Когато комунистите трябва да се отказват от власт, те стават особено активни. В онези първи демократични години активността им не се отказваше от убийства. Днес за щастие, за което трябва да благодарим на членството ни в ЕС, Станишевци са принудени да се ограничават само с думи-заплахи.

ПОКРАЙ ПОДГОТОВКАТА НА НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ на 12 април 1991 в специална декларация на ВС на БСП се казва:  “В страната се провокира опасна обстановка на безвластие. Това може да доведе до непредвидими последици, до подкопаване на социалния мир, до хаос. А хаосът е власт на екстремизма.”

- И още същата седмица цигани от кв.”Дружба” в столицата  пребиха до смърт един шофьор от автобусна линия 304, който чакал на последната спирка, за да тръгне по разписание, но им отказал да ги закара донякъде по тяхна си работа. Това станало пред очите на 5-годишния му син, който бил в кабината. Вместо да реагират: президент (Желю Желев), правителство (Дим. Попов и МВР-министър Христо Данов), ВНС (например приятелят на циганите Янаки Стоилов от БСП), националисти (Минчо Минчев, д-р Иван Георгиев), реагираха колегите на убития шофьор по тази автобусна линия, които прекратиха движението на автобусите през целия ден, както и гражданите на София, които ходиха пеш и псуваха циганите.

- На 12 юли 1991 година беше подписана новата Конституция на Република България. Онази – дертлиловската, която постановяваше неприкосновеност на частната собственост преди реституцията и дума не обелваше за престъпленията на комунистическата власт след 1944-та. Тази К. подписа и братът на (преди синия) сега независимият (след още година червен) Румен Воденичаров - Пирин Воденичаров, депутат от СДС. Той не изглеждаше никак добре, дори усмивката излизаше с мъка на лицето му. След около година Пирин Воденичаров почина.

Мъчително ми беше като си мислех, че напускането на болничното легло и идването му в парламента беше два пъти безсмислено. Най-напред комунистите не бяха допрели до неговия подпис, имаха поне 40 други излишни над необходимите 267. И после – същите усилия положени пред другото време отвън, биха го направили светец. Дяволски тъжно, но съм прав.

И за тази смърт са виновни комунистите!

- Пак през пролетта на 1991-ва беше заведено дело срещу Григор Стоичков и Любомир Шиндеров, съответно министър-председател и главен санитарен инспектор на НРБ по време на Чернобилската авария през април 1986 година. Обвинението е, че са нарушили правилата на радиационна безопасност, заблуждавайки българското гражданство за размера на опасността от радиоактивно заразяване. Отварям дума за това дело, защото то е свързано с много смърти на обикновени българи. В името пак на комунистическата правда.

В известен смисъл жертви на своето обществено положение през 1986 година – Партията щеше да вгорчи и техния живот, и живота на техните близки, ако си бяха отворили устата – сега, през април 1991-ва  Стоичков и Шиндеров са просто двама негодници, които твърдят, че са невинни. Аз, като повечето нормални българи, бих могъл да приема едно обяснение, че „такова беше времето” или „сбърках, защото не знаех, че опасността е толкова голяма”... И едно искрено, изстрадано , прието в душата, извинение. Сега вече времето не е „такова”. Сега Изборът да се застане на честни позиции зависи само и единствено от самия избиращ ! Но комунистите не са хора. И никога не са били. Няма и да бъдат. Антон Кутев е тарикат, като ги сравнява със спинозните. Тарикат, защото СПИН-ът е болест, а болестта се лекува. Комунистите са „нелечими”. Те имат генно изменение в мозъка си – някъде „горе вляво” някакъв ген е „обърнат”. Един ден учените ще докажат това. Ужасното е, че ИМЕННО ТОВА се предава по наследство и по полов път!

- В края на юли загина частният детектив Янко Димов – на 32 години, женен с две деца, бивш служител на Службите. Най-напред той нашумя с физиономията, после написаха и името му - беше личният телохранител на княгиня Мария-Луиза при нейното посещение в България през май. Първата версия беше "убийство от доверен приятел" - бил застрелян отблизо със собствения си пистолет, без следи от борба и не изглеждал изненадан. В печата се споменаха две вероятни причини за убийството: занимавал се с 4-те милиона долара, преведени преди седмица от "Москоу народни банк" в Лондон на КТ "Подкрепа", и че бил по следите на внука на Тодор Живков, някъде из Швейцария. После официалната версия стана "самоубийство". И всичко приключи естествено.

- Затваряйки записките си от този период прочетох още нещо, действително опасно за обществото ни в бъдеще – стаената заплаха, че „ако се наложи, ще имаме всичко, включително и пари”.

Знаем, другарю Стефан Продев. Само морал нямате и тъкмо това ни плаши, че Партията ви няма да спре дори пред кръвта, „ако това се наложи”. Казали сте го достатъчно ясно в статията си „Игра с пружината” в „Дума” от 15 май 1991 година.

На 8 ноември 1991 правителството на Филип Димитров положи клетва. Това правителство е първото от 47 години насам в което няма нито един член на комунистическата (социалистическа) партия. И веднага на 11 ноември 1991г. в София в закусвалня „Възраждане” и на 50 метра от Столична Дирекция на вътрешните работи, 67-годишният пенсионер Ташко Минев се скарал с жена от персонала, 42-годишен случаен посетител му направил забележка и отнесъл смъртоносен куршум. Друг, който се опитал да попречи на свадата, бил само ранен в крака. Коментарът на вестник „Дума” от  12.11: „Обезумял пенсионер уби човек и рани друг в столична шкембеджийница”. Подробности в „Демокрация” от следващия ден:  „...Ташко Минев е бивш управител на бира-скара „Ком”, активен борец срещу фашизма и капитализма, бивш партизанин, пистолетът е негов, притежава го незаконно...”.

В началото на май 1992-ра, след приемането на новия Закон за Земята, който постановяваше връщането й на законните собственици в реални граници, заканите на Партията придобиха реален смисъл. Започнаха масови вълнения в селските  райони на страната, особено в Пловдивско, Пазарджишко, Михайловградско, Свищовско, Търговишко. За тези, които ще кажат “социалистите не са виновни за това”, посочвам само убийството, което извърши Петър Рудов, активист на БСП, на 29 юни 1992г. в с. Цалапица, Пловдивско. С незаконно притежаван пистолет той е застрелял съселянина си Красимир Ламбов. Разбира се, че Красимир е от СДС и Рудов е бивш партизанин. Разбира се, че Партията, възпитала Рудов да бъде безпощаден към “гадовете”, обвини синия министър Соколов за нарастващата престъпност в страната.

Спомних си един тоталитарен виц. Боян Трайков (помните, имаше един такъв по-рано) обявил, че българското следствие по атентата срещу папата доказало по безпорен начин, че сме невинни – папата е стрелял пръв! Тези хора, комунистите, никога няма да се променят!

И още нещо си спомних - по време на изборите през юни 1990, цели две години преди синият министър да стане виновен за “нарастващата вълна от престъпност в страната”, във „Демокрация” бях чел нещо за Цалапица. Намерих го трудно, защото се оказа, че е от по-рано - още от април 1990 година. Ето го: “Мръсни следи. Партизаните на управляващата партия в с.Цалапица Пловдивско, далеч са изпреварили хайваните, описани в Алековите хроники. Да вземат да надраскат къщата на говорителя на местното СДС Иван Моллов, на председателя Георги Ваклинов и на председателя на дружбата на николапетковистите Ангел Младенов с най-безобразни надписи и с блажна боя. На портите им е закачена табела, която гласи: “Елексирът е за смазване на гласните ти струни - за да скандираш по-звучно по софийските митинги и да агитираш по-убедително по цалапишките улици”. Под табелата - кофа с човешки изпражнения. И мръсни следи наоколо. Тия,  които бяха натопили ръцете си в кръв, не са се подвоумили да ги нацапат и с друго.”

     Мисля си, драги читателю, дали трябва да възпитавам децата си да отстъпват място в автобуса на възрастните хора. Ами ако достолепният белокос старец се окаже цалапишки лайняр? Хей, обединителю на нацията, докато ТАЗИ партия присъства в българското общество, имаш ли отговор на този мой въпрос?

Колкото оня змей от народната приказка се нахранвал след като изяждал поредната девица, изпратена му като откуп, и ставал по-добър към нейната приятелка на следващия ден, толкова и комунист има насита на демократични глави.

- Само три дни след принудителното направените по тяхно искане промени в кабинета на Филип Димитров, “нашите змейове” пак огладняха. Депутати от БСП заявиха от трибуната на НС, че те няма да се подчинят на това правителство, което “не е наше”.

 - В. “Труд” от 26 май 1992 г. публикува голяма снимка на селянка в гръб, която държи в кръстосаните си отзад ръце брадва. Под снимката пише: “В женските ръце брадвата изглежда още по-страшна. А мъжете тихо псуват в кръчмата. Засега.”

Главният редактор, другарят Тошко Петров Тошев, е пророк. Следват подробности как “засега” стана “вече”.

- Думата на Добромир Задгорски, редактор на новия в."Зора" (2 юни 1992): "Най-страшното посегателство от миналата седмица срещу демократичния процес в страната бе атентатът срещу един от най-способните журналисти, колегата от в."168 часа" Петьо Блъсков. Защото бомбата, която унищожи новия "Мерцедес", разруши и вярата ни, че свободата на словото и частната инициатива са необратими. Всички знаем кои режими запишваха устата на независимата журналистика. Сега отново се надигат признаците на Пролеткулта и Гьобелс."

Първа балканска американска банка дава 100 хиляди лева награда за залавяне на лицата, взривили колата на Блъсков,  съобщил нейният директор г-н Ари Маршал (по БТА). Кой сте вие, Ари Маршал? За какви услуги давате 100 хиляди лева на другаря Петьо Б.? Знаете ли г-н Маршал, че същия този ден, когато счупиха предното стъкло и капака на Петьовия мерцедес, във врачанското село Манастирище бомба отнесе покрива на гаража и счупи стъклата на къщата на Борис Цеков, председател на ликвидационната комисия в селото? То на президента не му пука, че на вас ли! И що ли ви давам сведения без пари?

- На 15 септември 1992 година при автомобилна катастрофа загина депутатът от ДПС Свилен Капсъзов. Погребението му се състоя на 17 септември следобед. Три часа след това - продължавам със съобщението във вестник “Демокрация” от 18 септември: “Около 18 часа в кулоарите на парламента вчера бе твърде оживено. Журналистите с любопитство следяха честите посещения на депутати от БСП(к) в стаята, където заседаваше ръководството на ДПС. Много скоро новината се разнесе. Докато депутатите от СДС работеха в пленарна зала, в стаята на ДПС е станало подписването на искане за оставката на председателя на Народното събрание Стефан Савов. Искането е подписано от 60 депутати на БСП(к) и 23-мата от ДПС, а листата се води от Ахмед Доган. А само преди няколко седмици в официално изявление представителят на ДПС Иван Палчев заяви от трибуната на НС, че ДПС подкрепя Стефан Савов и че искането на неговата оставка не е проблем на ДПС. (Бележка моя: това беше в деня, когато БСП искаше оставката на Ст. Савов, но неуспешно - 23 юли 1992.) Какво се бе случило? Обратът в поведението на ДПС се свързва в кулоарите с факта, че през последните дни между Ахмед Доган и д-р Желев са се провели късно вечер интензивни контакти, които не бяха оповестени. През периода на изявлението на Иван Палчев пред НС, в което ДПС даваше абсолютната си подкрепа на председателя на НС, не са се случили никакви особени политически събития, ако не смятате, че в последните дни Комисията по национална сигурност е взела окончателно решение (въпреки съпротивата на депутатите от ДПС) да бъдат разсекретени досиетата на народните представители.”

И още от същата кореспондения на журналистката Люба Манолова: “Какъв е смисълът на една такава атака: това е основният отговор, който трябва да се търси. Какво се опитва да прокара ДПС с искането си за оставка или какво се опитва да предотврати? В късната вечер на 17 септември доста от депутатите на ДПС не бяха наясно. Бяха се подчинили. Безусловно.”

- В спокойния август на 1992 година изведнъж, ей тъй от нищото, зачестиха ж.п. катастрофите.

На 18 август ж.п. катастрофа край Казичене с експреса от Бургас за София. Осем убити.

На 23 август на ж.п. прелез в Батановци, Пернишко, влак ударил автобус. Пазачката на прелеза забравила да пусне бариерата. Петима ранени.

На 25 август на гара "Дружба" в Бургас 6 цистерни с отровна летлива течност потеглят сами и благодарение на маневрист не излизат на главната ж.п. линия, а се удрят в края на една глуха линия. Локално обгазяване на района.

За катастрофата край Любимец, Хасковско, на 1 октомври 1992г. ще пиша малко по-надолу.

- На 1 септември сутринта белокос мъж, представящ се за баща на телевизионния оператор Евгени Михайлов (касетата с думите на Петър Младенов за танковете е негова), се появил на пропуска на телевизията и поискал съдействие за погребението му. По същото време в дома на “нелепо удавилия се във водите на Черно море” оператор зазвънял телефонът - хора от “киноцентъра”  поднасяли  “съболезнованията си”. По това време Евгени, жена му Ели Михайлова и двете им деца действително са били на почивка в Черноморец, близо до Бургас. Живи и здрави, разбира се, всичките.

И с тези ли „демократи, които подкрепят програмата на СДС” настояваш, Желю, да се помирим?!

- На 1 октомври 1992, в 8 часа сутринта, девет души въоръжени с газови пистолети, атакували внезапно сградата на Софийската митрополия. В 12 часа полицията се справила с положението. Отвела в участъка и последния окупатор. Студентите-богослови на ректора на Софийската Духовна семинария епископ Григорий (онзи, дето каза,че дядо Пимен изял козлето на семинаристите, и онзи, чието светско име - Йорго Иванов Стефанов, намирам под №2 в листата за общински съветници от гр.София на коалиция БСП, БЛП, ОПТ и т.н. за октомврийските избори през 1991 година) отдъхнаха спокойно. Президентът Желев прие по този повод патриарха с картечарското име и му обеща подкрепата си.

- Около час и нещо преди нападението над Софийската митрополия, на спирка Бисер - 5 км след Харманли в посока Любимец, товарен влак се сблъска челно с международния влак Ориент-експрес. Причината: машинистът на товарния влак е карал СЪЗНАТЕЛНО 5 километра срещу експреса.

Цитирам “24 часа”: “Йордан Томов, Николай Кънев и Димитър Демирев, карали товарния влак и международния влак, са загинали. Четвъртият: помощник-машинистът на товарния влак Петър Стоименов, ОЩЕ СЕ ИЗДИРВАЛ според транспортното министерство. Там смятат, че той не е бил във влака.”

  На 2 октомври официалните вестници съобщават за 7 жертви. Това е и окончателният им брой. Но в. “24 часа” от този ден на 1-ва страница пише: “9 смлени от челен удар”. Веднага под тази информация, подписана от Живко Ганчев, отговорният секретар на ДПС Осман Октай гледа усмихнато от снимката си, която илюстрира материала за интервютото му за радио “Свободна Европа”, наречено “Недоверие на кабинета следващата седмица”.

Ако мислите, че съм само мнителен и нищо повече, драги читателю, грешите. Много обичам да чета неподписаните информации на вестниците - за “24 часа” те са обикновено на 8-ма страница. Обръщам там, говоря за същия брой от 2 октомври, и чета: “Транспортният министър Александров и шефът на БДЖ Тонев трябва поне този път да покажат мъжество и да подадат оставки. След две катастрофи за 45 дни не е лошо да се захванат с нещо по-полезно от железница, която трепе пътници и машинисти. Къде гледа железничарският синдикат, та не поиска сметка за загиналите си колеги от Казичене и Бисер? Къде гледа кабинетът, та не защити гражданите на републиката и транзитните чужденци? Но народът трябва да остане с убеждението, че върховете на управлението са покорени от най-кадърните. Наказанията пак ще отнесат стрелочници, машинисти и гарови ръководители.”

Читателю, това е същият морал, който твърди, че:

- скритите трупове в землянката на Иван Козарев край Добринище, са на „осъдени народни убийци”;

- „през пролетта на 1944 умираха герои, а през есента главно убийци”;

- свободата дойде, когато „руският Ванка слезе от танка”;

- „за 25 години построихме две Българии”;

- „10 ноември е повратна точка в обновлението на Партията и на цялото общество”;

- „да бъдеш ляв, значи да мислиш”;

- „за 30 месеца преживяхме повече лошо, отколкото за 30 години комунизъм”;

- „правителството на СДС е обявило война на всички”;

- ...

и т.н. до

- „нашата цел е да махнем ГЕРБ от управлението на страната”.

      Читателю, ти живя почти половин век, и 20 години отгоре преход) управляван от хората с ТОЗИ морал. Прецени резултатите от това управление за обществото и полезността на собствения си преживян живот. Ако преценката ти, читателю, е негативна, трябва да направиш следващата крачка – замисли се дали не съм прав, като твърдя, че сегашните преименували се социалисти, са хора от същото това аморално тесто.

Ако моите и твоите изводи, читателю, съвпадат, тогава остава само констатацията, че ТАКИВА ХОРА МОГАТ ДА ИЗГРАДЯТ САМО ОНОВА, ТЯХНОТО, АМОРАЛНО ОБЩЕСТВО. И ТЕ ЩЕ ГО ИЗГРАДЯТ ОТНОВО, АКО ИМ ДАДЕМ ВЛАСТТА С ГЛАСА СИ!