Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2013 22:11 - Фабрики за илюзии - вътре сме вече
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2945 Коментари: 1 Гласове:
2



7 години след 10 ноември, на 2 октомври 1996г.,  в нормалния сутрешен час 9,30, в престижния правителствен квартал “Изток”, граничещ с Парка на свободата, в сенчестия двор на дома си на пресечката на улиците “Латинка” и “Чехов”, бе застрелян Андрей Луканов. До избирането на Петър Стоянов за президент на България остават 25 дни, а до „щурма на Парламента” на 10 януари 1997г. – точно сто дни.
Луканов беше погребан в Софийските централни гробища в 14,30 часа на 4 октомври – само 29 часа след убийството! Изключителна експедитивност за такъв височайши труп! Кой се бои толкова много и от мъртвия Луканов?

Версии за убийството десетина – от тъпи (самоубийство) до правдоподобни, но всичко без имена на поръчители или извършители и факти, свързани с тях. Само предположения. Първото конкретно име ще се появи чак след 3 години, но по него ще започне едно дело, по-дълго от това срещу Живков.

1.   Първата, най-бързо опровергана и забравена, версия е, че убийството е извършено, за да се отложат насрочените за 27 октомври президентски избори. Лансира се от “висши магистрати”, както подхвърля “Дума”. Коментарът на министъра на правосъдието Младен Червеняков още в момента на убийството е: “Дали трагичният инцидент няма да се отрази върху предстоящите президентски избори? Те започнаха достатъчно странно и достатъчно странно се развиват. Но каквито и пречки да се появяват, каквито и апокалиптични картини да се рисуват, което е решило Народното събрание и всички останалите демократично избрани органи, трябва да бъде реализирано.”

2.   Малко се задържа и версията, че Луканов е убит, заради насроченото за 27 ноември дело в Европейския съд в Страсбург по което той съди България за “незаконния” му арест на “Развигор” през 1992 година. Отмъщение било на възмутени данъкоплатци.
Появата на тази хипотеза остави след себе си неприятния вкус на измамата. Иван Татарчев веднага я използва, заявявайки, че “Смъртта погасява всичко” – в.”Труд” от 3 октомври. Нещо повече. Запитан от журналисти какво ще стане с дело 3 и другите проверки, които води срещу Луканов, Татарчев заяви: “Ще се прекратят. Така повелява законът.” Убитият Луканов спаси от съд 18 бивши държавници.

3.    Съществуват цяла поредица от версии, свързващи убийството на Луканов с почти всички нашумели убийства в България тогава:
      - С  удавения в Черно море (септември 1994) заместник на Иван Костов в средите на СДС Илко Ешкенази.
      - На четиримата българи от държавната фирма НЕК, които бяха разстреляни професионално в Инстанбул на 11 ноември 1994г. Основания: Убиецът Джабар Атак бил свързан с президента на турския холдинг ЕНКА, пък Луканов е бил на гости на президента й на неговата частна яхта.
      - На доцента от СУ Ламбо Кючуков, бивш зам. министър на образованието и главен негов секретар, извършено на 7 юли 1995г.  Луканов беше разпитван по това дело.
Тук ли да сложа и идеята, че убийството на такъв човек можело да бъде извършено от случаен човек, хулиган, гамен, маниак…?

4.    Значително по-правдоподобна е версията, която свързва смъртта на Луканов със смъртта на неговия (и на България) голям приятел Робърт Максуел, удавил се при неизяснени обстоятелства. Само че разстоянието между двете смърти е почти пълни пет години, което е твърде много.

4 a/.  Интересно, че като се рови толкова назад във времето, се “забравя” за конфликта между Луканов и Живков. Нима Тодор някому нещо някога е прощавал? Да добавим, че българският съд оправда Живков по неговото дело преди няколко месеца и “старецът от Секвоя” вече е на свобода! Ами как ви звучат следните откровени думи: "Земята ще обърна, но ще изровя документи за далаверите на Луканов" – интервю на Иван Славков пред ."24 часа" от 9 февруари 1994г. (13 стр.)

5.    Според проф. Владимир Топенчаров-младши (в интервю на В. Велева от в.”Труд”, 3.10.1996) не било ясно дали Луканов е убит или се е самоубил: “Ако е убийство – това е много сериозен въпрос. Ако е самоубийство – жалко! Но не мисля, че Лука-нов е толкова слабонервен, за да се самоубие. Вярно е, че понякога човек изпада в депресия, ако вижда своето дело погребано. Но не мога да повярвам. Виждах се с Луканов по коридорите на Народното събрание преди няколко дни. Нямаше никак вид на човек, който да е в депресия. Дори подтиснат не беше.” След което пояснява,че убийството не може да е вътрешно-партийно разчистване на сметки, защото “Виденов и Луканов толкова пъти са се спречквали и са си уреждали отношенията, че в никой случай не може да се смята за вътрешнопартийна разпра. Освен това в този момент Луканов нямаше някакво особено влияние вътре в партията. Той е с много силно влияние сред мениджмънта като техен бивш ръководител в продължение на години. Всеки знае, че Луканов беше Тодор Живков на цялата държава и на други структури.”
        Всеки знае, че:
        - “Да, Андрей, ти предаде свои другари, забравяйки пророческия вик на Дантон: “Максимилиан, ти си следващият…” Ти ли не знаеш, че ако е имало мафия, един от главните мафиоти се казва Андрей Луканов?” – Георги Атанасов в писмо до Луканов, 15 юли 1991. (Впрочем същият този Георги Атанасов само 10 часа след убийството ще изрече следното (“Дума”,3 октомври): ”Потресен и покрусен съм в момента. Убиха един от строителите на съвременна България. Дано злокобните изстрели на ул. ”Латинка”, които отнеха живота на един от най-ярките политици на България, събудят съвестта на тези, които вече 7 години насаждат омраза и разделение сред народа.")
       - “Между нас има дълбоки политически, идейни и морални противоречия. Смятам, че сега не е подходящ момент да говорим за конфликт между мен и Луканов. Когато към партията се насочват толкова удари, личните взаимоотношения и конфликти отиват на по-заден план. Което не означава, че са ликвидирани и преодолени.” – Александър Лилов пред в.”Дебати” в 1993г.
       - “Така нареченият приятелски кръг “Орион” е мародерски кръг. Твърдя го съвсем определено и открито.” – Луканов пред журналисти в Бургас от началото на март 1996 г
      
- “Очевидно е, че лица, свързани с правителството, действително се занимават с недопустими неща. Клеветите срещу мен са предизвикани от кръгове в левицата. И аз съм в правото си да очаквам от официалните власти и специално от премиера една ясна позиция.” – Луканов пред ”Стандарт” на 3 януари 1996 година.

6.    Следва версията–фаворит на времето - конфликт между Виденов (представител на идеалистите) и Луканов (представител на партийните мафиоти). В почти всички вестници се е промъкнала информацията, че в петък (27 септември) вътрешният министър Николай Добрев е имал среща-разговор с Луканов на която е бил обсъждан вариант на нов кабинет. Луканов е предложил на Добрев да го оглави. Някои от “осведомените” добавят, че премиерът Виденов е бил информиран за тайната среща лично от участника в нея Николай Добрев.
В тази връзка (може би) в неправоверните червени вестници пише, че министър Добрев се охранява най-строго. Например полковниците в редакцията на “Стандарт” написали (9 октомври): “Това, че Луканов е готвел нов кабинет, не е тайна, потвърди проф. Владимир Топенчаров. “То не е идея само на Луканов, а на повече хора. Срещу Добрев ще направят всичко възможно, няма да му простят”, каза професорът.”

7.    Луканов е разполагал с информация за сделки и средства на групировки, целящи да започнат дейността си “на чисто”. Намекът е съвсем прозрачен и насочен към “Мултигруп”, защото “Топенерджи” е отделена в друга по-всеобхватна версия за убийството.
Като доказателство за връзката “Мултигруп” се изтъква проведената през септември в Москва среща между Илия Павлов и Андрей Луканов, завършила “ с повишаване на тон и язвителни коментари” на Луканов по адрес на Илия Павлов. “Източник от МВР” (в. “Капитал”, 7 октомври 1996) “обръща внимание на странното обстоятелство, че шефът на групировката Павлов отсъства от страната винаги когато стане събитие, в което групировката пряко или косвено може да бъде въвлечена. При убийството на Васил Илиев и при “самоубийството” на Иво Янчев (регионален шеф на Мулти за Македония) Павлов беше в САЩ, сега, в деня на смъртта на Луканов – в Испания.”
Вън от съмнение е, че “Мултигруп” е вдъхновена, създадена, закриляна, съветвана и контролирана от хора като Луканов. Вън от съмнение е, че “отделянето на опашката от тялото на гущера” е съпроводено с отстрел помежду им и е неотменимо събитие от бъдещето им. Сега само засилвам внушението, че “санитарната сеч” в редиците им е почнала. Едно интервю във в. “Демокрация” (още на 4 октомври, неподписано!) с Павел Найденов, баща на Илия Павлов, представен като шеф на инспектората на групировката на сина му, е наречено “Напоследък в “Мултигруп” нито сме виждали, нито чували Луканов”. (Напоследък? – Ами срещата в Москва отпреди по-малко от месец?)
Освен това на въпрос на неизвестната репортерка – “Досега е ясно само, че убийството е поръчково. И най-вероятно политическо. Вашето мнение?”,  така представеният Шеф на Инспектора отговаря: “ Според мен това са гаменски прояви, някакви дребни, хулигански.”
Същите “наивни”, глупости да ги наречем, публикуват “часовите” вестници. Например вестник “24 часа” от 10 октомври 1996: “Авторите за чисто българския характер на злодейското убийство се ръководят изцяло от мотиви за вътрешно-политическа целесъобразност или от лични подбуди. В крайна сметка клеветят или поне хвърлят сянка върху България, но това не ги впечатлява особено. Вариантът, че Луканов е жертва на собственото си творение – родната организирана престъпност, икономическите групировки с мафиозен оттенък, мутрите – тук логиката е съвсем оскъдна. Дори и да има експремиерът някаква отговорност за появата на тези явления, тя е изцяло косвена, доколкото са създадени предпоставки. При това с нищо не ги е застрашавал. По-скоро правителството напоследък се опитва да ги притесни донякъде. От друга страна, никой сред тях не разполага с достатъчен ресурс за такъв професионално издържан атентат срещу една почти постоянно охранявана личност. След чадърджии и атентатори срещу папата сега сами се клеветим, че сме гръмнали един от видните политици. Но историята сочи, че червените винаги са мислили за своята партия и после за държавата.” – подписал се Стефан Николов.

8.    Руската връзка - “Топенерджи”!  Няма съмнение, че проектът “Топенерджи” е с геостратегическо значение и в крайна сметка, искаме или не, той е елемент от националната ни сигурност, тъй като се занимава с доставката и разпределението на природния газ за България от Изток. Да пиша ли, че природен газ от Запад нямаме. И всяка държава би направила всичко възможно да има достатъчно ефективни способи за контрол над такъв обект. В българо-руското смесено газово дружество нашата страна има 50% участие. Това явно не е достатъчно. Помните ли лятото на 1995-та година? Тогава руската част от “Топенерджи” отказа на българското правителство да направи смени в състава на управителните си органи и отказа да предостави на България копие от бизнесплана си за следващата година. Аргументът на руснаците беше, че те не показвали бизнес-плана си дори на руското правителство!? Суверенният ни министър-председател Виденов съвсем естествено се засегна и обеща лично да наложи смяната на подобни “бизнес” отношения. Иначе излизаше, че българското правителство е предало контрола на важни стратегически интереси на сигурността на страната в ръцете на частни руски (и български) интереси.
Е-е, видяла жабата, че подковават вола… Преговорите с руския премиер Черномирдин в София и личната визита на Виденов в Москва завършиха безславно за министър-председателя ни и неговата държава. Руснаците заплашиха България със замразяване на доставката и транзитиране на руски газ, ако продължаваме с тъпите си искания. Това беше, освен всичко друго, жестоко унижение лично за Виденов. И победа за Луканов, който беше българският частен представител в управата на “Топенерджи”.
“Виденов със сигурност няма да се хвърли да защитава Луканов, но няма да тръгне и открито против него. Времето за реакция изтича бързо и премиерът ще се види принуден да действа радикално.”, написа пророчески в. “Стандарт” (?) още на 6 юли 1995 година.
Като добавъчно доказателство за “руската връзка” спецове в разследване сочат почерка на убиеца: първият куршум в главата, следващият – в друг жизненоважен орган, например в сърцето. Другите куршуми нямат значение.

9.    Луканов е разполагал с информация за банковите сметки на кредитните милионери и е искал тяхното разсекретяване. Това е сферата на нищене на “часовите” и “трудови” вестници. “С неговата смърт изчезва свидетелят за обогатяването на много хора. Знаеш ли колко души в момента потриват ръце, и то не само от кредитните милионери” , каза член на Висшия партиен съвет. “Луканов е единствената фигура, чиято смърт ще потресе всички, но няма да разсърди никого”, призна депутат от левицата.” – написал е Екип на “Труд” още в деня на убийството!
Подверсия на тази е, че Луканов е разполагал с документи за корупция на висши партийни членове. Лансирана е от Андрей Райчев. Отречена е от Георги Първанов. Предимно с нея се занимава в.”Стандарт”. А вестник “Континент” (9 октомври) ни сервира порция менте по комунистически, като не се стърпява накрая да се похвали колко много знае: “Списъкът с кредитните милионери ще излезе дни преди изборите – на 24-25 октомври, предупреждава проправителствен ежедневник. Публикуването на имената ще сложи началото на акция срещу политическите и икономическите врагове на правителството, признават социалисти. Първи в списъка на враговете на Виденов беше Луканов, призна преди дни високопоставен социалист. Втори е Пирински. Него няма нужда да го убиват, защото той си е политически труп, след като го дерайлираха в кампанията за президент. Трети е Добрев. Ако някъде има копия от документите на Луканов за корупция на Виденовата върхушка, те са в сейфа му.”
След два месеца – 5 декември 1996 – намирам в “24 часа” следното: “Добрев се заигра с Пирински, за да стане по-силен. Двамата са много различни и никога не са били кой знае колко близки, но явно сега ги обединява стремежът да размътят водата на Виденов.”
След една година Николай Добрев ще умре. Ще бъдем осведомени, че е имал злокачествен тумор.

10.    Не можа да си пробие път версията, която обвинява “кинжалите” от СДС. “Кощунство е хора като Сугарев, които направиха всчико, за да отнемат депутатския имунитет на големия български държавник и да го пратят на “Развигор”, сега да търсят убийците му.”, казал Коста Андреев във вестника си “Земя”. Как подобни глупости да си пробият път?
Но пак полковниците от “Континент” твърдят, че:  “СДС: Андрей Луканов е дал документи на 5-ма от БСП.” Прочетох много внимателно тези разкрития за “знаещите” в СДС. Споменати са само две имена (с голямо задоволство констатирам, че те не са “кинжалски”) – Йордан Соколов и Евгений Бакърджиев. А отдясно на тази статия има публикувано кратко изявление на Иван Костив пред парламента: “Чувствам, че сред вас има хора, които, ако притежават оръжие, биха направили същото по отношение на мен сега в момента. Пътят на вашата партия е осеян с политически убийства, и то вътре, във вашите среди.”

Накрая още една прогноза или хипотеза, преценявайте сами:
        Всеки мислещ и разсъждаващ върху живота ни човек няма нужда да бъде убеждаван, че без никакво съмнение хората от империята “Луканов” знаят по-добре от всеки друг от къде идва ударът и кой го е нанесъл. Едва ли те ще се примирят с исканата им ликвидация, в буквален и преносен смисъл, просто така, в името на имагинерното вече партийно единство. Защото залогът в  битката е огромен – кой да управлява парите в следващите десетилетия. В този смисъл България вече не е същата. По-вярно е да се каже, че Партията вече не е същата. Мафиотите станаха повече от комунистите.
За обикновените хора има лъч надежда в това. Мафията е извънзаконова структура и като такава няма никакви шансове в едно уредено общество. А нали никой не се съмнява, че в края на краищата България не може да остане извън законовия свят. Кога ще стане това? Когато му дойде времето.

Впрочем има един по-спешен въпрос:  КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ КРЪСТНИК?
Тъкмо този неяснен и досега въпрос ме накара да включа убийството на Андрей Луканов в постиг, който се отнася до първите стъпки на СДС като партия с лидер Иван Костов.

 

 




Гласувай:
2



1. kostadin - Това е нормално отношение за пре...
11.02.2013 08:39
Това е нормално отношение за премахване на зависимостта на стоящите по- долу или по- горе в иерархията на престъпният свят.
Той е един от апологетите на прехода и си заслужава случилото се.Няма как да се изтрие историята на мръснишкият му живот
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1965103
Постинги: 672
Коментари: 2600
Гласове: 1613
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031