ЦЯЛОТО  ПАРТИЙНО  ВОЙНСТВО  СРЕЩУ  СДС. 

ДЕЙСТВИЕ ПЕТО

Само 19 дни след пресконференцията на Желю Желев в резиденция „Бояна”, на 18 септември 1992г., когато беше станало ясно, че комунистическата хидра ще откъсне главата на Филип Димитров, той произнесе една знаменита реч пред народните представители, наречена „Атаката срещу правителството е атака срещу нацията” (Можете да я намерите цялата дословно в предишен постинг „Предупреждението”.) Нейни главни постулати са:

-   Атаката е срещу самите демократични промени в България.

-   Точно когато българската икономика започва да стъпва на краката си, вие, господа от ДПС, заедно с бившите комунисти сваляте първото демократично правителство на България.

-   Така пътят на хаоса в България е отворен.

-   Правителството ни беше атакувано тъкмо когато започна борба срещу престъпността.

- Вие от ДПС и БСП, се опитахте да внушите на българския народ и на българските избиратели, че не е в интерес на България тя да говори истината, че не е интерес на България тя да сътрудничи в разкриването на престъпления.

- Че контрабандата, рекета и други престъпления, извършвани в тази държава, спадат към една и съща категория действия, които облагодетелствуват онези групировки, които за краткост наричаме мафия.

- Аз говоря всички тези неща пред вас, депутатите, защото мисля, че е крайно време да видим истината в очите. Отговорността, дами и господа, е ваша! Поемете си я!”

 За кои предупреждението на  Ф.Д.   е  манипулация  и кьорфишек?

Ето как възприеха тази реч противниците на правителството на СДС. Цитирам само “независимите”. Комунистите, социалистите и комсомолците са ясни.

Юнал Лютфи, пред телевизионната камера в НС: “Речта на Филип Димитров оценявам като слаба.”

Димитър Сепетлиев пред журналистката Лили Маринкова: “Електоратът от ДПС ще ни подкрепи 100%.”

В.“24 часа”, 19 септември 1992: “Родината не помни по-блестяща манипулация от петъчните събития в парламента. Демокрацията е в опасност, извика г-н Димитров и употреби стотина пъти има-няма думите: атака, агресия, сблъсъци, заплаха, удавяне, нестабилност, безизходица, мафия, рекетинг. И дойде бомбата. Номерът “всяване страх от демони с цел обединяване около шамана” не са измислили нашенските премиерски съветници, но затова пък блестящото му приложение заслужава най-малкото едноминутно мълчание в знак на почит.”

(Не е подписано. И добре е направил написалият го. Защото сега, само след година, аз щях да го попитам персонално, дали пък и той не е виновен ЛИЧНО чрез отношението си тогава, затова, че 6-7 от думите „манипулации” в кореспонденцията му, вече са жива действителност в обществото ни. Защо след като Ф.Д. не е във властта, бе батьовото?)

“Бомбен кьорфишек изкара депутатите, бюфетчийки им гледаха сеира. “Савов президент” викаше синята агитка край парламента.”

(Подписала се: Милена Шопова от същия вестник.)

Опреснявам паметта на тази журналистка. За първи път съобщение за бомба в Парламента беше направено на 21 май 1992 – четвъртък. В този ден се прие изменение в Правилника за работа на НС, съгласно което по искане на Главния прокурор на Републиката (задължително  мотивирано писмено!) депутат може да бъде задържан, ако НС с обикновено мнозинство реши, че трябва да се възбуди наказателно преследване. Депутатите от СДС и ДПС гласуваха всички „за” предложението, а депутатите от БСП – всички „против”. И точно тогава дойде съобщението за бомбата! Защо г-жа, .ТОГАВА никой от вашия независим вестник, включително и вие, не се възмути от този първи „бомбен кьорфишек”?

Защото Луканов пази документите ви и ведомостите!)

В.“168 часа”, 22 септември 1992: “Новият Месия и Син Господен се пръкна пред парламентарните ясли в петък, каза “Демокрацията, това съм аз”, и не съвсем човеколюбиво обяви, че ще спаси България, дори и тя да не иска, защото нямало кой друг.”

(Подписано Мария-Магдалена Петрова. Коньовичарски истории. Простотия.)

Юрий Асланов, пак там: “Правителството катастрофира, надеждата е в парламента.”

Проф. Спас Райкин от Пенсилванския университет, пак в този брой на в."168 часа": "Аз не бих искал да живея в страна с такива правни понятия и норми като България. И още две думи. В България забелязвам неприятна еволюция. Движението е от политическа демокрация към политическа олигархия."

(Според моите архиви проф. Спас Райкин е много известна личност сред българите-емигранти в САЩ. Само че сред онези емигранти, които са се ползвали с неафишираната финансова подкрепа на българската ДС преди 1989 година. И служителят й благодари сега така (думи от същата статия):„Ако продължи сегашната правителствена политика, Светият Синод на патриарха Максим ще бъде ликвидиран и на църквата ще се наложи нов синод, съставен от най-компрометираните митрополити, сътрудничили с режима на Тодор Живков.”)

В. “Труд”, 24 септември, написала Соня Ангелова:

“Парламентът пак беше орезилен. Савов със зъби и нокти се държи за председателския стол.”

Пак от този “Труд”три мнения на “творци”:

- Тодор Цонев (оня с Живковите карикатури преди 1989): “Който не може да промени себе си, ще иска да направи всички като себе си. Никога не съм бил така песимистично настроен. Не виждам нищо добро в пребоядисаната същност на българските политици. Ние сме длъжни да не бъдем малодушни и да не позволим да ни “яхат нови тирани в стари полуди”. Защото ще предадем себе си, заветите на дедите си и бъдещето на децата си.

„Дисиденти: ли? Да си ги прибира „компетентната”

- Недялко Йорданов (бургаският поет): “Българинът не се поддава вече толкова лесно на манипулация. Това е голямата грешка на сегашните лидери на СДС. “Люспите” предатели - да! Тренчев предател - да! Ахмед Доган предател - да! Но Желю Желев предател - това вече е прекалено. Това мирише на догматизъм от най-лош тип. Нещо повече - това ни връща в не толкова далечните години на директивите и заплахите, на страха от инакомислие.”

- Стефан Цанев, още един от бургаското “люпило”, в “24 часа” от същия ден - 24 септември 1992: “Кои останаха още на политическата сцена от онези, които първи вдигнаха глава против комунистическата диктатура? Е, слава Богу, бяха останали още един-двама души. Сега пред очите ни беше организирана хайка и срещу последния - Желю Желев.”

Този (се) заблуждава яко. Дори само от списъка на Милко Балев покрай 10 ноември, има поне още 10-тина имена на  „дисиденти”, които чакат да бъдат активирани. За да стане възможно блъсковци и тошевци „да заплачат”: „Всички сини са маскари!”

На 19 септември 1992-ра СДС проведе политическо съвещание на всички свои структури в страната. Ще запиша за читателите си неговите Решения, за да могат те сами да преценят за какво са предназначени “демократичните заплювки”  на поборниците за “национално помирение и консенсус”:

ПОЛИТИЧЕСКОТО СЪВЕЩАНИЕ НА СДС, ОТЧИТАЙКИ СПЕЦИФИКАТА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ  МОМЕНТ,  ПРИЕ СЛЕДНИТЕ РЕШЕНИЯ:

Раздел I:

1.  Коалицията СДС подкрепя правителството на Филип Димитров и водената от него политика за смяна на системата.

2.  Ако бъде гласуван вот на недоверие на министър-председателя и неговия кабинет, СДС ще предложи отново г-н Филип Димитров да състави правителство. Членовете на СДС няма да участвуват в друго коалиционно правителство.

3.  Цялата отговорност за бъдещата нестабилна обществена, социална и политическа обстановка пада върху партиите и лицата, които ще опитат да свалят първото демократично и законно избрано правителство на България.

4.  Партиите и организациите в СДС се задължават да изтеглят министрите си, които не поддържат и не изпълняват решенията на правителството.

Раздел II:

1.  Партиите и организациите в СДС оценяват високо работата на председателя на НС Стефан Савов и му дават своята подкрепа.

2.  Ако в парламента бъде предсрочно освободен председателят на НС, СДС не вижда смисъл и няма да издига своя кандидатура за този пост.

3.  Политическото съвещание оценява високо работата на ПГ на СДС и нейното ръководство и е убедена в необходимостта от запазване на нейното единство.

4.  Политическото съвещание на СДС одобрява политиката на диалог с всички некомунистически демократични сили в България, които подкрепят програмата на СДС.

5.  Неочакваният обрат в политическото поведение на  
     ръководството на ДПС не променя положителното отношение на СДС към ДПС.  

Раздел III:

1.  Политическото съвещание настоява пред правителството си и пред парламентарната група на СДС да предложат като приоритетни през тази сесия на парламента законите в социалната сфера, данъчните закони и тези за образованието.

2.  Да бъде внесено в пленарна зала веднага за обсъждане и гласуване решение за разсекретяване на досиетата.

3.  СДС настоява пред компетентните органи за цялата истина по случаите с т.нар. “оня списък”, незаконните сделки с оръжие, случая “Здравко Попов” и др.

4.  СДС е за спешно създаване на парламентарна комисия за разследване факти и обстоятелства, свързани с дейността на Националната разузнавателна служба и Националната служба за сигурност.

5.  СДС е за синдикален плурализъм и за диалог с работодатели и всички синдикати, които не поставят политически искания и условия.

6.   СДС е за декомунизация и на Българската Православна Църква.

Сега, читатели, обърнете внимание и запомнете още 2 важни неща - имената на лидерите, подписали тези Решения, и датата:

Подписали от името на своите партии: Николай Василев, Васил Златаров, Георги Петров, Любомир Собаджиев, Венцислав Димитров, Христо Бисеров, Стефан Савов, Васил Михайлов, Ленко Русанов, Иван Куртев, Елка Константинова, Снежана Николова, Едвин Сугарев, Боян Велков, Иван Станчев, Юлий Павлов, Антон Антонов, Янко Янков, Йордан Василев, Пламен Панайотов и Христофор Събев.

София, 19 септември 1992.

·                   Президентът Желев, избран със синята бюлетина, бе поканен да присъствува на политическото съвещание на СДС. Постави едно предварително условие - съвещанието да бъде отворено за журналисти, което безпроблемно беше прието и изпълнено от ръководството на коалицията. На входа на хотел “Витоша”, където се провеждаше форума, той беше освиркан от “53-ма платени клакьори” - думите са на Валентин Стоянов, официален говорител на Президента. На първия час от съвещанието, обиден от критика към него за “боянската ливада”, Желев напусна демонстративно залата.

“Нашият демократично избран президент се държи като капризен монарх.” Поддържам тези думи на Йордан Соколов.

·                   Вицепрезидентката Блага Димитрова, избрана също със синя бюлетина, изпрати от Молдова (където бе на официално посещение по това време), Отворено писмо до съвещанието, наречено “Откровено”. Ето извадки от него: „Убедена съм, че всички, които милеят за България, трябва да подкрепят правителството и да му съдействуват, а не да подриват усилията му. Недоумение буди противоречивата позиция на президента да призовава към национално разбирателство, а в същото време да открива атака срещу правителството, парламента и част от печата, поканвайки на срещата в Бояна тесен кръг журналисти, главно от некоректните към демократичните промени издания.”

·                   Сега мнения на “демократи”, съгласни с идеите на президента и против казаното от вицепрезидентката, т.е. тези, които са против решенията на Политическото съвещание на СДС. (Цитатите по-надолу са подредени по време, а не по движещите сили на изказалите ги. В един казан са БСП-хардлайнери, мафиоти от всички бои, принудените заради компромати и разните тарикати, подкрепящи Желев, само защото е президент. Вие ги отделяйте.)

- „Синята десница ни води към катастрофа”, заяви на специална пресконференция на БСДП Петър Дертлиев. Подкрепи го неговият заместник Петър Корнажев.

- Според съобщение в „Дума” на среща в Президентството председателят на БСП Жан Виденов е обещал подкрепа на президента. Двамата обсъдили състоянието на политическата обстановка в страната. За тясно сътрудничество на този етап не можело да се говори. Но по много от въпросите обаче, господата Желев и Виденов имали общ език.

- И Георги Мишев даде едно мъжко рамо на президента („Труд”,18 септември): “Нищо чудно да прочетем в официоза, че съвещанието е “фундаментално”, “с историческо значение” и прочие бисери от речника на политическия нарцисизъм. От езически времена, та чак до Бузлуджа и детските фанфари в НДК, управляващите са се мъчили да внушават с ритуали и шамански заклинания уважение и обич.”

- Желев: „Съветвам коалицията да си търси съюзници.”

- Шефовете синдикални Петков и Тренчев мълчат. Те май ще  надживеят Желев. Вместо тях говори Диана Дамянова: “За приликите и разликите между заседанията на ЦК на БКП и съвещанията на НКС на СДС - ако съвещанието завърши с пълно единодушие на мненията, оптимистични прогнози за бъдещето и заклеймяване на общия враг, то за съжаление приликите ще се окажат повече от разликите. За съжаление!”

(Каква логика, а! Значи, тъй като БКП единодушно строила социализъм, то СДС е точно нейно копие, защото строи единодушно демокрация. Човек занемява пред подобна „мисъл”.)

- Владимир Костов,в. “24 часа”, 21.09.1992: „С действията си през тези 2-3 дни НКС се отлюспи от демокрацията. От този момент нататък тези хора могат да претендират за всичко, но не и за това да бъдат говорители на една трета от избирателите, гласували за СДС в миналите избори.”

(Написал го е бившият (?) майор от ДС във вестника на „семкаджиите” и претендира да изразява мнението на избирателите на СДС?!  Виж му акъла, пък му крой тогава шапката.)

- Мнение от другия “фундаментален” вестник на семкаджиите “168 часа”. Лично първият “честник”, председателят на ССИГ Валентин Моллов: “Пак ни поднесоха салата от мъгляви обещания и истерична чувствителност.”

(Вместо обективно разследване и справедлива присъда, отбелязвам аз.)

- „Невъзможното стана възможно”, възкликва напълно откровено вестник “Континент” от 22 септември и не скрива задоволството си от успеха на осъществения “поврат в политиката” с помощта на президента и ДПС.

- Павел Писарев пише за своята надежда във вестника на ГК на БСП в София в. “Вечерни новини”: “Люспа след люспа - накрая ще остане само костилката, суха, изгнила.”

- Юнал Лютфи, в. “24 часа” от 23 септември: “Няма да оттеглим искането за оставка. Опитите да се разграничават лидерите на ДПС от редовите му членове е провокация от страна на съвещанието. Приемаме го като некоректен жест към ДПС и също ще го вземем предвид. Тревожи ни фактът, че искането за оставка на Стефан Савов се свързва тутакси опасно в някакъв цялостен план за дестабилизация на страната. Тези квалификации имат преднамерена цел. Това са инсинуации, нездрав подход и незряла позиция за една управляваща коалиция. Българинът съвсем скоро ще разбере, че това, което ДПС предприема, е именно в посока на установяването на една истинска демокрация и демократизма на нашите институции и главно в изпълнителната и законодателна власт.”

Българинът действително съвсем скоро  ще го разбере. До  свалянето на правителството на СДС остават точно 37 дни. А  „установяването на демократизма в изпълнителната и законодателната власт” ще започне след три месеца.)

- Димитър Луджев, в. ”24 часа” от 23 септември: “В центъра за нова политика направихме анализ на онова, което говори в петък Ф.Димитров пред парламента (въпросна-та реч от преди няколко страници - б.м.). Искам категорично да кажа, че Филип Димитров си присвои като заслуги на този кабинет финансовата стабилизация, контрола върху инфлаци-ята, валутните резерви, стоте долара средна работна заплата, готовността на финансовите институции да кредитират. Всичко това е постигнато, но не от неговия кабинет, а от правителството на Димитър Попов миналата година и от БНБ. Социалният мир беше постижение на предишното прави-телство, а това има честта да го разруши.”

- В. “24 часа” от 26 септември: “Решението на пленума на БСП да спаси правителството при евентуален вот на недоверие е заплаха за мат в 2 хода. Може ли г-н Димитров да избегне мата? Теоретически - да. Нещата навярно биха се обърнали, ако Ф. Димитров се извини на независимия печат, ако подаде ръка на синдикатите, ако направи нещо за частния бизнес, ако изгони някои съветници и министри. Но ако г-н премиерът продължи тоталния скандал в обществото, ако пак се води по акъла на групичката агент-провокатори, матът на синия цар някъде през зимата е неизбежен.”

Написалият тези думи не се е подписал. Обаче изразът „тотален скандал в обществото” вече бе употребен от точно определен семкаджия, гост на Желевите ливади. И наглостта с която се предлага на Ф.Д. да стане мафиот, за да не си загуби мястото, е типично ленинска. Да не говорим, че думичката „агент-провокатор”  е също комунистическо клише.

Сложил си вратовръзка, ама не се сетил да си измие врата.

- И накрая президентското мнение от 2 октомври 1992г. (според "24 часа"): "Несправедливо е да се твърди, че в БСП не са настъпили никакви промени, заяви президентът Желев в интервю пред радио "Свободна Европа". Опитът на социалистите да се приобщят към социалистическите партии в Западна Европа според президента бил един от белезите на промяната."

Помните ли, читателю, думите на президента Желев за БСП от 1990, 1991 и началото на 1992 години? А думите му за СДС от 1989 до към лятото на 1992 година? Пак повтарям:

Такъв обрат в мненията на президента Желю Желев не е случаен и не се дължи на конюнктурни събития. Той е подготвян с години. Има доказателства, че подготовката на този агент на ДС е започнала от началото на шестдесетте години!

За днес това е. Ако съм направил тъжен още някой, освен мен, завършвам така:

Времето вече не е „вчера”. Днес хората, страните и техните лидери от демократична Европа започват да ни считат за членове на своето голямо семейство. Че огледайте се, българи! ТОВА Е ВЯРНО!

И една моя надежда. Че като написах „Виж кой говори!”, все повече българи ще се спрат в забързаното си ежедневие и наистина ще се загледат в това кой им говори. Мисля, че помагам, и на себе си също, припомняйки близката ни, вчерашната ни история Да не я забравяме!

Защото народ, който не помни историята си, е обречен да я изживее отново преди да разбере, че е същата. Което е глупаво, нали?

Повтарям се, ама и комунистите се повтарят!