"КЛУБЪТ НА ЗНАЕЩИТЕ"

И друг път съм казвал. Много е интересно да се четат старите вестници. Още един цитат от вестник "Отечествен вестник" от края на януари 1993:

"Говорителката на бившия кабинет Надежда Михайлова все пак предпочете Финландия пред попрището на социален работник. Тя набързо напусна управление "Социални грижи" на столичната община, където поработи едва три дни, без дори да смогне да отмени насрочените си делови срещи. Сега за нейното вече освободено място е обявен конкурс." (Малина Ангарева, "Дипломат вместо социален работник")

Значи, докато са течали най-остри дебати в обществото за това как да изглежда то, някъде вече са подготвяли трескаво бъдещите кадри за него. Не че е лошо или излишно. Но сложих думичката "трескаво", за да подчертая бързината на изпълнението.

Казвате, че съм мнителен ли? Тогава моля да се аргументирате. Защото и аз имам аргументация: След по-малко от 2 години (точната дата е 21 ноември 1994) във в.”Демокрация” ще чета кой ще води сините листи за изборите на 37-то НС. Надежда Михайлова е начело на списъка на 4-ти многомандатен район Велико Търново и в нейната биография е записано – цитирам: „Специализирала е в конгреса на САЩ и в Харвардския университет”. Дори Финландия не е спомената! Аламинут бе, баджанак.

Сега разбирате вече защо вмъкнах и „кадри”. Обаче трънки! Ако две години партизанстване, година работа в Народната милиция, роднинство с „голям човек” или специализация в САЩ, бяха достатъчни, комунизЪма да беше настъпил отдавна.

Демокрацията изисква ген. Мисля си, че носителите на тези именно гени, които определят съзнанието за ценност, знание и усъвършенстване, не се създават по този бърз начин. Цялостната ценностна система, която се натрапва у нас, също не съдейства на процеса.

Ето още един "знаещ".

Ден преди националната конференция на СДС (14 март 1993) Петър Дертлиев пише във вестник "Континент" статия, наречена "Комунизмът и антикомунизмът са двете лица на една същност". Акцентите в нея са два: единият глобален, другият личен.

Глобалното е изведено в заглавието – крайното ляво е равно на крайното дясно. Това, че комунистите убиват безотказно всичките си противници, докато демократите хабят времето си в създаване на закони, които на всичкото отгоре уважават повече от себе си, за Дертлиев няма значение. Онези, дето разчистват пътя си с ножа, са приравнени с ония, дето използват ножа, за да издялкат нещо, което да продадат на пазара, за да си купят хляб!

Понеже подписалият се под тази статия е социалдемократ, ще разширя разсъжденията си в тази посока. Правил съм го и друг път. Според мен социализмът и социалдемопкратизмът са двете лица на комунистическата идея за световно равенство между хората. Тъкмо тази идея противоречи на нормалната човешка еволюция и като такава може да бъде налагана на хората само силово. Комунистите я прокарват „с огън и меч”. Когато на Света му писне да търпи техните безобразия, те се трансформират в социалдемократи, които изваждат „мекия брус” и започват да управляват „със силата и таланта на целия народ”. Обаче кой е луд да вика „ура”, когато е гладен и без да го бият. Така, че неминуемо се връщат пак комунистите и „измитат с желязна метла всички социалфашисти”.

Животът на самия Дертлиев е едно доказателство за такава метаморфоза. Започнал на младини като социалдемократ, ама се родил по-късно, та му оставали малко години за социалдемократстване. Когато дошли времената на Георги Димитров (автор на горния цитат за желязната метла) социалдемократът лесно възприел новия курс и нямал истинските проблеми на останалите убедени противници на настъпващия комунизъм. На 10-ти ноември – хоп, пак в старата БСДП. (Основана доколкото съм учил, лично от Дядото. По същото време, когато Стамболов натискал за друг път на развитие на България.) Какво направи социалдемократът Дертлиев за развитието на каузата СДС през 1991-ва се знае.

Който ме обвинява, че не съм прав в случая "Дертлиев", нека прочете думите на самия Дертлиев, с които той завършва въпросната статия в "Континент":  "Признавам – през целия си съзнателен политически живот съм бил антикомунист. Но и антифашист, и се гордея с това."

Като се има предвид, че за антифашисти в България се е заговорило за първи път след 22 юни 1941 година, и като се знае кои в България се наричаха (наричат и сега) антифашисти, пита се: какъв антикомунист е бил Дертлиев и кога е станал антифашист?

Да продължим да търсим обаче още такива изяви с друга мисъл:  да анализираме написаното ОТ ТЯХ ЗА ДРУГИТЕ - кого хвалят, кого заклеймяват. Името на кандидата често пъти говори по-малко, отколкото името на онзи, който го препоръчва за даденото място.

·                   Във в."Век 21" (орган на РДП-СДС) от 27 януари 1993, Самуел Леви (зам. гл.редактор) е написал статия, която е озаглавил "Правоверно". Там той иронизира разграничаването на позициите в СДС така: "Сега разбрах - лъжа е! Неморален и нечестен човек е, щом така казват тези, "които знаят". Аз съм се лъгал."

Изреждам имената на лицата за които, "онези дето знаят", настояват той, Самуел Леви, да заяви, че “се е лъгал в тяхната честност” (по реда на споменаването им в статията): Красимир Найденов, Петър Марков, Илиян Шотлеков, Венцислав Димитров, Екатерина Михайлова, Драгия Драгиев, Вержиния Велчева, Илко Ескенази, Михаил Неделчев, Александър Йорданов, Николай Слатински, Иван Костов, Александър Джеров, Георги Марков, Георги Петров, Стефан Савов, Николай Христов, Димитър Луджев, Христо Иванов, Владислав Даскалов, Петко Бочаров.

А сега имената на "онези дето знаят" и нареждат на него, Самуел Леви, кого да харесва:  в."Демокрация", Свободка Стефанова, Иван Куртев, Едвин Сугарев, Николай Колев-Босия, Блага Димитрова, Филип Димитров, НКС на СДС.

Това е изключително точна ПОИМЕННА прогноза на разделението на демократичните сили в обществото на СДС и на псевдо-СДС – обърнете внимание, много ви моля – за време години напред! До и след самата 2000 година! Мен ако питате – това не е интуиция, това е Знание! Тогава задавам два въпроса:

- За какво бяха всичките имитации на демократични ситуации през всичките тези години, след като те са били предвидени да доведат именно до изпълнението на ПЛАНА, описан от Самуел Леви в статията му „Правоверно”? Онези „демократични” ситуации в които ние остаряхме, а тези, дето действително за ЗНАЕЛИ, натрупаха пари и постове?

- Какво трябва да бъде НАКАЗАНИЕТО за „клуба на знаещите” и колко още дълго ще бъде отлагано?

·                   Почти толкова точна прогноза дава и политологът Иван Кръстев.  Единственият й недостатък е, че президентският човек работи с цифри, а не с имена – ученото си е учено.

Прочетено във в."Стандарт", 2 февруари 1993: "След вторник всеки син депутат многократно увеличи шансовете си да се събуди люспа. От утре, ако ПГ бъде прочистена и сведена до "истинските 87", 44 от тези 87 могат нелегитимно да изключат другите 43, за да запазят чистотата на идеята... Един по един, до един!"

До един – не, но в следващото НС през 1994 година ПГ на СДС ще бъде от сведена до 69 човека.

ЕДИН ПО-ГЛОБАЛЕН ПРОЦЕС

Активирането на лицата, които Самуел Леви „харесва въпреки настояването на НИС на СДС”, не е изолирана, още по-малко пък тяхна частна инициатива. То е част от противодействието на „лява Европа” срещу един много опасен за нея процес, започнал със събарянето на Берлинската стена. Комунистите постепенно биват изтиквани по-далеч и по-далеч от границите на демократичните страни в Централна Европа.

Продължавам с изясняването на позициите на нашите българи по тези въпроси: на социалистите и гравитиращите към тях разни ОПТ-та, ОКЗНИ-та, ОСД-та, "масларки" и други такива; на "независимите" социалдемократи и либерали-портокали; на "честния частен капитал"; на различните видове спортисти и журналисти. Специално внимание ще отделям на продължаващото разделение в коалицията СДС. Което е пряко следствие от този глобален процес на реставрация на социализма "с човешко лице".

Преди това искам обаче да поразсъждавам заедно с вас, читателю, по въпроса: Защо народите от Източна Европа допускат, още по-лошо: избират сами по демократичен път отново старите си тирани?

Според най-разпространеното мнение главната привлекателна сила на бившите комунисти е тяхното обещание за по-спокойно движение и по-плавен преход към пазарната икономика – по-добра социална сигурност, държавни мерки за намаляване на безработицата и осигурени приходи в държавните предприятия. И друга причина се сочи: неорганизираността и разнопосочните интереси в редиците на опозицията в източноевропейските страни, липсата на политически опит на нейните лидери.

Всичко това е вярно. Верни са и скритите обвинения, или хайде, да кажем – критики, към нас, народите от бившия социалистически лагер, че след 40–50–70 години ТАКЪВ живот още вярваме на комунистическите обещания за богата държавна софра. Че позволяваме на дребнавите ни лични интереси да пречат на изграждането на демократичните структури в обществото ни.

И точно тук, в последното, са моите големи възражения.

На комунистическите обещания НИЕ не вярваме, но на тях се „хващат” именно лидерите на големите капиталистически страни:

- Как другояче да си обясня думите на Митеран, че „Съветският Съюз е и ще си остане велика държава”, казани на 7 май 1991 година? Обърнете внимание на датата – не е 1971-ва, че да се бърка така грубо! Или други примери:

- Робърт Максуел беше погребан с военни почести в Израел през 1992 година.

- Държавата, управлявана от Хелмут Кол (ГФР), се отказа да съди Ерих Хонекер (ГДР) и го пусна по живо по здраво до Чили в началото на 1993.

- Към откровени палачи на народите си допреди 5-6 години, днес съдиите от Европейския Съд се обръщат с почтителното „колега”.

- В края на май 1993 година Нейно величество кралицата на Испания „била учудена от непочтителното отсъствие на Филип Димитров” на приема, даден от президента Желев в чест на техни кралски величия при посещението им в България – пише в „Дума”. Вместо да говори за учудванията си, кралицата да беше попитала любезния си домакин президента Желев, дали пък не е забравил да изпрати покана, комуто трябва. Защото в официално изявление председателят на НИС на СДС г-н Филип Димитров твърди, че нито един от лидерите на СДС не е бил поканен на този прием. Даже и в България, какво остава за Испания, може ли да се отиде на такъв представителен прием, ако не са те поканили? Тръгвайки в командировка, дори и най-дребният чиновник се запознава предварително с проблемите и ситуацията, която го очаква. Това, че кралицата на Испания прави гаф, си е нейн проблем, или на поданиците й. Но само, ако не дискредитира именно Филип Димитров срещу Желев и то точно в този много важен за демократичното ни развитие момент.

- В тези разделни дни – юни 1993 – без никакво преувеличение половин България (и цяла демократична България!) наричаше президента си Желев „предател”, а председателката на Съвета на Европа Катрин Лалюмиер (сещам се за една любопитна жълта новина около нея) му идва на крака в София, за да го подкрепи на място. Нямате ли агентурни сведения от вашите си източници кой какъв е в ТАЗИ България, госпожо?

- Всичките откраднати пари от страната ни са на Запад. Мислите ли, че там не знаят с точност произхода на всяка купчина пари? Всичките ни „водещи бизнесмени” имат къщи в САЩ. Някой да ги пита как с борческото си образование спечелиха милиони за 4-5 години? А в същото време за неплатени данъци или едно предизвикано изнасилване американците вкарват най-известни свои личности в затвора.

Лошото, много лошото е, че с такива действия някои чужди дипломати убиват нашата надежда в декларираните си желания да видят нова демократична България колкото може по-скоро.

Допълвайки изречението с думите „колкото може по-скоро”, дадох израз на убеждението си, че такива – хм – непремерени действия, само забавят процеса, но са безсилни да го спрат. Ако трябва да измрат поколенията, живяли при комунизма, ще се подчиним. Но водачите имат огромната отговорност пред Бога да заведат Новите в жадувания Хаанан!

Така разправена, историята би свалила голяма част от напрежението у хората, а - кой знае? – може би щеше да им внуши нещо по-различно от досегашното им упорито, и безалтернативно!, позоваване на една умряла държавност.

НЕОБХОДИМИ ЛИ СА ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ ПРЕЗ 1993 ГОДИНА

Моят отговор е категорично ДА. Дори само заради това да бъдат пресечени овреме опитите на комунистите да изградят своя тил зад фронта, открит от тях в съседна Югославия срещу настъпващите демократични промени на Балканите. Отделно, за да се подобри моралното ни здраве и собствения ни бит. България от моите разбирания заболя тежко през тази 1993-та. Препоръчваните хапчета и компреси от д-р Желев и поликлиниката от стажанти покрай него не помагат. Заболяването се влошава. Необходима е операция. Дали тази операция ще бъде успешна или не за моята България е следващ въпрос, чийто отговор е без значение след като всички останали терапии извън нови избори не помагат.

„Опасни болести се тъй лекуват. С опасни средства или никак” – Шекспир.

На конференцията през март 1993г. видяхме как реагираха „противниците на конфронтацията в обществото” в и около СДС  на опитите да се преброят колко от хората са за предсрочни парламентарни избори и за оставка на Беровото правителство – докато болестта още може да се лекува, на третия месец от явното й проявление. В края на март 1993г. СДС все още води с 3% преднина пред БСП в социологическите проучвания от типа „ако изборите са утре”. Критичната точка, когато БСП ще изпревари СДС, ще настъпи след два месеца – през май. Тогава СДС ще призове привържениците си да излязат на площадите. Противниците на „екстремисткия” СДС ще стават все по-агресивни, все повече ще се разкриват, за да се позволи на времето да си тече, отпускайки скъпоценни дни на комунисти и мафиоти за доизграждане на структурите им. Грях ми на душата, но съвсем определено си мисля, че футболната победа на Мондиала през лятото на 1994 година отмести с години изритването на комунистите от властта и способства за мафиотско-тарикатската вълна, която ни заля след това. И още не можем да я отмием от бита и от душите си.

Когато всички възлови позиции бъдат заети, всички те – комунисти, социалисти, националисти, „сини мравки”, Догановци и Юналовци, Петрушевци и Молловци, кадесари, плюс президентът, ще се откажат вкупом от „сламения човек” Беров и ще тръгнат към избори. Успехът на левите сили в България ще е осигурен.

Сега ще цитирам изказване на президента Желев, направено по телевизията само три дни след националното съвещание на СДС от 15 март 1993г., което поиска неговата оставка: „Оставка подават провалили се политици. Политиците от СДС сами се отказаха от властта и от парламентарното си мнозинство. Те подмениха изборните резултати от октомври 1991 и предадоха избирателите, гласували със синята бюлетина. Хората ще ме разберат.”

Хората щели да го разберат!? Демагог! Че и страхливец на всичкото отгоре. Почти вече година след боянските ливади не смее да се покаже на живо пред тях.

И после, що ги били освиркали пред Паметника на Левски в столицата в деня на 120-та годишнина от обесването на Апостола?! Ба, ще ги гледат! Ама да се чудиш на акъла на председателя на Народното Събрание, „символа на СДС”, „синия” Александър Йорданов, който зае половината телевизионен екран вечерта на 19 февруари 1993-та, за да обяснява колко сме били неправи „да обиждаме така демокрацията”. Как „дори и в САЩ не правели така” и прочие слугински метани към силните на деня.

След малко повече от половин година, ръководството на СДС начело с новия лидер Иван Костов ще се оглежда навсякъде в търсене на причините, защо СДС загуби изборите през октомври 1994. Без да се „сеща”, че присъствието в сините листи на хора като Александър Йорданов отблъсква честните избиратели от урните. След още 2 години същият Костов ще ни предлага да избираме на първични сини избори за президент измежду Петър Стоянов и (отново!) Александър Йорданов.

Случайна грешка? Неразбиране на ситуацията? Ами! Просто изпълнение на кадесарския план за съсипване на демократите.

Брей! Напънала се планината, та родила ... мишка. Видяхте ли колко жалък беше миналата седмица Иван Костов в Парламента? И все по-жалък и смешен ще става.

Нямаш никакъв шанс вече сред демократите, Иване! Върви си при твоята партия.