Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2013 18:06 - Сън сънувах
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 3168 Коментари: 5 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ден ли беше или нощ, мисля че сънувах.

*** Народният съд е извънреден съд, действал в България в периода от декември 1944 до април 1945 като орган на левия революционен терор.

ПЪРВО НО: Народният съд е създаден с наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция, тъй като тя не е позволявала създаване на извънредни съдилища, какъвто е народният съд. Това изобщо не е смутило българските комунисти нито тогава (от БРП-к), нито по-късно (от БКП), нито сега (от БСП)!

ВТОРО НО: Този Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 и довели я до участието й във Втората световна война. Обаче по време на споменатия период на управление на „фашистката власт” нито един български войник не е бил изпратен по фронтовете на войната. А в периода от 9 септември до 9 май 1945г. „народната власт принася в жертва малко повече от 38000 българи на бойното поле.

Тогава за какво и кого съди и разстрелва „народният съд”?

Отговорът: Целта му е да узакони извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на комунистическия режим, установен след окупацията и преврата на 9 септември.

Резултатите: От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България.

Знае се, че всички „опозиционни” вече депутати от последното Народно събрание преди Девети септември, са арестувани в сградата на Парламента, почти направо от депутатските си банки. От общо 160 народни представители в ХХV Обикновено Народно събрание на подсъдимата скамейка са поставени 127 от тях, определени като правителствено болшинство. Десетина дни по-късно (на 21 септември 1944) те са изпратени на тримесечни разпити в Съветския Съюз. После върнати оттам и на 3 януари 1945 година са изправени в София пред въпросния „народен съд”. При прочитане на имената на подсъдимите се установява, че от 127 бивши депутати присъстват 111, в неизвестност са 7, а починали 9. На 1 февруари 1945 г. се произнасят първият и вторият състав на Народния съд в София, които осъждат министрите от кабинетите на Богдан Филов и Иван Багрянов и голяма част от народните представители в ХХV Обикновено събрание. Произнасят се смъртните присъди на трима регенти, осем царски съветници, двадесет и един министри, 67 депутати и 47 генерали и висши офицери. Същата нощ присъдите са изпълнени.

Кой и как решаваше съдбата на хилядите жертви? Каква е личната отговорност на отделните дейци от върхушката на БКП, на Георги Димитров? Следете датите, читателю!

След 10 ноември 1989 историците публикуваха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 до април 1945 с разпореждания до ЦК на комунистическата партия в София, сред които се открояват две забележителни “препоръки”: “Никой не трябва да бъде оправдан” (21 декември 1944, написана на руски!)” и “И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля” (януари 1945). Резултатът е уникален: Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония – 9, “народният съд” убива общо 2 730 българи. Това се случва в България, която единствена от съюзниците на Германия не е воюваща държава през Втората световна война.

По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“, а останалите, включително председателите на съставите — от Министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т. е. от политически орган или от изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерски съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.

Състави на Народния съд:

Първи върховен състав (за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници) - Богдан Шулев (председател), Стефан В. Манов (член), Емануил Е. Манов (член), Тодор Божинов (член), Давид Николов (съдия), Йордан Шумков (съдия); участници от ОФ: Вера Начева, Райна Тодорова; народни обвинители: Георги Петров, Никола Гаврилов, Атанас Армянов

Втори върховен състав (за съдене на депутатите от XXV Обикновено народно събрание) - Светослав Кираджиев (председател), Кирил Григоров (член), Васил Цветков (член), Марин Гешков (член), Кирил Бежански (член), Йордан Пергамов (член), Димитрина Йосифова (член), Катя Ботушева (член), Стоян Митов (член), Васил Модев (член), Милан Ангелов (член), Гаврил Чочов (член); народни обвинители: Владимир Димчев, Г. Керемедчиев и Върбан Ангелов

Трети върховен състав (за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по трагедията във Виница) - Борис Кьосев (председател) и други; народни обвинители: Димитър Вапцаров. Този състав съди Борис Коцев, д-р Марко Марков, д-р Георги Михайлов и архимандритите Николай Кожухаров, Стефан Николов (Скопски) и Йосиф Диков.

Четвърти върховен състав (за съдене на „военните престъпници“) - Георги Патронев (председател), Младен Великов (член), Димитър Бонев (член), Георги Лозанов (член), полк. Добри Джуров (член), полк. Здравко Георгиев (член), Александър Междуречки (член), Свобода Атанасова (член), Георги Иванов (член), Миленко Иванов (член), Васил Модев (член), Василка Пешева (член) и Марин Гешков (член); народни обвинители: Георги Станкулов, Никола Цветковски и Георги Мешков. Този състав е съдил 142 души военни лица.

Шести върховен състав (за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология) - Димитър Димитров (председател) и други; народни обвинители: Никола Бронзов, Никола Ланков, Богомил Тодоров, Стефан Величков и Калин Цанков. От този състав са подсъдими 102 души.

Седми върховен състав (за съдене на участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония) - не е известен председателя; народни обвинители: Борис Бъров, Славчо Стоилов, Манчо Рахаминов, Ели Барух.

Осми - за съдене на фашистките агенти от Софийска област. Няма повече информация.

Девети върховен състав (за съдене на прокурори и съдии при военнополевите и областни съдилища) - Борис Лозанов (председател) и други; народни обвинители: Борис Димитров, Васил Ахтаподов.

Десети върховен състав (за съдене на служителите на БНБ и други банки, както и стопански дейци) - Нейко Нейков (председател) и други; народни обвинители: Стою Татаров, Иван Бояджиев, Шемптом Дантон.

Единадесети - няма данни.

Дванадесети върховен състав (за съдене на членовете на организациите "Бранник, Български национални легиони, фашистки профсъюзи и други) - Борис Илиев (председател) и други; народни обвинители: Георги Георгиев, Иван Керезов.

Тринадесети - за съдене на жандармеристите за преследването разстрелите на партизани – няма данни. ***

(Трите звездички означават, че затвореното между тях е намерено в Интернет.)

Сън стори ми се дълбок, а наяве чувах.

… Бях в двора на къщата на баба и дядо. Не можех да стоя вътре. Там цареше тиха лудница. Дядо ми беше умрял вчера и днес щяха да го погребват. Не разбирах събралите се около ковчега му. Какъв им беше той, та плачеха? Един от моите първи спомени е как стоя на някакви стълби и го чакам да излезе от една голяма четвъртита къща, за да си отидем двамата в къщи. По-късно, след години, разглеждайки големия зелен албум със семейни чернобели снимки, видях една снимка на която дядо ме държи за ръка. На около 3-4 години съм. Снимани сме пред стълбите на някакво училище. Не беше онова, което помня от моя първи клас, когато дядо и баба бяха моите родители, тъй като моите татко и майка работеха в друг град и аз бях „на отглеждане” в Стара Загора. Разпитвал съм за тази снимка и зная историята й. (Трябва да кажа, че смисъла на случилото се тогава, проумях след десетилетия. Вече аз имах деца. Защо толкова късно? Това е една друга тъжна история, много по-тъжна от тази, че умрял един човек, когото сме обичали.) На снимката е училището в Мъглиж. Годината вероятно е 1951-52. Късна есен или ранна пролет. Дядо ми по това време е интерниран от „народната власт” в това казанлъшко село, след като тя го заварва директор на мъжката гимназия в Стара Загора. А и го е държала преди това две години в затвора с решение на „Народния Съд”. Защото изключил двама калпазани от поверената му гимназия за системни отсъствия, пък те се оказали партизани по Девети. И те си отмъстили, „изключвайки” дядо и мен в Мъглиж, а баба сама в Стара Загора да чака още две години мъж и внук. (Нали питате защо „народната власт” си отиде и няма да се върне, колкото да им се иска днес на някои, това отново да се случи?! )

Та този мой дядо вчера беше умрял и днес го погребваха. Стоях  в онзи край на двора, където беше кокошарника. Тихото кудкудякане на кокошките беше същото, каквото го помнех от моите първи години „на заточение” в този град и двор и това ме уравновесяваше.

- Какво ги гледаш? Те са си същите и такива ще са си. Не тъжат, нали? Животът си продължава такъв, какъвто е... – гласът бе на някакъв мъж, но не беше баща ми.

Не отговарях нищо. Мълчах. Със сигурност това минаваше за подобаваща скръб, само че аз не скърбях, а се променях. Без да го съзнавам в момента. Иначе трябваше да се обърна и да го плесна оня през устата. Това го направих, но години след това и не към този, а към такива като него, изградили и поддържащи Стената. Сега обаче това мое „поведение” „постъпваше в първи клас”. Беше паднала токущо първата тухла в моето съзнание.

После накуп се срина цяла грамада. В следващото лято гостувах на баба. Бях в десети клас, спомням си. Цял месец почти, часове наред, рових из останалото от моя дядо. Баба ми беше разрешила каквото си харесам да го взема. Когато майка и татко дойдоха да си ме приберат, бях напълнил цял един голям червен мукавян куфар с книги. (Този куфар и в момента е у мен. Стои в мазето. Пълен е не помня с какви точно глупости, но няма да го изхвърля. Да го изхвърлят след мен.) Обаче разказвам този сън ли, тези спомени ли, за друго. В ония далечни години аз търсих в архива на дядо една тетрадка. Веднага казвам, че не я намерих. Не съм я намерил и досега. Вероятно няма да я намеря никога. Само че това е без никакво значение. Защото съм я чел многократно още във втори, трети, четвърти клас. Без да разбирам смисъла. Но знам и помня почти дословно всичко, което пишеше в нея.

Там, в тази тетрадка, дядо ми със собствения си почерк беше събрал частите на своя живот, разказвайки ги за поколенията след него. Не за мен специално. Вътре нямаше никакво лично обръщение! Защо е написал тази тетрадка? Струва ми се, че мога да дам отговор на този въпрос. Там имаше график на учебните му часове, когато е преподавал в Мъглиж. Вътре пишеше за майка, за татко, за другия ми дядо... Имаше разсъждения за нуждата да си честен и за цената на това. За дълга пред идеалите на родителите ти. За смисъла да имаш деца. За това какво трябва да прави човек, ако иска да умре спокойно, независимо от часа и вида на смъртта. Тогава тези разсъждения ми се струваха отвлечени. Само разбирах, че щом дядо ги е написал, значи са важни. И подсъзнателно съм подчинявал целия си живот на тях. Това обяснява защо мисля различно от брат си например – той просто е много по-малък от мен и не е чел тази тетрадка! Вероятно майка ми и баща ми са искали да го опазят, но вместо да изпишат вежди, са извадили очи. …

(Многоточията означават, че затвореното между тях, аз съм сънувал.)

Днес вече е есента на 2013 година. От смъртта на дядо са отминали цели 50 години. И пак България е комунистическа. Само, че днес не ни управляват онези формени убийци, част от имената на които цитирах преди малко, а техните синове, дъщери, снахи, зетьове, внучета и племенничета. Любовнички, любовници, съкилийници и съучастници. Потомствени престъпници. Някои от тях – отвратителни.

Например Сергей Станишев. Баща му с „приятелите си” от Политбюро на ЦК на БКП продаде България на СССР – комунист, та дрънка. Днес, т.е. буквално вчера, Станишев-син нарече Борисов "комунист и то от най-отявлените. Човек, на когото в главата му още ехтят залповете на Аврора". Представяте ли си нахалството! Чак да му се прииска на човек, баща му да е жив, за да го застреля собственоръчно. Впрочем дали пък Станишев-баща би направил това? Комунист или не, но Борисов съвсем определено „дърпа” на Запад, докато синковецът му направи преврата на 12 май т.г., за да може да осребри мечтата на баща си, България да е част, неразделна част от СССР, много трогателно наричан днес „Русия”!

А Местан? Този не е турчин дори. Турците са нормални хора. А той е гнусно лепкав. Трябва да го заобикаляме като прокажен. Доган му лепна тази гадна кадесарска болест. А Местан „повреди непоправимо” следващите го – Камен Костадинов, Христо Бисеров, Йордан Цонев. Тези не са българи! Защото ако са, то аз какъв съм? О, спи ли Бог? О, Бог не види ли? – е запитал поетът. А Бог забавя, но не забравя! Виждали сте скоро Доган? Отвратителната му вътрешна същност е излязла навън и съвсем е спаружила лицето му. Поучителна история. И чудесно, че е вечна, „учителю” Костов.

Сидеров. Така се засили да се доказва „в дясно”, че се появи отляво на самите комунисти! Иначе е обикновен нацист. Което е предното изречение, но изказано по друг начин. Павел Шопов е доказано луд. Има жълта книжка. Чуколов се надява да получи скоро такава. Ева Браун е далеч по-нормална от Деница Гаджева. Първата е обичала Хитлер като човек. Не се е месила в политиката на неговата Германия. Не е трошила витрини, не е размахвала глас и юмруци. А кого „обича Гаджева - Опиянението да си гаулайтер. Другите две депутатки атакистки също много биха се харчили сред талибаните. Че и млади! Къде е ръгнала Магдалена Ташева да й се чуди човек на акъла. Никога не е късно жена да стане за резил.

Николай Бареков по отвратителност е съизмерим с Волен Сидеров. Жалко за Деси Добрева. Има чудесен глас. „Имаше” чудесен глас! Така е, Деси! Че избяга от оня Трифонов, добре, но защо се „поака” така след това? Какво като можеш да пееш? Мислиш ли, че някой ще те отличи от Мара Отварачката сега?

От митничарска съпруга Мая Манолова стана министерша. По съжителство, без брак. Явно е по-доходно. Съдби! Човешки! Само че Мая не е човек, а желязо. Двамата с Михаил Миков и подкрепени от Цветлин Йовчев са готови да подкарат към ареста и „народния съд” 96-мата депутати от ГЕРБ. Направо от пленарната зала. И до „справедливата присъда в името на народа”, биха докарали 84 броя. (Ако екстраполираме челния опит на онези първите комунисти - арестуват 127, по „пътя” им се губят 16 и убиват с присъда само 111! ) 

И допряхме до седенкаджията Орешарски. Мога да препоръчам на zlatko1 с любимия му Photoshop върху снимката на премиера да добави две рогца на челото му. Малко по-нависочко. Поразително! Би се получил истински портрет на Дявола. Нищо чудно. Едва ли днес има по-мразен човек в България от Орешарски. Като изключим оня, приличащ на шопар и държащ се като чакал.

На улицата сега протестират българи. Говоря единствено за тези от тях, които се събират на пл.Независимост. САМО ТЕ искат друго, европейско, а не съветско, бъдеще за страната ни. Затова са толкова безапелационни към путиновите комунисти Станишев, Местан и Сидеров – „червени боклуци”, а когато стане дума за Борисов, който също е комунист, но управлението му е проевропейско, презрението им намалява тона и лозунга се сменя - „Всички са маскари”. Аз съм убеден, че тези протестиращи срещу модела „Орешарски” могат да направят коалиция с партията на Борисов, наречете я дори „широка коалиция”, т.е. принудена коалиция, но съюз със Станишевци не може да има никога. Протестиращите на пл.Независимост не са светци, но никога не биха продали душата си на Дявола!

Ако днес заседаваше „народния съд” от 1944-1945 години, всичките му невинни жертви щяха да бъдат сред тях. А всичките „народни” обвинители, съдии и изпълнители на „справедливите присъди”, щяха да бъдат от другата страна - до пилоните на НДК и под сянката пред археологическия музей в София. Кои имат бъдеще в бъдещето на България, аз пиша.

А защо го правя ли? Защото моя дядо навремето е написал в своята тетрадка: Искам някой от моите наследници да нарисува една голяма картина на живота в България. Едно слънце, което изгрява над билото на Балкана и в неговата светлина в клоните на дърветата пърхат птици и други божи твари, а трудолюбиви хора работят земята и занаятите си. Там, където лъчите на слънцето не достигат още, пълзят към дупките си змии и гущери и уродливи същества бързат да се скрият зад залостените отвори на своите убежища.

Тъй като аз съм скаран с рисуването, когато четях тези редове отдавна, изобщо не съм си мислил, че ТОЗИ ЗАВЕТ може да се отнася до мен. Времето вървя, сука и след половин век се оказа, че мене е възложило да го превърна в действителност. Макар и не с четката, а със словото.

Мисля си, че младите родители, които са на площад „Независимост” днес и всички други от къщи, села и градове на България, които ги подкрепят, сега започват да разбират какво са прочели в тетрадките, останали от техните родители и предци. И вече пишат своите тетрадки, които ще оставят на децата си.

Бог да ги благослови!




Гласувай:
2



1. dolce - ясно то
25.09.2013 14:54
ясно е че не харесваш така Наречения Народен съд. Е няма лошо. А пък не харесвам предходящото управление избило 6 деца
ей тъй за каф
палило къщи, интернирало, било, ебало, държало се като окупатор в родната си държава. За какво да жаля /сигурно ти имаш защо/ някакви помагачи на Хитлер?
Защо да оправдавам тези които без съд и присъда в името на "някакъв цар" безчинстваха?
Сега зад вас е "демоктаратичната циониска" Хамерика, е добре но колелото се върти и когато се обърне познай какво ще стане?
Сега вие сте силни вие колите и бесите пак, поругавате МОЯТА БЪЛГАРИЯ но ще дойде ТО ВРЕМЕТО когато ако не вие децата ви ще плащат!
цитирай
2. dobronameren - Изключително нагло!
25.09.2013 15:11
За 6 деца платени колко хиляди живота? А жертвите на "народния съд" колко деца са оставили без бащи? А да попитам ли на Татяна Буруджиева татко не е ли убиец ПРЕДИ 6-те ястребинчета? А кой помагаше на Хитлер, когато настъпваше той в Полша и докато единия сатрап измами другия? А каква е ТВОЯТА роля, dolce, в комунистическия терор. че сега те тресе такъв страх?!
Ти си нещастник най-малкото. Какво колело на историята чакаш да се завърти обратно? Със заплахите си, да колиш и да бесиш "ако не нас, децата ни" сам се поставяш ИЗВЪН човечеството! Единственият ми проблем е как тези твои думи да станат достояние на всички българи. Стари, млади, нови, неродени още - да те видят какъв неудовлетворен убиец представляваш, dolce.
цитирай
3. dolce - па що
25.09.2013 15:31
па що си мислиш че ме е страх? Просто ненавиждам цялата измет демократична която докара цветуща българия до просешка тояга. Не тебе лично не ги приемай толкова лично нещата.
"Сега вие сте силни вие колите и бесите пак, поругавате МОЯТА БЪЛГАРИЯ но ще дойде ТО ВРЕМЕТО когато ако не вие децата ви ще плащат!" - Явно това изречение приемаш като заплаха към себе си или децата си?
е нека те успокоя това което съм написал е принципно не лично срещу тебе. Но мти си "ПОМАГАЧ" на Костов, Стоянов, Стоянчо Ганев, Паси и другата гмеж което поругава всеки ден БЪЛГАРИЯ служейки на ЮДЕИ. Аз съм националист и не мога да понасям ЕНИЧЕРСКИТЕ ВИ напъни да ме направите ГЛОБАЛНО говедо управлявано оъ ЮДЕЙСКАТА СГАН.
Помисли си кого защитаваш и кого славостловиш.
/А що се отнася до твоето лично преживяване което явно те е засегнало, моят дядо също е бил интерниран щото 2 години е бил кмет в Южна Добруджа. Но поради това аз не лакейнича на ЮДЕИТ!/
цитирай
4. batogo - !!!:))) Към dolce...
29.09.2013 17:53
Ти лекейничиш на най-гадните юдеи - съветското КГБ. А комунист и националист са антиподи, ако знаеш смисъла на думата. Националистите ценят нацията си, а комунетата затриха цвета на тази нация, интелигенцията, за да заемат нейните места и по-лесно да я подарят на шефовете си от КГБ, нещастнико dolce :)))
цитирай
5. batogo - !!!:))) Перфектен постинг, документиран и аргументиран!
30.09.2013 18:19
Добре е да го прочете всеки българин, който не се е навел на феодална Русия...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873416
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031