Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2012 17:57 - Убийци на надеждата-04
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2732 Коментари: 0 Гласове:
1



ЗА  ТОВА  КАК  НАШЕТО  ВЕЛИКОТО  НС  СЕ  СЪБРА  И  СИ  ИЗБРА  ПРЕЗИДЕНТ

(Този постинг е свързан с предхождащите го и със следващите го, носещи същото име – „Убийци на надеждата”. Хубаво би било да прочетете цялата история, а не само отделни части от нея.)

За разлика от градовете на истината, възникнали в месеците юли и август 1990 г. по демократичната воля на българските граждани, Великото Народно Събрание е основно мероприятие в програмата на Партията. То придава отвън демократичен вид на държавата ни, а вътре в него има 211 чисти комунисти, които представляват 52%  от гласовете. Всички закони, с изключение на Конституцията, се приемат с половината от гласовете, т.е. с 50%. Ако се “притеснявате” за Конституцията:

- добавете 16-те депутати от БЗНС на Виктор Вълков, 5-мата от Отечествения Съюз на Гиньо Ганев, ОПТ на националиста Минчо Минчев  и независимите;

- извадете от тези 21 депутати онези, за които мислите, че не подкрепят комунистите;

- добавете стотина депутати от СДС (по официалната статистика от 1991-ва:   144 – 39(„гладната стачка”) = 105)

и ще получите 77-те процента на 309-те депутати, които гласуваха новата ни конституция от 12 юли 1991 година.

Чиста парламентарна аритметика. Направена “от свободни хора в свободна страна”, г-н Дертлиев!

Откриването:

7-мото ВНС беше открито на 10 юли 1990 година в сградата на бившия турски конак във Велико Търново,  където е било открито първото Велико Народно Събрание на 17 април 1879

Ако продължа паралелите, трябва да допиша, че Първото ВНС прие Търновската конституция, а Седмото НС – дертлиловската конституция.

Тържественото първо пленарно заседание продължи много кратко - 45 минути. Само се насрочи следващо пленарно заседание - за 17 юли в сградата на Парламента в София. Депутатите посетиха Царевец и си заминаха. Вечерният коктейл в Интерхотела не се състоя. В печата няма съобщения защо така драстично беше нарушена предварителната програма. Едно вероятно обяснение:

Парламентарната група на ДПС и нейният лидер Ахмед Доган (23 депутати, приблизително 6% от общия брой избрани легитимно депутати!) не отидоха в конака като останалите депутати по централната улица на града, а минаха по паралелната ул. “Гурко”, защото “големи българи”, националисти, бяха блокирали площад “Баждарлък” с лозунги: “Турците вън от Парламента” и “България за българите”. В района на конака милицията не допускаше случайни граждани. Отговорен служител на МВР е дал следното съобщение за печата: “Обстановката в града е близка до нормалната”.

Бих уважавал много повече „патриотичните чувства” на националистите, ако след 2 години, когато същият този Доган и аверите му унижаваха българските демократи чрез аркадашлъка си с комунистите, те пак бяха блокирали площада, където е обесен Велчо Джамджията и искат изхвърлянето им от парламента. Няма ги обаче! Знаете ли защо? – Нямат поставена такава задача от стратезите на ВС на БСП. Иначе президентът Ж.Ж. да е кандисал, че това не пречи на „единението ни”.

Ръководството:

ВНС е подчинено на целите на социалистите. Това личи от съставите на ръководствата на парламентарните групи.

Представям ви ги в пълното им великолепие:

- БСП: председател Александър Лилов, зам.председател Любен Корнезов, говорители Елена Поптодорова, Клара Маринова и Росен Стоилов;

- БЗНС: председател Виктор Вълков, зам. - Елена Кирчева;

- СДС: председател Желю Желев, заместници Стоян Ганев и Петър Корнажев;

- ДПС: председател Ахмед Доган,зам.председател Мирослав Дърмов, говорители Юрий Бахнев и Юнал Лютфи.

За хората, които не следят политиката и криволиците на СДС и ДПС лидерите, т.е. на антикомунистическата опозиция, припомням, че:

- за Желев има специален раздел по-нататък в изложението;

- Стоян Ганев задържа синия си имидж през годината на конституцията (1991), но покрай необходимостта да бъде свалено правителството на Филип Димитров през 1992-ра, бе жертван от работодателите си, понасяйки „жълтия плик”;

- Петър Корнажев сдаде синия фронт още при първата по-сериозна битка на Партията срещу България: приемането на конституцията. По-нататък вече нямаше нужда от мимикрия и „демократични принципи”. Застана открито на страната на комунистите и пое „консултантската” дейност в Беровото правителство за неутрализиране на Главния „син прокурор” Иван Татарчев;

- Мирослав Дърмов от зам.председател на ПГ на ДПС стана депутат от коалицията на БСП в следващото Обикновено 36 НС и хич не го е еня, че Аллах ще го накаже за това;

- Юрий Бахнев, българинът с турско самосъзнание, който говори с руски акцент, когато се изразява на български, не беше толкова ценен като Дърмов и явно отпадна засега от списъците на Партията;

- За Савата (Доган) и Сидер (Лютфи) четете по-нататък.

На първото си пленарно заседание в София на 17 юли ВНС избра за свой председател комуниста акад. Николай Тодоров. По времето на Тодор Живков той беше предложен от БКП (България) за председател на ЮНЕСКО ли, на ООН ли, все едно, защото мръсните империалисти не биха го приели нито на едното място, нито на другото. Но сега, когато дойде Демокрацията, нали... Сестрата, която заедно с брат си поемаше вината само с мезета, днес ръководи ЮНЕСКО. Горкото ЮНЕСКО!

За заместник-председатели на ВНС бяха избрани: Никодим Попов (БЗНС “Н.Петков” в СДС), Иван Глушков (БЗНС) и Гиньо Ганев (ОС).

Изборът на президент:

Още на второто си пленарно заседание ВНС уточни регламента за избиране на президент на Републиката:  с 2/3 от гласовете на всички депутати. Тук се появиха и първите разногласия в парламентарната група на СДС. Депутатът Румен Воденичаров единствен от групата гласува президентът да се избира с 1/2,  а не с 2/3 от гласовете.

След 9 дни дебати и 6 гласувания на 1 август 1990 година  с гласовете на 284 депутати  Желю Желев стана президент на НРБ. По предложение на самия Желев, ВНС избра за вицепрезидент Атанас Семерджиев (БСП, министър на вътрешните работи до вчера, както и началник на Генщаба на НРБ през 1968 година по време на чехословашката криза).

Според елементарни изчисления около 100 души от депутатите на БСП са подкрепили кандидатурата на Желев. За първосигналните комунисти това е предателство. За нормално мислещия човек, независимо от коя партия е той, е ясно, че е постигнат компромис. И веднага следва по-важният от всичко друго въпрос: Каква е цената на този компромис за БСП, за СДС, за самия  Желев, за някой четвърти може би?

Ще ви представя различните позиции, така както са отразени в печата. Това са първите реакции на събитието.

·          “Дума”, 2.08.1990 година, неподписано: “Членове и  симпатизанти на БСП изразяваха несъгласие, неодобрение, горчивина и укор за направения избор и остро критикуваха позицията на партийното ръководство. Трудно е да се обобщават отрицателните емоции, които се “стовариха” върху дежурния екип, докато се работеше поредния брой.”

·          “Дума” от същия ден, подписано Стефан Продев: "Заявявам на своите избиратели и на читателите на в.“Дума”, че аз не подкрепих с гласа си кандидатурата на Желев за президент. Много е трудно човек да си представи, че Желю Желев ще се отнесе с разбиране към тревогите и съмненията на милиони хора у нас, свързали живота си със социалистическия идеал.”

(Едно принципно мое вметване: Освен милионите хора у нас, Продев, свързали живота си със социалистическия идеал, има още толкова също милиони хора, пак у нас, несвързали живота си със социалистическия идеал. Защо вие, социалистите, не можете да приемете за себе си техния избор, когато в същото време, ако те не приемат вашия избор, ги наричате екстремисти, ястреби, хлебарки и  лумпени? Как разбирате националното помирение – другите да умират ли?)

·          Изказване на Велко Вълканов, независим депутат от квотата на БСП, направено в парламента на 1 август 1990:  “Живял съм достатъчно много, правил съм много грешки в живота си, но, общо взето, никога не съм си кривил душата. Смятам, че Желев в много случаи не прояви необходимата политическа мъдрост. Разказват колегите, че ако Желев не би бил избран сега, парламентарната фракция на СДС щяла да напусне парламентарната зала. Не приемам този език и този начин на решаване на проблемите. Ще се въздържа да гласувам за г-н Желев, което юридически означава “не”. Но то отразява моето нравствено отношение към поставения въпрос.”

(Второ мое вметване – закачливо: Значително по-груб в буквалния смисъл на думата, ще бъде другарят Велко Вълканов на телевизионния диспут с г-н Желев на 17 януари 1992 година, проведен в рамките на президентската кампания. Тогава Желев все още беше „Желю жабата”. А още година по-късно (след „боянските ливади”), на 20 януари 1993-та във вестник ”Континент” в интервю на журналистката Генка Маркова „принципният” Велко казва: „Той (Желев) успя да се издигне над позициите на партията, която го избра. Прояви самостоятелност, собствени позиции по много въпроси, което СДС като управляваща коалиция, не успя да направи. И друг път съм заявявал публично, че г-н Желев е решително по-близо до мен, отколкото до Савов.”

И този „независим депутат” раздава много заплашително собствените си комунистически възгледи на некомунистите.. Естествено е за другарите му. Но думата ми е за друго. Ако др.Вълканов никога не си е кривил душата, значи г-н Желев е кривил своята. Кога? Съдете по оценките на др.Вълканов във времето.)

·          Обръщение на ВС на БСП, “Дума”, 3 август 1990 година: “Компромисът с избирането на президент от опозицията не е отстъпление, нито предателство. Но от позициите на реалните условия в които работим днес, това е единствено разумната и правилна политика.”

(Пак ще се намеся. Думите на Партията сами по себе си са верни. Но между нея и Желев в момента на произнасянето им вече има сключена сделка за измама на демократите. Е, този таен втори план ги прави цинични.)

·          В.“Демокрация” от 6 август 1990, Волен Сидеров: "За първи път желязното единство на партията се пропука. Да, БСП губи монопола на властта, но печели време преди да загуби цялата власт. В психологически план печели рицарския актив на партия, която поставя националните интереси над своите собствени. Желев - президент, Луканов - най-вероятният министър-председател... Може ли да се употреби поговорката за агнето и вълка?  Ако държим на фолклора - да. Иначе можем да изчакаме вълкът да стане вегетарианец, след което просто няма да има място за агнешки страхове.”

(Моят коментар: Волен Сидеров е бъдещият главен редактор на в.”Демокрация” – след 3 месеца. Коментарът му, че вълкът може да стане вегетарианец и т.н., е учудващо неточно попадение, особено на фона на информираността, която демонстрира малко по-горе. Сигурно ви е направило впечатление твърдението, че бъдещото правителство ще бъде на социалистите и Луканов пак ще е премиерът. Да, но за да излезе на 6 август, статията вероятно е писана на 5-ти. А Луканов подава оставка на първото си правителство на 7-ми август и едва на 30 август, чак след повече от двадесет дни, Желев му възлага отново на него да състави второто си правителство. Странни неща стават в тази наша България! За зрителите в залата, които не са чели сценария. )

След като Филип Димитров стане премиер, през февруари 1992 година Волен Сидеров ще бъде сменен с Енчо Мутафов. Обиден, Волен ще пропише срещу „тъмносиньото СДС” Вместо седесарите да се обидят, че в.”Демокрация” през цялата 1991 година не направи нищо за консолидирането на коалицията СДС. Но за това по-нататък. Сега допълвам, че в изборните листи за първите демократични избори през юни 1990 година, публикувани в „Демокрация”, под №70 е записано -  Белоградчик, ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ, 1956, „Екогласност”, средно образование, редактор във в.”Демокрация”.(Подчертаното е от мен. Защото прави впечатление!)

 

Другите занимания на Великото НС:

До края на годината Парламентът няма да свърши нищо съществено – имам предвид работата по онова нещо, заради което му е прикачено определението „велик”. Неработейки по конституцията, това съвсем не означава, че ВНС „спеше”. Работеше се усилено по копаене на ровове за отбрана, вълчи ями и трапове, шиеше се маскировъчно облекло и се създаваха самоличности. Изобщо – подготвяше се театърът, наречен „Нова демократична конституция”. Това ще продължи дълго, до пролетта на следващата 1991-ва. Фактическите дебати по новата конституция ще се вместят в 4 месеца – април-юли 1991 година. Сега все още сме август 1990.

Завършвайки тази част от постингите, ще включа още едно събитие, станало в средата на август 1990 година. За някои това може да се стори излишно, не на място, дребно. Но нито едно от тези определения не е вярно! От такива „дребни събития” произтичат успехите или неуспехите на един народ в исторически план, проличава манталитетът на нацията.

Във ВНС избухна минискандал по повод молбата на писателя Йордан Радичков, депутат от БСП, да бъде освободен от Парламента. Депутатите от опозицията обвиниха писателя, че е продал ИМЕТО и ПОПУЛЯРНОСТТА си на Партията за  привличане на повече избиратели към червената бюлетина, щом като само 2 месеца по-късно напуска Събранието, предоставяйки личното си място на следващия партиен кандидат по пропорционалната листа.

Вярно е, г-н Радичков! Вие сте един от най-известните и признати, в чужбина също, български писатели. Личности като вас увличат след себе си много хора. особено пък, ако пишат така простонародно, а не елитарно. Това от една страна. От друга – вие сте комунист. Бяхте избран за член на Висшия партиен съвет на БКП на нейния 14-ти конгрес. А това е огромна отговорност, нали? Затова имате право да отстъпите мястото си само в случай като Вапцаровия І - „Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз.”

В тази връзка трябва да ви кажа още. Един чудесен поет Дамян Дамянов е много по-злобен (в буквалния смисъл на думата) към СДС-то. Да си го кажем направо: морав е! Но е принципен, а това е „здраво” човешко качество и затова може да бъде уважаван. Замисляли ли сте се, че има приказки в които кръвожадният вълк понякога е симпатичен. Но змията във всички приказки е гадно животно.

(П.П. Тези думи бяха написани за Й.Р.  още докато беше жив. Партията БСП го защити – не ми позволи да ги публикувам навремето. Е, и? Може би тогава той би се сепнал и покаял?! Макар ние да не вярваме в щъркели. Сега ежесекундно опитва вкуса на катрана. Хак му е, като не поема вината, освен с мезета.)

Има продължение! Утре.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872774
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031