Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2012 17:43 - Убийци на надеждата-09
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1649 Коментари: 0 Гласове:
1



УБИЙЦИ НА НАДЕЖДАТА

Ако написаното, което следва по-надолу, ви се вижда познато сега – след 21 години – в това няма нищо случайно. И тогава, и сега, БСП се бори да стане първа, но не може.

·        В началото на м.септември 1991 започнаха предизборните студия по телевизията. Практиката е позната от миналите избори, но сега вместо “Предизборно студио” се нарича “Избори-91”.

      Лично аз мисля, че гледането на тези 10-минутни политически предавания е добра атестация за самостоятелността на мисленето на даден човек. Това означава най-малкото, че този човек желае да преценява сам къде да стъпва в политическата джунгла и следователно компромисите, които неизбежно ще направи, няма да бъдат безцелни или безсмислени. Което никак не е малко. Стремежът да се ориентираш малко от малко в обществения живот развива ума несравнимо повече от стремежа да прочетеш всички любовни романи, издадени на български, или пък да знаеш наизуст номерата на обувките и капризите на футболистите от любимия ти отбор. Съвсем не мисля да се извинявам някому, защото съм прав!

Но повдигам този въпрос, провокиран от програмната политика на българската телевизия. За 4-те седмици, докато по първа програма от 20,30 часа се излъчваше “Избори-91”, втора програма по същото време показа: 6 филма от САЩ (“Мери полицайката”, “Асфалтовата джунгла”, “Непреклонните”, “Марширувай или умри”, “Боги”, “Върни часовника назад”); германския филм “Змийско сърце”; един съветски филм (но не “Летят жерави”, а “Покаяние”), и два мача на живо: ЦСКА-Парма и България-Италия. По този начин бяха “покрити” 10 от всичките 17 предизборни студия (60 %).

За да не помислите, че съм излишно мнителен, допълвам:

- В съботите, когато “Избори-91” нямаше, от 20,30 по програма 2 течаха сериите на “Съмненията на готвача Сватоплук” от ЧССР.

- Когато свършиха “Избори-91”, от 20,30 часа по тази програма се върнаха традиционните за онова време (1991) предавания като “Адрес 4000”, “Воин”, “Поезия”, “Музика”

Наивно и глупаво. Но и тъжно.

Наивно е, защото не помага. Който иска да си гледа първа програма, пак ще си я гледа. Виж, друго беше, ако можеше хич да ги няма тези „избори-91”, ама не може. Вече!

Глупаво е да противостоиш на антикомунистическата пропаганда чрез тези чудесни американски филми по втора програма. Да, ама кой ще превключи на „втора”, ако там „върви” филма „Балада за войника”? Ех, Огняне, Огняне Сапарев, късно стана шеф на телевизията...

А е тъжно силата на телевизията да бъде използвана не за образоване на нацията, а за нейното оглупяване. При това на собствената нация!

·          Подобен начин на действие ще се забелязва и от м.октомври 1992 нататък, когато ще бъде въведена новата програмна схема на телевизията при Асен Агов. Точно когато Стефан Димитров по “Канал 1” е програмирал “По света и у нас”, Нери Терзиева от “Ефир 2” пуска поредния сапунен сериал, поне 30-тина серии. Тази конкуренция, дори да няма никакви други цели, е нелоялна - нареди се до съперника си на старта, а не преди него. Иначе и той ще се опита да те пререди и преметне. И така нищо чудно да започнем да гледаме “Розовата серия” от 19,30.

Впрочем няма такава опасност вече – Хачо (как му беше второто име), забрани „розовата серия”. В началото на 1993-та уволни Стефан Димитров, после и Нери Терзиева. Но не премахна тази практика новините по „червената” втора програма да предхождат новините по „малко по-синята” първа програма, а когато започнат „сините новини”, по „червения канал” да тече любовно кино. И защо разрешава още американски сериали (като „Далас”) да ни мътят главите и не започнал със съветските военни филми от Великата Отечествена? Ами да благодарим на обстоятелствата, че социалистите имат засега по-важни проблеми за разрешаване – земята (възложена на Г.Танев), приватизацията (на Вальо Карабашев), съдебната система (на П.Корнажев)...

·          В предизборното студио на 19 септември 1991 в определените за нея минути БСП излъчи видеоклип, чието мото беше “Вяра, Надежда, Любов”. От многото коментарии избирам този на в. “Век 21” - “Станали причина за духовен и нравствен упадък на нацията, избили толкова свещеници, комунистите стигнаха дотам да посегнат и на тез три сакрални думи, изразявали в продължение на две хилядолетия същината на християнството.”

Аз пък се чудя защо си харчат парите тези социалисти за такъв род пропаганда:

- Тя няма да промени мисленето на комунистите първо, второ и трето поколение. Няма да омекоти ударите на биячите, нито ще намали болките на жертвите им. Аз няма да й повярвам.  Децата ми – също.

- И папският нунций Марио Рици, който си замина за Рим с еднопосочен билет през септември 1991 (заради упорството на редакцията на в.”Поглед” да не освобождава заеманата от нея собственост на Ватикана на ул.11 август, въпреки министерско постановление за това), няма да й повярва. И Американският Конгрес, който още преди 3 години предупреди Буш, че Горбачов си остава „коми” въпреки всичко, няма да повярва. Международните финансови институции имат предмет на дейност, несвързан в Вярата, Надеждата и Любовта.

- Дори глупаците по земята българска вярват повече на бутилка олио или парите в плика с бюлетината, отколкото на приказката за господ.

Онзи ден четох, че един съд признал за отежняващо вината обстоятелство факта, че група изнасилвачи заставяли жертвата си да говори любовни думи по време на насилническия акт. Това със сигурност се отнася и за представителите на тази „божествена” партия.

·          Пак “с Вяра, Надежда и Любов подава ръка на всеки, скътал в душата си мисълта за Отечеството” (цитат от в. “168 часа”, 24 септември 1991г.) новосъздадената фондация “Паисий Хилендарски”.

       Вземете си кърпички, по-големи, за да избършете сълзите си на умиление, скъпи читатели. За фондацията подписали: Валентин Моллов, Петьо Блъсков, Стефан Николов, Иван Гарелов и Венцислав Йосифов. Кое обединява тези хора? Може би Вярата в подкрепата на тайните служби, Надеждата, че ще им се размине и Любовта към парите? А избраното име на фондацията е отежняващо вината им обстоятелство.

·          По примера на председателя на Първа Частна Банка Венцислав Йосифов и председателя на партия “Нова България” Стефан Николов, други двама - председателят на Балканбанк Иван Миронов и председателят на Отечествения Съюз Гиньо Ганев станали учредители на друга фондация,  тя пък на името на Васил Левски. Нейният управителен съвет интересува ли ви, читателю? - Благовест Сендов, арх. Христо Генчев, проф. Николай Генчев...

·          Да не забравим сдружението "Св.Цар Борис I", създадено в края на май т.г. с председател премиера Димитър Попов. И международната фондация "Св.св.Кирил и Методий"  с председател акад. Алексей Шелудко (до февруари 1990 - фондация "Людмила Живкова" с председател Владимир Живков) и заместници Илко Ешкенази и Петър Кендеров, и вложители Дечко Узунов, Масако Ойя, Янис Рицос, Пиер Карден, Ерве Базен, Юри Буков, Роберт Максуел...

·          Давам думата на арх. Христо Генчев, независим кандидат за депутат през октомври 1991 и кандидат за президент в януари 1992, неуспял и двата пъти: „За щастие липсата на ориентация, с която се отличаваше обществото ни преди години, отстъпва на една много по-национална политика, и то в доста политически сили, с изключение на СДС. Той демонстрира национална безотговорност, която държи по-скоро да чуе добра дума от американския посланик, отколкото да защити народа си.” (В. “Зора” от 1 октомври 1991)

Мислех, че архитектите четат вестници. Впрочем и сега мисля така.

Същата седмица, когато този “архитект” направи прозорливото си изказване за добрата дума на американския посланик и загърбените национални интереси от страна на СДС, Съдбата му се подигра. Вестниците публикуваха официално писмо на ВС на БСП до ЦК на КПСС с дата 14 август 1991г.. Цитирам: „При провеждане на предизборната си кампания БСП изпитва големи трудности, в това число и от материално-финансов характер. В тази връзка за българските социалисти е крайно важна помощта от страна на КПСС, която би могла да се изрази в различни форми - визити в България на ръководни дейци на ЦК на КПСС, изпращане в България на лектори по пантюркизма и панислямизма, осветляване в съветските СМИ на предизборната борба на БСП, изготвяне в съветски предприятия на агитационно-пропагандни материали за нуждите на БСП и пр.”

Върху писмото стои резолюция на зам.генералния секретар на ЦК на КПСС Владимир Ивашко: “Незабавно да се изготви план за конкретни действия”. И дата 16 август 1991.

       Правилно. „Незабавни действия”, защото до пуча в Москва остават три дни. Аман от „архитекти”!

 

ПАК ИЗБОРИ, ПАК НОМЕРА

1.    За изнудването чрез компромати и досиета си говорихме досега, и около изборите, и около Великото народно събрание. Пак ще си говорим за тях през есента на 1992 година и през 1993. И още, и пак, докато не отрежем тази глава на октопода до кръста.

„Героите”, разкриващи „доносници”, са едни и същи, дори като физически лица. Все пак не може всеки да наднича в тези архиви! Трябва да има пропуск.

- От 2 септември в.”Труд” (орган на КНСБ, гл.редактор Тошо Тошев) започна да публикува записките на депутата от БСП Георги Тамбуев, които той е писал по време на работа на Парламентарната комисия по досиетата, чийто председател беше. „Думичката” стои отстрани и „не се цапа”. Само възклицава „ау”, „тц-тц-тц”, „маскари” и „ужас”. По-„хард” определенията дава Блъсков в „Часовете”. В ефира Блъсков е с рокля и се нарича Виза Недялкова („Постфактум”). Веднага след нея минава с четчицата за ретуш Мико Петров („Неделя 150”) и внимателно и интелигентно подчертава някои детайли. Не зная защо, но в телевизията не нищят досиета. Да не би пък, защото в радиото може да се говори за „документи”, ама в телевизията трябва да се показват.

- В Народното събрание специалист по досиетата в аспекта “заплаха за националната сигурност” е Димитър Йончев. Ето позицията му през септември 1991. (Същата ще бъде и в януари 1993): “Решихме на този етап да се доверим на професионализма на прокурорката Ани Крулева. Тя смята, че не бива да бъде тормозен “Труд” и ние приемаме мнението й.”

2.     Изнудването чрез пари е по-голямата опасност, защото склонността към корупция е естествено човешко качество и за съжаление много разпространено.

И аз не мога да напиша нищо повече тук, тъй като дали някой е дал или взел пари, е работа на специалните органи, наречени съдебна власт. Освен, ако виновният сам не си признае или бъде разобличен по безспорен начин..Дотогава обаче, и винаги, никой съд не може да ни задължи да не презираме тези хора, за които смятаме, че са корумпирани. Независимо колко пари имат!

3.     А измамата има много лица. Всички са грозни. Мога да се опитам да приема донякъде грозотата, ако мамещият го прави, защото е прост или поради убедеността си в някакъв идеал. Да се разберем – Идеалът е Нещо, което няма парична оценка. С такива „измамници” има смисъл да се спори, да се убеждават, да им разрешиш да те убеждават. Човек се учи, докато е жив. Но откровени измамници, които мислят едно, а говорят друго, не обичам никак. Ама никак! Партията ни, онази столетната, е развъдник на такива „бойци”. Борбата с „тези” е напълно по силите на всеки от нас. Няма нужда да чакаме някой съд да постанови решението си за такова действие.

4.     Откровените измамници разчитат най-вече на нашата неосведоменост. Затова свободата на словото и свободата на движение са забранени права в социалистическото общество. Ето, читателю, още един от признаците по които можем да познаем безпогрешно дали едно общество е демократично. Ако правителството иска да контролира телевизията, радиото и вестниците чрез комисии, национални съвети и специални закони, ако то въвежда паспортни ограничения за закрепостяване към определено място за живеене, ако строи и поддържа телени заграждения и разни “стени” по границите на държавата си, отпишете гражданите му от свободния свят. (Дано не става дума за нас самите.)

 

Изборите наближават. Подхвърляне на недоказани или неясно казани неща, затаяване на част от истината за други неща, подмяна на понятия, откровени лъжи без страх от никого и от нищо, започват да замърсяват непоправимо действителността ни.

Още няколко примера за това.

·          В средата на септември 1991 в страната се завърна д-р Иван Дочев, емигрант от Чикаго от 1944, сега почти на 85 години. Към този момент той е почетен председател на Българския Национален Фронт със седалище Чикаго, САЩ.

Ето какво пише в.“Дума” (25 септември) за миналото на Иван Дочев: “Иван Дочев е свързан неразривно с монархизма и фашизма (смесването на монархизма и фашизма е първият признак, който трябва да ви предупреди, че се готвят да ви мамят - б.м.). През 1934 година о.з. ген.Жеков и Иван Дочев са на посещение в Германия, където изучават работата на “Хитлерюгенд”. Удостоени са с честта да се срещнат със самия Хитлер и други високопоставени нацисти. Там те получават не само морална, но и материална помощ, в която се включва детронирания цар Фердинанд.”

Така, вярно е. Но по същото време (1934 година) около Георги Димитров в Москва се събират много наши (на „Дума”) момчета. Произволно вземам две имена на въоръжени и опасни не по-малко от легионерите на Дочев революционери – Антон Иванов и Цвятко Радойнов. Там те не са на посещение, а се учат в сталинските академии. После стават герои в комунистическа България. Нищо чудно – Сталин е архигерой, а Димитров „вожд и учител на българския народ”.

Сега да попитаме главния на „Дума”: Кой подписа тайното военно споразумение за подялба, хайде да не е на света, а само на Европа? Сталин и Хитлер, нали? А не Хитлер и детронираният цар Фердинанд или Хитлер и цар Борис III. Ами, гледайте си вашата, съветската телевизия, другари социалисти. Там съветските ви другари поставят Хитлер до Сталин. Ами, четете книгите, издавани от вашите издателства, драги социалисти. Кое беше издателството подвързало тези „двама другари” в един том?

·          Пак от “Дума”: “Целта на организацията на Дочев е, ни повече, ни по-малко, България да се превърне в Прусия на Балканите. В инструкция на главното водачество на Легион, отдел “Младежки дружини” четем: . . . б/. Бойна група. Състои се от 6 души. Начело стои ръководител на групата. Бойната група има следните задачи: да провежда морални и телесни наказания над комунисти, антилегионери и други, да взема участие в организирането на акции от масов и частичен характер.”

Имаше един филм “Черните ангели”. Помните ли го? Това е било истина - имам предвид наличието на бойни групи на ПАРТИЯТА, действуващи по горните инструкции. В крайна сметка нищо лошо - има и такива правила в играта за завземане на властта. Но ако сме ги ползвали ние, нямаме право да протестираме, когато и другите ги използват!

·          На свой конгрес от месец март 1991 година Българският Национален Фронт е приел своя политическа програма от 11 точки. Преписвам ги за вас, читатели, със съкращения. Разбира се, не от вестниците “Дума” и “Поглед”, където те не са публикувани, а от материалите от конгреса в Чикаго, разпространени на български език тук в България от БНФ.

Именно заради тази програма СДС-движение подкрепи организацията с почетен председател д-р Иван Дочев!

1. БНФ се бори за пълното отстраняване на комунистическата (социалистическата) партия от властта.

2. След 45 години на жесток терор, корупция и некадърно управление, довели България до най-голямата икономическа и социална катастрофа в нейната история, БКП/БСП е окончателно компрометирана.

3.  БНФ е противник на всякакви други идеологии, доктрини и схващания, които имат расиситки характер или проповядват омраза на национално-етническа, религиозна, социална или класова основа.

4.  Ние сме за принципите на изборност, мандатност и сменяемост на ръководните длъжности на държавата и правителството.

5.  БНФ приема безрезервно и ще защитава твърдо спазването на Хелзинската декларация за правата на човека.

6.  БНФ не признава социалистическото законодателство.

7.  БНФ е за възстановяване на Търновската конституция като първа стъпка за свободно и демократично управление на утрешна България.

8.  БНФ е изцяло и безрезервно на становището, че частната собственост и инициатива в стопанството, са най-важните предпоставки за свободно, ефикасно и хармонично функциониране на нашата нова държава.

9.  БНФ е за съхранение на българския национален дух и българските национални идеали. Трябва да заявим обаче, че сме против войната и насилието като средство за осъществяване на националните идеали.

10. Войската трябва да бъде аполитична и българското войнство и офицерство да бъдат възпитавани да служат единствено на народа и Родината.

11. БНФ се бори за утвърждаване и издигане ролята на Българската православна църква, която в условията на комунистическото управление беше потъпкана, обругана и унижена.

Такава е истината, сънародници! Иначе четете “Дума”, “Труд”, “24 часа” и т.н. Ето избрани подпури от арии на известни комунистически водачи.

·          Андрей Луканов пред свои избиратели във Варна, септември 1991: “Държавата на Филип Димитров ще бъде държава на политическото хулиганство, на беззаконието и на простащината. Ние не можем да подценяваме реалната опасност от надигащия се сепаратизъм в нашата страна. Освен това ние решаваме въпроса и за съдбата на България, бих казал, ние ще решаваме въпроса ще я има ли тази България, в тези граници, такава каквато я знаем днес. БСП и нейните партньори по коалиция предлагат не само най-разумните, конкретни и реалистични решения и алтернативи, те ви предлагат и най-свестните кандидати. Сред нашите кандидати няма хора, които са отраснали в дантелени пелени. Сред нашите кандидати няма хора, които си искат фабриките, прикривайки се зад името “реституция”.“

Филип Димитров по повод това изказване на Андрей Луканов заяви на брифинг на СДС: "Шансовете на един бивш легионер да промени възгледите си и да стане демократ са много по-големи, отколкото на бивш комунистически началник."

·          Чавдар Кюранов, пред избиратели в Грудово, отново септември: “Ние решихме, че трябва да поддържаме връзки с по-малките партии, които въпреки, че се различават от нас по редица въпроси, все пак искат да си сътрудничим. В хода на нашите разговори се постави въпроса за “Ера-3”. Ние знаем, че от нашата партия една голяма, една не малка част, смятат тези хора от “Ера-3” за много несериозни. Но просто ние опознахме тези хора. Като ги опознахме, видяхме, че това, поне това е моето дълбоко убеждение, че са много свестни хора. Те имат нещо така малко анархистично. Но нека се разберем: в миналото и Ленин е правил съюз с анархистите. А в практическата политика ние нямаме основания да не гледаме какво е правил Ленин.”

        В този момент Чавдар Кюранов е социалдемократът в БСП. Какви ли пък са чистите комунисти в нея?!

·          Александър Томов в диспут по телевизията с Филип Димитров (4.10.1991): “Трябва да преодолеем конфронтацията, която ни разделя като нация, която разделя дори семейства и която безспорно пречи на нормалния политически живот.”

Как ще стане тази работа, г-н Томов?

- В деня на диспута ви, когато произнесохте тези думи, вестниците съобщиха, че внукът на Тодор Живков (онзи с „кърпените чорапи”) и син на Иван Славков („честен олимпиец”, обвинен само за притежаване на три стари пушки и два пищова), който носи името Тодор Иванов Славков, се е възползвал от един закон в САЩ, позволяващ срещу 1 милион щатски долара инвестирани в американската икономика, вносителят да получи постоянно американско гражданство. Възползвал означава, че Тодор Славков е ПЛАТИЛ сумата един милион долара и чака след 5 години да стане гражданин на САЩ.

- Г-н Томов, по повод запора върху парите на Вашата партия (които Върховният Съд постанови 4 дни преди диспута ви с Филип Димитров, заради неплатени сметки към държавата в размер на 777 хиляди долара, както и милиард и 855 милиона български лева - още 74,2 милиона долара), вие, г-н Томов, заявихте чрез Председателството на ВС на БСП, чийто член сте, следното:  „Искът за налагане на запор е  част от една продължителна политическа и пропагандна акция срещу БСП, организирана от крайно десни сили. Нейните цели са пределно прозрачни. Стремежът е да се отклони вниманието от въпроса с безработицата, инфлацията и срива на производството, да бъде осуетена с недемократични средства очертаващата се изборна победа на БСП. Средствата, които ще бъдат блокирани, не са наследство от миналото. Те са средства на обновяващата се партия и принадлежат на нейните 500 000 членове.

А парите на Тодор Иванов Славков (впрочем само на 25 години) чии са? На „обновяващата се партия и нейните 500 000 членове” ли? Ех, Александре, Александре... ГОР ли? Затвор най-добре.

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1882926
Постинги: 670
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930