МИЛИТЕ ХОРА! Телевизия да пуснеш, вестник да отвориш, радио да слушаш, в разговор на улицата да се заслушаш – навсякъде ще ти избодат очите, проглушат ушите или омърсят душата ти ТЕ. Публични личности, депутати, журналисти, стожери на обществената съвест, социалист до комуниста, националист до нациста, видни защитници на права и свободи били, пък се обиждат – кръвно! – ако фиксираш имената и мислите им за живущите днес. Списъци сме правели, ама как така? Не било демократично! О, боже! Казват го  и по друг начин, същата наглост лява – „протестирайте, ама така, че да не пречите на другите, които не протестират!“ Как, бе леви? Като тези, които са против вас, доброволно се приберат по къщите и там си говорят тихо в семейството ли? Или по-добре – да имат повече слушатели – събирате ги в  „Белене“ и „Слънчев бряг“ и да си говорят на воля. Докато се уморят. Сбърках  подлога – Докато ги уморите! На татко си и мама си, достойни синове и дъщери сте.

Затова ще го направим демократично. Започвам серия от постинги (започващи с буквата Ж – жертви на демокрацията) в които ще представям „портретите“ им на фона на развитието на демократичните процеси в България. Няма „списъци на Шиндлер“. Има име и негови цитати по повод на събитието. Не по азбучен ред, не по ред на „заслуги“ в Партията или чин в ДС. Не по кресливост, не по жестокост, не по злобност, не по тарикатщини, мешано жени и мъже. Случаен подбор. Започвайки от проявите им в предидущите 24 години до тези в днешния ден. Макар главните им престъпления – техните и на родителите им - да лежат в „славните години на победилия социализъм“. Но то слънцето, дето е Слънце, не може да огрее навсякъде едновременно, че аз ли. Моите исторически интереси са по-съвременни. Други българи - с достъп до архивите на „майка България“, да пишат за онова, което намират там за историята преди 10 ноември 1989. Само мога да допълня нещо много важно – те са длъжни, в не по-малка степен от мен, ДА ГО ПРАВЯТ!

Понеже този постинг е встъпителен за поредицата, трябва тук да дам общите неща в структурата. Всеки факт е датиран. Ако датировката е по-стара от 2004-2005 година, когато в Мрежата още не се пишеше, цитирането на този факт давам в курсив. Видите ли наклонени букви, това означава, че източникът може да бъде проверен в някоя библиотека, където се пазят старите вестници. „Правите“ букви ще намерите в Интернет, където и аз съм ги намерил. Накрая на всеки постинг запазвам място за личните си впечатления за „демократи“ от МОЯТА УЛИЦА. Там няма да има имена, защото това би дало храна на моите критикари за обвинения, че клеветя. А и би принизило глобалното звучене на нещата. Но ще се старая тези „обидчиви демократи“ да се познаят. Сигурен съм, че и вие, демократични читателю, ще разпознаете някои познати вам лица. Защото аз и вие живеем на НАШАТА УЛИЦА. Тези лични наброски да ги наречем, също ще давам в курсив.

Понеже ТАКОВА документирано разобличаване на престъпници спрямо Демокрацията е мое занимание не от вчера или оня ден, онези факти за които вече съм писал в постингите си, няма да повтарям. Просто ще давам линка към първото място в което съм писал за тях. Не го правя, защото искам да повишавам изкуствено интереса ви към моите работи, а защото трябва да се помъча да събера максимална част от тухлата четворка в една кибритена кутия. Както казваше един мой приятел. (Впрочем, ако трябва да съм съвсем честен, не съм сигурен дали това не е моя мисъл.)  

Започвам.

На 10 ноември 1989 комунистите съобщиха на българския народ, че Христо Бисеров, пардон, пардон – Тодор Живков е подал оставка като генерален секретар на БКП - “по лични причини“. Изказана му е благодарност като пръв партиен и държавен ръководител в последните 35 години от всичките 45 власт на БКП. Чак след седмица тази благодарност е снета и, както ще се окаже по-късно, е арестуван още на 13 януари 1990 – цели 20 дни преди да започне първият след Промяната конгрес на БКП (на 30.01.90).

В началото на пролетта на следващата 1990 година се появиха ужасяващите разкрития за концентрационните лагери по нацистки образец, които българските комунисти са открили равномерно по цялата територия на страната, за да въдворяват в тях несъгласните с режима им. Заради умишлено унищожените документи от страна на милицията и органите на ДС днес никой не може да каже с точност колко са тези лагери и колко българи са минали през тях. Според различни източници от 1944 до 1962 година в България действат 44 концлагера. Според някои историци и изследователи през т.нар. лагери на смъртта са минали около 285 хиляди българи.

Когато в началото на март 1990г. се появи визуализираната информация за тези лагери на смъртта – т.нар. „карта на черепите“, цялата „демократична“ БКП настръхна. (Виж http://dobronameren.blog.bg/history/2011/09/10/nagleci-pokrai-9-septemvri.817367). И реши да скрива следите от престъпленията си. В началото на следващия месец април се отказа от името БКП и се преименува на БСП. Баш партийният вестник „Работническо дело“ се прекръсти на „Дума“.

Оттогава, та до вчера, днес и утре виновните за създаването на социалистическите концлагери и техните симпатизанти (те пък защо) подскачат като ужилени, щом се споменат тези факти. И плашат! „Демократично!“

Стефан Продев  се обръща към довчерашните комунисти, на 12 дни социалисти, като ги окуражава в  “Дума” (от 16 април 1990г.):  “Мили хора, времето е болно, но не си слагайте кахър на сърцето. Различни хора по разни причини не ни обичат и тъй като са безсилни да ни отместят от пътя си, искат да ни уплашат. Това е стара хитрост, използвана още от времето на Ганю Балкански. Стара, но опасна, тъй като винаги е превръщала политическата сцена в скотобойна. Ето защо не се поддавайте на провокациите, погледнете спокойно омразата в очите и вършете достойно делото си. Кураж, мили мои! Не се плашете от невъзпитаните, от грубияните, от онези, чиито нерви не издържат на напрежението. Те са агресивни, но слаби. За разлика от тях ние сме наясно със себе си и с онова, което искаме.”

(Повече четете в http://dobronameren.blog.bg/history/2011/11/25/vij-koi-govori-3.856371) Не мога да не направя паралела между тези отдавнашни реакции на тези хора и днешните същи в условията на продължаващите протести на улицата за оставката на Орешарски и повече морал в политиката.

Само, че на днешните „нови демократи“ от БСП&С-ие ще припомня отново следната случка от август 1992. Ръководството на БСП в лицето на Андрей Луканов и Петър Младенов се опита да имитира „катарзис“ (Станишев е просто плагиат). Те двамата отидоха да поднесат венец в най-отвратителния и жесток лагер на смъртта – „Слънчев бряг“ край Ловеч. И там ги посрещнаха с плакати:

„БКП беше тук като убиец.  БСП, като какви сте тук сега?”

Написах всички тези неща дотук, за да припомня колко „мили“ са МИЛИТЕ ХОРА. Затваряйки записките си от този период да добавя още нещо, действително опасно за обществото ни в бъдеще – стаената заплаха, че „ако се наложи, ще имаме всичко, включително и пари”.

Знаем, другарю Стефан Продев. Само морал нямате и тъкмо това ни плаши, че Партията ви няма да спре дори пред кръвта, „ако това се наложи”. Казали сте го достатъчно ясно в статията си „Игра с пружината” в „Дума” от 15 май 1991 година.

Стефан Продев го няма в „списъка на Шиндлер“, препубликуван в сайта NОрешарски. Естествено, той умря през 2001 година. Но духът му продължава да витае във въздуха на „нова“ България. През 2006 година му беше присъдена посмъртно наградата „Черноризец Храбър“, например.

Работите около тази ежегодна награда, учредена от Съюза на Издателите в България през 2002 година (чийто председател тогава беше самият Тошо Тошев – има го в днешния списък), са твърде интересни. През въпросната престижна година за Продев там май се е извършил преврат. От 25 души учредителите й намаляват до 12. Само добавям, че тази смяна на върха не се харесва на някои известни журналисти – например заместничката на самия Продев като главен на в.“Култура“ Копринка Червенкова. И на Тошо Тошев естествено. На този и на следващите факти няма да давам коментари. В културата всичко е объркано за мен, омешано – не е ясно кой кой е. Ето „новите“ имена на вече Академията „Черноризец Храбър“:

Анна Недялкова, проф. - ректор на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", Антон Дончев, акад. – писател, Боян Биолчев, проф. - ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Георги Марков, проф. - член кореспондент, директор на Института по история към БАН, Георги Мишев – писател, Иван Гранитски - писател, издател, Марко Семов, проф. - писател, преподавател по журналистика в ФЖМК при СУ, Мирослава Янова – социолог, Николай Овчаров, проф. – археолог, Огнян Златев - управител на Центъра за развитие на медиите, Петко Бочаров - журналист, председател на Академия "Черноризец Храбър", Рангел Вълчанов - режисьор

Всички имена са много известни. Какви са „цветовите“ им предпочитания – също. Само да добавя, че на следващата церемония – през 2007 година лично Георги Първанов, тогава президент, е отделил от времето си, за да присъства на нея. Както и Ахмед Доган!? Онзи, дето е ходил в последните две Народни събрания по-малко пъти, отколкото американците са стъпвали на Луната!

В следващата 2007 година носителка на „Черноризец Храбър“ става Велислава Дърева (от списъка!). В тази връзка заявявам твърдо, че лично за мен датата на която се връчват наградите „Черноризец Храбър“ – 10 ноември всяка година, си е жива подигравка. И свидетелства ярко, че протестиращите студенти са прави – В нашата днешна България няма морал! Не само в политиката!

Коя е Велислава Дърева няма да дъвча много. Писал съм достатъчно за нейния днешен очеваден „червен“ цвят. (Вижте повече например в постинга http://dobronameren.blog.bg/history/2013/06/25/protivnite-levi.1123913)

Припомням само, че именно тя е човекът, който нарече протестиращите срещу БСП, ДПС и АТАКА „сити и богати“, а контрапротестиращите – „гладни и бедни“. И ще добавя, че типичната й за комунист наглост е присъща нейна черта открай време. Ето какво е забравила Дърева, че е казала „вчера“, убеждавайки ни „днес“ колко е права:

Велислава Дърева - "Дума", 27 май 1995г.

„"Андрей Луканов напуска политиката" - това лаконично съобщение на "Дума" може само да предизвика половин анализ. Другата половина е във втората част на съобщението - "И става шеф на Българо-руското газово дружество". Това е така, защото при Луканов никога и нищо не е еднозначно.

Политикът е човек, който на четири очи говори едно, на повече очи - друго, пред електората - трето, в парламента – четвърто, на конгрес - пето, по радиото и телевията - шесто, в чужбина - седмо и прочие. Никога не знаеш дали, когато един политик воюва с някого, всъщност не го прегръща, и дали, когато го прегръща, всъщност не го задушава. Никога не знаеш дали, когато изглежда смазан, не е най-силен, и дали, когато изглежда недосегаем, не е най-уязвим. Никога не знаеш дали вярва в това, в което се кълне, и дали се кълне в това, в което наистина вярва. За човек, който не познава политиката отвътре, такова поведение изглежда шизофренично. За един политик то е задължително условие за оцеляване. Политическият прощъпалник рискува да загуби себе си. За опитния е начин на живот. Луканов е от опитните.

Времето до 10 ноември Луканов определи в разговор с автора така: "Всички обитавахме една оранжерия, чийто горен етаж наподобяваше джунгла. Животът на горния етаж беше лесен от битова гледна точка, но не и от психологическа, интелектуална и даже морална. Тревопасните трудно достигаха до този етаж. Те биваха изядени още на партера. Поне по-малките тревопасни. По-едрите някак успяваха с масата си да се защитят от хищниците. Задължително беше да имаш поне рога. И да не даваш формален повод да бъдеш изяден.“

10 ноември изпотроши стъклата на оранжерията. Джунглата остана, изложена на студени непознати ветрове. Някои простинаха и се поболяха. Авторите на промяната нямаха сценарий и разчитаха на външен. Другите също разчитаха на външен сценарий. Скоростта на събитията издъни всички външни сценарии. "Не очаквахме такъв магнитуд", казва Луканов. Синята ламя искаше изкупителни жертви и ги получи. Докато ламята предъвкваше тържествуващо Петър Младенов и Държавна Сигурност, започна легализацията на "второмрежовия капитал". Тази "втора мрежа" бе изплетена грижливо много преди 10 ноември от същите тези органи за сигурност и от обитателите на оранжерийната джунгла.

Единият необходим грешник - Тодор Живков, бе заменен с друг - Андрей Луканов. Единият беше лесен, защото беше минало. Другият, със своето настояще и бъдеще, беше мамещо предизвикателство. И шлюзът се отприщи: "Луканов е умен, интелигентен, аристократ! Нема качества! Луканов направи големи грешки, големи престъпления! Той продаде страната на СССР! Той е най-мръсният и най-корумпираният от всички! Луканов развърза торбата с всички дяволи!", каза Тодор Живков. Последваха определенията: "агент на КГБ", "престъпник", мафиот", "глава на червения октопод", "кръстник", "тоталитарен велможа", "циник", "злодей", "безсрамник"… "Между нас има дълбоки политически, идейни и морални противоречия", каза Лилов.

Сините никога няма да му простят, че направи от 10 ноември историческа дата, от неформалите - опозицията, от нейния лидер - президент; че постепенно им отстъпваше властта, за да ги натика в нея; че не ги улесни и не напусна България; че икономическите лостове са в неговите ръце; заради прословутото "трето поколение", заради аристократизма, интелекта и контактите и защото е западен тип политик, защото и на Запад, и на Изток предпочитат да преговарят с него. Андрей Луканов е първият политик, който напуска политиката по собствено желание. Или поне съобщава, че я напуска."

Какво да добавя? Ами, нищо. Просто запомнете как са разсъждавали комунистите. Нищо лошо, ако ТОГАВА не говореха съвсем друго. Нещо, което се опитват да ни пробутват И ДНЕС. Те – добрите. Ние – лошите и виновни. Това е причината, поради която припомням тези неща:

-  …политикът е човек, който говори едно, а върши друго…

-  …животът преди 10-ти беше една оранжерия за тревопасните, но и джунгла за тях, ако…тогава тревопасните биваха изядени още на партера…

-  …10 ноември строши стъклата на оранжерията, някои простинаха и се поболяха…

-  …тогава започна легализацията на „второмрежовия капитал“…

И други такива откровения. Нагли откровения, най-малкото защото са направени постфактум. Оставям настрана престъплението „изяждане на тревопасните“.

Споменавайки Стефан Продев и Велислава Дърева няма как да не се сетя за Искра Баева, проф. преподавател по нова и най-нова история на България в историческия факултет на СУ. (Няма я в списъка „позор за демокрацията“.) Но я има в „моя списък на срещи с комунизма“. Да, с комунизма! Говоря за лични спомени от 1981-1982 (във всички случаи преди 1983-та твърдо).

Имах един състудент, който правеше, по-вероятно следваше направени вече списъци в кабинетите на ДС. Можете да не се съмнявате, че организацията ДС винаги и днес, а и не само ДС, но и всяка подобна ней организаторска организация, прави списъци на потенциални свои служители, да ги наречем. Вътре автоматично попадат всички млади хора, които дават някакви признаци на ум и дисциплинираност. Че няма да се опитат да ме вербуват днес я, когато вече съм на 65!

Та въпросният мой състудент направи няколко „опита“ да ме „включи в системата“. Казвам това и веднага допълвам, че тогава, в тези далечни години, не възприемах нещата по този именно начин. И тъкмо затова благодаря на… хайде да речем на факта, че онзи комунистически ген горе в ляво в дъното на мозъка ми, си е в нормално, а не „спинозно“ положение. В допълнение – индивидуалността ми, стремежът да съм индивидуален човек, е идвал в повече на ДС. Правилно! Има толкова много съвсем сговорчиви кариеристи сред младите – и днес, и завтра. За какво им е „таралеж в гащите“? И груба грешка същевременно. Защото индивидуалностите, личностите правят Историята, а не Мирогледа. Но ако така е разсъждавала тогава ДС, не би била днешната презряна от хората организация, а нормален гръбнак на гражданското общество. Както и да е.     

Разказвам за поредния опит да бъда „приобщен“. Един ден получих предложение от моя приятел, който след следването си в СУ, беше останал асистент там, да отидем на гости на една „много интелигентна и млада негова колежка от Университета“. Оказа се именно Искра Баева. Млада- млада, ама на 30-тина години тогава. Трябва да кажа, че имам някакъв ангел-пазител, който не ми разрешава такива контакти. Дори те да са жизнено определящи за момента. Пуска ми наоколо някаква миризма на „комунистическо“ и край на представлението преждевременно. Винаги се намесва. (В скоби. Последният път беше преди пет години, когато се опитаха да ме запознаят с Чавдар Добрев.) 

Днес Искра Баева би ми дошла в повече, ако онзи опит не беше провален от моя пазител. Прочетох някакво нейно интервю във в.“24 часа“ от началото на т.г. (15.01.2013). Там тя казва:

„Не съм напуснала, а съм отпаднала от БСП. Не членувам в нея, след като моята организация по местоживеене се саморазпусна преди години с мотива, че политиката на БСП (тогава беше управляваща) не отговаря на техните виждания за лява политика. Миналата година се опитаха да възстановят организацията, но се оказа, че са твърде малко и твърде възрастни, и отново се отказаха. … Не съм напуснала в знак на протест - това време отмина с 90-те години. Моите идейни убеждения наистина се леви, но се отличават от онези на БСП. За мен тя е прекалено прагматична и склонна към всякакви политически експерименти. Само че идейната еволюция на БСП не започна при Станишев, а при Първанов. А и отдавна не се занимавам с политика.“

Две лъжи на толкова малко място. Направо невероятно. Ученичката на Стефан Продев и негова заместничка, когато той умря (главна редакторка все пак на теоретичното списание на Партията „Ново време“) вече не се занимавала с политика?! Че, ако това е вярно, кой ще я търпи в СУ да преподава нова и най-нова история?! Ами, ако недай Боже, подкрепи исканията на протестиращите студенти?! (Споко, не ги подкрепя.) И идейната еволюция на Партията започнала с Първанов. Леле, къде е късният Живков още да я „светне“ за идейната еволюция на партията на българските комунисти!!!

Но за „идейната еволюция на Партията“ и нейните апологети в списъка на сайта Noрешарски, както и извън него, ще разказвам в следващия постинг от поредицата „Жертвите на демокрацията“.

В МОМЕНТА ВИЕ ПРАКТИКУВАТЕ ДИСКРИМИНАИЯ, В КОЕТО БВИНЯВАТЕ ДРУГИТЕ- НЕПРИЕМАНЕ НА ЧУЖДОТО МНЕНИЕ

Значи нямам право да пиша моето мнение, защото така дискриминирам чуждо мнение с което моето не съвпада?! Я, вземи да помислиш малко преди преди да седнеш пред клавиатурата. И си отмести левия от клавиша CAPSLOCK.
Е, как левите мислят да стигнат до финала, чe и да са първи, с ТАКИВА състезатели като zaw? Има само един начин. Написал ми го е един такъв: "подострена отвертка в гърба на този пред теб". Искате ли името му? Ще го получи първо главния прокурор. Ама, крайно време е. Наистина крайно време Такива да станат истински жертви на демокрацията!

На част от събитията които описваш съм бил свидетел. Познавам лично другарката Дърлева от самото начало на трансформирането на политическия капитал в икономически. Тя и оня и ония бяха и си остават враждебни на хуманистичните разбирания за света и обществото. Те бяха неодушевени партийци с каменни сърца, в които няма чпвещина, няма състарадание, няма милост, нямалюбов..Те са изтъкани от омраза и дивашка алчност за власт и пари.
Когато имат и двете, те са в състояние да изтребят народа си, от чистата омраза че си е позволил да се усъмни в правото им да го изтребват. Морал..? Почтеност..? - Смешки. Поздрав.

от zaw12929? На нивото на показалеца ми е. Не мога да се сдържа да не го перна по носа.
Колкото до г-цата, наречена тук Дърлева, и тази перафраза на името й отива. Харесва ми не по-малко от "попиканото дете на демокрацията".