Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2012 17:04 - Убийство на надеждата
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1370 Коментари: 1 Гласове:
2





Разбира се, че не става дума за надеждата днес "Славия” да победи „Калиакра” – примерно. Или за надеждата да спечелим най-после от Тотото. А за онази Надежда, която ни кара да живеем Този наш живот.

Тук трябва да направя още едно уточнение. Големите неща в живота ни са Любовта и Децата. Не забравям кариерата, просто смятам, че тя в края на краищата се превръща в нищо, ако не сме намерили утеха в споделената любов или в нашето продължение в децата си.

Големи, големи, но любовта и децата ни са наши Лични надежди. Лични, защото „държат” в Този живот нас, само нас. Не комшиите, роднините ни, дори собствените ни деца това не ги интересува – в общия случай. Но има една ГОЛЯМА НАДЕЖДА, която споява, създава, задава обществен смисъл на всичките лични животи. Надеждата, че обществото е „честно”. Че нищо в него не може да се развива извън рамките на приетите закони, защото те са безусловно задължителни за всички негови членове. Разбира се, че лъжа и неправда, подтисничество и насилие, ще ги има пак, но липсата на привилегии пред Закона е онази Надежда за всеки, че може да докаже правотата си. Тя е „тайният двигател” на всички проспериращи общества. Ако в една общност някои са „по-равни от другите”... виж титаничните, но безплодни усилия на социализма да си осигури бъдеще.

Затова „убийството” на ТАЗИ НАДЕЖДА - че правилата на играта са задължителни за всички, които участват в нея - е престъпление. А когато това се прави целенасочено от някаква група хора, организация или партия с цел да „оцелеят” само нейните членове, това вече е геноцид спрямо бъдещето на човечеството. И за него няма прошка никъде. Дори овластените правови органи да откажат полагащото се възмездие, дори на конкретния извършител да му се е разминало „плащането” приживе, плащат неговите наследници. Абсолютно сигурно е!

Ако щете, вярвайте! Това не е наша работа!

Такива „убийци” на национални надежди – много. Моята задача – да разказвам за тях - е ограничена веднъж в българско и втори път - след официалния ни завой от социализЪма към Демокрация. Макар и съсредоточена в двете десетилетия на така наречения преход, тя, моята задача,  обхваща и последващите няколко последни наши години - управлението на ГЕРБ. Просто е невъзможно тези два периода да бъдат разделени. Не може да се изследват следствията, без да са изяснени предшестващите ги причини. Колкото и да им се иска на наакалите се в гащите преди, да не се говори за тях, когато дори около изпраните им току-що гащи все още мирише, та се не трае!

Няма как, драги. И това не се прави, за да влезете в затвора вие, именно вие – убийците на националните ни надежди, а повече и най-вече за това щото нашите наследници да живеят по-добре. Такава витиевата формулировка използвам, защото е ясно, че те, бъдещите строители на бъдещата България, няма как да не допускат и губят време да изправят грешки. Но нека тези грешки бъдат нови, само техни. Сред тях да няма стари, наши – скрити, не посочени ясно, и така незаписани в постоянната родова памет чрез акта, наречен Покаяние.

Сега, преди да започна моите ограничени във времето и по място върху белия лист разкази в постингите от група У , ми остава само да уточня кои са „драгите” от предишния абзац.

- На първо място това са „светлите и честни борци за народна свобода” от първичните, градските, окръжните и централните комитети на БКП. Яхнали властта през 1944 година, благодарение единствено на Червената армия. Приели да бъдат безпрекословни слуги на „Великия Съветски Съюз”, защото това им обезпечавало да бъдат надзиратели на робите в собствения си поробен народ. Обикновени човешки скрупули те нямали. Защото са били прости, в смисъла на същества, близки до животните – собственото оцеляване преди всичко! Диаметрално противоположно чувство на „светлост” и „честност”. Изискващо безпощадност и наглост. Безпощадни с пистолета в ръка, а когато им го отнемат – несравнимо по-нагли и от т.нар. днес роми в гетата.

   Ще ги „прескоча” тук. Техните деяния – първопричината от причините за попиления живот на три или четири поколения българи - нека оценяват други българи. Техните лични престъпления лежат извън моя изследователски интерес.

-   Но виж –техните синове и дъщери ме интересуват. Защото  живеят днес, редом с мен, с вас! А като татковците си нагло твърдят, че „поемат Вината само с мезета”. Като татковците и майките си продължават, например, да живеят без да плащат в отнетите къщи на „народните врагове”  Врагове само, защото имали прилично образование, работа, дом и човешко семейство. Като евреите, които Хитлер, тяхната националсоциалистическа разновидност, уби с милиони, за да няма протестиращи, като им взема парите!  Синове и дъщери, които нагло твърдят, че „цял живот всеотдайно работили за България”! Коя България? Комунистическа или демократична, а, наглеци?

  Тук обаче, в раздела за „убийството на човешката надежда” и те, синовете и дъщерите, нямат място. Защото са „честни” убийци, самоетикиращи се като такива. В този смисъл  „безопасни” – аз и такива като мен няма да се качим на тяхната барикада!

- Няма да се занимавам тук и с мафиотите от всякакъв произход и квалификация. Те са „мръсната пяна” на всяко общество и участта им е да бъдат отмахвани. Ще направя само едно изключение – за Константин Тренчев и неговия синдикат „Подкрепа”. Защото той се качи на трибуната на Демокрацията, лъжейки. Профсъюзът КНСБ (Кръстьо Петков, Желязко Христов, Пламен Димитров...) също се нареди до демократите, но благодарение на демократичното разбиране, че и комунистите имат право да се променят. Което е отчетливо по-честно.   

- И накрая останаха подпъхнатите от комунистите „демократи” в Движението на демократичните българи. Те са „легион”. Аз ще атакувам тук само изначалната „Глава”, „Щабквартирата” – доктора Желю Желев и Стажантите в неговата поликлиника. Нямам качествата за генерален преглед и ми липсва цялостния поглед върху това „заведение”. Камбанарията ми е ниска. Но ако стоя в подножието на Камбаната и не дърпам въжетата й, това не значи, че нямам право да казвам дали звънът й ми харесва, нали?

  Това, принуден съм да се надявам, че ще бъде полезно достатъчно. И насърчително за хората до мен около въпросната камбанария.

Колкото до управлението на ГЕРБ най-напред да уточня (още веднъж), че най-важното за мен не е името Бойко Борисов, а това че неговите ДЕЙСТВИЯ ЗАСЕГА потвърждават истинността на абревиатурата „Граждани за ЕВРОПЕЙСКО развитие на България”,  Ако той, Б.Б., се държеше като шеф  на „Граждани за СЪВЕТСКО развитие на България”, щях да му обръщам внимание, колкото на Любен Дилов-син, например – За природно духовит човек го признавам, ама не обичам тарикатите!

То и движението на Меглена Кунева звучи добре – „България за гражданите”, ама симпатизантите му до един са от „тройните коалиционери”. Той и Евгени Минчев бил станал лорд. Горките истински английски лордове! Дали знаят какво цигане се е намърдало в квартирата им? Скоро ще разберат. Като се размирише. Тогава ще се наложи „кастрация”. Имам предвид проверка и проветряване.  

 

За днес, това е. Утре подпуквам Желю Митев Желев от село Веселиново Шуменско.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. balgarski7vinarki - Nadejdata umira posledna
02.07.2012 17:52
Mejduvremenno se transformira.
Pri edni izlqgani ot jivota stava ot4ajanie i pesimizm, pri drugi-iluzia i utopii, pri treti- otmqshtenie i t.n., sled koeto otnovo si e pak nadejda i posle pak...
zatova dobre e 4ovek da si dade smetka na kakvo se nadjava i kak.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872786
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031