Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2012 10:15 - 21 години оттогава - 2
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2609 Коментари: 0 Гласове:
2



ИЛИ  ЗА ЦЕНАТА НА К.

 Депутатите, останали във ВНС, започнаха обсъжданията по второто четене на конституцията.

На 6 юни 1991 г. в началото на второто четене на новата конституция, още на член 3-ти: “Официален език в републиката е българският”, 15 депутати от ДПС, начело със своя водач Ахмед Доган, напуснаха пленарната зала в знак на протест и не се завърнаха. Тук вече президентът Желев не издържа и в реч пред парламента изрази опасения, че “гласуването на Конституцията с две трети от депутатите ще е неморално, ако отсъствуват група депутати”. Председателят на ВНС Николай Тодоров го репликира, че според него “морално е онова, което се получава като резултат на прилагане на установените вече форми”. („Морално е онова, което е от полза на Революцията” е оригиналния цитат. Не го е казал Николай Тодоров, разбира се, а друг комунист. Вече умрял.)

По повод първата годишнина от онзи незабравим „син” митинг на Орлов мост на 7 юни 1990 година у нас пристигна на визита вицепрезидентът на САЩ Дан Куейл.

Не защото си бяха избрали „поредния голям брат”, другарко Ананиева (в „Панорама” на Гарелов, 8 юни 1991), а защото за тях САЩ олицетворяват демокрацията в света. Поради тази причина нямаше нито един от вашите избиратели, госпожо Ананиева – империята на Злото ненавижда Свободата. И съвсем определено не мисля като вас, че Дан Куейл е останал „смутен и недоволен”, че отсъства червеният цвят в знамената пред него. Убеден съм и в друго – той не би се смутил и от неговото присъствие, а още по-малко лък би заповядал да се изпратят в лагери носителите му, както правеше вашата партия с идеите на другите.

Множеството от „Ал.Невски” заля целия център на София, отливайки се от площада към пространството пред НДК, където започваше „синята вечер” – рок-концерт с който СДС (извън ВНС) откриваше своята предизборна кампания за новите избори. Градушката беше повредила озвучителните уредби и концертът започна с два часа закъснение. Сега, когато си спомням за тази „синя вечер” отново, забелязвам, че е нямало „нашия Желю” тогава. А на миналия 7 юни той беше в центъра на събитията – стотици хиляди викаха „Желю президент”. В „синята вечер” Дан Куейл отлетя за САЩ в 19ч.., когато трябваше да започне концерта пред НДК. Така, че лидерът на СДС, към действителния час на започването му, вече си е бил в къщи по домашни пантофи пред телевизора, похапвайки от кюфтетата на жена си и философски разсъждавайки върху понятието „надпартийност”. Отредена му е вече съдбата на зрител на събитията.

След второто четене на конституцията - 29 юни 1991 - БЗНС “Никола Петков” (Милан Дренчев и други 11 депутати) напусна Събранието. По този повод Дертлиев от СДС-ц каза: “Не се страхувам за бъдещето на ВНС. Конституция ще има. Захвана ли се за нещо, довеждам го до край.”

БЗНС-казионен потвърди оставането си в Парламента.

Екогласност смени своя председател - на мястото на Петър Слабаков застана Димитър Коруджиев.

Съюзът на българските учители, воден от Иван Йорданов (Бабуков), продължава да организира масовите протести на своите членове срещу “кадровиците на КТ “Подкрепа”, които диктуват на М-вото на просветата да уволнява директорите на училища по списък”.

Странно. Два пъти странно. По списък назначавани, а сега не може по списък да бъдат уволнявани?! И КНСБ на Кръстьо Петков срещу КТ „Подкрепа” на Тренчев!?

10 юли 1991:

Една година от откриването на Великото Народно Събрание. Парламентарната група "Национално движение СДС" излезе с декларация с искане да не се подписва този законопроект за конституция и ВНС да се разпусне незабавно. НКС на СДС беше значително по-кратък в своята Декларация: "Всички партии и организации, които подпишат новата конституция, напускат СДС." По повод на тази декларация един от останалите депутати на СДС-център във ВНС Стефан Гайтанджиев каза: "В КС на СДС имат нужда от спешна психиатрична помощ."

На този ден в 6 часа вечерта на митинг на СДС-движение на пл. “Батемберг” Стефан Савов, председател на Демократическата партия, обяви решението на депутатите напуснали Парламента, да започнат гладна стачка в знак на протест срещу узаконяването на приетата конституция и с искане за незабавни предсрочни избори. В 9 часа вечерта първите палатки на гладуващите бяха опънати в градинката на църквата “Св.София”, на 10 метра вляво от гроба на Иван Вазов, пред храма “Ал.Невски”.

След 9 дни, когато новата конституция вече ще бъде на седмица, и 3 дни след като ВНС официално ще се саморазпусне, т.е. няма съмнение, че предсрочните избори са неизбежни, стачката ще бъде прекратена. Но не и противопоставянето в обществото, още по-малко пък номерата на комунистите.

11 юли 1991:

Главният прокурор Мартин Гунев предложи на вътрешния министър Христо Данов и на кмета на София Александър Каракачанов да предприемат мерки срещу несанкционираните прояви на неподчинение в центъра на столицата.

Поетесата Блага Димитрова написа следните думи: “Както ръката, вдигнала ятаган над главата на Патриарх Евтимий върху лобната скала в старопрестолния Търновград, се е вцепенила, така да се вкамени ръката на всеки, който посегне да подпише тази конституция - смъртна присъда за Родината!”

В София пристигна и генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер. На 13 юни той говори пред депутатите от ВНС "неподозирайки навярно колко много комунистическа злоба и глупости са казани от тези микрофони по адрес на НАТО", както пише депутатът от СДС Николай Слатински във в."Век 21" от 19 юни 1991 година.

В средата на юни ВНС взе важно решение (с 235:48 гласа) - президентът на Република България ще се избира пряко от народа на избори, а не от депутатите в парламента. Мандатът на президента е 5-годишен.

29 юни 1991:

Парламентът прие конституцията на второ четене. Точно за месец, срещу месец и половина за първото четене. Като най-важния закон за страната, ней предстои и трето четене. След две седмици и това ще е готово. Стаханов и Найда Манчева ряпа да ядат.

8 юли 1991: С големи букви на първа страница на “Дума” пише: “Шампанското за Конституцията вече се изстудява.”

12 юли 1991:

Около 10 часа преди обяд на стенографската маса в пленарната зала на Парламента беше поставен оригиналът на новата конституция върху който съгласните с нея депутати трябваше да се разпишат саморъчно. Президентът и вицепрезидентът му присъствуваха в официалната президентска ложа.

Морално е това, което... нататък по Ленин.

Около 13,30 часа и последният от съгласните депутати сложи подписа си върху оригинала.

Ще изредя няколко факта, които видях на екрана на телевизора този предиобед на 12 юли 1991г. Някъде в скоби добавям и онова, което съм чувствал в определения момент.

- Токов удар на телевизионната апаратура в момента, когато на масата сядаше Андрей Луканов, прекъсна предаването за няколко секунди. Точно толкова, колкото да не може да се види полагането на подписа му. Когато Стефан Продев понечи да се разпише, мастилото в писалката “Пеликан” се свърши, та се наложи да му подадат друга писалка. (Винаги съм вярвал, че честно изречените клетви рано или късно стигат получателя си.)

- Заместник-председателят на парламента Иван Глушков от БЗНС-казионен отказа да подпише конституцията, когато по микрофона съобщиха неговото име. Соцдепутатите от лявата страна на залата бяха така изненадани, че не успяха да подтиснат забранените им за този ден негодуващи викове. Камерата показваше лицето на Иван Глушков и не можах да свържа виковете с определени лица.

       - Конституцията подписа и братът на независимия Румен Воденичаров - Пирин Воденичаров, депутат от СДС. Той не изглеждаше никак добре, дори усмивката излизаше с мъка на лицето му. След около година Пирин Воденичаров почина. (Мъчително ми беше като си мислех, че напускането на болничното легло и идването му в парламента беше два пъти безсмислено. Най-напред комунистите не бяха допрели до неговия подпис, имаха поне 40 други излишни над необходимите 267. И после – същите усилия положени пред другото време отвън, биха го направили светец. Дяволски тъжно, но съм прав.)

       - Когато броят на подписалите депутати наближаваше количество преминаващо в качество, започна една суетня, имаща за цел чрез пререждане на предварителния азбучен ред на подписване, да се направи така, че 267-ми да подпише най-възрастният депутат във ВНС, 80-годишният Йосиф Петров. Така и стана. Депутат от СДС, земеделец-никола-петковист, пребиван от бой лагерник в Белене, узакони ТАЗИ конституция. (Какво си мисля за Йосиф Петров ли? За презрение не става, а за обич още по-малко. Това са силни чувства с които възнаграждаваме постоянството в постъпките преди всичко. Малко хора могат да преживеят живота си в твърдост, повечето се огъват и това им се прощава, ако са били насилени. Но за каква принуда може да става дума при 80-те години на Йосиф Петров сред съмишлениците на възродената му партия, имащ обаянието на таланта в поезията и симпатиите на поддръжниците на собствените му, вече победили идеи? Досиета? Не съвсем! Просто един стар глупак, който обича да пие шампанско на аванта, без да се замисля кой и защо му го дава.)

- Министърът на финансите Иван Костов напусна пленарната зала преди да бъде извикан пред масата да подпише. За другите двама "сини" министри - Иван Пушкаров и Димитър Луджев съобщиха, че са в командировка в чужбина.

- Александър Лилов подписа и прие сдържано поздравителните възгласи на залата. Личеше си, че счита подписването на Конституцията за важна работа и подходи сериозно към момента. Петър Дертлиев предварително приемаше поздравленията с вдигнати ръце и знака на СДС, а след подписването тръгна да се прегръща с младите депутати от партията си.

(Конституцията ще бъде наречена след няколко дни от обикновените хора извън голямата политика „Дерт-лиловска”. Не мога да се освободя от чувството, че това определение е подигравателно за Дертлиев и уважително към Лилов.)

- Възмутих се искрено, когато старият номенклатурчик Николай Тодоров даваше тон на хоровите скандирания в залата след подписването със своето дебелашко „Де-мо-кра-ци-я”

В края на септември месец от тази 1991 година издателство "Еркюл" ще издаде книга с коментарите на бившия вече тогава зам. председател на Парламента Гиньо Ганев. Не моят, а на в."24 часа" коментар, е: "72 страници с лакардии, които не отстъпват на конституцията".

ЦЕНАТА  НА  ПОДПИСВАНЕТО

Докато течеше подписването на конституцията в Народното събрание “малобройна група граждани блокираха движението пред Софийския университет, насядали върху уличното платно на одеяла и вестници, криейки главите си под чадъри. Така беше изпълнена препоръката на НКС на СДС за седящ протест”.

Отмествам с два пръста настрана броя на в.”Дума” от 13 юли, който току-що цитирах и със същото чувство си спомням, че след две години Любен Беров, който ще говори под път и над път от екрана на телевизора за протестите на СДС срещу собствената му политика, ще употребява същите думу в същия ред. Значи на всички комунисти един им пише думите.

Следва описанието на действията на полицията в деня 12 юли 1991. Да напиша, че само два дни преди това, Народната милиция на страната  стана Национална полиция. Вече не се казва "др. милиционер", а "г-н полицай"! От 10 ноември - деня на Промяната - са изминали една година и 7 месеца.

Сградата на Народното събрание беше “отцепена” от полицията през целия ден на подписването на “желаната от целия български народ конституция”.

Бариерите бяха поставени така: от ъгъла на сградата на Светия Синод през пл.“Ал.Невски” между храма и Парламента, по улица “Оборище” до бул.“В.Левски”, от този ъгъл надолу пред сградата на Художествената академия до сладкарница “Ялта”, отсичайки градинката пред Народното събрание, бул. “Руски”, целия площад “Цар Освободител”, ул. “Цар Шишман” от ъгъла с “Аксаков”, и по ул.“Париж”, и излизаха отново до Светия Синод. В горния край на “Ал.Невски” имаше струпване на хора до палатките на гладуващите депутати. В противоположния край на белия бариерен кръг, пред входа на СУ беше другото струпване покрай стачкуващите студенти. Горе на покрива на университета се развяваха сини знамена и над главите на братята Евлоги и Христо Георгиеви бяха спуснати транспаранти с отвесно написани " НЕ на конституцията", "Депутатска проституция" и "Помнете 14 декември".

Благодарение на момчетата на независимия министър на вътрешните работи Христо Данов (кръстен на родния си дядо Христо Г. Данов, който е връстник на братята Георгиеви и свидетел на времето, когато върху сградата на НС се е поставял надписа "Съединението прави силата") комуникацията между тези две основни съсредоточия на “лумпените” (според “Дума”)  беше затруднена. А когато полицаите поискаха да затворят и единствената връзка между тях пред Народната библиотека се наложи да удрят с палките.

(В интерес на истината трябва да отбележа, че при предишния комунистически министър Пенчо Пенев, милицията не наби никого. Вярна е приказката, че най-жестоките надзиратели на робите са роби, избрани измежду тях самите.

А ето и "вицът на деня", публикуван в "Дума" на следващия ден 13 юли 1991г.:

"Президентът: Но, господа, вие ще трябва да минете по телата на тридесет и деветимата депутати. По план те утре сутринта ще легнат пред всички входове на парламента.

Министър Данов: По план, господин президент, утре сутринта ще мием улиците.")

Гледам една снимка, една  много поучителна снимка на 300 усмихнати мъже и жени пред сградата на Народното събрание, направена на 12 юли 1991година следобед. Те тържествуват, наричайки се „победители”! Милите наивници! Само след 3 месеца и един ден, тези от „победителите”, чието място беше само на 300 метра нагоре по стръмното към храма „Св.София”, ще останат зад борда на новия парламентарен кораб. Другите „победители” ще правят заговори в трюма, докато не ни писне и ги оставим на някой необитаем остров.

Най- безпощадно ще бъде Времето към дребничния човек в средата на първия ред. Защото То го направи президент! По времето, когато милионите навън пееха „Комунизмът си отива, спете спокойно, деца”!

Златен шанс...

13 юли 1991:

Излезе извънреден брой 56/91 на “Държавен вестник” в който е публикувана новата конституция. Тя е подписана само от председателя на НС, но не и от президента на Републиката. Така изисквали преходните й разпоредби. Но предходните разпоредби на предишната конституция, която важи, докато ТАЗИ влезе в сила, изискват подписа на председателя на Държавния Съвет, какъвто вече няма. ВНС също няма решение с чий подпис Конституцията трябва да се утвърди. Голяма работа! Как беше? – Морално е онова, което е от полза на революцията.

Държавата е България., времето – юли 1991 година.

14 юли 1991:  (202 години от падането на Бастилията)

НКС на СДС поиска оставките на вътрешния министър Христо Данов и “синия” кмет на София Александър Каракачанов, заради побоя пред Народната библиотека отпреди два дни. Вечерта в обзорното политическо предаване на Иван Гарелов "Панорама", кметът на София Каракачанов нарече гладната стачка на 39-мата "шантаж".

Коментарите за тези събития на:

- Съседа ми,  който „завежда” по партийна линия несъгласните в махалата с политиката на БСП, каза уж случайно на висок глас: “Малко ви бихме”.

- БСП, изразена от нейния председател Ал.Лилов: “България има нужда от министри като Христо Данов, който доказа, че е демократ по убеждение  и действува в рамките на закона”. (Интересно какво би казал дядо му на този „демократ по убеждение” за похвалата на комуниста Лилов.)

- Председателят на правителството на националното спасение Димитър Попов: “Органите на реда са действували според законите”.(След две години Христо Данов ще се отблагодари на Д.Попов за тези думи, а може би и за още нещо, като го защитава срещу онова обвинение за апартамента от 214 квадрата, купен за 55 000 лева,)

- Президентът на Републиката няма коментар. (Той е избран със синята бюлетина, но е президент на всички българи, а някои от тях не са бити, нали.)

- “малобройна група граждани” казаха на гладуващите депутати: „ние сме с вас!”

- Същия ден, 14 юли 1991, в неделното радиопредаване “Неделя 150”, водено директно от градинката пред “Ал.Невски”, Йордан Василев каза направо в ушите на Петко Симеонов думите: “Петко, върви си в твоята партия!”.  В понеделник на следващия ден, Каракачанов научи, че и за него хората мислят същото.

18 юли 1991:

Това е рожденият ден на СДС-либерали: Зелена партия, Еко-гласност, Федерация на клубовете за демокрация и Демократическа партия "Консервативен сговор". Политическата платформа на либералите, по тяхно описание, е по-различна от идеите на СДС-център (Дертлиев и Дренчев) и още по-различна от платформата на СДС-движение.

Вторите „червени окопи” паднаха. Група внедрени ченгета в редовете на СДС срещу една конституция – може би не е съвсем лошо, а?




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1479664
Постинги: 642
Коментари: 2500
Гласове: 1496
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930