Този постинг е свързан с предхождащите го и със следващите го, носещи същото име – „Убийци на надеждата”. Хубаво би било да прочетете цялата история, а не само отделни части от нея.

ПАРТИЙНИ  ПРЕГРУПИРАНИЯ

В началото на август 1991-ва точната дата на следващите избори вече беше известна – 13 октомври. И отново се изсипа "порой" от новообразувани политически формирования.

·          БЗНС и БЗНС "Никола Петков" разшириха обединението на парламентарните си групи от последните дни на ВНС в обединение на членската си маса навън. Само месец след като празнуваха рождения ден на водача си Александър Стамболийски разделени - в единия и другия край на родното му село Славовица - сега създадоха БЗНС (единен). Ръководството: Ценко Барев съюзен секретар, Светослав Шиваров - председател на УС, Виктор Вълков - секретар.

В този БЗНС(е) отказа да влезе Милан Дренчев, който запази името БЗНС "Никола Петков". Тогава (в началото на август) той каза: "БЗНС НП ще се придържа към структурите на СДС" (без да уточнява кое СДС). На 15 август уточни:  “БЗНС “Никола Петков” е голям фактор. Не повече от 5% отидоха в БЗНС-единен. Ние сме членове на СДС и не можем да носим отговорността да го разцепим.” На 1 септември, пак Милан Дренчев обяви, че БЗНС НП напуска СДС-движение.

15 октомври 1991: официално съобщение на ЦИК:

“... БЗНС(е) - 3,86%,  БЗНС НП - 3,44 %...”

·          Само че в СДС-движение пак ще останат "сини" земеделци. Организацията им се нарича "БЗНС НП в СДС", а лидерът - Георги Петров. Те единствени ще имат няколко депутати в НС. Да е живо и здраво СДС-д!

·          Новосъздадената либерална коалиция СДС-либерали (18 юли 1991), към която се самоопредели и президентът Желев, не можа да се коалира със СДС-център, че малък бе съдът, България наречен.

Но започна да издава свой вестник “Демокрация-91”. Главен редактор е Цветозар Томов. Неговият роден брат Красимир Томов е зам. главен редактор на в. “Дума”. (До края на 1993-та също.) Не знам кой е по-голям, но “по-отвореният” сигурно е Красимир. Той пише в “Дума”: “Братя сме, но не сме сиамски близнаци и мозъците ни не са сраснали.“

Обаче и най-умният си е малко прост. Нарекли своя вестник „Демокрация-91”. След пет месеца свърша 1991 година. Отивам на будката за вестници на 2 януари 1992 и мислите, че си купувам вестник в чието заглавие пише стара година? Това и господ не го понесе и реши да изпълни заложената още в заглавието съдба. През 1992 година вестникът на либералите спря да излиза. То и либералното движение взе само 2,81 % на изборите..

Сещам се за още едни непредпазливи журналисти, нарекли своя вестник „1000 дни” (главен редактор Еми Барух, в издателския съвет влизат Нери Терзиева, Иван Кулеков, Иван Кръстев, Румен Димитров – все известни имена от червения списък.) Този вестник се саморекламира като президентски, а това пък означава ли, че на президента Желев се отпускат само 1000 дни? Ами ако ги прескочи? Ще трябва ново кръщене и пак водосвет. А как ще е новото име? Предлагам „Още 1000 дни”. (Боже опази!)

·          Новосъздадената либерална коалиция СДС-либерали имаше още главоболия тази първа седмица на август. Опозиционният печат в лицето на вестниците "Подкрепа" и "Демокрация" започна да публикува първите доказателства за злоупотреби в Агенцията за чуждестранна помощ, ръководена от Петко Симеонов - един от лидерите на либералите. Борбата с тази "Солунска митница" ще е тежка и дълга: избори, финансови ревизии, съдебни дела...

В обществото ни ще се заговори, че това е така, защото „Желю поддържа Петко Симеонов”. Но тази версия може да е по-малко вярна от други две. Например „Петко поддържа Желю” или „Друг поддържа Желю и Петко”.

·          БСДП проведе своя 39-ти извънреден конгрес.

Социалдемократите се разделиха. Част от тях, начело с Иван Куртев, избраха СДС-движение и със синята бюлетина ще влязат в следващото НС. А дядо Дертлиев ще си остане с изказваните убеждения, че СДС-център ще обедини социалистите и несоциалистите. Вероятно в „челичена сплав”. Какво пък – демокрацията дава право на всеки да избере начина си на възход и падение. За нас един дерт по-малко.

·          Свой извънреден конгрес проведе Радикал-демократическата партия. Тук до разцепление не се стигна. Партията потвърди принадлежността си към СДС-движение и преизбра за председател Елка Константинова. (Всяко нещо с времето си. Различните болести имат различен инкубационен период.)

·          За трите СДС-та на изборите ще се гласува с отделни бюлетини. 4%-вата бариера ще остане непредолима за СДС-ц на Петър Дертлиев и СДС-л на Александър Каракачанов и Петко Симеонов.

·          Учреди се конфедерация "Царство България". Тя поддържа социално-икономическата платформа на СДС, но за нея се гласува с отделна бюлетина. Резултат от изборите: 1,82%.

·          Водачът на “най-младата бизнес-формация у нас” – БББ, българинът с американско гражданство и световни икономически връзки Жорж (Георги) Ганчев (Петрушев) не фигурира в изборните листи на своята партия (резултат на изборите 1,32%). По сценарий неговите шансове ще са в президентските избори през януари 1992. Само сега трябваше да се въздържи от изказването: “Моята кандидатура не е издигната, защото не се боря за власт”.

То пък и кой ли ще му повярва след положителното политическо предсказание на руската екстрасенска Тамара Глоба, че му предстои „голямо политическо бъдеще”.

„Днес танцувам последния валс, да си вземем сбогом, любима.

 Ще те помня до сетния час, с теб танцувахме цяла година.

 Благоденствие ти обеща и нали беше млада, свенлива,

 аз повярвах на тази лъжа - с нея ти беше много красива.

 За промяна говореше ти, но понеже, обаче, защото...

 дума дупка не прави, нали, път на изток откри към Европа.

И сполука дори предвеща, но дори и това ти прощавам,

сто лъжи или сто и една, на раздяла зло да забравим.”

Помните, нали? “Последен валс”, музиката на Александър Кипров и текста на Александър Петров. И тези времена!

ДПС мълчи. Вместо него говори “Дума”. Срещу него!

До средата на септември 1991-ва, буквално три дни преди да изтече крайният срок за регистрация на кандидатите за изборите през октомври, беше в сила решението на Софийския градски съд, потвърдено впрочем и от Върховния съд, с което се отказва правото на ДПС да участвува в изборите, защото било партия на етническа основа. Добре, че се намеси ЦИК, та оправи работата.

         А „Дума” се захласна! То не бяха гневни филипики, не бе чудо! На мен и досега не ми е ясно колко глупав трябва да бъде човек, та да се върже на тези номера. Ами нали през февруари 1990 година работодателят на същия този вестник никак не протестираше, че Софийският градски съд (пак) тихомълком регистрира Движението?! Би могло да има някакво обяснение, ако лидерите на ДПС се бяха сменили междувременно. Обаче и през юни 1990, когато ДПС беше „любимо”, и през септември 1991, когато ДПС беше „нелюбимо”, несменяем лидер е все Ахмед Доган и Юнал Лютфи до него. Да се мисли, че те са се отказали от Партията, и то баш по Луканово време, е все едно да се вярва в щъркели. Явно Сценаристът се е намесил.

В предстоящите избори ДПС пак ще се представи с отделна бюлетина.

Ако през юни’90 позицията „нито с БСП, нито със СДС” беше разбираема от емоционална гледна точка, сега, през 1991-ва, година и половина след като „разделителния протокол” е подписан и БСП и СДС са поели своя различен път, желанието да ги помириш с „особеното си мнение” е глупаво. Освен, ако не е направено с йезуитска цел. Убеден съм в последното! Целта е няколкото „независими” процента на ДПС да бъдат прибавяни ту към едната, ту към другата страна, в зависимост от това коя печели. Приказките, че това се правело за доброто на избирателите на ДПС, са измама и в този смисъл са подсъдни. Печелят само Ахмед Доган и 23-мата депутати покрай него.

Но да напиша и КАКВО печелят.

Докато е такова Народното събрание – депутатските си заплати, след него – облагите за вярна служба на Партията (ако продължават да й се подчиняват). Във всички случаи обаче печелят и още нещо – забравата и безразличието на всички честни хора към тях, ако решат да се откажат от тази игра; или презрението им в другите случаи.

Освен предадените надежди на собствените си избиратели, депутатите от ДПС в Парламента имат и една по-голяма вина – озлобиха много българи срещу турците.

Написах турците, но имам предвид хората, които изповядват тази вяра, без да пречат на комшиите си да изповядваме нашата. В здравия разум на тези работливи хора, който ще им помогне да обърнат гърба си на такива „депутати”, аз вярвам. Имам обаче и една молба към част от моите сънародници - НЕ СЕ ОЗЛОБЯВАЙТЕ! Вината на тези хора, че са гласували за Доган и приятелите му, е равна на нашата вина, че сме гласували за Желев и началниците му.

И ние, и турците, следващия път трябва да мислим повече!

СЛУЧКИ - ДРЕБНИ СИТНИ КАТО КАМИЛЧЕТА

·          В първия ден от втората си година президентстване - на 2 август 1991 -  Желю Желев е подписал указ с който се пенсионират 22 генерали от армията. След един месец - на 1 септември 1991, с нов президентски указ се назначават 17 нови генерали. Ето имената и длъжностите им (според в."Дума"):

Любен Петров (началник ГЩ), Стоян Топалов (първи зам. началник ГЩ), Борис Вакалиев и Чавдар Червенков (зам. началници ГЩ), Пантю Пантев (нач. организационно-планово управление ГЩ), Атанас Атанасов (нач. управление военно контраразузнаване ГЩ), Любомир Гечев (нач.инспекция разоръжаване ГЩ), Иван Цеков (нач. управление "Морално-психическа подготовка" в МО), Христо Попов (на военно-строителния отдел в МО), Люцкан Люцканов (командващ сухопътни войски), Никола Николов и Ангел Ангелов (първи зам. командващи сухопътни войски),  Петко Прокопиев (нач. щаб сухопътни войски), Любомир Василев и Цветан Тотомиров (командващи 2-ра и 3-та армия), Гроздю Гроздев (главен инспектор на БА), Стоимен Стоименов (нач. на пресцентъра на МО).

        Изписвайки имената на генералите, ми направи впечатление, че за 7 от тях съвпадат или полусъвпадат името и фамилията. Изключително висок процент – 40%, който в никакъв случай не е валиден за общата маса българи.. Такова повторение на имената говори според мен най-напред за традиции и уважение към личностите на баща или дядо. Макар че има и други хипотези, една от тях е шеговита – просто Желю Желев харесва такова повторение на имената.

Прави ми впечатление и нещо друго. На този "тих" преврат в армията в."Дума" (единственият цивилен вестник, публикувал точните имена на генералите стари и нови) реагира изключително спокойно и цивилизовано. Казвам това, имайки предвид пороите от негодувания и заплахи по значително по-маловажни поводи. Например изявлението на същия Желю Желев, че евентуалната победа на БСП в изборите ще дестабилизира положението в страната, казани преди месец.

·          На следващия ден след съобщението за смяната на генералите - 7.09.1991, бе съобщено за още една смяна. Новият директор на Националната разузнавателна служба се казва Бриго Аспарухов.

·          Лепа Брена е на турне в 17 града на България - автентичен сръбски фолк се лее из страната.

·          Пепа Илиева, 19 годишна от Плевен, спечели конкурса "Мис Мокра фланелка" и получи награда 2500 лв.

·          На изпита по български език за влизане в СУ тази година средният успех на кандидатите за висшисти е 3,02.

·          Намесата в работите на управляващите обаче, особено в България, е опасно занимание. Все пак фактът, че ако бях написал "най-вече в България", това нямаше да е истина, е обнадеждаващ. А иначе е много тъжно!

В края на юли загина частният детектив Янко Димов - 32 годишен, женен с две деца, бивш служител на Службите. Най-напред той нашумя с физиономията, после написаха и името му - беше личният телохранител на княгиня Мария-Луиза при нейното посещение в България през май 1991. Първата версия беше "убийство от доверен приятел" - бил застрелян отблизо със собствения си пистолет, без следи от борба и не изглеждал изненадан. В печата се споменаха две вероятни причини за убийството: занимавал се с 4-те милиона долара, преведени преди седмица от "Москоу народни банк" в Лондон на КТ "Подкрепа", и че бил по следите на внука на Тодор Живков, някъде из Швейцария. После официалната версия стана "самоубийство". И всичко приключи естествено.

Със значително по-весел край се отървал президентът на еднолична фирма "Виктория къмпани", 25-годишният бивш стругар Борис Гаврилов. Защото мамел не управляващите, а обикновени граждани - събирал от доверчиви мераклии за гурбет по 3000 лева с обещание за работа. Когато измамените станали 6000, президентът изчезнал. Полицията дигнала ръце, но не и измамените граждани. Намерили го и преди да го заведат в участъка, му дръпнали солиден бой. Какво е станало нататък - Следствие? Съд? Затвор? - не се съобщава. Една версия: платил комуто трябва и полицията го пуснала.

·          В софийския квартал "Малашевци" се укрил търсен от полицията престъпник. При опита да бъде арестуван, неговите приятели циганите извадили секирите и теслите, пуснали майките с циганчетата напред и не пожелали да пуснат властта в квартала. Преобърнати и повредени полицейски коли, шокови куршуми, ранени и от двете страни. Междувременно на министъра на вътрешните работи Христо Данов крадци обрали апартамента. Преди година имаше един подобен случай - на един катаджия му откраднаха служебния мотоциклет.

·          "Много известен столичен художник е замесен в афера за откраднати и препродадени в чужбина икони" - съобщава "Дума". Със сигурност известният художник ще да е свързан с властта, защото иначе защо вестникът да премълчава името му.

·          Сигурно послучай 9-ти септември, може би в чест на една година от палежа на Партийния Дом, а вероятно и с цел "зрелища за народа", беше отворен Партийния дом за журналисти, несвързани с Партията. За няколко часа, по строго съгласуван маршрут из грамадния лабиринт, но въпреки това - безпрецедентно събитие и абсолютно немислимо преди година и половина.

          Представяте ли си? – на разни „хлебарки” се разрешава да се поразходят из кабинета на Тошо, да надникнат при Нора Ананиева и Димитър Йончев, че и телевизията да го покаже. Работата значи, е „съвсем отървана”. Идва ми на ум един исторически паралел. Императорът е всесилен, докато дори случайното виждане на лицето му от простосмъртен се наказва със смърт. Почнат ли да го „оправят” на арената на Колизеума пред очите на народа му, империята е умряла. Ето например: народът не е забравил, че делото на Тодор Живков е висящо и си иска зрелището. Налага се да се обяснява в печата, че то е отложено за края на октомври. Може би някой си мисли, че след изборите „я камилата, я ... дъщерята на камиларя”. Глупости! Който и да спечели, Тодор трябва да се жертва, защото зрелището вече е обещано. А щом този император на арената... нали, следващия също. Край на Империята, управлява Народът!

·          Новата учебна година започна със стачки в цели райони с "преобладаващо население с турско етническо самосъзнание" (както се изразяват вестниците). Бойкотът е организиран от ДПС, защото НС не разреши редовното изучаване на турски език по 4 часа седмично. Атмосферата се нажежава и от социалистическия печат, който съобщава, че "синя метла, държана от КТ "Подкрепа", метяла сред директорите на училищата в страната. А те са професионалисти, чиято единствена вина е, че са членове на БСП".

След две седмици, т.е. след изборите, стачките ще спрат. Турският език няма да влезе в училищата и директорите няма да бъдат изметени.

·          В спокойния провинциален град Сухиндол, известен с гъмзата си и с това, че читалището му се нарича "Трезвеност", се случи нещо съвсем необичайно - градът осъмна с обидни и заплашващи българите надписи по стените, подписани от името на ДПС и турците. Съвсем сигурно е, че надписите не са ги писали етнически турци, защото в Сухиндол просто няма такива.

·          Вечерта на 18 септември 1991 неизвестни побойници набили сериозно на улицата известния ни аниматор Доньо Донев - счупена челюст, леко мозъчно сътресение. Причината се свързва с рисунките за турски буквар, които той направил преди време.

        След около година Доньо Донев ще стане главен редактор на в.”Тримата глупаци”, издание, конкуриращо се с в.„Пардон” в негативните си оценки за първото правителство на СДС. Грях ми на душата, ама не мога да се освободя от усещането, че това му е застраховката (или поуката) на Доньо от побоя. След години ще се окаже, че аниматорът е бил агент на Шесто в ДС.

·          Новият театрален сезон се откри в края на септември. За разлика от миналата година, когато всички единодушно твърдяха, че културата ни е загинала, днес оптимизмът е повече. "Преждевременна смърт е отложена", пише в."Култура".

Мисля си, че артистите ни просто са разглезени от „социалистическия чадър”, който беше разтворен над послушните от тях, за да ги пази от прекомерна работа. Както впрочем и над много други професии. Какво имам предвид ли? Ами, през годините на „живия” театър например, за един сезон 10 нови постановки бяха на горната граница. А за миналия пролетен сезон-1991 в софийските театри се състояха 62 премиери. Ако това е „смърт за театъра”, то значи Бродуей е студен труп отдавна. Пазарната икономика ходи по хората. И по някои по-привилегировани с длъжности артисти. Само дето нашата „пазарна икономика” все още е в кавички. Така я разбираме за съжаление!

На 20 октомври 1991год. беше открит първият частен театър в България. Нарича се "Ла Страда" по името на фирмата на бизнесмена Пламен Тимев, който е собственик и на театъра. Деветима актьори от държавния театър "София" с директор Стефан Янков са действащите лица на частния театър. Тъй като Пламен Тимев е "спорен бизнесмен" като Валентин Моллов, сред обществеността сега, а догодина и сред съдебните власти, се заговори  за нечисти пари (разбирай "червени"). По този повод директорът Стефан Янков е заявил, че ако президентът Пламен Тимев е нарушавал законите, той ще отговаря пред съответните органи, но след като е единственият бизнесмен, който така щедро спонсорира непечелившото днес изкуство, трябва да бъде поздравен.

(Народ от индивиди, безразлични към честността на труда от който се хранят, и съгласни да оживеят предимно с цената на нещастието на съседа си, е сбирщина. Петко Славейков го е казал „мърша”. Може някому да се сторят силни тези думи, но ще продължа – заради тези си „качества” векове се влачим на опашката на Европа, все изпадаме в слугинско положение като народ, заради това тук комунизмът намери благодатна почва за растеж и никога няма да си отиде напълно, затова сме нелюбими на Бога, за това ни наричат „бай-ганьовци” и най-невъзможното нещо на този свят е Дон Кихот да се роди в България.

·          Искам да добавя още факти – труднообясними. Чудесен преводач на Шекспир и талантлив аниматор стоят в убежденията си срещу световно известна певица и всепризнат скулптор. А между тях се лутат най-добрият  изпълнител на ролята на Дон Кихот у нас и един не по-малко добър артист от него, който още не е изиграл своя Хамлет. Сред този бурен „за” и „против” живот, съществува един спокоен и тих театър – Кукленият за деца. От там никой не бяга, не се сърди на партньора си. В телевизията непрекъснато се „снимат” и „качват” предавания. Обаче това не се отнася за детските предавания.- те присъстват, дори когато телевизията стачкува.

        Може би творецът, изпълнителят, се определя в същността си като добър или лош, не от значимостта на изкуството си, а от публиката пред която играе. Ако сред публиката преобладават „лошите излъчвания”, жалко за стоящия на сцената. Ако публиката е „добра”, и творецът става по-добър. Поставих в кавички „лошо” и „добро”, защото всеки има право да тълкува тези понятия индивидуално. Въпреки, че според мен, планетарното им тълкуване е еднозначно. Ако ме питате, кое според Планетата е добро, отговарям:  чувството, което ви обзема, когато слушате Петия концерт за пиано и оркестър на Бетовен.

·          Вестникарски новини:

След фиаското на г-н Дертлиев и неговия СДС-ц  на изборите и вестникът му "Свободен народ" умира. От всекидневник с тираж 50000 през 1990г., след смяната на главния му редактор преди месец, този вестник вече излиза веднъж седмично и тиражът му е спаднал до 4000. Жалко за чудесното заглавие и за пропилените възможности. Много рядко започна да се мярка по павилионите и "зеленото" "Земеделско знаме" на БЗНС НП на Милан Дренчев. Съвсем изчезна един интересен вестник "Студентска трибуна". Затова пък навсякъде по сергиите, особено по обедно време, може да се види откритото порно вестниче "Аз и ти". Този вестник започна да излиза през 1990 година като издание на "Студентска трибуна", когато ДКМС стана БДМ.

Тук му е мястото да запиша, че е недопустимо синът и снахата на г-жа Елка Константинова (именно нейните, защото след няколко седмици тя ще стане министър на културата в първото некомунистическо правителство след 47 години) да издават частното еротично списание „Петък вечер”. Защото те печелят лесни пари, продавайки откровено порнографските си сюжети на един народ в детска демократична възраст. Лесно е да изкушиш пияницата с още пиене и да му прибираш парите по този начин. Лесно е, но е за презрение към изкусителя!

·          Църковни новини: Пред ЦУМ в София срещу два лева "лепта за българската църква" Българската Патриаршия продава късметчета - екскурзии до Рилския, Бачковския манастир, Солун и Зографския манастир в Атон. Съвсем справедливо журналистката Нина Мишкова ("Демокрация") пита организаторите на тази църковна лотария: как ще й изплатят евентуалната печалба - екскурзия до Атон, като там не пускат жени?

Майтап нали? Можете да прочетете един мой предишен постинг „ЗА БПЦ” – 2012, януари, 3.