Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2012 17:43 - Спрете! И се махайте!
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 3701 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Кого си позволявам да пъдя – четете по-надолу. Защо го правя – четете по-надолу.

Дойде редът на по-надолу:

Не разсъждавам теоретично защо сме зле днес като държава, а показвам практиката в примери. Те са от преди 16-тина години. Нарочно подбирам такива стари истории, за да видите, че те се повтарят досущ в наши дни. Във всички случаи сътворителите и героите на старите и новите истории са членове и симпатизанти на една партия – стара БКП / нова БСП. А в повечето от случаите това са дори едни и същи физически лица. Или техни роднини и близки.

Затова го правя! Няма да станем народ и страна за уважение в цивилизования свят, докато не ги изгоним от живота си.

ГОРИ, ГОРИ, ОГЪНЧЕ

В началото на февруари 1995г. БНТ пусна на екран филма на Румяна Петкова (сценарист Малина Томова) "Гори, гори, огънче". В него се разказва, чрез живота на млада учителка по разпределение, за живота на хората в едно родопско село през 60-те години. Единствената толерантност - морална, етническа и всякаква - е тази на авторите на филма. Действителността, когато партийни и комсомолски секретари управляваха дали може или не може да се слуша "Бийтълс", какво да се мисли за Чехословакия"68, да се ходи в шалвари, да говориш на майчиния турски в Родопите и как да е името ти... е показана във филма, без нито една дума, нито един жест на обвинение. Просто носталгичен разказ за нечия младост.

Този топъл филм обаче възпламени комунистическата черна енергия.

·          Николай Хайтов е казал пред обществеността в Хасково
     
"Огън трябва да изгори "Гори, гори, огънче". (След 9 месеца Николай Хайтов ще получи една от най-престижните литературни награди на името на Йордан Йовков.)

·          И заваляха писма на "възмутени граждани": "Много ни огорчи
     
този филм. Ние никога не сме се обличали като "героите" от филма. Домовете ни не бяха така оголени - имахме телевизори, секции, перални, хладилници (и то пълни)... В училищата ни такива учителки заспали не сме имали! Те са били и сега са най-авторитетните в селото. За девойки, които не продължаваха след гимназията, имаше специални "школи към ОФ". В тях ни учеха да готвим вкусни и модерни ястия и сладкиши, изнасяха ни здравни беседи..., даваха ни безплатно платове и ни учеха да шием. И което беше най-хубаво и дори ни завиждаха съученичките християнки - на края на школата имахме обязателно екскурзия до Москва или Ленинград... Затова настояваме да се спре този глупав и обиждащ българомохамеданите филм."селяни от село Мугла.

·          И турците не успяха да ни облекат в шалвари, а във филма го
     
направиха,възмущава се кметът Милен Мазнев. Сценаристката Малина Томова била седем месеца учителка в селото. Чудно как за толкова кратко време е разбрала нашия бит, питат от Мугла. На мегдана стартира подписка за спирането на сериала."

·          „Още с излъчването на първата серия сме възмутени от
     
изопачаването на действителността, в която сме живели и живеем. Филмът накърнява човешките ни достойнства и българската принадлежност на хората от планината. Кадрите са лоша поръчка и гавра.", пишат мугленци в декларация до МС, НС, Комитета за защита на човешките права, М-вото на образованието и тв-предаването "Добър ден, България".

·          Филмът е заснет по поръчка на президентството. Появата му е
     
прицелена да спре българите от Родопите, които масово се връщат в лоното на християнството", казал на пресконференция в Кърджали отец Боян Саръев.

(След две и нещо години в."Труд" (гл.ред. Тошо Тошев), ще ни представи Боян Саръев през годините". По времето на действието на филма "Гори, гори, огънче" отецът е бил милиционер. Там, някъде из Мугленско! Впрочем през септември 1994-та, преди половин година значи, Саръев получи приза на ОКЗНИ и ОПТ “Криле и пламък”. Спечелил го в конкуренцията на Димитри Иванов, Тома Томов и Владимир Костов!)

ПОГРЕБЕНИЕТО НА БОРИС ХРИСТОВ

На 28 юни 1993 в Рим на 79-годишна възраст почина Борис Христов. "Царят" на басите! Според последното му желание бе погребан на родна земя, в Софийските гробища.

Не зная за себе си дали мога да бъда толкова божествено добър, за да простя онези обиди и страдания, каквито преживя Маестрото от БЪЛГАРИЯ.  Дори постмортум! Какво беше прегрешението му пред комунистическа България, та последните 40 години от певческата му кариера, най-зрелите, когато цял свят го аплодираше прав – да не го допуснат на родна сцена, да не позволят на болния му брат да се лекува в Рим при него, да му забранят да дойде в страната си, за да погребе родната си майка... Какво толкова е сторил на комунистите? Не зная. Най-вероятно нищо съществено, което да има отношение към „свалянето на властта им”. Но сто на сто си е позволил да покаже презрението си към хора като ТЯХ. Както го е правил всеки честен българин! И едва ли това би засегнало тези гьонсурати! Но Борис Христов беше велик – как така ТОЙ ще си позволява да не им се кланя! На ТЯХ! Нищожества от най-долните слоеве на нацията!

И въпреки това, И ВЪПРЕКИ ТОВА, в първия момент, когато нещо тръгна да се променя в България, Той основа със собствени пари цяла академия в Рим за млади български певчевски таланти. Защо, Маестро? (Един друг български "бас" – Николай Гяуров, поиска държавата да му плати вилата над Варна, тръгнала да се свлича към морето. Отвратително!).

"Когато дойде за последен път в страната си, сложиха ковчега ти в един правоъгълен груб, сериен гробищен "пикап". По четири персони в маскировъчни облекла (не мога да се сетя за по-презрителни думи) от двете страни на пикапа затътриха нозете си под сърдито слънце на юли към Църквата. Лицата им издаваха грандиозно невежество за Загубата. Добре поне, че не носеха тъмни очила – така погребението ти не можеше да се сбърка с мафиотско." - написаха в АНТИ.

И в последния ти път беше невъзможно да се приближи до теб човек, за да ти благодари с цвете поне. Било "забранено". В Църквата (където – аз не помня, но вестниците писаха – преди Твоето е имало само още две царски погребения: на Негово Величество Цар Борис III и на патриарх Кирил) влязоха само някой си президент Желев, премиер Беров и "депутати" от Александър Йорданов до Андрей Луканов. А, и стотина тъпанари още с пистолети и в копринено лила – бодигардовете. Представителите на "онази политическа сила", която отрови Твоя и нашия живот!

Молим те, Маестро, забрави за това! Тези, които те обичахме, бяхме отвън. При старите ти приятели от „Гусла”. Отвън, където нямаше комунисти. Там камбаните и Твоят глас се чуват най-добре, незамъглени от гъгнивите гласове на червените владици.

В последната седмица на октомври 1993 почина още една легенда за певчевска България – Елена Николай. Поклон, госпожо!

Това, че в същата седмица умря и Фредерико Фелини, съвсем не извинява нашите български медии, които ми спомниха оня стар виц за консервата, дето човек не смее да си я отвори да не би и от там да се покаже Фелини. А за Елена Николай – нищичко.

След три месеца – през януари 1994, в София ще бъде основано музикално общество на името на Борис Христов. Негов председател ще стане все още малко известният Александър Божков. Ще бъде обещано, че с финансовата подкрепа на фонд "13 века България" близо до храма "Александър Невски" щяло да има паметник на Борис Христов. Скулптор щял да бъде Георги Чапкънов - дето направил скулптурен портрет и на Фредерико Фелини... Пак Фелини.

Аман.

ТЪМНИ ПТИЦИ И КУРШУМИ

За зла участ на 21 април 1995-та някой си Нино Нинов пише "Кърджалийско време" в "Дума": "Дълбоките води на големите акули остават неизследвани поне за публициста. Знае се само, че там плуват доста екземпляри, дошли от закрития Комитет за Държавна сигурност и бивши спортни състезатели. Има внушителни групировки около които гравитират самодейни формирования. В този тайнствен свят хвърли лъч светлина председателят на Мултигруп Илия Павлов. Той призова да не се смесват нормалните делови кръгове с престъпния свят. Няма добронамерен гражданин, който да не приветства това джентълменско решение."

Написах "за зла участ", защото точно същия ден, но вечерта около 21 часа в жилищния комплекс "Емил Марков" в столицата, движейки се със собствения си "Мерцедес" към любимия си ресторант "Мираж", беше убит босът на ВИС-2 (бивша ВИС-1) Васил Илиев.

„Около 2 хиляди души от цялата страна с 500 лъскави супер модерни лимузини дойдоха да изпратят  застрахователния бос в последния му път. Те търпеливо чакаха със сурови лица реда си на огромната опашка пред дома на покойника. Хората правеха път на по-възрастни босове от бизнеса, които идваха с охрана. Елегантни манекенки от известни модни къщи с насълзени очи се качваха до третия етаж на блока, в който живее семейството на Илиев. Тук беше и естрадната певица Мария Грънчарова. Да се поклонят пред ковчега пристигнаха и легендарните борци Боян Радев, Александър Томов и други световноизвестни български спортисти по борба, акробатика, тежка атлетика и бокс. Футболните знаменитости Христо Стоичков, Наско Сираков, Борислав Михайлов, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и спортният мениджър Лъчезар Танев почетоха с присъствието си погребението на Васил Илиев.”

Този последен цитат е дълъг, но е съвсем точен. Вестникът е "Дума", датата 28 април 1995, държавата - България в своята шеста демократична година, министър-председател е Жан Виденов - председател и на БСП, министър на правосъдието е Младен Червеняков, също от БСП.

Иначе Пламен Енчев, зам.главен редактор на "Дума", се упражнява във вестника от предишния ден - 27 април, така: "Крайно време е някой да каже "стига". Имената на тези, които трябва да бъдат прибрани на топло, ги знаят в полицията, в прокуратурата, знаят ги дори децата в кварталните градинки. Колко пъти вече се декларира готовност те да получат справедливо, но законно възмездие, пък било то и строго. Но нищо чудно от поредното убийство някои да опитат да извлекат политически дивиденти за предстоящите местни и президентски избори."

Кой да каже „стига”, зам.главният на „Дума” Пламен Енчев не уточнява. Не казва и кои искат да извлекат политически дивиденти, но то е ясно, че са от опозицията. Болен здрав носи.

„Братът на разстреляния Васил Илиев поема всички негови функции във ВИС-2 и ВАИ-Холдинг, решиха вчера сутринта (28 април) на заседание шефовете на застрахователни клонове от цялата страна. Мястото на срещата беше променено, вероятно от съображения за сигурност. Братът Георги Илиев не се появи на заседанието и решението беше взето без него. Осведомени твърдят, че никой от участниците не знаел къде се намира."

(В началото на май Георги Илиев ще откаже официално да оглави компанията ВИС-2 и остава само акционер в нея. Официалният наследник на убития Васил Илиев се казва Чавдар Писарски. Според упорити слухове той е от проверен комунистически род. Сега става ясно защо братът е отказал.)

Сигурно е вярно, че нежно назования Георги в момента няма висящи дела. Но той до 29-тата си годишнина (статия на "24 часа") има 11 годишна присъда от 1986г., но е бил освободен предсрочно от Бобов дол със Закона за амнистията от 1990. След излизането си от затвора през 1992 е задържан в София като заподозрян за кражба на кола и фалшификация на документи. През 1993г. има образувано следствено дело в Бургас за убийство на 2 лица и нанасяне на тежки телесни повреди на други двама. По последния случай са били разпитани 30-40 свидетели, но никой не намесил имената на двамата братя. Нямало данни и за намеса на Г.Илиев в скандала в дискотека "Ла Страда" на "Дюни" от юни м.г., когато посетител на заведението бил намушкан с нож във врата. Прокуратурата е обвинила за престъплението Васил Илиев, но съдът го пуснал под гаранция, защото пострадалият обяснил, че сам се е пробол и оттеглил иска си…"

И т.н… Само ще добавя още нещо от въпросната статия на "24 часа": "По делото за групово изнасилване от 1986г. Георги Илиев си е излежал присъдата в Белене и в Бобов дол. Заедно с него обвиняем бил и братът на футболиста Наско Сираков.")

В средата на лятото на 95-та друг един футболен герой - Емил Костадинов ще организира на собствените си кортове турнир по тенис в памет на Васил Илиев. Идеята била на брат му - Георги Илиев. Вестниците ехидно подхвърлят: „…който междувременно полицията успя да задържи за малко". Участниците в този паметен турнир интересуват ли ви, читателю? - Асен Агов, Статул Карабашев, Крум Савов и поне още дузина известни спортисти. От най-известните!

Биография на друг герой от тази сага Боян Петракиев-Барона: Преписвам за вас от "Дума",20.06.1995: „През 1979г 17-годишният престъпник бил задържан за участие в групово изнасилване. При липса на пост пред килията и по време на разходка на охраната Петракиев и компания изкъртват вратата на клетката и изчезват. Изнасилвачите прекарват на свобода 5 дни. Бягството на Барона е оценено на 21 февруари 1980г. на две години лишаване от свобода и това е петата му и последна като непълнолетен присъда. До срещата си с грижовния Татарчев Боян Петракиев навърта още 4  присъди - за кражба, грабеж, противозаконно отнемане на МПС, хулиганство, телесни повреди, съпротива на орган на властта, отклонение от задължително заселване."

(„Дума” свенливо не уточнява, че всичките присъди на Барона са преди 1989-та и че той също е освободен от амнистията в 1990. Далеко преди срещата му с „грижовния Татарчев”.)

Завършвам с думите на обикновения гражданин Иван Тотков, пенсионер: "Щом са го убили, значи си е заслужил. Всеки получава онова, което е предизвикал с делата си.”

Убеден съм, че това е истина. Рано или късно ще получат своето възмездие и всички други като братята Илиеви. Без значение дали са обикновени курви или носители на най-високия български орден „Стара планина”!

СРАВНЯВАЙТЕ, ЧИТАТЕЛИ, И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ

В седмицата 21-27 май 1995, политическата сцена напуснаха завинаги Борис Велчев и Пенчо Кубадински. И двамата са от сподвижниците на Тодор Живков, надхвърлили 80-те. Докато погребението на Велчев бе почти обикновено, то това на Кубадински приличаше на мафиотско (ако човек съди по навалицата от мерцедеси). И принципно е вярно, ако се постави знак за равенство между комунистическата партия и мафията.

На погребението на "бай Пенчо", според определението на в. "24 часа",  присъствало "почти цялото Политбюро на ЦК на БКП". Освен тях, пак според споменатия брой на "24 часа" (26.05.1995), са били вицепрезидентът Атанас Семерджиев, бившата шефка на българските жени Елена Лагадинова, бившата зам.кметица на София Теменужка Теофилова, Велко Вълканов като на председател на БАС (бивши АБПФК). Сред гостите имало и доста интересни други екземпляри - синът на Николай Гяуров диригентът Владимир Гяуров (който сега научаваме, че бил кръстник на Пламен, сина на Добри Джуров), оперната звезда Христина Ангелакова, вдовицата на Емилиян Станев Надежда Станева, която дори отстъпила гроба на родителите си за бай Пенчо. Надгробното слово над скъпия ковчег без кръст върху него произнесъл писателят Дончо Цончев. Думите от това прощаване с другаря по авджилък: "Пенчо Кубадински беше един от нашите бащи по родолюбие. Обеднява България в този ден. Това е истина."

В края на юни 1995-та България наистина обедня - почина сатирикът Константин Костов. Обаче това остана незабелязано от Дончо Цончев, макар сравнението "баща по родолюбие" да приляга сто пъти повече на Константин Костов, отколкото на Кубадински. никак не съм учуден от пристрастията на придворния на живковци ловджийски писател. Каква полезна за него "заварка" би се получила с човек, който е лежал 5 години в комунистически затвор, "заварките" стават като гониш с викове дивеча към бай Пенчовците,  да им е наръки за по-лесно отстрелване.

В памет на човека Константин Костов записвам за поколенията няколко от неговите дребни басни (намерени предимно в АНТИ):

"Намерих си добра работа! - заявила една Водна Капка. - Работя във фирмата на един Душ!"

"А мен ме признаха за най-кръглата нула на годината! - похвалила се една Нула."

"Това, че една партия си има партиен говорител, съвсем не значи, че има какво да каже."

"Всеки властник твърди, че е дошъл в името на народа. Но никой не ще да си отиде в името на народа."

"Вярата, че и тези държавници ще се пенсионират, ни кара да бъдем по-уверени в бъдещето!"

"Някога у нас е имало закон за спекулата. Сега имаме спекула със закона."

"Защо им е на комунистите монархия, като и без това си живеят като царе!"

"Някои и демокрацията вложиха в спестовните си книжки! На срочен влог…"

"Как да се отърва от остатъците на Миналото - въздъхнала Боклукчийската Кофа, - като непрекъснато ме затрупват с остатъци от Настоящето."

"А моят съсед Кандю ходи из къщата си гол. Доизносва си кожата…"

"У нас много престъпления остават неразкрити поради това, че извършителите им са прекалено известни."

"Не е вярно, че времето е пари! Пенсионерите, дето са живели най-дълго време, имат най-малко пари!"

"В Щатите имало Статуя на Свободата… Голяма работа! У нас самата свобода е статуя…"

"Тези, дето бяха преди, са си и сега. Тези, дето не бяхме преди, сега хич ни няма…"

"На този свят няма нищо по-хубаво от онзи свят!"

СРАВНЯВАЙТЕ, ЧИТАТЕЛИ, И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ

На 26 април се навършиха 9 години от атомната авария в Чернобил. Според руските официални източници над 300 000 украински граждани са помагали за справянето с пожара, избухнал в четвърти реактор на АЕЦ в Чернобил. Засегнати от радиацията са близо 2,5 млн. души, между които 900 000 деца. Преките жертви на аварията са около 35 хиляди души. А нашият настоящ към този момент председател на комитета по енергетика Никита Шеваршидзе е казал: "Всички говорят за катастрофата в Чернобил, но нека някой ми преброи жертвите. Те са точно 31 души."

Заради ТАКИВА, заради още МНОГО ТАКИВА, казвам и пиша гневно:

СПРЕТЕ!  И СЕ МАХАЙТЕ!

 

 

 

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zarenkow - Тъжно е ,
19.09.2012 18:04
но да си мълчиш е и отчайващо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872685
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031