КТ „ПОДКРЕПА”  и  ДПС

(Този постинг е свързан с предхождащите го и със следващите го, носещи същото име – „Убийци на надеждата”. За да ви се види смислено, трябва да прочетете цялата история, а не само отделни части от нея.)

На 17-18 март 1990г. независимият профсъюз "Подкрепа" (създаден преди година, впрочем на рождения ден на своя несменяем председател оттогава, та до днес, агентът Павлов) провежда своята национална конференция, която прераства в Учредителен конгрес на КТ "Подкрепа".

Историята на "Подкрепа" е от началото на февруари 1989г. Значи преди 10 ноември. Тя се разказва от много хора и всички изтъкват предимно своите заслуги. Нататък ще следват версиите на главните участници в играта. Сега предпочитам да цитирам  спомените за учредяването на  един колоритен и не съвсем безобиден участник - Николай Колев-Босия (в."Демокрация", 4 февруари 1994г.: (в скоби са моите допълнения разяснения)

"Подкрепа" е име на взаимоспомагателно дружество на интелигенцията, създадено през 1903 година в Стара Загора. Идеята за създаване на профсъюз в условията на тоталитаризма е моя. Независимо от мен подобни планове е разработвал и Петър Бояджиев. (Този човек е онзи, който БСП ще ни предложи за свой министър-председател след няколко години. И ще бъде принудена да оттегли, защото ще се окаже, че той е международен аферист, търсен от Франция.) Учредяването на "Подкрепа" стана на 11 февруари 1989г. в дома на Димитър Костадинов Тренчев, бащата на Константин. (Обърнете внимание, че дядо му на Константин Тренчев се казва Костадин. Това е друга, много интересна история!) Създателите на профсъюза са Петър и Диана Бояджиеви, Кояна и Константин Тренчеви (Кояна е официалната жена на Константин Тренчев. Разправят, че живее в САЩ. От време оно, от времето на създаването на „Подкрепа”, та до днес. Много малко хора са я виждали. Направо да се усъмни човек защо. В тази връзка Юлиана Плевнелиева е бледа подражателка нейна.) Петър Манолов, Христо Генев, Николай Мажев и Огнян Велчев. Аз написах учредителният протокол, но съзнателно не сложих подписа си, за да получа свобода да организирам секции на "Подкрепа" из страната."

В самия край на м.март 1990 година се състоя и учредителна конференция на Движението за права и свободи (ДПС). Председател на движението стана Меди Доганов (Ахмед Доган).

Значително по-късно, чак след три-четири години, ще започват да стават ясни другите подробности. ДПС било създадено във Варна на 4 януари 1990 година. Самите му лидери казват, че тази дата регистрира формалното основаване. Поне шест години по-рано - в разгара на "възродителния процес" вече е имало турска организация, прототип на Движението. Но тогавашната комунистическа ДС през юли 1986, само след година нелегална дейност арестува всичките 28 души на организацията, начело с нейния ръководител Ахмед Доган, комуто дават 12 години затвор. Той и другите излежават три от тях. И до ден днешен предателят на съзаклятието не е открит. Лидерите на Движението и самият Ахмед Доган не са показали, че се интересуват особено от това. Какво друго да си помислим след като те са част от властта и биха могли лесно да научат името при това демократично ровене из досиетата?

Трябва да направя едно отклонение. То показва странната (може би прилагателното не е най-подходящото) връзка между ДПС и КТ. През май 1989г. в Париж се провежда международна конференция за човешките права, където се обсъжда и нарушаването им в България спрямо турците. Във връзка с тази среща токущо създадената "Подкрепа" се присъединява към действията на българското Независимо дружество за защита правата на човека. Дори поема най-твърдите, според разбиранията на тогавашната тоталитарна власт, действия. През март 1989г. Николай Колев-Босия е първият интерниран в Бобов дол - за организиране на гладни стачки сред турското население. След стрелбите срещу турците от края на май 1989г. ДС прибира на "Развигор" Тренчев, Тодор Гагалов, Христофор Събев, Асен Николов - за "неправилно коментиране на държавната политика и организиране на терористични групи". Съпругата на Тренчев - Кояна пише писмо на г-жа Митеран с молба за помощ. Пламен Даракчиев дава от България интервюта за "Свободна Европа". Под натиск от Запад и в предвид на развитието на процесите в Европа, Живков заповядва да пуснат арестуваните. Това е в края на юли.

След 10 ноември обаче, предимство в медиите и в нагласите на демократичната опозиция започва да получава "Екогласност". Може би заслуга за това има публичният побой в градинката на "Кристал". Но така или иначе инициативите на "Подкрепа" биват "отрязвани". Пламен Даракчиев например твърди, че те, от "Подкрепа", са искали да организират първи опозиционен митинг на 16 ноември, но Петко Симеонов и Анжел Вагенщайн са им попречили. Известният митинг се провежда на 18 ноември и "Подкрепа" там не е герой. Не сполучват и опитите да се организира обща политическа стачка в районите със смесено население през декември. Водачите на СДС - Желев, Петко Симеонов, Берон, Дертлиев, Георги Спасов, Крум Неврокопски, са за по-меки действия, за съгласуване на действията с комунистическата партия, за организиране на "кръгла маса". Същата съдба, че дори и по-лоша - никой от управляващите в държавата не говори за него - има и ДПС.

"Подкрепа", за разлика от ДПС, се разсърдва. Засега не фатално. Ще последват нейни инициативи, подкрепени от СДС - около изборите през юни"1990, протестите през юли, подпалването на партийния дом през август. Напразно! Нейни хора и идеи няма да влязат в изпълнителната власт и ще последва стачката през ноември - стачката на "Подкрепа"!  Два дни след падането на Лукановото правителство Тренчев ще извади досието на Берон. Но шеф на СДС става Филип Димитров.

Докато СДС търпи една година управлението на Димитър Попов, Тренчев става първи монархист - противно на Желев, Дертлиев, земеделците и комунистите. Доган и ДПС, макар и не така изявени като Тренчев, също няма да кажат лоша дума за Царя.

АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

14-ят конгрес на БКП се проведе от 30 януари до 2 февруари 1990. Беше насрочван 3 пъти за два месеца, за да се превърне в първия извънреден конгрес в цялата нова история на БКП. Изключителни са фактите, че 85% от делегатите участват за първи път на висшия форум и 70% от тях са под 50 години. Политическият доклад прочете Петър Младенов. Докладът му вероятно се отличава от онзи на Тодор Живков, защото в новия доклад се казва: "БКП осъжда тоталитаризма и порочните методи на управление на Тодор Живков и неговото обкръжение. Партията започна преустройство вътре в себе си и оттам на цялото общество".

Ще се окаже, но по-късно, че самият Тодор Живков е арестуван вече (още на 13 януари 1989).

Въпреки, че 14-ят конгрес на БКП разреши съществуването на фракции вътре в партията, хората на Алтернативното Социалистическо обединение (АСО) се разграничиха още в хода на конгреса чрез официална декларация. По-известните имена сред подписалите са: Ивайло Трифонов, Асен Мичковски, Николай Василев, Васил Велинов, Мария Варимезова, Николина Гуляшка, Юри Асланов, Иван Инджов... След месец те основаха нова партия ‑ Алтернативната социалистическа партия (АСП).

Алтернативна на кого? – Защото друга социалистическа партия през месец март няма. Първата социалистическа партия ще се появи едва на 2 април 1990 година.

Из платформата на АСП: „... да укрепим широкия социалистически фронт върху картата на политическите сили в България.”

Кой да чете!?

На следващата година АСП ще влезе в коалицията СДС и ще инфилтрира там много пребоядисани комунисти. Ако избързам напред с фактите:

- АСП ще има 7 депутати (6,3% от ПГ на СДС) в 36-то НС. Отбелязвам далечността на прицела – не във Великото НС от 1991, а в обикновеното НС от 1992-1993.

- АСП ще внедри един министър в правителството на Филип Димитров, който между другото ще забърка каша със синдикатите. Това е председателят на „отцепилата се” АСП доцент (тогава) Николай Василев, известен и с това, че по времето на Тодор Живков е бил репресиран – уволнили го от Университета за „лоши приказки”. Датата била 18 ноември 1987  Това го знаят всички. По-малко известно е, че членството му е било възстановено само два дни след 10 ноември – на 12 ноември. Това му било съобщено лично от новия генерален на Партията Петър Младенов. Иначе Николай е роден син на акад.Кирил Василев, комунист от люлката си до гроба (ако написаното от академика черно на бяло може да бъде показател за убежденията му).

- АСП ще има двама министри в правителството на Беров, които ще се водят на сметката на СДС. Имената им са Румен Биков и Валентин Карабашев.

- Без да се ожесточавам, ще добавя името на депутата от АСП в СДС, по-късно от „Новия съюз за демокрация” или от Центъра за нова политика (все тая) на Димитър Луджев, Асен Мичковски. Останалите три неспоменати депутатски имена от АСП в СДС са Марин Маринов, Георги Костов и Илиян Шотлеков. Първите двама подкрепиха правителството на Беров при съставянето му през декември’92, легитимирайки го по такъв начин като „правителство на СДС”. Сега са в групата на „новите демократи”.

През август 1990 фракцията АСО в БСП се рои отново. На 4-тата национална конференция 34 депутати, начело с Иван Калчев, напуснаха и създадоха Съюз на свободните демократи. Но освен временна популярност сред привържениците на СДС чрез вестника си (черния) „Ден”, други опозиционни успехи те не постигнаха. Иван Калчев окончателно се сбогува със СДС в периода на управлението на Беров, избирайки последния. И ще дискредитира Съюза за Търновска конституция с присъствието си в него.

Алтернативните комунисти обаче се не свършват. Едно трето АСО се кани да излети от гнездото. Името, което трябва да запомним, е Валентин Вацев. А ССД (Съюза на свободните демократи) се поема от Стефан Софиянски.

СПОРАЗУМЕНИЕТО    “МЛАДЕНОВ”

При тези изходни позиции в обществото през пролетта на 1990-година президентът Младенов предложи на всички политически сили в страната да подпишат споразумение за гарантиране на социалния мир до изборите през юни. То предвиждаше политическите партии и движения да отговарят пряко за спазването на закона и гражданския мир в периода на предизборната борба. Държавните органи, оторизирани точно с тази задача според конституцията, както и самият Президент, запазват само контрола върху тези задължения, прехвърлени ловко върху самите партии.

Ситуацията е подобна на следната: Крадецът влиза необезпокояван в къщата ви, а милиционерът си пие спокойно кафето в отсрещната кръчма, тъй като все още няма скандал. Вие трябва да помолите учтиво крадецът да си отиде. Ако той не пожелае да направи това и вие го ударите, тогава става лошо за вас и за партията за която ще гласувате. Нарушавате гражданския мир и милиционерът ще ви прибере. Ако крадецът се държи спокойно, той няма да бъде прибран в участъка, а ще отнесе вашето имущество в дома си. Вие също можете да избегнете участъка и неприятностите: приберете се спокойно в ограбения си дом.

 Опасна комунистическа демагогия! И не случайно това споразумение беше широко рекламирано в печата им.

Обществени организации, обединени в Отечествения съюз на Гиньо Ганев, представиха на Президента близо 4 милиона подписи на граждани, поддържащи споразумението, събрани за 2 седмици.  (Подчертаното е от мен.) Един екземпляр от споразумението щеше да бъде изпратен в ООН като официален документ. Церемонията по подписването беше предавана директно по телевизията и радиото. Призованите лидери за подпис бяха 74-ма.

Поведението на Желев, който не подписа демонстративно Споразумението от страна на СДС, беше обяснимо.

Това споразумение връзваше ръцете на СДС и едновременно с това развързваше ръцете на комунистите, които спокойно можеха да провокират безредици и всичко да струпат на СДС. И тогава, през май 1990, бях напълно съгласен с Желев, когато той отказа именно с такава формулировка: "СДС не може да подпише споразумението, тъй като в страната цари насилие, нарушават се договореностите от кръглата маса и независимо от благородните подбуди документът има пропаганден характер".

Но Желю Желев не беше последователен. Едно „да” под споразумението не беше кой знае каква голяма услуга за Партията – тя и без това правеше, каквото си поиска. А през май Желев отказа на Партията. За да й направи през юни далеч по-голяма услуга: призна изборите за законни, въпреки очевадните манипулации, и по този начин я легитимира като законна партия пред външния свят.

И това не е случайна грешка на президента или неразбиране на ситуацията, доказват го всичките му по-сетнешни действия. Убеден съм, че не е възможно за 30-те дни, разделящи тези две събития, да се вмести едно такова важно „уговаряне” в полза на комунистите. Тези неща не се решават за ден-два, те се подготвят години. От тези разсъждения следва само един извод: отказвайки да подпише споразумението, комунистът Желев се легитимира като силно син в очите на бъдещите си избиратели!

Има още материал за разсъждения в тези събития:

      Както на мен тогава, така сигурно и вас, читателю, ако още си спомняте тези събития. е направило силно впечатление неприятната изненада на Петър Младенов пред камерите на телевизията от отказа на Желев да подпише. Тук нямаше игра, изненадата беше неподправено истинска. Абсолютно убеден съм ‑ Младенов беше уверен, че Желев ще подпише споразумението.

За нашите надежди, приятели, да не говорим!

Реакциите на официалния партиен печат свиделствуват в същата посока ‑ изключително малко хора са знаели, че Желев няма да подпише. Толкова неадекватно груб и невъздържан е тонът на вестниците им, че може да бъде обяснен само с предположението: отказът на Желю Желев да подпише споразумението “Младенов” е засегнал, умишлено или случайно, някакво слабо място в БСП, което много боли.

Няма да коментирам писмата на никому неизвестни “възмутени читатели” на “Дума”, но ще приведа тук две мнения на известни и уважавани журналисти ‑ Стефана Билдирева и Григор Лилов. Да се пише под собствено име, а не като интервю например, толкова морално необективно, е най-малкото професионално непредпазливо в демократичното общество.

Стефана  Билдирева ‑ “Да плачеш ли, да се смееш ли” (в.” Дума”  от 22 май 1990 г.): “Не за първи път в моя живот съм била свидетел на позорни зрелища. Но вчерашното позорно зрелище пред цялата нация като че ли надмина всичко. Беше ми трудно да понасям неуважението към присъстващите политически мъже, които носят тежкото и неблагодарно бреме на държавното управление и без чиято решителност вие, господа от СДС, едва ли щяхте да можете да превърнете във фарс едно събитие, което можеше да стане историческо. Вълнението ми е все още много силно, за да мога да разсъдя кой спечели и кой загуби вчера. Несъмнено е обаче, че посърна увереността ни, че можем да говорим като цивилизовани хора. А аз вече не вярвам, че в сегашното ръководство на СДС има хора, които искат да правят една друга България с наистина демократични и хуманни средства.”

Григор Лилов, “Ние пак сме тук” (в. “Дума”, 22 май 1990):

“Опозицията срещу Тодор Живков, в която мнозинство бяха комунисти, се разграничи от него далеч преди 10-ти ноември. Партията също намери сили да скъса с режима и овехтелите представи за социалния живот. А след това дойде ред на клакьорите и имитаторите. Защото новата опозиция след 10 ноември започна на нов, вече безопасен терен да се разграничава и да ограничава. От придворна свита и народ тя ни превърна в номенклатурни владетели и техни поданици. Разграничи партиите на такива, имащи само сияйно бъдеще и на други, отличаващи се единствено с мрачно минало. Разграничи ни на опозиция и по-опозиция. Представи се като единствено достойна да представлява народа. И не го представи под споразумението на президента, подписано от 4 милиона народ. Вчера опозицията стигна до края ‑ разграничи се от България.”

Стефана Билдирева не се появи повече на журналистическия небосклон. Нищо чудно да учи мениджмънт със заслужени пари в слънчева Калифорния. (Тя се върна от към САЩ преди няколко години, но няма никаква забележима дейност от тогава.) Григор Лилов пък се прехвърли “само” в пресгрупата “168 часа” и макар да я напусна със скандал, и понастоящем се занимава със същото ‑ експерт е по аферите на демократичното правителство на Бойко Борисов и летописец на големите мафиотски босове.

Не мога да пропусна още една интересна забележка по повод прословутото споразумение  “Младенов”:

“4 милиона народ и 74 лидери на политически партии и организации подкрепят Споразумението” ‑ добре звучи, нали? И др.Лилов (Григор) твърди същото ‑ “4 милиона народ”. Сега отварям вестниците. Много е полезно да се четат старите вестници.

В.“Дума” от 22 май 1990 цитира много острите думи, които каза лидерът на Независимата народно-демократична партия Васил Костов срещу Желев. Помните сигурно този човек, ако сте гледали директното предаване по телевизията. Той просто се навря в камерите, за да си каже  “словото”. След няколко дни  “Демокрация”  публикува писмо на група селяни от едно пловдивско село, които познали по телевизията своя съселянин Васил Костов и твърдят, че той е просто измамник и не представлява никого, освен себе си. Пак в. “Демокрация” публикува информация, че въпросният “лидер” има висящо дело за измама в Пловдивския съд.  Вестник „Дума” се засегна и обвини синия вестник в злонамереност. После всичко утихна.

След година, 4 април 1991, в.“Демокрация”  отново: “В архивите на финансовото министерство на Ив.Костов е намерен документ от който става ясно, че на 16 юни 1990 (това е един ден преди втория тур на изборите) тогавашният министър на финансите Белчо Белчев се е подписал с “да” под следното нареждане: “поради спешното заминаване на наша партийна делегация на работно посещение във Франция, ФРГ, Холандия, Белгия и Италия с цел издействане на финансова помощ за България... на водача на делегацията Васил Костов от Независимата народно-демократическа партия се отпускат 12000лв.  в несоциалистическа валута.”  На следващия ден, 17 юни 1990г., Васил Костов е напуснал България със самолет и още не се с върнал.”

На 17 декември 1991 година в.“Земя”  (това е селската “Дума”)  публикува едно кратко съобщение на първа страница от Радка Димитрова:  “Не вярвайте на политиците и не им давайте пари. Този безплатен съвет е само следствие от съобщението на пловдивската полиция, която продължава да издирва Васил Костов, “лидер” на Независимата народно-демократична партия. Той е завлякъл не само фирми, но и граждани със сумата 300 хиляди лева и още е в неизвестност.”

Толкова. Обаче когато четете това съобщение, оставате с впечатлението, че това е човек на СДС – правителството на Филип Димитров управлява от близо месец. Ето това са комунистическите им методи на действие. Моралните достойнства на Комуниста ни демонстрира главният редактор на в.”Земя” др. Коста Андреев. За толкова години не се научиха да се борят честно.

И това ще продължава дотогава, докато с нашия вот на избори не изгоним Сценаристите от дома си – нашата, не Лиловата, България!

Аз продължавам още утре.