Не ставам за президент. Много ми е нисък прагът на търпимост. И не мога да си сдържам самочувствието. Така се появяват моите вербалните недостатъци. (verba – „дума” на латински език). Имам и невербални недостъци. А и нямам време за президентстване. Десети (ноември или януари?) трябваше да дойде по-рано според мен. Какво мислите вие по този въпрос?
Стига съм се правил на Джером Джером. Къде той, къде аз, обикновения човек. Че и българин при това. Я, обратно в книгите на Караславови. Сериозно:
Дяволът, като няма друга работа, ме кара сутрин да слушам радио. Българското, националното. Представяте ли си?! Днес, ден след клетвата на новия президент пред народните представители, водещата на „Преди всички” (една от трите, които според мен са по-подходящи за работа в модна къща „Агресия”) беше поканила две събеседнички да оценяват „вербалните и невербалните черти на речта на президента Плевнелиев пред НС”. Ама вярно, без майтап. Едната от тях дори беше представена на слушателите с титлата си „изследовател на президентски речи”. Госпожа й беше първото име. „Изследовател на президентски речи”! Брей. Нещо като „специалист по предни леви врати на колите със задно предаване”. После защо Дянков искал да закрие БАН...
Но думата ми е за друго. По-интересно. Много по-интересно, ако перефразираме една телевизионна реклама за капки за очи. Цветан Цветанов, вицепремиерът и министър на вътрешните работи в кабинета на Бойко Борисов, влезе в пленарната зала вчера, носейки един огромен, 80-сантиметров букет от червени рози, обвит в един квадрат ярка червена хартия. Нали съм си глупав, си помислих, че някой симпатизант отвън на влизане му го е подарил и той просто е бил длъжен да го вземе. Малко се смутих, че министърът веднага постави този букет отгоре на банката пред себе си. Защото в продължение на цял час това червено петно грабваше очите на камерите, дори измествайки в известен смисъл значително голямата фигура на Бойко Борисов зад него. Оказа се обаче, че този букет е бил предназначен за самия Плевнелиев. И лично вицепремиерът му го подари при поздравленията след клетвата и програмната реч. Вратовръзката на новия президент синя, а най-важният букет, който му подаряват – яркочервен.
Ей! Това вербален или невербален знак е? Кой да ти каже... И Първанов си отиваше даже.
Ако аз бях на мястото на Плевнелиев, щях да поема букета, да го развия, розите да подам на някое момче от охраната, а голямата червена опаковачна хартия да сгъна прилежно и върна на самия Цветанов. Та, затова не ставам за президент. И затова!
Имаше и други (не)вербални ситуации от вчера.
Например: Гала (онази Гала от „Не-е-вада”?) беше поканила „на кафе” по Нова ТВ две събеседнички да гледат и коментират първата изява на новия президент. Едната – Мира Янова/Радева (последно?). Айде иди-дойди. Ама втората беше самата Кристина Патрашкова (Флашкова). Както се казва „нерде Ямбол, нерде Стамбул” - това е мое мнение. Но изненада-а-а! Мира Янова беше много по-критична към Росен Плевнелиев от Кристина Патрашкова. Това „отваря” едни такива невербални мисли у мен – да не би Патрашкова да „завива” към нас, а? О, аман от митрополитски номера!
Например: Канал 3 на непримиримия Сашо Диков във времето на претенциозно звучащото „Свободата на живо”, вместо да предава от пленарна зала клетвата на новия президент, предаваше на живо игрален филм отпреди 10 години. Е, не беше съветски, а американски, ако това може да успокои някои. Понеже мои „доброжелатели” много и до един некоректни, то аз поне да бъда коректен – Едно репортерче, което имитира шефа си, физкултурника Сашо (ако си помислихте, че им се подигравам – познахте), пусна откъси от речта на новия президент. Но! „Докато чакаме пресконференцията за обявяване на баскетболиста на месеца”. Абсолютно точен цитат, драги зрители!
Например: по същото време Николай Бареков или Владо Кузов (винаги ги бъркам тези двамата) – а бе, онзи от телевизия 7 дни - интервюираше „факторът” Кошлуков. Ако Тези са фактори, то аз трябва да съм знамение. Най-малкото! Ей, затова не ставам за президент. Самочувствието ми е в повече.
Например: Няколко пъти броих плакатите в пленарната зала, че избора на Плевнелиев е измама. Ами – 7! Винаги 7! А членовете на ПГ на ПП „Атака” – 10 (в момента). Бре! И още една, определено невербална констатация: Волен Сидеров държеше високо своя плакат, докато заместникът му в ПГ проф. Станислав Станилов се беше скрил зад своя. Ама никак не преувеличам – добре, че камерата беше „странична”, за да видя профила му зад плаката. Който иначе по всички правила – вербални, невербални и прочие - би трябвало да изразява неговите убеждения. Впрочем имам едно невербално наблюдение. За професора се заговори, че е бил сътрудник на ДС, а за Сидеров – не. Докато при мен е обратното. Аз съм убеден, че Сидеров е агент на ДС. Има и доказателства. Писал съм за тях в постингите „Виж кой говори”.
Та, такива ми ти вербални и невербални истории, бай Иречек. Никак няма да му е лесно на новия президент!
