пъти му даде възможност да се еманципира но не би, Ф. Димитров който изглеждаше по мекушав постъпи по-мъжки.
