Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2013 18:48 - Фабрики за илюзии - Долу и Горе Валутния Борд
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 3291 Коментари: 3 Гласове:
1



Продължава нашият вчерашен разговор за Парите на „единаците”, които щели да отидат при „агнеците”. За генезиса на Новото Начало - след като го завършим този разговор.

През септември 1996г. вестник “Демокрация” дава стартовите констатации: “За оздравяване на банковата система в България са нужни пари. Много реални пари, които да се котират на международните финансови пазари. Днес и банките на България, както впрочем и всичко останало, инфарктно се нуждаят от долари. Още в началото на септември стана ясно, че планираните долари от реалната икономика и родния износ са повече от химера. Миражи се оказаха и доларите от касовата приватизация. Инвестициите от чужбина си останаха в чужбина.”

Дава ги тези констатации, при това много внимателно. Не се споменават невъзвращаемите кредити, дадени на търговските банки. Всичко се приписва на неработещата икономика. На всичко отгоре не намираме нито едно конкретно име на кредитен милионер. Виденов, та Виденов! Човек може да остане с впечатлението, че борбата е кой да бъде на власт, когато пак започнат да идват траншовете от МВФ. Обикновените читатели и избиратели на ОДС няма нужда да знаят повече на този етап. Виж обаче, ако става дума за …

Ето какво намирам във в.”Континент” от 13 декември 1996: “Валери Найденов влезе в сградата на НКС на СДС на “Раковски” 134 за първи път вчера. Главният редактор на “Континент” бе поканен на среща от председателя на съюза Иван Костов. Двамата обсъдиха проблемите на българския печат в условията на валутен борд. Срещата премина в обстановка на взаимно разбиране.”

До 10 януари 1997г. остава по-малко от месец. Иначе до въвеждането на валутен борд – повече от половин година.

Първите реални стъпки към споразумение с МВФ прави  служебното правителство на Стефан Софиянски!

(Естествено, че не е Жан Виденовото. Той, Жан Виденов, е написал лично какво мисли за Борда, статия в “Труд” от 4 април 1997г.: “Няма да сме нито първата, нито последната държава в света, където въвеждането на паричен съвет предизвиква падане на правителства, разпускане на парламенти, предсрочни избори и смени на властта.” На калпавия моряк водораслите му виновни! От всичките други чугунено-червени обвинения към бъдещия Борд ще откроя само последната Виденова мисъл: “Българинът ще бъде лишен и от последната социална опора.” Ако трябва да кажа все пак нещо позитивно за Виденов е това, че поне е последователен: комунист ще си умре. Не може да стане мафиот.)

Още на третия ден от съставянето на служебния кабинет на Софиянски се създава междуинституционално звено, което да управлява задлъжнялостта на държавата и да следи за финан-совата й стабилизация. Наречено е съвет за стабилизация и в него влизат: премиерът Стефан Софиянски, финансовият му министър Светослав Гаврийски, управителят на централната банка Любомир Филипов, икономическия съветник на Петър Стоянов Красимир Ангарски и Чавдар Кънчев и Венцислав Антонов, представители на съвета на директорите на Булбанк. До края на февруари в София се водят ежедневни преговори с Ан Макгърк, шефка на мисията на МВФ у нас, които завършват с обещанието (изпълнено) до края на април първия транш от петия кредит да дойде в България.

Паралелно с това, текат преговори за създаване на Валутен борд в България. На 12 март премиерът Софиянски обяви, че решението за Борда вече е взето, но не съобщи никакви подробности. В тези две седмици не е ясно какво е ставало.

Ако непременно искате да извадите някакъв извод, давам някои подробности (вестникарски, разбира се).

- Анализ на в.“Стандарт” (18.03, Лидия Коцева и Паулина Михайлова): “Пътят на България за следващите няколко години бе начертан вчера. Страната ни пое ангажимента да въведе паричен съвет през юни и да поеме ясен курс към реформи в икономиката. МВФ обаче няма да ни остави без надзор, а периодично ще праща хора да наглеждат как се изпълняват уговорките. … Най-амбициозната част от програ-мата, набелязана от правителството, предвижда продажбата на 25% от държавната собственост до май, 50% до края на годината и преминаването на индустрията изцяло в частни ръце до 2 години. Парите от сделките ще влязат в специален фонд, от който ще се теглят средства за увеличаване на заплати и пенсии, за оздравяване на закъсалите банки и за покриване на вътрешния дълг, за който Фондът отказа да даде пари. … Като се тегли чертата, излиза, че отпуснатото от Фонда всъщност стига само за погасяване на задълженията към банките-кредиторки и поемането на най-тежките социални нужди. За другото ще трябва да разчитаме на собствени сили. … За да влязат пари в хазната и да не изпаднем в нова криза, ще трябва да освободим цените на всички стоки и услуги. Много важно ще бъде правителството да удържи инфлацията и валутния курс спокойни до юни (когато ще влезем в борд). Според договора с Фонда инфла-цията трябва да е под 50% през март и да слезе до 25% през май. Евентуален провал на тези параметри би довел борда до фалстарт. … Ако правителството на Софиянски се справи с всички належащи мерки за стабилизация на финансите на страната и успее да подготви законите за борда, за да ги гласува бързо НС, през юни ще дойде нова мисия на Фонда. Тя ще направи преглед на свършеното. След това ни чака неизбежно паричен съвет, ако искаме да спечелим отново доверието на света. С въвеждането на борда се очаква бързо стабилизиране на цените и на валутния курс. Най-голямата изгода от него ще бъде, че нашите и чуждите инвеститори ще бъдат сигурни за капиталите си. Експертите предричат, че това ще доведе до съживяване на производството и до известно повишаване на доходите. Разбира се, до заплатите, които взимат в Полша, Чехия и Унгария, още ни делят години.”

- Обърнете внимание на следващите думи на Иван Костов, лидер на СДС, пред вестник ”Демокрация” на 18 март 1997: “Радваме се на успеха на служебния кабинет, оценяваме го като изключително важен. Подкрепата, която служебния кабинет получи от всички значими политически сили, означава край на конфронтацията по стратегическите направления на реформата. Това е голям успех за СДС, защото това са наши принципи и идеи.”

Не ви ли се струва, че присъства известна ревност у Костов към успехите на служебното правителство? Какво ще кажете за следното написано черно на бяло в броя на в.”Демокрация” от 6 май 1997г.:

”Служебното правителство и неговите органи трябва да намалят ангажирането си с проблеми, които излизат извън неговия хоризонт. Това заяви вчера лидерът на ОДС Иван Костов пред “Стандарт” по повод новината за фиксирането на лева към германската марка.”

(Преди да продължа с още думи на Иван Костов по този повод, отбелязвам, че тях той е казал пред полковниците от “Стандарт”. Невен Копанданова (от “Демокрация”) е удостоена само с честта и задължението да ги повтори. Освен това прави впечатление, че Иван Костов говори от името на ОДС. Една страница по-нагоре, на 18 март 1997, той беше от СДС.)

“Това са стратегически неща, които други хора ще гласуват в Народното събрание, и е добре да се знае и тяхното мнение, добави бъдещия премиер. – Ние днес чухме доста раздразнени гласове по време на консултациите с политическите сили и за съжаление нямаше какво да им кажем.”

(Подчертавам обстоятелството, че Иван Костов все още е бъдещ премиер, което други хора ще гласуват в НС и е добре да се знае и тяхното мнение. В интерес на истината нещата може да са предрешени, но още не са решени, нали?)

“Запитан дали отхвърля вероятността левът да се върже към марката, г-н Костов отговори: “Аз нищо не отхвърлям, просто процедурата не се възприема от бъдещите политици на България.”

Възможно е Иван Костов да се е почувствал засегнат от факта, че той студува през януари и февруари на улицата, а сега е вън от Съвета за стабилизация и няма думата при договарянето. Само че за чий ни е на Нас такъв демократ?

Нищо не твърдя! Само отбелязвам! След четири години, когато Костов не бъде избран за втори мандат, българският Съд ще създаде големи неприятности на Стефан Софиянски, които ще му попречат да бъде кандидат за премиер. Горе-долу по същото време Иван Костов ще се обиди на Нас от СДС, че не сме го избрали Него и ще създаде нова партия с меко казано странното име ДС-Б. Ще откаже да подкрепи Царя, като така последният ще бъде принуден да се коалира с БСП. И Филип Димитров ще напусне политиката. България все още ще е във Валутен Борд…

В такива условия на 10 юни 1997г. Народното Събрание прие нов закон за БНБ, който регламентираше нейното функциониране в условията на валутен борд, а 4 дни по-късно се съгласи и с формалното въвеждане на Борда от 1 юли. На тази дата – 14 юни 1997 година – 134 депутати подкрепиха това решение.

Какво става, ще попитат читателите, които внимават. Декларацията за национално съгласие от 7 май 1997, в която Бордът беше едната от двете основни точки, бе подкрепена от 179 депутати. Самичко ОДС разполага със 137, добавяме Евролевицата, която твърдо е за европейско сътрудничество с нейните 14 – стават 151 гласа. И има още до 179. А подкрепилите Борда на практика – по-малко на брой от сините депутати!?

Някои не са искрени!

- Муравей Радев в “Новинар” от 14.02.1997: “Валутният борд е принудителна мярка, която създава условие за прилагането на определени параметри. При управлението на БСП бордът беше повече от задължителен. При силно демократично управление можем да минем и без формалното приемане на валутен борд. Това, разбира се, значи да спазваме строга финансова дисциплина. Новото правителство трябва да действа много бързо, за да можем да избегнем борда.”

- Ден по-рано пак в “Новинар”: “Може и да не стигне до въвеждане на борд, каза преди време новият вицепремиер Александър Божков. Икономисти от СДС ще предложат на МВФ в България да не се въвежда борд, а валутна система “Змия в тунела”, при която националната валута ще получи право на отклонение от фиксирания си курс за определен период.”

- Иван Костов в “Труд” от 23 юни 1997, интервю на Валерия Велева: “Какво може да се каже за кабинета? Той е първият смачкан от борда, първият малтретиран, на който всъщност е отнета властта. Валутният борд е удар върху самочувствието ми на премиер. От властта в държавата, която е била по времето на Жан Виденов, е останала само Ѕ. Възможностите са толкова ограничени. Златно време изпусна България от 1993-та насам. Тъжно ми е! Много тъжно…”

- Не зная дали тук му е мястото, но обръщам вниманието ви, читателю, че атентатът срещу Илия Павлов, за който вече писах, се случи на 17 юни 1997 година. Две седмици преди въвеждането на Валутния борд в България. Що не! Тази версия е значително по-вероятна от онази, дето един самосиндикалист, който не харесва мафиотите в България, турил две бомби на шосето за Бистрица.

1 ЮЛИ – КАКВО ЧАКА БЪЛГАРИЯ

Заглавието е заимствано от броя на “Континент” от 30 юни 1997 година. Тук ще прочетете още изказвания “за” и “против” валутния борд. Но преди това биографичните данни за шефа на Борда в България. Тази длъжност е важна, защото макар да се води подуправител на централната банка, този човек е фактическият й началник.

Най-напред да припомня, че докато Софиянски беше премиер – чак до 21 май 1997 – за Директор на Борда се спрягаха съвсем различни имена, дори повече чужденци. Най-много медиите настояваха за Румен Добрински, на 46 години, съосновател на фондация “21 век” заедно с Александър Томов, “наш човек” в ООН, работил в икономическия екип на Бутрос Гали. Макар че големи шансове имаха и Светослав Гаврийски, Красимир Ангарски и Хараламби Анчев. Само в “Новинар” прочетох хипотеза защо Добрински отпада от състезанието: бил в директорския борд на фалиралата Кристал Банк Така до средата на юни, 15 дни преди формалното встъпване във валутния борд, когато България научи Истината:

Председателят на Валутния борд в България и подуправител на БНБ се казва Мартин Заимов!

Този човек се появява на българския политически хоризонт само преди 3-4 месеца - в края на февруари 1997 година е назначен за заместник-министър на търговията и външно-икономическото сътрудничество в служебното правителство на Стефан Софиянски по препоръка на вицепремиера Александър Божков. Освен това се писа, че зад кандидатурата му стои лично и принц Кирил, един от синовете на Симеон II.

Мартин Заимов е роден в Женева, Швейцария през 1962г. Това екзотично за комунистическа България рождено място се дължи на майка му Клавдия Заимова, която се жени там за един английски военен кореспондент с типично еврейско име Майкъл Голдсмит. Как по тия времена майката Клавдия Заимова е попаднала в Женева, не сме осведомени пряко. Иначе косвено ни се подшушва, че тя е дъщеря на много известния българин Владимир Заимов, който е царски генерал  на Борис III, обвинен в шпионаж в полза на Съветския Съюз и разстрелян през 1942 година. Това е известният Генерал, когото Царят отказва да помилва. И вероятно правилно, защото България тогава е съюзница на Германия, а веднага след разстрела Сталин прави посмъртно генерал Владимир Заимов “Герой на Съветския Съюз”. Вуйчото на Мартин, значи братът на майката Клавдия, също е генерал – Стоян Заимов (внук на Стоян Заимов, един от синовете на баба Тонка) и  официално е служител на РУМНО – съветското ВКР. Баща му на Мартин пък – Майкъл е кадрови разузнавач на английското МI-5. Мартин Заимов има по-малък брат – Михаил. Какво е станало с баща им, вестниците не пишат. Обаче двамата били осиновени (кога също не знаем) от известния български архитект Михаил Соколовски, чийто баща също бил екзекутиран през 1943 година, но пък за шпионаж в полза на Англия. Да му се завърти главата на човек от междудържавни шпионски връзки и родства.

Мартин Заимов завършва ВМЕИ “Ленин” София (от 1990 година Технически университет) през 1985 година. След 3 години добавя диплом по икономика от лондонски колеж. Бизнес-кариера започва през 1990г. във Франция. Там пътят му се пресича с друг известен банкер Левон Хампарцумян, почетен консул на Канада в София към годината 1997-ма. В 1994 година се връща в България, като управител на офиса на френската си фирма в София (с предмет на дейност търговия със зърно). Оттогава има и българска фирма. Споменавам го само защото името й е странно – ЕТ “Мартин Заимов – Славянин”. Изглежда това, че е внук на руски шпионин, е натежало пред това, че е син на английски такъв. Член бил и управителното тяло на Демократическата партия на Стефан Савов. Откога – не е ясно.

(В скоби записвам нещо много интересно. Намирам го в стария вестник – “24 часа” от 28 юни 1997 година. Преписвам го дословно: “Заимов мрази хората с къси биографии. Признава, че преди 1989г. е било трудно за човек да завърши в чужбина, но не и невъзможно. Готов е да зачеркне даден човек или да го извади от определена класация само, защото е записал в автобиографията си, че е завършил ВИИ “Карл Маркс”. Не приема обяснението, че доскоро едно от най-авторитетните икономически учебни заведения в България е носило точно това название.”

Странно. Два пъти странно. Първо самият Заимов е завършил ВМЕИ “Ленин”. И второ – Иван Костов пък е завършил ВИИ “Карл Маркс”. Хайде, мани Борда! Но след 8 години Мартин Заимов ще бъде издигнат за кандидат-кмет на София именно от Иван Костов. И ще бъде толкова амбициран, че като не успее, ще се разплаче в следизборната нощ. Няма логика. Ама то няма логика и в това, че Тодор Живков нищо не е завършил, пък ни управлява цели 38 години. Впрочем логично е предположението, че Мартин харесва старецът от “Секвоя”, тъй като той не е завършил ВИИ “Карл Маркс”.

Нищо лично, брате.)

Като написах за подуправителя на БНБ (и директор на Борда в България), трябва да пиша и за председателя на българската Банка (който се явява шеф на подуправителя).

Виденовият избраник Любомир Филипов подаде оставка. На негово място Парламентът избра познатия ни Светослав Гаврийски (13 юни 1997). Имаше много плювки в пленарната зала покрай тази смяна – “Вие провалихте страната!”, “А вие защо биете негрите?”.

Най-интересното за мен изникна покрай пререканията между Любомир Филипов и депутатът от СДС Иван Сунгарски. Филипов от трибуната: “Не е редно автомонтьорът, който някога ми поправяше очуканата лада, днес да дава мнение по управлението на една толкова сложна институция като банката.” Значи, освен колата на Желю Желев (ако си спомняте), Сунгарски е поправял и колата на Любомир Филипов! Бре, майка му стара. Да попаднеш в обетован автосервиз и да случиш на собственици на коли за поправка!

Да видим сега “какво чака бедна България след 1 юли”

- “Континент” (полковниците), 30 юни 1997: “Помнете датата с борд, поскъпване на алкохол, ток и парно. И водата поскъпва. Освобождават цените.”

- “Дума”, 4 януари 1997, писателят Валентин Пламенов: “Хората си имат Лувър, а ние зърнена криза. И вместо “Джокондата” родихме валутен борд. От българи се превърнахме в бордери. Докарахме се до “Тайната вечеря”. В смисъл, че всеки ден е тайна дали ще вечеряме. Единствената прилика между нас и “Мона Лиза” е, че никой не е в състояние да ни купи. Нея не могат. Нас – не искат.”

(Може наистина за повечето българи да остава тайна дали ще вечерят тази вечер, но е отвратителна подигравка тъкмо Валентин Пламенов да ни го казва. Който си докарва по 3000 долара от една реклама (по негови думи) Впрочем този “материал” е също реклама (антиреклама) на валутния борд в България. И вероятно цената му е там някъде – около 3000 долара.

- “24 часа”, 4 януари 1997, астрологът Апостол Апостолов: “Свършено е с България. Кръв, смърт и мъка. Бордът ще се провали. Всички трябва да знаят, че само моите прогнози се сбъдват и имат някаква стойност. Защото за астрологията Апостол Апостолов е това, което е Моцарт за музиката.”

Бре!

- “След въвеждането на валутния борд и закриването на губещите и нерентабилните предприятия още хиляди мъже и жени ще бъдат изхвърлени на улицата. Хиляди човешки съдби ще бъдат прекършени и разбити, в хиляди семейства ще се заселят бедността и гладът.” – Коста Андреев, в.”Земя” от 30 юни 1997.

- “С валутен борд вече не сме независима държава, паричният съвет е в изгода само на онези приятелски настроени чужденци, които стоят чистички на границата и чакат вътре да им свършат мръсната работа, заяви в Кърджали лидерът на “Нов избор” Димитър Луджев.” – “Континент”, 14 юли 1997

- “Безбройните изказвания за “опасностите” от валутния съвет не са подкрепени с нито един сериозен аргумент. Хората, които най-яростно се обявяват срещу радикалното и сигурно лечение чрез валутен съвет, по всяка вероятност имат икономически и политически интерес да продължават кризата и хаосът, или просто на са разбрали за какво става дума.” – казал го е проф. Георги Петров, един от най-известните български икономисти още от времето на Тодор Живков. Впрочем, професор във УНСС (ВИИ “Карл Маркс” София).




Гласувай:
1



1. forest - Доста информирано...
14.02.2013 19:56
Доста сте информиран и обосновавате изводите си. С удоволствие ще прочета постингите Ви , а ако са в книжка ще си я купя. Интересното ми е мнението Ви , можеше ли това да се избегне - примерно ако Бойко беше дошъл много по-рано....За мене си съм сигурен , че той не би допуснал това съсипване на народеца и въобще - на държавата ...Не съм някакъв активист , но имам гражданска позиция...Лека вечер..
цитирай
2. dobronameren - До forest
15.02.2013 10:18
Специално тези постинги не са оформени в отделна книжка/книжки. Пратете ми някакъв адрес, за мен ще бъде голямо удоволствие да ви изненадам. Приятно, ми се струва.
Колкото до втората тема, ето как мисля аз: Името на водача няма значение. По-лошото е, че дори водачът да е "господ", той нищо не може да направи, ако времето за това нещо не е дошло още. Казано с примери от нашата най-нова история - Филип Димитров дойде много рано
цитирай
3. dobronameren - Не им върви на най-важните ми коментарии
15.02.2013 21:45
Най-напред аз направих глупава грешка, когато отговарях на forest и изпратих коментара си, преди да съм го довършил. После, когато вече го написах в пълен обем, по неясни причини за мен той изчезна някъде из Мрежата. Това е третия ми опит да кажа това, което искам.
Първата част цитирам - Специално тези постинги не са оформени в отделна книжка/книжки. Пратете ми някакъв адрес, за мен ще бъде голямо удоволствие да ви изненадам. Приятно, ми се струва.
Колкото до втората тема, ето как мисля аз: Името на водача няма значение. По-лошото е, че дори водачът да е "господ", той нищо не може да направи, ако времето за това нещо не е дошло още. Казано с примери от нашата най-нова история - Филип Димитров дойде много рано
и направеното от него остана само като спомен за бъдещето;
- Иван Костов можеше да направи много за демократична България, тъй като Европа вече си ни прибираше, но горкият не го разбра с душата си комунистическа и се провали.
- Симеон II плати коректно само първите няколко вноски от кредита на доверие, който му беше даден по презумция за монархията. После "се смеси" с комунистите и нищо в България няма да бъде наречено на името му. Жалко.
- Бойко Борисов може да не е подходящ като генезис, но има здрав човешки нюх. Точно този нюх е нещото на което разчитам. Той не би трябвало да му разреши да се "изметне" от Европа на Демокрацията. Ако бъркам, какво мога да направя? Във всички случаи, докато погасява редовно вноските си по демократичния кредит, ще го харесвам. А той досега ПРАВИ ТОВА.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1965181
Постинги: 672
Коментари: 2600
Гласове: 1613
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031