Въведението на този постинг прочетете в предишния – „Виж кой говори 91”

Събитията след политическото съвещание на СДС

21 септември 1992:

В президентското време по телевизията след  новините “По света и у нас” директорката на НСС г-жа Ани Крулева говори 10 минути по темата “оня списък”. Не разбрах нищо от обясненията, но причината прочетох на другия ден с 3-сантиметрови букви в “24 часа”: “Филип Димитров поръчал “оня списък”. А.Доган и Ст.Ганев не били замесени в аферата”.

22 септември 1992:

На пл.”Ал.Невски” многохиляден митинг на СДС за първи път поиска открито оставката на Желев. По телевизията вечерта бе показан репортаж за този митинг.

Някои “демократи” се засегнаха много:

·          Ахмед Доган отказа телевизионна изява заради „тенденциозно отношение на медията и тези антопрезидентски изстъпления, които напомнят фашизъм.”

·          Юнал Лютфи: “Предаванията по телевизията са симптоми на синия фашизъм.”

·          Петко Симеонов, същата партия: “Платени са агитките за оставка на д-р Желев. Обикновените клакьори получават по 10 марки за площадна изява, а носещите лозунги “Савов президент” получават между 100 и 200 дойче марки.”

·          Еленко Божков от партия “Либерали” заяви: “Вчерашният син митинг на “Невски” беше подсилван с мощни възгласи “СДС” от магнитофонен запис.”

23 септември 1992:

Председателят на НС Стефан Савов подаде оставка. Към усилията на социалистите от БСП и Доган-Юналовците добави своите скромни “два шамара” и една “християнка”– Елисавета Миленова от “Парламентарния съюз за социална демокра-ция”. Изгря звездата на един просто наглец - Кадир Кадир.

От боянския пикник на Президента-обединител и демократ Желю Желев са изминали точно 24 дни.

27 септември 1992:

Радиопредаването “Постфактум” празнуваше оставката на Савов и очакваше Димитровата. Водещата Райчева (по мъж), Недялкова (по баща) и Авишай (по майка) ехидничеше на фона на песента “О, спомняте ли си, госпожо”. Опасно, защото простите комунисти няма да разберат тънката ирония и току-виж го “отнесла” като буржоазка. (Не остроумнича - в едно телевизионно предаване, посветено на Александър Томов, двете му дъщерички изпълниха на английски една детска песничка. На следващия ден в “Дума” имаше критичен материал от три червени бабички, посветен на неправилното възпитание, което другарят Томов дава на децата си.)

28 септември 1992:

·          Президентът Желев е поканил на работна закуска посланиците на страните-членки на ЕО, САЩ, Русия и Япония, където е посочил, че “въпреки последното развитие на политическия живот у нас, което създава у някои кръгове впечатление на обърканост, положението в България е спокойно и стабилно”. Интересно би било да се проникне в мислите на тези чужди посланици.

Една интересна подробност - вестниците съобщават още, че на срещата са присъствали зам. председателят на МС Илко Ешкенази (от “хората” на Ф.Д.!) и зам.министърът на външните работи Димитър Цанев.

·          Началникът на Генщаба на армията ген. Любен Петров е изпратил свое писмо в което се казва: “Препоръчвам на командващите, командирите и началниците на звена, в които функционират структури на легия “Раковски”, да оказват съдействие при осъществяване на дейността им. При възможност да се доставят на клубовете на легията материална база и средства за работата им сред  нейните членове и симпатизанти.”

Припомням на читателите, че Главнокомандуващ армията в мирно време е военният министър, който в момента се казва Александър Сталийски. Ето неговата позиция: “Нямам нищо против легия “Раковски”, но не обичам да се действува зад гърба ми. С това писмо началникът на ГЩ е превишил правата си.”

За забравилите: ген.Любен Петров е в Генщаба от времето на Добри Джуров. И нямаше да бъде там още на третия час след подобна постъпка по време на управлението на бригада „Чавдар”!

·          Пред кореспондент на в. “24 часа” майор Руси Гочев, лидер на легия “Раковски”, е заявил: “Не вярвам в чувствата на г-н Сталийски. В проектозакона за отбраната и въоръжените сили, известен като проект “Сталийски”, на легията “Раковски” се отрежда незавидната съдба на организация с идеална цел.”

На 2 октомври легия “Раковски” и Съюзът на офицерите и сержантите от запаса обявиха, че сключват “рамково споразумение” по всички въпроси, интересуващи двете организации. И вкупом поискаха оставките на военния министър Сталийски и на вътрешния министър Соколов, заради “политизирани законопроекти за отбраната и вътрешните работи и отказ за сътрудничество с Легията и Съюза”.

(Синдикати в армията? Преди 3 години за такива работи Партията раздаваше „справедливи присъди”. Интересно колко от „синдикалистите” преди 3 години са били такива „правораздаватели”?)

·          След два дни в печата се съобщи за среща на президента Желев с ръководството на Легията, където са “били обсъждани становището на Легията по подготовката и внасянето на законопроекта “Сталийски” в НС и подготовката на сесията на “Евромил” през 1993 година в България”.

(Сесията на “Евромил” наистина се състоя през март 1993г. в новотел “Европа”. Лично президентът Желев представи на официалните чуждестранни гости легията “като стожер на демокрацията у нас”. А точно три дни преди това в декларация, разпространена официално в печата, “група деполитизирани офицери от БОЛ “Раковски” заявиха следното: “В деня на храбростта и празника на Българската армия Гергьовден няма да допуснем хулигански прояви. Ако не бъдат взети мерки, със своя охрана и сили за поддържане на реда, ще затворим устата на самозабравили се лумпени и озлобени политически клакьори. Предупреждаваме, че търпението ни се изчерпва.”

Към декларацията се присъединиха “възмутени членове на Съюза на запасните офицери, също с дарственото си оръжие”.

Пояснявам: „самозабравилите се лумпени и озлобени политически клакьори” са онези измамени избиратели Жельови от СДС, които виждайки го на 19 февруари 1993 година да поднася цветя пред паметника на Васил Левски, го освиркаха. Него и „премиера” Беров. Васил Левски навремето е бил по-невъздържан – ударил е шамар на един такъв. Написал го е Вазов.)

Проектозаконът за въоръжените сили, наречен “проектът Сталийски”, не влезе за обсъждане в пленарна зала. Очаквайте скоро, читателю, проектите на Валентин Александров и Виктор Михайлов от Беровото правителство “да вьзстановят потъпканите демократични принципи в армията и полицията по време на управлението на Филип Димитров”. Най-голямата гаранция за “демократичността” на тези предстоящи законопроекти ще бъде пълното единодушно “за” на социалистическите депутати в парламента.)

30 септември 1992:  

В. “Демокрация” и особено остро в. “Отечествен вестник” настояват да се даде гласност на случая “Здравко Попов”. Това е и последното споменаване на тази тема. Оттогава досега споменаванията й са колкото коментариите за бурската война от миналия век.

Скандал в Съвета за социално партньорство: вицепремиерът Никола Василев, представляващ МС в преговорите със синдикатите, заяви, че подкрепя синдикалните искания, но разпуска Съвета, защото финансовия министър Костов му е наредил това. Жълтите вестници само това чакат!

1 октомври 1992: 

Атака на Софийската митрополия от “хората на Христофор Събев и експерти на СДС”, както и катастрофата с “Ориент-експрес” край Хасково със 7 загинали. (За тези две събития вече писах няколко страници по-назад.)

От 1 октомври телевизията въведе “нова програмна схема”. По втора радиопрограма “Христо Ботев” Тошо Тошев заяви, че той харесва ЕФИР-2 (2-ра телевизионна програма), пък КАНАЛ 1 (1-вата TV програма) е син. Друг един президент - на Републиката, а не на пресгрупа - каза, че в КАНАЛ 1 има цензура.

(В екипа на Нери Терзиева (ЕФИР2) работят „много способни журналисти”, ми каза оная мноя позната, дето през 1991-ва викаше на Желю „жаба”, а в края на 1992-ра – „сладур”. И ги изреди: Лили Маринкова. Светлана Дичева, Румяна Червенкова, Величко Конакчиев, Веско Дремджиев, Милан Минчев, Екатерина Генова, Емилия Иванова. А по КАНАЛ 1 като видела Маргарита Михнева или Иво Инджев и спирала звука.)

Практиката новините по ЕФИР 2 да предхождат точно с половин час новините по КАНАЛ 1, а докато “текат” новините по КАНАЛА, в ЕФИРА да се “разливат” мелодрами като “Робинята Изаура”, пардон - “Пътеводна светлина” - продължи. Шеф на телевизията по това време, припомням, е Асен Агов.

2 октомври 1992:

Оръжейната афера, подхвърлена от Бриго Аспарухов на пресконференцията от 18 септември 1992, се разрасна. Както казва Ф.Д., “за да не ме обвинят в пристрастие, цитирам своите опоненти” - в.“24 часа”, 3 октомври:  „Съветник на правителството не е забъркан в оръжеен бизнес, искам да се извиня на министър-председателя и на правителството, заяви шефът на разузнаването ген. Бриго Аспарухов вчера. Това стана след 3-часова среща в Президентството, от която се очакваше да разбули мистерията около предполагаеми оръжейни далавери на премиерските хора. Разузнавач №1 каза през зъби, че “съветник Мишев изпълнявал коректно и съгласно указанията поставената му от министър-председателя задача”, след което докладвал за резултата.  Желев успя да ни убеди, че ген. Аспарухов не е действал недобросъвестно и затова извиненията му ще ме удовлетворят, заяви г-н Филип Димитров след срещата. А депутатите Николай Слатински, Димитър Йончев и Иван Палчев, свидетели на разпита, останаха в Президенството след напускането на премиера и министрите.”

(Изключително странно ще ви се види, читателю, след още десет прочетени страници от книгата, защо точно тези трима депутати са останали „след напускането на премиера и министрите”.)

Сега диригентът вдига палката и посочва с нея крайния горе вляво на последния ред музикант на чинелите. Мълчал през цялото време на концерта, той, държателят на гръмовния инструмент, изтрясква следното:

„Ние, от парламентарната група на ДПС, не се съгласихме с ролята на статисти, защото сме избрани с ясната цел по законен път да разрушим Бастилията на миналото, а не да гледаме безучастно как обявилите се за единствени борци за демокрация партийни лидери от СДС градят основите на своя Бастилия, в която да натикат всички онези, които имат по-различни виждания от тях, които не им ръкопляскат, а искат реални промени. Застанали твърдо зад г-н Савов и Филип Димитров (я, Савов е г-н, а Филип Д. - не е! - б.м.), лидерите на СДС се превърнаха в хор от антична трагедия, вещаещ злочестини на народа, демокрацията и България, като се надяваха да трогнат до сълзи зрителите, т.е. българския народ, за когото често употребяват безличната дума "електорат". Но всички знаем, че в политиката и в парламента има строги правила и който не ги спазва, рискува да се превърне в епизодично действащо лице на голямата политическа сцена. Като Фортинбрас на Шекспир, който остава в съзнанието на читателя с единствената реплика: "Изнесете труповете!"." - Шерифе Мустафа, в."24 часа" от 2.10.1992 година.

На 6 октомври 1992г. Комисията по национална сигурност към Народното събрание взе решение ген.Бриго Аспарухов да бъде изслушан в пленарната зала на закрито заседание. До края на същата тази седмица - 5-11 октомври 1992 - лидерите на ДПС разиграваха театъра с “Кримските вечери”.

Междувременно Ахмед Доган се появи в радиопредаването на Виза Недялкова “Постфактум”, за да заяви, че ДПС с дейността си вътре и извън парламентарната зала вече показвала, че е национална, а не етническа партия. Последваха отново думите му за “син фашизъм”. Поискани бяха оставките на 6-7 министри от правителството, включително и тази на Филип Димитров.

Специално отделям думите на Доган, че “той изразява съмнения в лоялността на Главния прокурор Иван Татарчев”.

Понеже Доган не уточнява защо Татарчев е нелоялен, аз ще го направя. Десетина дни преди това Главният прокурор поиска от НС да снеме депутатския имунитет на депутата от БСП Димитър Велев. Причината - разрушените с булдозер къщи в хасковския квартал “Хисаря” на “пожелалите доброволно” да напуснат България българи с турско самосъзнание по време на “голямата екскурзия” в 1989 година. Което тогавашният първи секретар на БКП в Хасково Димитър Велев лично е разпоредил да се извърши това.

Ама действително. Много „нелоялно” постъпва Татарчев. Разрушениете къщи – на хора от електората на Доган, Разрушителят – от БСП. И тъкмо. Когато Доган и БСП заедно свалят правителството на СДС, Татарчев иска от Доган да вземе публично страна..

Всички депутати на ДПС, и Доган вкл., гласуваха заедно с депутатите на БСП и Димитър Велев спаси имунитета. Заседава си в НС. Нищо чудно да стане и председател на Комисия. Така де – я, как Данчо стана зам.председател на Събранието.

В помощ на Президента се включиха още “здрави сили”.

·          13 центристки партии подписаха меморандум. По-важните са: БСДП (Дертлиев), Зелена партия (Ал.Каракачанов), БДЦ (Ст. Радославов), АСО (Иван Калчев), БЗНС (Милан Дренчев), партия “Либерали” (Петко Симеонов) и БББ (Жорж Ганчев). В меморандума се казва, че “СДС не получи обществена подкрепа и постепенно се плъзга към авторитарни методи на управление. Нов парламент и ново правителство с ясна програма и пълна промяна на модела на реформата са нужни днес.”

·          Повече от 10 дни продължава учителската стачка, организирана от КНСБ за 26-процентно увеличение на заплатите. Главен координатор е известният Иван Йорданов. В печата се съобщава, че “ПГ на ДПС подкрепя справедливите искания на учителите и се наема да внесе в НС предложение за промяна на 133 ПМС, което ще позволи 50 процента на увеличение на заплатите им.”

·          В. “Демокрация” съобщава, че Алексей Алексеев, началник  на Канцеларията на Президента, е предлагал премиерско кресло на кмета на София Александър Янчулев и на директора на БНБ Тодор Вълчев. (При министър-председател на Републиката, който още не е подал оставка?!) И двамата отказали.

Сведенията произтичат от Алекс Алексиев, съветник на Филип Димитров. В пряко предаване по телевизията Янчулев отрече подобни контакти. Самият Алексей Алексеев, който говори след него, каза: “Абсурд! Нали чухте Янчулев”. Тази седмица Тодор Вълчев не взе отношение по въпроса, но когато правителството на СДС падна от власт, заяви, че подобно предложение му е било правено, но той отказал.

·          В интервю, излъчено по програмата “Хоризонт” на българското радио, председателят на ПАСЕ Мигел Мартинес каза, че той симпатизирал на президента Желев, който сега се намирал „с нож в гърба от страна на приятели и подкрепа от страна на политически противници.”

·          В. “168 часа” от 12 октомври 1992г. публикува интервю с ген. Бриго Аспарухов, в което той апелира за оставка на премиера Филип Димитров.

Има важни въпроси, които чакат ясни отговори:

Към шефа на разузнаването Бригадир Аспарухов:

На 2 октомври директно пред телевизионните камери казахте следното: „Съветник на правителството не е забъркан в оръжеен бизнес, искам да се извиня на министър-председателя и на правитекството.” Ако това е било вярно тогава, защо след 10 дни настоявате премиера да си подаде оставката, защото негов съветник е посетил Македония? За друг случай ли става въпрос? Или за друг бизнес?

Към Шефа на републиката Желю Желев:

Допустимо ли е шефът на разузнаването да иска оставката на министър-председател публично? Знам, че премиерът е назначен от Народното Събрание и то е оторизираният орган по конституция, който има правото да иска неговата оставка. Съгласно „виенските договорености, които сме подписвали”, всеки обикновен гражданин също има право да иска устно оставката на някои от управляващите го. Но ген. Аспарухов не е обикновен гражданин – той е шеф на разузнавателната служба, която пък е подчинена лично на вас, президенте. Генерал Аспарухов не е и Народно Събрание също така. Тогава в качеството си на какъв се изказва, искайки оставката на министър-председателя? Писна ми, Желев, да ме управляват Други Структури! Отивайте си!

На 15 октомври 1992-ра около 4000 работници от оръжейните заводи в Казанлък, Сопот и Русе бяха докарани с над 70 служебни автобуси, “за да изразят недоволството си” от правителствената политика по отношение на оръжейния бизнес. (Бре, този оръжеен бизнес! Българските другари от профсъюза творчески разширяват Инструкцията на КГБ, където пише само за миньори.) В челото на колоната, която премина покрай Мавзолея, за да стигне до сградата на Министерския съвет пред която вика “Оставка”,  бяха лично  д-р Константин Тренчев и Кръстьо Петков професорът. Лозунгите настояваха: “Искаме пазари”. Имаше и един “Бриго, дръж здраво поста!”.

(Не виждам причина поради която синдикалните лидери Петков и Тренчев ги нямаше в челната колона на също така многолюдния национален митинг-шествие против правителството, НО НА БЕРОВ, на 13 май 1993 година. И този митинг викаше „Оставка”, и в неговите редици крачеха редови членове на КНСБ и „Подкрепа”, и техните заплати бяха малки, и те малки българчета отглеждат...

Впрочем за Тренчев май има една причина да присъства на митинг, свързан с оръжие. В. „Демокрация” в края на август 1992г. публикува едни въпроси към него на които отговори естествено нямаше и няма. Това е единият повод да ги цитирам тук. Другият – под тези въпроси седи конкретен човек с името си – Манол Манолов!

Та, от риторичните въпроси, които Манол Манолов задава, става ясно, че чичо му на Тренчев – полк. Георги Костадинов Тренчев, през 1978-1982 години е бил  директор в „Главно Инженерно Управление”. За по-неинформираните допълвам, че това „Управление” се занимаваше с тъговията с оръжие за арабския свят. Следващите 4 години чичото е бил пълномощник на ТОВА „управление” в Москва. Сиреч е координирал оръжейния ни бизнес със структурите на СИВ и Варшавския договор.)

На 20-ти октомври в. “Труд” публикува интервю на Георги Трайков с външния министър на правителството Стоян Ганев, което е озаглавено “Безпокоя се, че не бях информиран за мисията на съветника Мишев”. На пресконференция след 2 дни министър Ганев е заявил: “България не трябва да се управлява от съветници нито на премиера, нито на президента”. След което посъветвал премиера единствено да се освободи от своя съветник К. Мишев.

(И Ганев има своята българо-руска причина да се държи така. Знаете я – КГБ, генералска. И може би още една, но по-срамна, затова няма да я споменавам тук.)

Заключителните думи на постинга са същите, както и тези на предишния „Виж кой говори 91, а съдържанието му продължава във „Виж кой говори 93”. Прочетете ги. Тези неща си заслужава да бъдат запомнени!