Има глупости всякакви. Малки и големи. Смешни и зловещи. Тъпи и нагли. Структуроопределящи. Противоестествени…

Предлагам на вниманието ви трите първи според мен глупости на отминалите вече 15 дни на първия месец от новата 2013 година. Не съм ги подреждал. Очаквам това да направите вие. Очаквам да добавите нови или да отхвърлите някое от предложенията. Изобщо имам всякакви очаквания… Но да не се повтарям.

Номер 1:

От 1 януари правителството на Куба е разрешило на своите граждани да пътуват в чужбина. Премахнало е забраната за това, която е съществувала цели 50 (словом петдесет) години! През всичкото това време (и вчера включително  - журналистката Ива Николова от NBT напр.), Куба беше наричана „Островът на Свободата“. Нагло, не намирате ли?!

Това е съобщението с едрите букви. Има и клаузи със ситни букви (Които на всичкото отгоре бяха прочетени само по националния Канал 1). Ето ги: Разрешението не важи за всички граждани на Куба. Не се отнася за някои професии като лекари и спортисти. Изваждането на такова разрешение е максимално затруднено. Изисква се валиден кубински паспорт, изходна и входяща виза. Струва 10 средни кубински заплати. Голяма свобода, нали? Социалистическа!

Глупостта, която ме възхити в това съобщение, дошло от „братска Куба“. Цитирам привържениците на отговор „да“ на нашия атомен референдум на 27 януари – „Очаква се тази стъпка на кубинското правителство да позволи на стотици хиляди емигранти от Куба да се завърнат в родината си.“ 

Номер 2:

На 11 януари 2013г. в Парламента партиите АТАКА и ВМРО организираха кръгла маса на тема „Защо една нова ядрена централа би била полезна за България“. Дискусиите на „Масата“ траяха два часа и бяха почетени, освен от организаторите, и от депутати на БСП. Както каза Волен Сидеров в заключителното си слово – цитирам по памет - „Тук сме само съмишленици, но аз съм доволен. Дискусия се получи, макар и без опонентите ни, които отказаха да седнат на масата.“

Глупостта, която ме възхити:  Петър Димитров (известният депутат от БСП, предишен станишев икономически министър!) заяви отговорно, че новата централа ще се изплати за първите 15 години работа и след това още 45 години ще произвежда евтин електрически ток по 15 стотинки. Колко глупав трябва да си, за да застопориш световното развитие на технологиите на днешното ниво за цели 60-70 години напред и да прогнозираш твърда цена от 15 днешни стотинки за същия бъдещ период от време?

На колко чужда глупост трябва да са разчитали организаторите на кръглата маса, за да поканят сред „експертите“ Георги Марков. Какво разбира той от ядрена енергетика? Бил академик! Да, ама по история! А ето и пример за историческата му„академичност“. Покрай разправиите между старите кадри на БАН и финансовия министър Симеон Дянков отпреди повече от година Георги Марков каза една такава глупост – цитирам точно – „… Улицата между двете сгради (на Парламента и сградата на управата на БАН) се казваше “7 ноември”, но разни невежи я прекръстиха на “15 ноември”, защото не знаеха, че 7 ноември е денят на битката при Сливница преди 125 години.“

Брей, че дърт комунист! Запленен от боя при Сливница от 1885, да забрави 7 ноември 1917 година!? Ама, хич бива ли така! А къде ми е… шапката?

Номер 3

На 14 януари в blog.bg се появи постингът на блогъра THERAINSS, наречен „ДА, АСФАЛТ НЕ ЯДЕМ“.

Написалият го явно е журналист, защото е записал във въвеждащите си думи следното: „Преди време (август м. г.) в името на материал за вестника, в който работя, се постарах да направя прецизно, доколкото беше възможно, изследване сред фирмите, чийто бизнес е непосредствено застрашен от завършването на пътната отсечка от АМ „Тракия”, пресичаща община Нова Загора.“

Следва „прецизното изследване“:

„Да, магистралите са хубаво нещо. Само че предвиди ли някой строежът им на колко семейства ще се отрази негативно, колко работни места ще погуби и развита ли бе стратегия, чрез която процентът на безработица в общината да не се вдигне? Въпросът е струваше ли си заради помпането на рейтинг и едното по-бързо придвижване сума ти хора да бъдат застрашени от загуба на поминък. И дали не е по-добре следващата прерязана лента да е предшествана от стратегия за неповишаване на броя безработни. Защото иначе нищо чудно в скоро време да се окаже, че успешният строеж на магистралите е пирова победа, вследствие на която Видин ще си има сериозна конкуренция в лицето на няколко други общини за титлата „най-беден район в Европа”. И то в рамките на същата.“

Изключителна глупост! (Моят фаворит за №1, впрочем.) Според този, х-м, журналист, строежът на път до дадено село, град или местност, се отразявал пагубно на живеещите там. Затривал поминъка им, правил ги безработни, семействата им нещастни и т.н. Първи, до една година време, покрай отварянето на Дунав мост-2, ще го „заплюят“ споменатите видинчани. Пада му се! Кратунист, искам да кажа кух тиквеник.

Името му можете да научите от DNES.BG. Няколко дни поред, и днес сутринта включително, модераторите на портала са счели за належащо да поставят постинга за асфалта, който не се яде, в сериозната си рубрика „блогини“. Да не би някой да го е пропуснал в blog.bg.

Кратунисти! Докато се утешават или нахъсват взаимно, изборите, ей ги на, чукат на вратата.

№ 3 е култ, но има и друго - когато работиш в една медия (знам от личен опит) ако не спазваш "генералната линия" спусната от шефовете, просто.... преставаш да работиш в медията. Тва за журналистическата независимост е дъвка за простолюдието, дето нюзрум не е виждало даже и отдалече. Та човечеца просто може да е изпълнявал "спусната" задача. А може и да си е вътрешно убеден в глупостите дето е нацвъкал - знае ли човек?!?

O, благодаря за оценката. Изключително много й се радвам. Кефя й се максимално, казано по младежки. А иначе твоят коментар засяга една от най-важните човешки теми - нашият житейски избор. Дали добри пари или отстояване на убеждения. Тъкмо това е вододелът оттатък който са всички тарикати.

латинска мъдрост: "Глупостта е майка на всички беди", му иде да се разплаче. Тъпи политици, тъпи журналисти и... кашата е забъркана.

Имам предвид за житейския избор. Когато си гладен много трудно се отстояват принципи, не смяташ ли? Някой беше казал, че няма принципи, а обстоятелства. Може да е бил йезуит. А иначе лукса да отстояват собствени убеждения имат само финансово (и не само) независимите хора или тези издигнали се мнооого над масата (масата хора, а не кухненската мебел). Другите винаги се съобразяваме с нещо - политиката на фирмата, на шефа, на доброто възпитание и тон, на каквото още се сетиш.

Много хубава дискусия би се получила - жалко че никой не се престрашава да пише.