Здравейте! С буквата В приключих. Мислех да ви оставя да си починете малко, но бях твърде провокиран от прословутото комунистическо нахалство. Което и по всенародни празници не почива. Така ще е, докато някои не починат.

Извинявайте, Internet! Дано не съм нарушил „етичните правила”, приети в мрежата. Започвам с буквата З – „ЗА ...”. Докога, питате? Откъде да знам! Знам само, че не исках толкова бързо да продължавам да се маскирам „под маската на ДОБРОНАМЕРЕН”, както ми пише един мой АНОНИМЕН „почитател”. На когото „не знам името, но ако го знаех, бих му извадил и другото око”. (Цитирам Голда Мейр във връзка с отношенията й с Моше Даян. Който преди повече от 40 години се заяждал с нея. Не помня вече по какъв повод... стари работи.) Какво да ги правиш Тези! За толкова години „справедлива борба” не се научиха да се борят честно. Пак се сетих: Имаше един чудесен хуморист, покойник вече за жалост – Константин Костов. Ще си позволя да го перефразирам малко. „Нищо им няма на комунистите. Няма и да им мине.”

 

Ами... започвам. Писал съм го през миналия век. Стари работи... Нищо им няма. Но няма и да им мине...

За значението на църквата в обществото

Няма спор, че всяко общество трябва да задължи своите граждани да спазват определени граници за поведението си в него, за да избегне самоунищожението си. И „любимата Партия” е съгласна - Моралният кодекс на строителя на комунизма е точно такава „конституция”. Споровете започват при обсъждането на въпроса кому да се възложи контролът по изпълнението на ограниченията.

Мисля, че абсолютно еднозначно контролът трябва да се възложи на Нещо, което е над всеки човек и над човвчеството като цяло. Само по този начин ВСИЧКИ хора ще бъдат равнопоставени в задълженията си към Човечеството и функциите, които изпълняват в него. Ако конкретен човек олицетворява Нещото, все едно кога се е родил, хората от неговия род ще имат правото да казват  (и наказват) на хората от другите родове кога са прави и кога не. Как се решава такова противоречие? Ами, когато последният човек убие предпоследния.

Партията изобщо и комунистическата също, има за вожд определен конкретен човек. Заченат като всеки от нас чрез полов акт, живял и вършил всичките грешни неща в живота си като всеки от нас, умрял и няма да възкръсне като всеки от нас, смъртните. Защо някой си, в частност аз или комшията, трябва да изпълняваме неговите заповеди и да живеем по измислени от него правила? Имаме право да не сме съгласни с това, „защото всички хора са равни”. Ако той или наместниците му искат да им се подчиняваме непременно, трябва да държат непрекъснато танковете на улицата. Обществото става тоталитарно. Още по-важно: то просто не може да бъде друго!

Няма по-добър механизъм за контрол на обществото от признаване първенството на Бога. Още по-важно: не съществува друг работещ в хилядолетията механизъм. Всички хора, които признават този Бог, запазват индивидуалността си поотделно и действат обединени в неговото име. Разбира се, че други хора, вярващи в друг Бог, представляват опасност за обществото на ТОЗИ БОГ. Но това е друга тема – онази, бездънната, за доброто и злото. Моля читателите си да разбират горните мисли принципно, общо, като Идея. А не вулгарно, както ни учеше Любимата. Богът не е изкукуригал старец с дълга брада, който стои на края на един облак и си клати краката. Богът не е нещо, което може да бъде видяно през илюминатора на „Восток”, и ако това не се е случило, оттук не следва, че Бог няма. „Чудесата Божии”, които ни се струват невъзможни, изхождайки от нашия земен опит, не бива да бъдат отхвърляни категорично, само заради това. „Незнанието не е аргумент”, казал го е Спиноза.

Вярата в Бога съвсем не се покрива, нито се изчерпва, с влизането в черква, целуването на кръста, каденето на тамян или пък убедеността в задгробния живот. „Вярата в Бога” следва да се разбира като вътрешната ни необходимост да не престъпваме правата на другите хора, боязънта ни, или страха ни също така, че всяка такава постъпка се наказва строго и от това няма отърваване нито тук на Земята, нито след това. В този смисъл никой няма право да бъде атеист. А как ще изразява това свое задължително верую, всеки има право да избира сам.

ТАКАВА вяра в Бога се възпитава. Човекът не се ражда вярващ. Църквата е институционализираният обществен орган да осъществява това възпитание. Човешката душа  е индивидуалният приемник, пазителят на тази вяра. Тя, човешката душа, може да остане и празна, ако няма кой да я „напълни”. И не е задължително да бъде „напълнена” в черквата. Човек може да срещне Бога и да го приеме в душата си в семейството, на пазара, в пустинята, в книгите, в песните, вероятно и в Ада.

Изобщо не е задължително човек да разсъждава по начина, описан токущо. Никоя от неговите системи – кръвоносна, двигателна, отделителна, възпроизводителна, втора сигнална и т.н., не се нуждае за функционирането си от ТАКАВА вяра в Бога. Нито пък тази Вяра ще й помогне да не се развали, когато й дойде времето. Но само хора, вярващи по ТОЗИ НАЧИН, могат да изградят стабилно във Времето общество и да оставят нещо смислено след себе си. И да бъдат сигурни за бъдещето на потомците си.

Църквата в тоталитарното общество

Няма такава!

Църквата е мястото, където човек може да се срещне с Бога. Срещата с вожда Ленин, Димитров, Енвер Ходжа, може да се състои само в Мавзолея в столицата. Отиваш и виждаш един умрял човек. Голяма работа! Всеки го може това и това ни чака всичките, дори Вождизмът не отменя Смъртта.

Освен това – коя ще е тази Партия, дето ще разреши на някакъв си бог да конкурира Вожда й? „Веднага да се разстрелят хиляда попа”, писмено е заповядал Ленин. Само, че то с разстрели не става. Човекът е творение на Природата. Тя е „измислила” него, а не той нея. И винаги човешкият разум ще се спира пред нещо, което  е безсилен да обясни. От тази точка до мисълта за Бог, разстояние няма. Как ра разстреляш целия Разум?!

И Партията намислила нещо: „Ще запазим института на църквата, но ще сложим вътре наши проверени „попове”, които ще посрещат всеки, дошъл да потърси Бога, и ще го пращат при нас; нататък - по етапен ред”. Напънала се планината и родила мишка! Хубаво - ще кастрите непрекъснато вярата и нейните носители. И какво? – още няколко стотици хиляди жертви към милионите, убити по други причини. А обществото ви пак ще умре, защото няма основите!

Всеки мъничко разсъждаващ добросъвестно човек ще стигне до подобни мисли - Партията просто няма друга възможност, за да избира. Доказателствата, които ще приведа веднага, пиша само за пълнота на изложението. Пък може и на някой глупак нещо да му просветне - между два броя на “24 часа” или между две бири.

В. “Ранно утро” от 12 юни 1992 г. публикува документ от архивите: секретен доклад до ЦК на БКП от 1949-та от тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов и помощник-министъра на ДС Руси Христозов. Преписвам го дословно:

“Да се направят промени в Синода. Да стане поне една минимална чистка във върховете, някои от които да вземат ангажименти към ОФ-властта. Да се отстранят веднага Русенският Михаил и Търновският Софроний. За същите да се намерят достатъчно компрометиращи материали. Да се уволнят по 4-5 дейно проявяващи се духовници-реакционери. Да се заемат ключови позиции в църквата от доверени ОФ-духовници и миряни. Такива ключови позиции са: Главен секретар на Синода, началник на Просветното отделение, началник на църковно-стопанското отделение, Директор на книгоиздателството, редактор на “Църковен вестник”, ректорите на Семинарията и богословския факултет, игумените на Рилския, Бачковския и Троянския манастири. След това да се внуши на Синода да изработи нов устав и да пристъпи към нов избор на Екзарх или Патриарх, ако това е необходимо. Вероятни кандидати: Врачанският Паисий и Пловдивският Кирил. Някои духовници, които се поддават на обработка, да се назначат по църковната йерархия, а другите да бъдат спрени. Да се обърне внимание на председателя на Свещеническия Съюз иконом Георги Георгиев, който е член на БКП, но с буржоазни наклонности и може да стане проводник на владишката реакция. Ако не изпълнява прогресивни задачи, да се смени. Да се обърне внимание на подготовката на истински ОФ-духовни кадри. За тази цел да се намери вещ и изпитан човек. При приемане в духовните семинарии и институти да се прави известен подбор на кандидатите, които да представят удостоверения за благонадеждност от местния съвет. Да се извърши ревизия на учебната програма в духовните учебни заведения. Човекът, който стои начело на Дирекцията по вероизповеданията да бъде другар, верен и отговорен пред ЦК. По линия на ДС да се усили и ускори разработката на лицата, засечени като чужди агенти, влияещи в църквата, и тяхното обезвреждане.”

Мислех да представя на вниманието ви, читателю, още повече факти за доказаните връзки на представителите на Българската църква с партийните ни ръководители, за тайните подслушвателни устройства, монтирани в по-големите ни черкви от службите на ДС, които станаха известни от нашите вестници през последните 4 години, но се отказвам. Цитираната инструкция е достатъчна.

Следват въпросите ми:

Има ли честен човек в България, който да вярва, че патриархът с картечарското име Максим (назначен през 1971 година с личното одобрение на Т.Живков) е божи служител? Или онзи, дето се готви да го измести (междувременно освещавайки всичките офиси на Първа Частна Банка) с псевдонима Неофит? Трябва ли да бъдете убеждавани, че лицето Христо Матанов, заменил по решение на Беровото правителство Методи Спасов като директор на Дирекцията по веро изповеданията, е “другар, верен и отговорен пред ЦК”?

Аз обаче няма да пропусна да покажа кои от бъдещите кандидати за народни избраници и за ръководни длъжности в държавата подкрепят комунистическия Синод на Максим. Със съвсем мирската цел: не желая комунистите да управляват в моята България.

·          Пропускам “Дума”. Тия са ясни.

·          Емил Робов във в. “Континент”: “Патриархът е низвергнат, това е разкол.”

·          По повод разделянето на Синода през май 1992-ра:  Татяна Мачковска, в. “Труд” написа: “Държавата уволни непокорния Синод и си назначи нов.”

·          По повод издигането в църковен сан на Христофор Събев във в. “Зора” Добромир Задгорски написа: “Мустакатият разбойник Джугашвили живееше спартански и спеше в железен креват. Но не може да се каже същото за светиня му Фори. Защото не смирение паче гордости, а фараонски видения спохождат високата му калимявка. След като за шест дни от смирен йеромонах стана първо архимандрит, а после епископ. При това ръкоположен от бунтовническата група синодални старци. Каквито са ни църквата, правителството (на Ф.Д. по това време - б.м.), полицията, такава ни е държавата. Бог да прости демокрацията.”

·          В. “24 часа”, август 1992, Желю Желев: “Христофор Събев е безбожник, който не разбира от религиозни дела”.

·          На 15 юли 1992г. по повод 155-тата годишнина от рождението на Васил Левски президентът Желев произнесе официалната реч. До него беше патриархът Максим. (Президентът ни обича на такива общобългарски празници да застава до началници. Понякога обаче прехвърля мярката, например на 2 юни 1993 във Враца пред паметника на Ботев застана до Андрей Карлович Луканов.)

·          През септември 1992 година  Максимовите хора, водени от епископ Григорий (с мирското име Йорго Стефанов, кандидат в червената листа за депутати), насилствено завзеха Духовната семинария и изблъскаха навън (показано по телевизията) ректора й професор Радко Поптодоров. Помагаха им млади семинаристи - от онези с “удостоверения за благонадеждност от местния съвет”.

“Смела постъпка”, рече Константин Тренчев и след време (по Берово време) получи висш църковен орден. Да не би пък него да готвят за “вещ и изпитан човек за тази цел”?

·          През октомври 1992 година един християнин, толкова колкото аз съм ветеринарен доктор, известният депутат във ВНС от коалицията на БСП Константин Аджаров, каза по телевизията (впрочем в президентското време): “Подайте си оставката, г-н Събев. Българският народ не ви подкрепя.”

·          Мога да продължа с примерите и цитатите, но хората, които ги изричат, започват да се повтарят. Новото започна да се появява през април 1993 - започнаха “чистките, които ще стреснат останалите митрополити, някои от които да вземат ангажименти към ОФ-властта”. В края на юни 1993-та “разколниците” срещу Максим - митрополитите Пимен, Каленик и Панкратий помолиха “съответното за критичните обстоятелства снизхождение”. Покаяха се с други думи. Жълтите вестници дори пуснаха малко “жълто” по гащите от радост.

·          Аз обаче, ще ви цитирам, читателю, в. “Отечествен вестник” от 12 юли 1993 - кореспонденция на Цветан Радоев:

“Същевременно се оформя друг скандал. Първо стана известно, че президентските съветници Михаил Иванов и Пламен Богоев се опитали да внушават на старците от Светия Синод идеи за помирение и компромис. Двамата не отрекоха,  че в най-трудните за църквата дни те са стояли зад единия Синод, признаван от другите православни църкви (т.е. синода на Максим). От своя страна шефът на вероизповеданията Христо Матанов влязъл в противоречие с епископ Натанаил. Те си разменили остри реплики, като дядо Натанаил обвинил дирекцията в намеса в църковните дела. Христо Матанов категорично отрече намесата, но си призна за свадата,”

Ами, гледайте и слушайте какво става, сънародници, когато комунист си помисли, че е „хванал господ за брадата”

 

Вече от вчера - втория ден от втората година от втората десетица години на 21 век.
    Следните 25 интелектуалци:

Антон Дончев – писател, академик; Ангел Гълъбов – академик, вирусолог; проф. Андрей Пантев – историк; Борислав Стоев – художник; професор Васил Проданов – философ, чл.кореспондент; Венцеслав Кисьов – професор, актьор и поет; Георги Бакалов – историк; професор Георги Марков – историк; акад.Дамян Дамянов – проф. и член кор.; Дора Бонева – художник; Стефан Драгостинов – професор, композитор; Иван Юхновски – академик, химик органик; Иван Маразов – професор, изкуствовед; Иван Гайтанджиев – журналист, посланик; Иван Гранитски – писател, литературен критик; издател Ивайло Мирчев – професор, художник; Константин Косев – академик, историк; Красимир Спасов – професор, режисьор; Любен Зидаров – художник, професор; Любомир Левчев – поет; Панко Анчев – литературовед, почетен доктор на Литературния институт "М. Горки" – Москва; Пенко Русев – филмов продуцент; Славчо Вълчанов – професор по богословие; Тихомир Стойчев – експерт по национална сигурност; Хайгашот Агасян – композитор.

написаха следното:

(Няма да цитирам дословно - че мястото и времето са скъпи – а ще комбинирам някои от думите им с коментар, намерен в Webcafe.bg. Коментарът не е подписан за съжаление. Това не е демократично, драги. Не бъдете анонимни, особено ако твърдите, че написаното от вас е Истина. Казано в скоби.)

- "Огорчени и възмутени сме от интригите срещу Светата БПЦ. В обществото ни набира скорост зловеща тенденция - да се обругава всичко, което е изконно българско.”

   Коментарът: „Със защитата на Светия Синод се нагърбват учени и бивши членове на БКП, някои от тях и с доказана принадлежност към ДС. Случайно или не, но голямата част от тях са известни и със своята - интелектуална, разбира се, приближеност към президента Георги Първанов. Езикът на прокламацията им в защита на БПЦ е патетичен, приповдигнат, менторски.”

- "Лесно се управлява стадо, чиито духовни пастири са разпилени или компрометирани".

  Коментарът: „Упсс. Нито един от архиереите ни не е припознат от нацията за духовен пастир. Дори за неформален лидер. Ако грешим, да ни поправят с примери. Впрочем, не виждаме духовни пастири и сред подписалите се. А би трябвало.”

- "Всеки разумен човек в България знае, че най-голяма заслуга за оцеляването на Отечеството през последните 1100 години има именно Българската православна църква".

  Коментарът: „Упсс. Включват ли в тези 1100 години и онези 45 години комунистко и Байтошово време - защото голяма част от подписалите се бяха и членове на БКП? А оцеляването на българската държава не е заслуга на БПЦ, а на местни политически и великосъюзнически интереси и това го знае всеки разумен човек в България.”

- "Преследва се подлата цел достойните архиереи, които защищават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството".

Коментарът: „Ето, това е същността на всички тия гръмки думи. Как да бъдат принизени, като не са били възвисени? Истината не може да е подла цел. Дали черните раса на архиереите имат дълбоки вътрешни джобове, колко от тях са работили за ДС, какво правят с приходите и как помагат на миряните - това ни го дължат. Ако хора като митрополит Кирил (от Варна, с „Линкълн”-а, б.м.) защитават отечественото достойнство, дали да не откажем отечеството или достойнството...”

- "Това е премерено и добре организирано действие срещу всичко свято и скъпо за българите и християните. Нека не се поддаваме на това зло, което ще ни донесе нови злини и страдания. Днес повече от всякога е необходимо да пазим единството на църквата, а също и чистотата и силата на светото православие, за да бъдем по-силни и по-уверени в преодоляването на тежките изпитания, които ни се налага да изтърпим".

  Коментарът: „Йезуитски и съвсем целенасочено писалите декларацията слагат под един знаменател "архиереи" със "свято" и "скъпо", внушавайки как разни мракобесни сили, които така и не назовават, се надигат, за да ни унищожат. Какво общо има единството на църквата с чистотата и силата на светото православие? Вярата си е вяра, църквата си е църква. Не винаги има знак за равенство.”

- "Отродителската психология се прокламира като едва ли не първо условие за приобщеността ни към Европейския съюз от политици и за жалост от някои медии. С отблъскващи манипулации се прави опит да се подменят фундаментални ценности, каузи и национални цели".

  Коментарът: „Охооо! Виж ти, някой манипулатор е пипал, ама с методите на дадзибаото и пропагандата от 70-те години на миналия век. Кое, драги интелектуалци, е фундаментална ценност, кауза и национална цел в скандал, при който се видя малка част от истината в какво ООД са се превърнали митрополиите по места.

И това ми били интелектуалци. Мълчаха, когато СБХ се канеше да направи Бойко Борисов "почетен художник". Мълчаха и не се намесиха в нито една зелена кауза досега. Мълчаха и не се намесиха в защита на нечии погазени човешки права - у нас или в чужбина. Но скочиха за БПЦ. Направо отродителско. А номерът със "световната конспирация" всички го знаем.”

 

Днес, 3 януари 2012 година, слушам сутрешния „Хоризонт преди всички” на Българското Национално Радио.

Дежурната „по амбразура” Силвия Великова разговаря с един от подписалите се вчера интелектуалци – Хайгашот Агасян. Да не би да сме го пропуснали вчера! Хубаво. Неин избор е. Но е гадно, другарко Великова, разговаряйки с Х.А., да натъртвате и членувате „българскиТЕ интелектуалци”. Не ни натрапвайте ВАШИТЕ интелектуалци. НИЕ също имаме интелектуалци. А всички сме българи, другарко! Впрочем БНР, откъдето получава парите си Великова, е държавно. Т.е. лежи на бюджета! Което не пречи на „червената женска злоба” да помрачава дните ни. НАШИТЕ ДНИ!

И накрая: Разглеждайки прегледа на българския печат днес, попадам на едно заглавие в сайт www.capital.bg. – „Виж кой говори”. Зачитам се. Най-малкото, защото ТОВА Е МОЕ, драги от „Капитал”. Публикувам съм го още на 18 ноември м.г. в моя блог Dobronameren. Що преписвате? Впрочем, цитирайте ме. Драго ми е.

Та във „Виж кой говори” (на Капитал!) пише следното: „6-ма от тези 25 (въпросните вчерашни интелектуалци – б.м) вече са обявявани за съпричастни към Държавна сигурност. Философът Васил Проданов и историците Георги Бакалов и Иван Маразов са съответно агенти Иванов, Борис и Библиотекаря от шесто управление на ДС. Константин Косев е бил агент Найденов от Второ, а Георги Марков е бил секретен сътрудник Роман от Първо. Иван Гайтанджиев пък е бил щатен служител на Първо главно управление. Така самите подписали изявлението доказват смисъла от предстоящата проверка на комисията по досиетата – гражданите трябва да знаят кой кой е и сами да оценяват всяко действие било на църквата, било на 25 интелектуалци.”

Правилно! (Аз съм вече.)

Затова и написах днешния си постинг. Преждевременно!

Той би бил непълен, ако в края – наистина край! – не дам два коментара на неизвестни посетители на Мрежата:

Първият: „За църквата спасение няма. Тя си е отишла. Гневът ми е за онези, дежурни много знайковци,които се опитват да ни обяснят, че това,което сме чули и видяли, не е онова, което сме разбрали...”

И вторият: „Никъде в Словото не пише, че човек или народ трябва да бъде православен,за да бъде приет от Бог !!!”

 

 

 

 

Подкрепям!

I NIKAKVO SPIRANE, POKAZVAITE KIRLIVITE RIZI, NA 4ERVENITE LIZEMERI...PREDATELI

Прочетох целия постинг и не "по диагонал"!

Единствено съжалявам, че не могат да го "чуят" хиляди българи популяризиран от някоя ТВ или вестник. Като знаем какви са повечето СМИ в БГ обаче, това е закономерно!

Изключителни коментари - твоите в постинга!