Нищо не забравено и никой не е забравен!

В.”Демокрация”, 12 март 1997, председателят на СДС Иван Костов в интервю на Петя Владимирова:  “ОДС е обединение с претенции да формира нов национален консенсус в името на промяната за просперитета на България. В случая не се гледа толкова на цвета, на политическата догма и канона. Това трябва да бъде политика и на СДС и в нея той трябва да пожертва и част от своите идеи и принципи на, ако щете, центристка и десноцентристка идентичност в името на България. Ако ние се поддадем на конфронтация и отново почнем да броим кой е син, кой е по-чисто или най-много син, ще се завърим в кръг, ще се върнем в 1992 и няма да направим нищо.”

Тук прекъсвам цитата, за да припомня нещо вече писано. Времето е от началото на 1997 година, когато сините лидери „предвождаха народа”. Помните ли групата «Спешен случай» и нейната песен

Последният влак

 "Нещо да те питам, братко,

  през тия минали години да дишаш беше ли ти сладко?

  Aко си бил щастлив, кажи ми.

  Напразно сеят между нас вражди,

  по бедност ние сме роднини.

  Не ще те мразя, ти не ме мрази, пред нас са толкова години...

  Помниш ли последния валс и как се гледахме с омраза,

  а днес със последния влак последната надежда ни зарязва.

  Били сме и ще бъдем, братко,

  макар по цвят да сме различни.

  Добрата дума винаги е кратка - ако си бил щастлив,кажи ми.

  Дошло е време за възмездие,

  виж как треперят шепата мръсници, 
  сега да премълчаваш грешно е –

  ако си бил щастлив, кажи ми.

  Помниш ли последния валс и как се гледахме с омраза,

  а днес със последния влак последната надежда ни зарязва."

Възможно е изобщо да не сте я чували, защото тя беше само върху издадената касета на „Спешен случай”. Не съм я слушал по радиото. Не са я пускали. Вредна е била за нечий сценарий. Хубаво! Съгласен съм, че за управлението на Беров и Виденов е опасна. Но питам защо тази песен я нямаше в ония дни. Вместо нея под път и над път звучеше „Никога вече комунизъм”?

Съвсем не съм убеден, че ТАКЪВ ИЗБОР е по-правилен! И определено мисля, че е направен НАРОЧНО! За да раздели народа ни, да ни противопостави едни на други, а не всички срещу ТЯХ!

Връщам се на анализа Костов за процесите в 1997 година:

„Притеснявам се за неясните политически идеи с които много хора искат да отидат в Народното събрание. За това, че вероятно някои от тях могат наистина да бъдат изтъргувани и купени. Притеснявам се от това, че известна финансова групировка иска да има народни представители и прави всичко възможно да ги вкара в парламента. Купува журналисти, поръчва статии. Не разбирам и не мога да приема по никакъв начин такива претенции. Винаги съм казвал – една от основните ни слабости в политиката е, че тези, които я правят, искат да са едновременно артисти, синдикалисти, финансисти, банкери и политици. А не може да си всичко, взето заедно. Просто или си политик, или не си. Ако си политик, преставаш да си финансова акула, защото тези неща не вървят заедно. А най-важното в момента е да накараме международните финансови институции да ни повярват отново, когато това стане, можем да говорим за оправяне на нещата. В момента ние имаме нужда колкото от пари, толкова и от доверие. За да извоюваме необходимото ни международно доверие е необходимо първо да извоюваме доверие, вътре в страната. Това ще бъде много трудно.”

В.”Стандарт”, 31 май 1997, Филип Димитров, бивш министър-председател:

“За всички е ясно, че не е възможно да се управлява, без да бъде спрян грабежът. Следователно най-важното е да се отрежат пътищата за грабене. Компромиси с финансовата дисциплина не може да има. Сега е важно да бъде дадена на всеки българин възможност да спечели нещо за себе си и би било грешка да се мисли какво ще му вземеш, за да го преразпределяш. Иначе казано, компромиси по отношение на нуждата от по-либерална данъчна политика не могат да се правят. Другото важно нещо е правилото, че не възможно да си плащаш сметките, ако сам си печаташ парите. И следователно по-малката злина е да вземеш заем, ако ще го използваш почтено, отколкото да стимулираш инфлацията, каквито и велики цели да си поставяш. С това компромиси не може да има.

Ясно е, че без инвестиции нищо няма да стане, и трябва да се направи всичко, за да бъдат облекчени законодателният и административният режим за чуждите инвестиции. С хора, които от криворазбран патриотизъм са готови да отблъснат свежи западни пари от България, не може да има никакви компромиси. Посоката на движение не може да бъде поставяна под съмнение. Тя е една. Но сигурно пак ще има мини. Една от тях е корупцията. Единственият начин за справяне е много бързо да се облекчат всички административни процедури и да се сведе до минимум участието на администрацията във всичко, от което се печелят пари. Вече знаем много добре и от опит, че колкото повече се опитваш да контролираш икономическите събития, толкова по-ужасни са последиците.

Де факто Иван Костов сега трябва да направи всичко онова, което ни бе попречено да направим през 1992 г. Що се отнася до това откъде точно все пак би трябвало да се тръгне сега, нека отправна точка бъде известното, че всяко управленско действие, което засяга икономиката и свързаните с нея сфери, дори и престъпността, може да се измери в пари. И защото икономическите проблеми в момента са най-болезнени, просто трябва да се започне с парите. А това означава – с валутния борд.”

Аз нямам коментар. Имам наблюдения, спомени от бъдещето, събития, лица и факти за описване. Както и решимост и търпение да ги запиша на хартия, за да не се забравят. Имам и надежди, че не съм единственият българин, който върши такава работа.

МЕТЕНЕТО СВЪРШИ, БОКЛУКЪТ ОСТАНА

Това заглавие съм заимствал от в.”Труд”. То се мъдри на първа страница на броя му от 24 август 1997. Набрано е с 5 сантиметрови букви.

- На същата тази първа страница долу вдясно е публикувана следната  „Екологична приказка. Червеният боклук и синьото говедо тръгнали заедно по пътя към Европа На Шенген обаче ги спрели и след дълга проверка върнали говедото. Напразно то доказвало, че е закърмено с атлантически ценности. „Да, да” недоверчиво рекли европейците, „ако не луда крава, то някой шап ни носиш; знаем ги вашите Балкани – огнище на зарази за континента”. Присмял му се червеният боклук: „Казах ли ти, че в Европа нямат нужда от тебе”, потупал се по издутия от изпрани пари портфейл и гордо прекрачил шенгенската завеса. Европейците веднага го хванали за врата и го пратили във фабриката за вторични суровини. Преди да го пуснат в мелачката за отпадъци, грижливо прибрали портфейла.”

Дали метенето е свършило е спорно, но червеният боклук наистина е останал. Забележете как Тошо Тошев „хитро” плаши с Европа и сини, и червени. Каква ли е целта му? – Всички да махнем с ръка и да кажем на тази Европа – „не щем те”, и да си останем при бащицата Русия. Там поне ще сме „щастливи”. „Щастливи” е в кавички, ясно защо. „Хитро” също съм поставил в кавички, защото пък само немислещи или виновни хора приемат мисълта, че Европа ни е враг. Те обаче не четат, защото са коне с капаци – „напред и само напред по пътя начертан от Партията”, казват. Докъдето, дотам. За някои наистина до човешката месомелачка, но за други, ех за други...

(Голям глупак! И за затвора на едно демократично общество е! Говоря за Тошо Тошев персонално в момента. Ако нещо протестира, че натиквам в устата му думи, които не е изрекъл – тъй като формално „приказката” не е подписана, ами да беше накарал автора да се подпише. Нали е главен редактор! И да не беше я поставил на първа страница. Ама нали си е фукльо...

Нямам място тук, но иначе много обичам литературните разбори. Тъй като съм синьо говедо, събирам повече от две десетилетия „приказките” на червените боклуци, включително подписани и от Тошо Тошев. Никой човек не може да избяга от стила си на изразяване. Тази „свирка” веднага си личи, че е от „бор”, не е от „череша”.)

- На 3 май 1се изпълниха 100-те дни на Петър Стоянов на президентския пост. Това съвпадна с негово посещение в Париж като гост на френския му колега Жак Ширак. Оценките и за двете събития варират от “Процесите на промяна у нас дават повод България да бъде третирана по съвършено различен начин” (в.”Демокрация”) до “В момента единствено гладът и мизерията в България са реални и истински.” (в.”Дума”).

- Ако трибуната на демократите в България е в.“Демокрация”, то никой демократ не отбеляза на 9 май Денят на Обединена Европа!

- На 2 юни се навършиха 121 години от гибелта на Ботев и неговата чета. Президентът Стоянов и лидерите на ОДС почетоха тържествената заря в София. Лидерите на БСП от политическото ръководство (Георги Първанов) и в Парламента (Благовест Сендов) бяха във Враца и на връх Околчица. БНТ не предава пряко тържествата от Враца и Околчица.

- На 22 юни сегашни колеги на Ботев, писатели и поети от 9 балкански страни, основаха международното сдружение “Балкански Декамерон”. Това сдружение щяло да  популяризира еротичните идеи в балканската литература. Идеята е на Кин Стоянов, шеф на фондация “13 века България” и син на Радой Ралин. Българският главен представител в редиците на “еротичните” писатели е Йосиф Петров. Гиньо Ганев бил на коктейл и не можал да се включи. Евгени Минчев пък не е прописал още, засега само пее. Дим Дуков се жени.

- Навърши се една година откакто младият ром в началото на 90-те, а сега собственик на хотелски комплекс “Замъка Хранков”, Пламен Хранков покани известния от тези времена художник Ставри Калинов да живее в хотела му на пълна издръжка. Срещу – по вестниците пише – правото да притежава всички негови творби за срок от 30 години.

- В края на юни на среща в кубинското посолство, посветена на солидарността българска с Острова на Свободата, акад. Благовест Сендов бил казал (според “24 часа”): “Не е важно как се отнасят към теб сега, а как ще те оценяват след 100 години. Фидел Кастро е гордостта на Латинска Америка.”

- Пак от това време вестникът “24 часа” ни съобщава, че “Русия влиза в общ фронт с европейците и ще ги поддържа в случай на конфликт със САЩ. Борис Елцин уточнил, че ако ЕС влезе в сблъсък с американците, Русия ще подкрепи европейската позиция”.

- През юли вестник “Труд” не пропусна да отбележи 70-тата годишнина на “За Бога, братя, не купувайте”. И да ни съобщи, че Любен Беров станал член-кореспондент на БАН.

Дизайнери.

Има и такава истина!

Гражданският комитет “Защита на истината” - Велико Търново помогнал за издаването на книжка от 120 страници, наречена “Шепот от преизподнята”. Автор е Константин Бакалов. На корицата й е прочутата от 1990 година “карта с черепите”. Нито едно издателство или някаква друга медия в България не са проявили интерес към разказа на очевидец и потърпевш от комунистическите убийства СЛЕД  Девети септември 1944г. Немското издателство “Шпрингер” само издава тази книга. Естествено. Ако търсите обяснение, ви го давам: и до днес Константин Бакалов живее в Русе. Не е “успял да избяга зад граница” по социалистическо време. Иначе баща му, чичо му и вуйчо му са убити заедно на 18 септември 1944. Тогава той е бил на 18 години. Днес 71-годишният преводач от английски и немски език отговаря така на въпроса “Знаете ли кои са убийците и получили ли са наказанието си?”: “Наказание?! Не, разбира се. Последните хора, които са били с баща ми са сегашният академик Николай Ирибаджаков и известният генерал-полковник Кирил Косев. Те също са от Долна Оряховица и са ни били съседи. Те го арестуваха и те провеждаха следствието, били са до полунощ с него, както се знае, че е убит около 1 часа след полунощ.”

Сендов бе, Ирибаджаков и Беров са ти колеги, академици в БАН като тебе. Не знаеш колко си прав, че важното е какво ще говорят хората за теб 100 години след и нататък! И аз ти казвам – не го знаеш и не вярваш -  но всички клетви ще ви стигнат и ще се трупат върху кръстовете, с които ще се влачите към Забравата вовеки веков!

 

В края на август се навършиха 100-те дни на правителството на Костов. Отбелязвам демагогиите на:

- социалиста Кръстю Трендафилов: “Костов жъне житото, посято от Виденов.” Бре, да му се не види!

- Според В.Велева от „Труд” (22.09.1997) „професорът” д-р Марко Семов бил казал:  „Трябва да спрем да се мразим. Един народ излиза от драмата си, когато е единен. СДС и БСП  трябва да застанат на една обща снимка като свекърва и снаха и да си кажат: „Ние сме тук, за да бъдем полезни на България и да я извадим от положението в което такива като нас я вкараха.”

Кои, бре,  като „нас”? И от твоето подреждане на силите излиза, че СДС е свекървата, а БСП снахата! Впрочем ето още обърквания маркови (пак от интервюто на Велева):

„Народът ни е жаден за промяна, за добри дни. Затова и правителството, и президентът днес трябва да бъдат подкрепени във всичко полезно, което могат да направят за България.”, от едната страна и от друга страна 15 реда по-надолу: „За съжаление ни бе наложен  такъв „съвременен” капитализъм, какъвто ни беше и социализмът.”

Кой ни ги наложи, бре? Правителството Костово и президентът Стоянов ли или ние от СДС? Твоите приятели от време социалистическо и време преходно бе, маскара! Слушайте го нататък този виночерпец на Иван Славков (Какво? Да не би да не е вярно?):

„Може ябълките и сливите ни да са полезни за европейския пазар, сигурно някои продукти на промишлеността ни имат своята стойност, но българският интелект, където и да отиде, респектира. Ако продължим да посягаме на талантите си, особено пък поради политически или личностни причини, ние извършваме наистина национално унищожение. Дори погребението на Ангел Балевски, една безспорно велика личност, един патриот от най-висока класа, беше политизирано. На това трябва да се сложи край.”

На демагогията и на подлизурковщината ти с цел да „влезеш в дружината татова”, наистина трябва да се сложи край, Марко!

- Шуши Жорж Ганчева цяла нощ бъркала кьопоолу и руска салата за 58-рожден ден на Жорж, който съвпадал със 100-те дни. Отбелязвам, че Турция и Русия са представени, но къде е Родината с нейната шопска салата? Бива ли така? Та това е Жорж Ганчев!

- А самият Иван Костов се оплаква пак пред Валерия Велева в “Труд”, че минавал “по дъска до леглото си, защото жена му ремонтирала сама апартамента им”. Моля се Богу да съм в състояние да печеля достатъчно пари месечно, та да няма нужда моята жена да боядисва, вместо майстор.

Официалният коктейл послучай 100-те дни беше отложен. В него ден (1 септември 1997) десет миньори бяха затрупани и загинаха в мини “Бобов дол”. От началото на годината пак там имаше още 8 жертви. Социалистите искат оставката на м-р Евгений Бакърджиев, както при жертвите от влаковите катастрофи отпреди 5 години по време на Филип-Димитровото правителство.

(Последното припомняне не е случайно. Тогава, преди 5 години, ж.п. катастрофите се случиха много навреме – покрай „боянските ливади”. Днес - в деня на 100-те дни на синьото правителство. Когато си имате работа с комунисти в опозиция, никаква мнителност не е излишна.)

Както и паметта!

Припомням валутния курс на лева спрямо долара през всичките години на прехода и след това ще попитам.

Диаграмата:

     До
Жан Виденов}
                   {Жан    {Иван Костов}{     Симеон II    }             {Борисов
             Виденов}                                                          {Сергей
                                                                              Станишев}

Въпросът: Как би изглеждала тази диаграма, ако европейският валутен контрол не беше стъпил у нас в началото на 1997 година и досега да стои?

P.S.  Мислите ли, че ако Европа ни беше изоставила тогава, Иван Костов щеше да е „син”? Мислите ли, че след като вече Европа ни брои за членове на своето семейство, Бойко Борисов може да си позволи да стане „червен”?