Започвам с Румънска „кървава” Коледа, защото тя има същите цели като нашия „10 ноември” – да легитимира за лидери на новите демократични структури прононсирани комунисти. Като по този начин изкриви и дискредитира Демокрацията.

Събитията в Румъния започнаха на 17-18 декември 1989 година – само 5 седмици след 10 ноември у нас. Първите съобщения са за етнически вълнения в Тимишоара, които „са причинили смъртта на стотици души”. По същото време Николае Чаушеску е на официално посещение в Иран. На 20 декември нашата телевизия цитира румънската за „откъслечни сведения за удавени в кръв масови демонстрации в Букурещ, Тимишоара, Клуж”. В реч по телевизията Чаушеску обвини чужди държави в действия, дестабилизиращи Румъния - "Срещу поддръжниците на тези антинационални и терористични групи силите на реда са употребили оръжие." На 22 декември Николае и Елена Чаушеску избягаха с хеликоптер от президентския дворец в Букурещ. Създаден е ФНС (Фронт за национално спасение) с председател Йон Илиеску. Българската телевизия препредава директно часове наред Свободната Румънска телевизия. Кадри с пищящи куршуми, пожари, революционен ентусиазъм на живо, съобщения за взривени водохранилища, банки с кръв, хиляди жертви. У нас изгря звездата на журналиста Владимир Береану, който беше българският специален кореспондент в окървавения Букурещ. (Вметвам – миналата 2011г. - се оказа, че Владо Береану отдавна е агент на ДС с псевдонима Георгиев. Това какво ви говори?)

На 25 декември във военно поделение на около 100 км от Букурещ се е състоял военен съд над Николае и Елена Чаушеску. След 3 часа е произнесена двойна смъртна присъда и е изпълнена веднага. Това беше показано по телевизията след четири дни. Като мярка за сигурност лицата на съдиите не бяха показани в телевизионния репортаж. След по-малко от три месеца председателят на военния съд Попа Джика ще се самоубие.

На 26 декември председателят на Държавния ни Съвет Петър Младенов изпрати поздравителна телеграма до Йон Илиеску послучай избирането му за председател на ФНС. На 27 декември се състоял и телефонен разговор Илиеску-Горбачов.

На 3 януари 1990 година френският телевизионен канал ФР-3 ще покаже любителски филм, в който се доказва, че ФНС е създаден не на 22 декември 1989г, а шест месеца по-рано. Премиерът на Румъния Петре Роман ще протестира остро, че "ФНС е спонтанно народно движение, възникнало през декември 1989-та пред очите на всички чрез камерите на Свободната Румънска телевизия".

Официално броят на жертвите в Декемврийската революция ще бъде установен на 364 души. Ще се окажат неверни сведенията за взривени складове с банки кръв, водохранилища и дори заплахите за взривяване на атомна електростанция от "Секуритате" - румънската Държавна Сигурност. Съмненията, че румънската "кървава Коледа" е замесена със същото тесто като нашия "10 ноември", тепърва предстоят. Ако тук някой ми опонира, че това твърдение не е вярно, че има огромна разлика между мирния и кървавия преход у нас и в Румъния, ето какъв е моя отговор. Ако щете му вярвайте.

Николае Чаушеску е народен човек, селянин. Такива като него в Румъния – много. Не представлява проблем да бъде жертван. А Тодор Живков има монархически произход. Към този момент в България такива са само двама - той и Царя в Мадрид. Ако го гръмнат, първо „отива на кино” половин век старателно отглежданата и съхранявана монархо-комунистическа власт. И второ – веднага се отваря място за Симеон II. Той щеше да си дойде от Мадрид още на втората седмица. (Вметвам – спомнете си пролетта на 1991-ва, колко бърз беше Симеон, когато покрай дебатите за нова конституция, се отвори вероятност чрез народен референдум нашата държава отново да се върне към монархията.) Така, че арестуването на Тодор Живков - направено, но несъобщено, още на 13 януари 1990 - има за цел да го запази жив.

Закачка! Дори две! Ако Тодор Живков беше убит в зората на българската Демокрация, каква би била бъдещата съдба на Бойко Борисов? И щеше ли да се състои премахването на Андрей Луканов от политическата сцена само след 6 и половина години?)

Споменах Луканов и се сетих, че той беше спряган за кръстник на Мафията у нас. Едно нещо само е по-сигурно от това – Луканов е водачът на противоположното на монархията комунистическо крило в Партията. Той е трето поколение комунист, не монархист! (Откъдето следва ли, че чистите комунисти са тези, които използват мафиотите, за да си осигурят властта?)

Но не мисля да се занимавам с убийствата на и от мафиоти. Първо са стотици и няма да ми стигне мястото. Второ, това са кокошкарски истории – в смисъл на съпътстващи, убийства от и на СЛУГИ. Освен това тези слуги си имат апологети. Веднага се сещам за „моя приятел” Григор Лилов. Четете го, ако ви интересува пикантерия. Която на всичкото отгоре не е вярна! И заблуждаваща. УМИШЛЕНО! Защо казвам това ли? Ами да сте прочели в лиловите истории за това кой отвори тази кутия на Пандора? Не сте! И няма да прочетете! Защото това ще покаже ИСТИНСКИЯ ВИНОВНИК.

Това правя аз, припомняйки, че в началото на своята последна сесия БКП-Народното Събрание прие закон за амнистия на лицата, извършили престъпления след 1.1.1984 по линия на промяната на имената, осъдени за престъпления по небрежност, както и намаляване на срока на присъдата за лица, извършили умишлени престъпления. Общо 8400 души ще се възползват от този закон, при общ брой на затворниците към 1 януари 1990-та 11000 души. Твърде "далновидно" решение в предвид на хаоса, който се очаква в прехода към демокрация след 45 години авторитаризъм.

Остава ми само да добавя датата на това решение престъпление – 14 януари 1990. Един ден след ареста на Тодор Живков!  И неделя! Голям зор, а? Името на председателя на това НС е Станко Тодоров. Който, ако не беше 9 септември 1944 и Съветската армия-освободителка, щеше да си остане обикновен шивач. Какъвто е всъщност. (Вметвам – Погледната от такъв ракурс сегашната борба за лидерското място в БСП между Първанов и Станишев е предрешена. Понеже Съветската армия е в невъзможност да влезе в България, селянчето Първанов няма никакъв шанс срещу „европееца” Станишев. Тамплиери в български вариант. Ех, колко обидно къс е човешкия живот спрямо възможните начинания...„Нека роденият по-късно”... )

В началото на февруари 1990 година се самоуби поетът, който      написа “Балада за комуниста” /Не човек, а желязо/ просъска агентът фашист./ Тихо мъртвият каза/ Не, комунист!/ - Веселин Андреев.

Тъкмо този пред смъртта си се е подписал собственоръчно под следните думи: “Преди да напусна живота, напускам Българската социалистическа партия. Проклет да е Живков! И живковистите!” Само това съобщиха вестниците от това време. И оттогава досега, вече повече от 22 години никой не споменава Веселин Андреев. Напълно забравен е! Защо?

Мога да предложа една хипотеза. След смъртта на Борис III в 1943-та брат му принц Кирил Преславски е станал регент на детето Симеон и като такъв е можел да претендира за трона на България. Тодор Живков е можел да стане наследник на трона на Кобургите, едва след смъртта на Кирил. Така нареченият Народен Съд услужливо е разчистил евентуален път на Живков към трона на Кобургите, осъждайки на смърт чрез разстрел принц Кирил. Тази история беше продължена като клюка преди няколко години, когато в печата се спомена, че Веселин Андреев лично е застрелял принц Кирил Преславски след осъждането му на смърт от така наречения Народен Съд през февруари 1945. Ако това е вярно, Веселин Андреев се е самоубил, осъзнавайки (чак през 1990 година?!) каква злина е извършил в ония смутни времена. Възмездието го е настигнало!

В края на март 1990г. избухна истината за “трудовия лагер” край Ловеч. В броя си от 11 април в.“Демокрация” публикува карта на България с разположението на известните до този момент лагери за въдворяване на другомислещи през периода 1951-1961 год. Според сведенията на вестника за тези десет години са създадени 86 наказателни колонии, през които са минали 110 000 души. Тази карта ще стане известна под името “Картата с черепите” и ще бъде част от предизборната пропаганда на СДС срещу БСП.

На 18 април 1990г. по искане на Главна Прокуратура бяха арестувани бившите длъжностни лица от лагера край Ловеч: Николай Газдов и Цвятко Горанов. Два дни след това пак тя, Главна прокуратура, разпространи следното официално съобщение: “В интерес на разследването е да не се публикуват в печата неточности и непроверени материали, за да се избегне дезинформиране на обществеността”. След 30 дни Върховният Съд ще замени задържането под стража с домашен арест. Това е непосредствено преди първия тур на изборите в 1990г. Велико Народно Събрание, Министерски съвет (Дим.Попов) и  президент (Ж.Желев), т.е. всички, които имат законодателна инициатива, ще умуват цялата следваща 1991 година има или няма давност за такива престъпления. 

Правителството на Филип Димитров ще бъде онова, което ще внесе проблема за давността в Парламента. Тогава и Главният прокурор Иван Татарчев ще възбуди отново наказателното дело. През април 1992г. Прокуратурата на Въоръжените сили ще     задържи под стража “героите” от лагерите в Ловеч (Николай Газдов и Цвятко Горанов) и Скравена (Юлиана Ръжгева), както и отговорника на ниво ЦК на БКП Мирчо Спасов. Но през август 1992 (времето на „боянските ливади”) ще бъдем “посъветвани” да спазваме идеята за “национално помирение” от главния обединител на нацията, президента Желев.

През април 1993-та, на четвъртия месец от властта на Любен Беров, вестниците ще напишат, че делото за лагерите се прекратява за неопределено време, защото Мирчо Спасов бил генерал и само генерал можело да го съди, а такъв не може да се намери. Но пък ще се намери указ от президента Петър Младенов още от 1990 година, с който Мирчо Спасов бил разжалван. После Главният прокурор Иван Татарчев ще заяви, че сам ще бъде прокурор в това дело и през юли 1993 ще му даде ход. Обаче след 5 дни много предвидливо Мирчо Спасов умря. Делото за лагерите беше прекратено. Умря! Погребано е в архивите на обновената ни татковина. Някой ден ще бъде ексхумирано. Защото обикновената човешка справедливост, го изисква.

За тези дни прибавям още едно доказателство, че комунистите винаги са били убийци. На 14 септември 1994г. беше убита по особено мъчителен начин Надя Дункин, една 77 годишна старица. (В."Демокрация" съобщи (постфактум!), че Надя Дункин е втората жертва сред свидетелите по делото за лагерите. На 28 март 1993 е била намерена удушена в жилището си в бл.79 на ж.к."Хаджи Димитър" Галя Соколова.) Отбелязвам това убийство, не защото е нещо извънредно като деяние, а защото убитата е свидетелка по делото на Юлия Ръжгева, надзирателката от женския лагер в Скравена. Надя Дункин е онази жена, която се осмели преди година (1993) да каже пред телевизионните камери в лицето на своите преки мъчители, че са престъпници. Ръжгева като изпълнител тресеше посивялата си глава страхливо, а нейният началник Гогов четеше предизвикателно вестник "Дума".

И в това няма нищо случайно. В неделното предаване "Неделя 150" на Българското Национално радио (18 септември 1994) "социалистът" Дончо Конакчиев опонира на Йордан Василев, който заяви пряко в ефир, че това е убийство на важен свидетел, така: "Вярно е, че в лагерите е имало извращения, но не бива да забравяме, че народната власт наследи тези лагери от фашистко време." Освен, че лъже яко в бройката на концлагерите по фашистко и по комунистическо време, социалистът Конакчиев „забравя” да сравни броя на убитите в тях преди и след Девети. И модерната лява престъпница ми го предлагаше ТОЗИ за кмет на София през 1991-ва. А брат му Величко Конакчиев вече трето десетилетие води възлови радиопредавания – следобедното „Нещо повече” и въпросното неделно „Неделя 150”?! На следващия ден, понеделник 19 септември 1994, в сутрешното предаване "Хоризонт преди всички" Лили Маринкова си приказваше с един зам.началник в Следствието (Румен Георгиев), който пък каза: "Политиците да си гледат работата, а да не ни дават акъл кое убийство е политическо, кое криминално". Беше сърдит на Йордан Василев за неговата оценка на убийството на Надя Дункин.

После сините били виновни за страшната престъпност в страната?!. Виновни са червените управници, които чрез слугите си тероризират България!

На 23 юли 1990 година Георги Димитров беше изваден от Мавзолея и препогребан до майка си в Централните софийски гробища. Оценката на “Дума”, 24 юли 1990:  “Не шествие, а море от хора. Когато началото на колоната достигна Централните софийски гробища, край “Ал. Невски” още имаше море от хора.”  (За справка на тези, които не знаят: разстоянието от пл. “Ал.Невски” до гробищата е около 4 км.)

Точно по това време на площада пред Мавзолея бяха палатките на „града на истината”. Никой от хората в него не е видял да изнасят ковчега с тялото на Вожда предната вечер или същия ден. Ако любовта на това „море” е истинска или истина, питам се защо изнасянето е направено през тунелите под жълтите павета на площада? И  журналистите от “Отечествен вестник” не са видяли това “море от хора”, защото вестникът от този същия 24 юли не съдържа нито 1 (един) ред за препогребението на Георги Димитров. Отбелязвам този факт специално, тъй като  Г.Д.  е “баща” на ОФ ‑ старото име на “Отечествен вестник”.

В.“Демокрация” пише: “Вчера в София на траурното шествие за погребението на Георги Димитров, освен граждани на столицата и страната, присъствуваха и дипломатически представители на Афганистан, Виетнам, ГДР, Етиопия, Камбоджа, Куба,  Ливан, СССР,  Югославия и др.” Не зная дали това е вярно, защото „Дума” нищо не пише за дипломатическо присъствие. Но пък знам със сигурност, че написаното за Г. Димитров в „Дума”: „Времето е негово”, просто не отговаря на истината, защото тъкмо под неговото ръководство твърде много българи бяха загубени за Времето. Толкова много доказателства има! И вчера включително (9.9.2012) – прочетете постинга „Кървавото лоно на българския дър0жавен комунизъм” на блогъра gerbsenior

Един ден след съратника си – на 24 юли 1990 - и Васил Коларов беше погребан в Софийските гробища. Този път броя на хората, вървящи след ковчега му, беше по-малък от броя на моретата върху земното кълбо. Ето още едно доказателство за несправедливостта на съдбата – в работата рамо до рамо, а в почестите разделени.