Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2012 16:34 - Република в червено
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2175 Коментари: 0 Гласове:
2



Червеният цвят е чудесен цвят. Но видя ли го върху знаме, развято на митинг или пред политическа централа, то ме обзема някаква недобра смес от гняв, презрение и тъга. И това ще е така, докато комунистите и техните приемници социалистите не се покаят публично и окончателно за всички извършени от тяхната партия престъпления, хайде да не е спрямо цялото човечество, но спрямо българския народ задължително!

Засега такива признаци, говоря за покаянието, няма.

Именно затова – не, не злобея, не се сърдя – напомням само непрекъснато, че Времето (с голяма буква) не предоставя повече безлихвено време на комунисти и социалисти „да чакат да падне тавана”! И го правя персонализирано, защото колективното покаяние в никакъв случая не заменя, не отменя Личното Покаяние на всеки! Днес ще пиша за лицето Петьо Блъсков и групата физически списватели на вестници около него.

Началото на „демократичното развитие” на това лице беше поставено само няколко дни след като БКП стана БСП – април 1990. Не виждам нищо случайно тук, защото то, лицето, си има предистория. За тази предистория мога да пиша само непроверени слухове – комунистите не публикува(ха)т истината. Говори се, че той е бил от ловната дружинка на Пенчо Кубадински. Носел му пушката. Дали е вярно или не, не зная. Но ми е интересно, ако някой може да ми каже, дали пушката е била заредена. Защото, ако е била заредена, още през 1990-та бих попитал защо не му е стигнала журналистическата смелост „да го гръмне” (Петьо Блъсков Пенчо Кубадински, естествено).

НАЧАЛОТО:

В."168 часа" излиза за първи път на 26 април 1990 година, за да възроди идеала на независимия печат в България и да принесе за тържеството на свободния предприемачески дух." – това пише в редакционно каре, излизащо във всеки брой на вестника. Вече 22 пълни години.

Под тези думи през 1990/1994 се подписват следните лица:

Петьо Блъсков–президент, Емил Петков–първи зам.главен редактор, Радостина Константинова и Данка Василева–зам.главни редактори, Чавдар Дишков–отг.секретар и журналистите: Аглая Шамлиева, Борислав Попов, Григор Лилов, Катя Янева, Мария Димитрова, Милко Кръстев, Таня Червенкова, Мариана Светославова, Ваня Шекерова, Даниела Теофанова, Зина Соколова, Зоя Димитрова, Ивайло Данаилов, Кармелита Денева, Милена Димитрова, Николай Петров, Пепа Витанова, Уляна Петрова, Паун Цонев, Боряна Джанабетска, Виолета Желязкова, Майа Христова, Максим Майер, Николай Куманов, Румяна Георгиева, Юрий Асланов, Юри Стефанов, Надежда Йосифова, Стоян Кирчев.

Истината според гореизброените - цитат: „Вестник."168 часа" е най–независимият от всякакви политически сили, мръсни пари и задкулистни движещи сили вестник в страната, основоположникът, радетелят и единственият защитник на новите демократични устои на следдесетоноемврийска България; едновременно с това възродител на моралните и честни отношения, съществували в държавата ни по време на нейния частнособственически период преди 9–ти септември и естествено техен продължител. Тези достоинства съвсем закономерно правят вестника любим на целокупния български народ. Девизът на нашия президент Петьо Блъсков е "Да живее България, родината на пресгрупа "168 часа".

Истината е диаметрално противоположна:  Вестник „168 часа" е създаден с парите на върхушката на Българската комунистическа партия (настояща БСП и деривати) веднага след 10 ноември 1989. Целите са поне няколко:

- част от ограбените пари на редовите българи през годините на социализма да се вкарат в бърз оборот и така "да са избелят";

- едновременно с това вестниците (168 часа" е само един от тях) да "маскарят" всичко и всеки, който иска в България да не властват повече комунистите и онзи тип хора, които тази власт всекидневно ражда;

- материалите така да се списват, че да стимулират" простотията (най–лесната за управление народна част),

- да се създава впечатление за хаос в обществото (един от начините да се дискредитира зараждащата се демокрация),

- да се насажда насилие и страх от насилие (идеална атмосфера за комунистическите реставрационни планове).

А приликата между българските предприемачи отпреди 9–ти септември и създателите и списвателите на тогавашния 168 часа" е колкото тази между Буров и Моллов (онзи Валентин Моллов, дето е завършил факултет 1 на Държавна сигурност).

За този първи период на Блъсковщината (обединяващо име и за кукувците, спартакусите, българите-юнаци футболисти, мутрите в анцузи, моделките мутреси...) могат да се напишат томове за една нова национална библиотека. (Което е задължително да се направи, независимо, че сега няма кой да чете. Няма да е все така!)  Понеже мястото ми е кът, пък и вашето време – също, ще се огранича с един цитат и една история само.

Цитатът – Иво Беров: „Ако Петьо Блъсков е лицето на българската преса, то позволете да попитам какъв е с извинение задникът й.”

Историята - През септември 1993 година беше даден ход на дело за клевета, което Петьо Блъсков заведе срещу Георги Марков, заради неговите твърдения, че пресгрупа "168 часа" е била създадена с червените пари на БКП. Като се има предвид, че за раздаващите право в първите времена на прехода се изискваха общо 15 години стаж в системата от които 5 години след промяната", направо си е за учудване как делото беше спечелено от Георги Марков (Онзи Г.Марков - от СДС в началото, после конституционен съдия от Желевата квота, сега отговорен деятел в „отбора на народа Левски”, а всъщност и преди и сега агентът „Николай” от ДС.)  Но да не раздавам мнения, а да цитирам какво написаха официалните издания тогава:

- Петьо Блъсков се защитил пред съда така: "Самонастаних се в една стая на улица "Съборна" и до днес не знам на кого беше. След време имахме среща с общински служител, но общината, така и не ни потърси и карахме без наем до края на 1991 година".

- от доклада на назначеният от съда експерт–счетоводител е видно, че в."168 часа" има изрядно счетоводство, редовно си е изплащал кредитите към банка "Електроника" (Венцислав Йосифов), после към Първа Частна банка (Валентин Моллов), само дето върху някои от бюрата и пишещите машини в редакцията били открити инвентарни номера на ЦК на БКП. Същият метален етикет е имало и върху метални каси, килими, телекси, канапета, фотоапарати с обща балансова стойност 178 хиляди лева по цени отпреди Промяната.

- По делото свидетелствували Мая Филипова, Волен Сидеров и Капка Георгиева, които потвърдили, че след изявлението на Г.Марков Петьо Блъсков "станал много тъжен и покрусен".

(Освен Блъсков тук споменах още няколко интересни имена.

Волен Сидеров, преди да стане лидер на АТАКА, беше бивш редактор на в."Демокрация" във важната 1990 година, макар да имаше само средно образование – тогава, също откровен желевист, който напусна синия вестник, когато правителството на Филип Димитров дойде на власт след изборите в края на 1991 година. Капка Георгиева (по баща Ибришимова!) е същата стока като Волен Сидеров, но пишеше в синия пeчат по литературни въпроси. Тя е по–известна с други свои интереси и с изречението "Eди, поне се самоубий като поет" по време на гладната стачка на Едвин Сугарев срещу Желю Желев през лятото на 1993 година. Женена е първи път за сина на Радой Ралин. Техният син е известният евродепутат Димитър Стоянов. После взе за втори съпруг самият Сидеров. Преди една-две години само, се говореше упорито в обществото, че снаха ще й става Деница Гаджева. Какво стана с тази сватба ли? Нищо, разсъхна се.  Но се знае, че Деница Гаджева беше ударената с камък депутатка от АТАКА при боя пред джамията в София през лятото на миналата 2011г. Заради който факт Сидеров поиска много бойко оставката на министър Цветан Цветанов. Що ли? Хората сигурно ще си спомнят още подробности за тези - цитираните към "синята идея блъскова" преди и сега.)

Прескачам 18-20 години от онези „начални години” и направо преминавам към НОВАТА ИСТОРИЯ на блъсковщината. Никаква промяна!

Днес, 15 февруари 2012 година, си купувам новия брой на в.”Република” (Затова в заглавието на този постинг е поставена думата „република”.) И какво чета на страница 10? – „В.Република продължава делото на Пресгрупата, възродила през 1990 година идеала на независимия печат в България във вестниците „168 часа”, „24 часа”, „Монитор”, „Телеграф”, „Политика”.”

Под тези думи днес са се подписали: главен редактор Петьо Блъсков-баща, първи зам.главен редактор Петьо П.Блъсков, отговорен секретар Петър Владов и журналистите Владимир Клисуров, Георги Бойков, Виктор Гергински, Йордан Йорданов, Лилия Ангелова, Петя Дикова, Виолета Русанова, Елена Попова, Доротея Николова, Десислава Николова, Любен Лесидренски, Андрей Теодосиев и Иван Йорданов.

За да придобиете представа доколко „в.Република продължава делото на Пресгрупата”, от този брой на вестника ще цитирам само една статия, разположена впрочем само на половин сантиметър вдясно от редакционния състав на днешната „Република”. Статията се казва „Ще се добива ли у нас шистов газ или да?” и е подписана с името Димитър Бежански.

„Някои твърдят, че дипломатическият език е сложен. Няма такова нещо. Дипломатическият език е много простичък, стига да знаеш как да си преведеш дадена фраза. ... Когато дипломатът ти каже, че неговата страна е загрижена за еди-какво си, това означава, че той скоро ще ти каже, че неговата страна е притеснена от еди-какво си. Е, тука вече става страшно! Особено, ако неговата страна е САЩ. Защото САЩ беше притеснена за положението в Косово. И видяхме какво стана. После беше загрижена, а след това притеснена, заради химическите оръжия на Ирак. И пак видяхме какво стана.

Преди време дипломат номер едно на САЩ Хилари Клинтън удостои с посещението си нашата страна. И много дипломатично ни намекна, че е загрижена за диверсификацията на енергийния ни пазар. След което ни изпрати енергийния си посланик Ричард Морнингстар. Ей, ама наистина голям дипломат е тоя Морнингстар! Да припомням ли, че Щатите са бивша колония на Англия? Всичките английски дипломатически хватки са усвоили!

 Хайде сега да преведем от дипломатически на човешки език думите морнингстарови. Те би трябвало да звучат така: „Слушайте и запомняйте, кретени такива! У вас шистов газ ще се добива! И ще го добиват американски компании! А ако ви се преебе околната среда, вината за това ще си е само ваша, понеже вие сте решили да добивате шистов газ. Но пък ако се откажете да го добивате, нали се сещате какво ви чака? Големи ядове ще имате!”

Мога да си представя какво ще кажат нашите дипломати. Познахте! Те нищо няма да кажат. Само ще си смъкнат панталонките. Което на дипломатически език означава... Е, всички знаем какво означава, без да сме участвали в преговори на високо ниво!”

Е, доказах ли ви, нечервени читателю, следващите си думи:

И преди, и сега - същите комунистически лайна! Казано на езика на Петьо Блъсков. На „лайномета Петьо Блъсков”, както го наричаше навремето в подопечния си в.Труд Тошо Тошев. Един друг за „блъскане”.

Но това е друга история... Макар да е същата.

 

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873218
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031