Тези думи изрече вчера една млада напориста антибойковистка, появяваща се редовно по телевизия СКАТ. Не споменавам името й, защото в постинга ми няма продуктово позициониране. Ще я познаете по изкривените от злоба устни (надолу вдясно, гледано от зрителската страна). Този лицев недостатък вече й е устойчиво нелечим. Констатирам това, защото я гледам редовно всяка сутрин почти година - откак „новият Левски” се отказа от СКАТ и създаде собствена АЛФА.

Та – „Обратното броене вече започна. Остават точно 328 дни до момента в който Бойко Борисов ще падне от власт.” – каза Тя.

О, добре, добре. По този повод се сетих за един стар, много стар виц. От времето, когато баща й на тази НФСБ-ейка е бил с дядо й на екскурзия в Ташкент. Той и вицът е съветски, оригинален съветски.

В час по аритметика учителката учи децата да броят до десет. За затвърдяване на наученото усложнила задачата;

- Деца, кой от вас може да преброи обратно от десет до едно?

Вдигнал ръка Никита, отличникът на класа и започнал:

- Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно... курец.

- Браво, Никита! Само дето накрая малко се пообърка. Няма такова число курец.

- А, има, има, другарко. Татко ме е учил така.

- Тъй ли, Никита? И къде работи баща ти?

- На космодрума Байконур, другарко.

Споменаването на съветската стартова космическа площадка Байконур ме подсеща да изразя своето – в известен смисъл приятно – учудване, че според вас, посетителите на blog.bg, моят най-успешен постинг (измежду 120 броя исторически анализи върху периода от 10 ноември 1989 до днес и десетина „лични истории”) е за съревнованието между съветската и американската космически програми в ранния период на астронавтиката – „12 април Ден на космонавтиката”, 2012 година, 13 април. Този постинг са прочели два пъти повече мои читатели, отколкото следващия го втори по популярност постинг. Засега. Защото „12 април” продължава да набира „втора космическа скорост”, докато другите се мотат в „подзвуковата бариера”.

Това ме задължава (въпреки, че не съм подчертан привърженик на принципа „клиентът винаги има право” в областта на историческите анализи) да се отблагодаря по някакъв начин. Ще го направя, обещавам ви. В най-скоро време.