Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2012 17:57 - Убийци на надеждата-11
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1112 Коментари: 0 Гласове:
2



(Този постинг е свързан с предхождащите го и със следващите го, носещи същото име – „Убийци на надеждата”. Хубаво би било да прочетете цялата история, а не само отделни части от нея.)

 1992-ра е годината на управление  на първото демократично правителство в България от 9 септември 1944 година насам. Онова, което остана след него, е малко, но и много. През тази година стартираха процеси като връщане на земята е реални граници и реституция. Както и свързаните с тях надежди на хората за просперитет в обществото на базата на честността. Написано е „надежди”, което съвсем не означава действителност, но за това пък най-малко е виновно правителството на Филип Димитров!

През май 1992г. България беше приета за член на Съвета на Европа. Което означава, че вече нищо не може да бъде решено по онзи начин – от твърдия вариант с куршуми в тила до мекия вариант с тропане по масата с юмрук. В словото си по телевизията на 11 май 1992г. по повод приемането ни в Съвета на Европа министър-председателят Филип Димитров каза:

„Не е чудно, че точно в този момент, когато стават тези събития, когато земята се връща на хората, ние сме изправени пред един основен проблем, проблемът да предпазим страната от хаоса. Защото не е тайна, че в България има сили, които не могат да се примирят с промяната, не е тайна, че тези, които искат да спрат развитието на нещата,се опитват да създадат сблъсъци, конфликти и хаос. Това, че ние не допуснахме досега хаоса, е може би едно от най-големите достижения на управлението на СДС. И не е случаен фактът, че Европа ни прие. Това, което казвам, означава, че колкото и тежко да е положението на България днес, колкото и да са изтънели джобовете ни, пред нас е вече ясната перспектива за напредък. Това означава, че ние не само се домогваме към един по-добър живот, а вече, без дори да го усещаме сами, правим първите крачки към него.”

Вярно беше! През 1992 година България вървеше по пътя на надеждата. Усилията на гражданите й започваха да се изпълват със смисъл, а не просто да се носи тежината им. Само че изграждането на собствен живот със собствени усилия не е план нито на Партията, нито на Мафията. И те откриха общ фронт срещу Демокрацията.  И успяха да я спрат, деформирайки я за десетилетия напред!

 

Голяма част от събитията на тази важна за демокрацията българска година вече знаете. Няма да ги повтарям. Прочетете отново моите „стари” постинги:

- Избирането на Желю Желев на преките президентски избори в началото на 1992 година е разказано в „Изборни алгоритми” (2011, август,13).

   Обърнете внимание на имената на подписалите се „видни българи” под подписки от рода на „Избирайте – Желев или Демокрация”. Всички до един са „убийци на демократичната българска надежда”. Няма нищо учудващо - те бяха, са си, те си останаха и до днес привърженици на социализма в БСП-вариант. Също нищо чудно: комунистическата БКП ги беше направила това което са, в пълно потъпкване на знания, умения, талант, труд на другите – „народните гадове”, „антисъветските еничари”, „хлебарките”, „лумпените”. И партийците са благодарни, целуват ръката, която им дава. Ама че Бог има друго мнение за морал и справедливост, тях какво ги интересува. Презрете ги за кой ли път!

   Презрете ги за пореден път, когато „нашият човек” Желев, влязъл в семействата ни най-вече с тяхната помощ, стане „техен” и започне да ни „трови” поединично и най-вече общо. Прочетете постингите за „боянските ливади през август 1992 („Виж кой говори 7,8 и 9 – 2011, декември, 5,6,7) и не забравяйте написаното там! Наглеци! След „ливадите” тези, същите физически хора!, ще започнат да се подписват в подписки „Избирайте – Желев или анти-Демокрация”.

    И прочетете чудесното есе на Енчо Мутафов „Да ги няма Тези”. Цитирал съм го почти цялото в постинга „Виж кой говори” (2011, ноември,18)

- Токущо споменатият постинг дава началото на поредицата от 16 постинга със същото име и пореден номер след него (2011, от 21 ноември до 23 декември). Там е разказана цялата вредна, противоестествена, и безсмислена в края на краищата именно заради това, борба на „здравите комунистически сили” от всички разновидности на обществения спектър, срещу ПЪРВОТО ДЕМОКРАТИЧНО ПРАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИЯ след 9.IX.1944. Тази борба на комунистите срещу демокрацията доведе до свалянето на правителството на СДС в края на същата тази 1992-ра. И после до 2-те години управление на „сламения човек” Любен Беров. И после до 2-те години на Жан Виденов. И после, и после, и после...

Докога ще живеем така?!

 

Тук свършвам за днес. И без това, който иска да чете, който иска да помни, има много работа за отмятане.

За най-мързеливите демократи - на които им дотяга. когато се заговори за политика - препоръчвам следния съкратен алгоритъм за „оправяне”. Следете поне имената на говорещите и съпоставяйте изразените им възгледи преди Промяната, около нея, след нея и сега.

Ох, и това не е никак лесно! А и не е препоръчително за тарикати. Нарушава им вътрешния тарикатски контрол.

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873275
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031