Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2011 13:51 - Виж кой говори 6
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1925 Коментари: 0 Гласове:
1



Продължавам да разказвам за деструктивните действия на „конструктивната опозиция” БСП по времето на управлението на правителството на Филип Димитров (1991-1992). Мисля и се надявам, че добронамерените ми читатели ще намерят много общо, изключителна прилика между червените протести тогава и сега. Точно за това припомням тези „стари истории”. Защото не са никак стари! Това сме го живяли вече. Защо трябва всяка стара, преживяна вече и доказано лоша ситуация тогава, да бъде нова и непозната за нас днес? И ние да я преживяваме пак, преди да разберем, че е същата. Паметта е базата данни на Опита. Тя съществува, за да бъде използвана.

 

Продължава спектакъла

Войната срещу демокрацията”. ДЕЙСТВИЕ  ТРЕТО

 

Войната в Югославия стана неконтролируема. "Сините" каски се оттеглиха от Сараево. Западноевропейските страни, САЩ  и  България отзоваха своите посланици от Белград, външните м-ри от ЕО окачествиха войната в Босна и Херцеговина като "окупаторска", но не се съгласиха с предложението на Унгария за въоръжена военна намеса на общността. Руският външен министър Козирев заявява, че "Русия и Сърбия са постигнали пълно съгласие по отношение кризата в Босна и Херцеговина". Русия все още обещава да признае независимостта на Македония.

На 27 май  ЕО наложи търговско ембарго върху Сърбия и Черна Гора. В същия ден на централната улица в Сараево срещу опашка за хляб са хвърлени гранати и снайперисти са убили 25 души. 160 са ранените. "Сараево е мъртво, спасете хората!" - апелира към света местната власт. Няма и помен от олимпийския сараевски дух отпреди 8 години.

На 29 май Филип Димитров заяви пред Ройтер: Необходима е чужда военна намеса, за да спре кървавия конфликт. Единствената сила, която трябва да осъществи тази международна интервенция, е НАТО." На 31 май ООН гласува резолюция "757" (13 "за", без "против" и 2-ма "въздържали се - Китай и Зимбабве): тотално търговско, петролно, въздушно и спортно ембарго върху "Трета Югославия". Прекратява се научното, техническото и културното сътрудничество. Предвижда се военна принуда за спазването на тези мерки. САЩ замразиха 214 млн. долара авоари на Белград в американски банки.

Желев е на тридневно официално посещение в Мадрид по покана на краля. Нашият президент се е срещнал на четири очи и с Царя на българите. От там направо Желев се отправи на 10-дневна обиколка сред южноамериканските държави. Официален повод за нея е световната екологична среща в Рио де Жанейро.

По същото време Филип Димитров е в Холандия по покана на кралицата. Стоян Ганев и Александър Йорданов са в Гърция, Жан Виденов - в Казахстан и Русия, Александър Лилов - в Китай. Неофициална среща с посланика на Куба у нас е имал президента на "Подкрепа" Константин Тренчев, съобщи пресцентъра на конфедерацията.

На 2 юни 1992 г. България се присъедини към санкциите на ООН срещу Югославия.

Само след четири дни започна стачка на авиодиспечерите от летище "София" с искания за повишение на заплатите. Според "Демокрация" това представлява изнудване на правителството. Според радиожурналистката Божана Димитрова ("Разговор с вас" от Живковото време) "авиодиспечерите имат справедливи искания, а министрите са непрекъснато навън от страната, а не тук да оправят работата!".

След още 5 дни България стана член на Консултативния форум на Западноевропейския съюз.

В съботната "Панорама" (13 юни) Николай Камов, официален говорител на ВС на БСП направи изявления, критикуващи външната политика на правителството на Балканите и в Европа.

На 19 юни депутатите приеха окончателно  закона за пенсиите. Според него най-ниската социална пенсия е 570 лева, а най-високата - 1165 лв. (Отбелязвам в скоби, че средната бюджетна заплата в страната е около 1800 лева. И една клюка - според някои вестници заплатата на Стефан Продев, гл. редактор на в. "Дума", е 14 хиляди лева.)

Но не това раздразни социалистите. Отменени бяха надбавките към пенсиите и актуализирането им за платени партийни работници в структурите на БКП, ДКМС, ОФ и АБПФК;  времето прекарано на тези длъжности не се зачита за трудов стаж. Председателката на ПГ на БСП Нора Ананиева заблъска яростно с обувката си по банката, счупени бяха 3 апарата за гласуване, социалистите напуснаха залата и не участваха в гласуването. Този спорен чл.10а от закона беше наречен на името на председателя на ПГ на СДС Александър Йорданов, понеже беше негово предложение.

В края на юни 1992 г. президентът Желев поиска от Конституционния съд да се произнесе по конституционността на тази поправка. На 30 юли същата година КС определи поправката като противоконституционна. Това вероятно даде самочувствие на Йордан Йотов (член на ЦК на БКП и обвинен за отклоняване на държавни средства към трети страни за подпомагане на тяхната “борба срещу световния капитализъм”), когато го арестува “мръсният” Татарчев през август 1992, да каже с гордост: “И аз като своя кумир Левски исках да помогна на поробените народи да се освободят”.

13 юни 1992: Вечерта по телевизията президентът Желев призова “всички българи и особено привържениците на СДС към национално помирение и консенсус”.

Всичките ми писаници са вик срещу ТАКОВА лицемерие.

 

Само лицемерие или нещо повече?

 

Сега мненията на онези, които зоват себе си независими, свободни от партийни пристрастия, истински демократи.

·          Петър Слабаков, артистът (в. “Труд”): “Думата “демокрация” е кротка, търпелива и разбираща. Повече не я обиждайте, не я подтискайте, не я наранявайте! Мравката, като я настъпиш, и тя ще ви ухапе, а “демокрацията”, като я настъпиш, ще ви унищожи! Вие разбихте илюзията за демокрация на българина! Вие, господа управляващи! Разпасахте пищовите на “старите” тоталитаристи и ги запасахте, вие, “новите”! Разликата е тая, че едните са “стари”, а вие сте “нови” - “старите” на 3 ноември не стреляха, но вие “новите”, на някой 3 ноември може да го сторите.”

Слабаков има предвид 3 ноември 1989, датата на която шествие на „Екогласност” връчи петиция в НС срещу проекта „Рила-Места”, седем дни преди 10 ноември. Думите на г-н Слабаков, освен че са несвързани, са и непредизвикано тежки. Той обвинява правителството на СДС, че ЩЯЛО да стреля срещу народа си. Ако не е поръчение на Господаря, си е чиста глупост като твърдение. А когато „баровците” на Виктор Михайлов започнаха ДЕЙСТВИТЕЛНО да бият през 1993 година, г-н Слабаков ще мълчи. Не е притеснен за Демокрацията. Значи не е глупак артистът, а просто изпълнител. Може и длъжник да е! Защо иначе ще седне в лявата половина на Парламента след две години.  .

·          Кръстьо Петков, лидерът (в. “Труд”):  “Когато всичко в Република България е наопаки, хората постъпват, както им диктува здравият разум: възлагат надежди на онези, които се държат разумно. В днешно време това са синдикатите и президентът. Те обаче нямат власт...  И законът козирува. Докога? Отговорът: Докато НАРОДЪТ не си спомни стария виц за жандармерията, партизаните и горския и не вземе да изпълни ролята на последния.”

Още един изпълнител. Този обаче, освен просто едно депутатско кресло, иска по-осезаема власт.

·          Румен Данов,съветникът на президента (в.“168  часа”):

     “За щастие политическата логика на все още плахите гласове на интелигентните хора измежду избирателите на СДС, жадуващи за безкомпромисна промяна, но с мъдрост и хладнокръвие, става все по-несъвместима с крясъците на част от парламентаристите на СДС. Алтернативата на така очертаващата се в бъдеще пингпонгова политическа игра е фигурата на президента Желев. Бедата на Желев е, че освен антикомунист, е и демократ. За това толкова го ненавиждат някои парламентарни политикани.”

За един съветник, при това президентски, е задължително анализите му за днешни събития и предсказанията му въз основа на тях за бъдещи събития, да бъдт верни. Само след година – юни 1993 – всичко казано сега от г-н Данов, вече няма да е вярно.

·          Цветозар Томов, социологът (в. “24 часа”): “За 30 месеца преживяхме повече лошо, отколкото за 30 години.”

Помните нали, че брат му на този е заместник на Продев в „Дума”. И че мозъците на двамата братя „не са срастнали”.

·          Ст.Керванбашиев,читател от София (в.“24 часа”): “Бай Тошо е нужен на народа подобно на Левски. И този наш Тато - бай Тошо, сега ние, неговите съмишленици, го съдим!...  Дълг на всеки опитен и вдъхновен журналист, писател, сценарист,  режисьор, който е имал предимството да общува с бай Ганьо Многотомния, е да се опълчи сега срещу процеса на бай Тошо - най-малкото заради националното ни достолепие. Една телевизионна среща между него и цар Симеон II, при която всеки да изкаже свои минали, настоящи и бъдещи съображения, не само ще окамени, но и ще обедини пред светещия сандък мизийци, тракийци, македонци, шопи, турци, помаци, цигани и пр. - целокупния български народ. Тя ще омъдри още повече нас, а и видеоклипът може да се продаде за хиляди долари.”

Тодор и Левски, бай Ганьо и цар Симеон – всичките еднакви?! Глупак е всеки, който мисли, че аз ще се съглася да вляза в един кюп с този „керванбашия”! Дори отгоре да пише силното „Тук са всички българи.”

·          Тошо Тошев, главният редактор на в. “Труд”: “Днес няколко десетки лястовички на демокрацията пърхат с крилца, дуят гърдички и всякак си искат да им повярваме, че те именно (и поименно) са родоначалници на всичко синьо и хубаво. Странното е обаче, че тяхното ято само не вярва на себе си. От тяхното ято бяха низвергнати Дертлиев и дертлианци, Каракачанов и тези, чийто зелен цвят наподобяваше неговия, Петко Симеонов и всякакви либерали-портокали. Да не ги изреждам всичките - много са. Само допреди година - все в условията на демокрацията, тези хора взривяваха митингите, а днес митингите на тридесет и деветаците се взривяват срещу тях. А какво да кажем за такива всепризнати (до вчера) сини лидери като Луджев и Тренчев? Или за тежките пранги, които най-фанатиците искат да сложат върху крилете на президента.”

Вече имах възможността да напиша, че глупак е всеки, който твърди, че ако нечестник изрече истина, с това той компрометира самата истина. „Любимата” е истинско люпило на подобни... нечестници е по-правилната характеристика от глупаци.

·          Стойчо Шапатов, депутатът от БСП във вестник “Дума” . . .

Да го цитирам ли? Какво може да излезе от един „отвратителен леген със словесна помия и храчки”? Думите в кавички са на самия Стойчо Ш и са предназначени за такива „гадове” като мене. Последната дума също е от арсенала думички на „милите хора-шапатовци”.

 

Нещо повече от лицемерие!

 

В. “Демокрация” съобщава, че в броя си от 16 юни 1992 година английския вестник “Файнейшънъл Таймс” е публикувал статия за Робърт Максуел и връзките му с бившите източноевропейски социалистически страни. В раздела за България било записано, че Максуел се държал като цар, искал да купи страната, инвестирайки в нея. Споменават се такива факти - прелитайки със самолет над Велико Търново казал: “Искам да имам и него”. За 67-я му рожден ден през 1990 година (Луканово време) от името на България упълномощени лица му подарили корона и фланелка с надпис “Цар на България”.

Робърт Максуел се удави в края на 1991-ва. Неговият приятел Андрей Луканов през юли 1992 беше арестуван, но излезе от ареста през декември същата година по Берово време. Историята е известна. Всеки от вас, читатели, има собствено становище по нея.

Тук ще цитирам само някои кратки изказвания в защита на Андрей Луканов, когато на 1 юли 1992 година Главният прокурор Иван Татарчев внесе искане в Парламента за отнемане на имунитета му като депутат.

·          Нора Ананиева заяви в Парламента: “Това е извънредна ситуация, трябва да се прекъснат заседанията на Народното събрание. Този прецедент засяга сега нас,но утре вас, сините!”

·          В. “Труд” направи коментар: “Александър Йорданов обяви, че отнемането на депутатска неприкосновеност била свидетелство за демократизация на страната. Забравяйки, че процесът е бил най-масов при Георги Димитров.”

·          Журналистът Драгомир Драганов написа във в. “Континент”:    

“В момент, когато правителството наистина е готово да подпише констативния протокол за икономическата катастрофа, след като определено показа неумение да измъква страната от кризата, всички разсейващи общественото внимание зрелища могат да притъпят за известно време общественото внимание около цените, заплатите, работните места... Въпросът е само, когато и последната жертва бъде дадена на лъвовете, как ще се създават зрелища.”

На 7 юли 1992 година НС отне депутатския имунитет на Андрей Луканов (130 гласа ”за”, 102 “против” и нито един въздържал се).

Освен по медиите, дебатите вътре в Парламента се предаваха навън с помощта на високоговорители. Това предизвика струпване на два паралелни митинга от хора - "сини" пред "Ал.Невски" и "червени" пред сградата на НС. Само един тъничък кордон от полицаи ги разделяха.

Ето какви приказки се издумаха:

·          Велко Вълканов от трибуната на Парламента: “Би могло да се приеме, че г-н Луканов по непредпазливост  е извършил някои действия, но ги е сторил без умисъл.”

·          Георги Пирински, пак от трибуната: “Всеки от нас ще прояви солидарност със своя другар.”

·          Жан Виденов от трибуната: “Ние напускаме Събранието, мислете му като се върнем.”

·          В. “Дума” от 7 юли: “СДС(д) и ДПС дадоха път на политическите репресии.”

·          Петър Дертлиев, брифинг на БСДП: “Само избирателите могат да съдят за политика. БСП трябва сама да се пречисти.”

·          Според изследване на БСЧИ (отбелязвам, че резултатите са във Блъсковия вестник "Врабец", който не е благоразположен към СДС) с констатацията "Луканов е невинен" са съгласни 0% от симпатизантите на СДС и 55% от червените поддръжници.

На 9 юли 1992 година Луканов беше арестуван.

·          Луканов влезе на "Развигор" и не излезе" - в. "Демокрация".

·          А.Луканов беше задържан. "Развигор" обещава още арести" - в."Дума". ("Развигор" е името на улицата, където се намира Главно Следствено у-ние.)

·          Не зная дали има връзка с това събитие, но след три дни председателят на БНБ проф. Тодор Вълчев подаде доброволно своята оставка. Поводът според думите на професора са публичните обвинения срещу него във в."Дебати" (гл.ред. Дончо Иванов) за корупция. След седмица Тодор Вълчев си прибра оставката, за да изкара докрая мандата си.

В деня на ареста на Луканов беше отворено Дело №3 за раздадени безвъзмездно кредити на страни от третия свят на стойност 264 милиона долара и 56 милиона рубли (извънбюджетно). Срещу 19 души: Георги Атанасов, Тодор Живков, Огнян Дойнов, Андрей Луканов, Стоян Марков, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Георги Караманев, Иван Илиев, Константин Зарев, Гриша Филипов, Йордан Йотов, Милко Балев, Чудомир Александров, Васил Цанов, Димитър Станишев, Емил Христов, Стоян Михайлов и Димитър Стоянов

Същия ден вечерта младежи от Социалистическия Младежки Съюз, Българската Демократична Младеж и Федерацията на Българската Студентска Младеж организираха протест пред шадравана на президентството в столицата. Трима младежи от организаторите са арестувани от властите, и след установяване на самоличността им, освободени. Не се съобщават имената им.

Четири дни след ареста на Луканов КНСБ и КТ “Подкрепа” обявиха обща шофьорска (я, защо не миньорска?!) стачка в София.

Исканията: 2500 лева основна заплата, която заедно с допълнителните надбавки върху тази основна заплата, ще достигне 5000 лева.  (За да прецени всеки сам какво искат “шофьорите”, напомням, че най-ниската социална пенсия е 570, а най-високата възможна пенсия - 1165 лева. Затова съм написал “шофьори” в кавички и твърдя, че исканията им не са икономически.)

А знаете ли какво е написал собственоръчно г-н Тренчев преди 6 месеца и 10 дни? В."Демокрация", 3 януари 1992г.: "Стачката като средство е последното към което трябва да се прибягва. На практика целта на една подобна акция е да окаже натиск при решаването на определени пробеми. Сегашното правителство и парламент са наследници на съсипана държава и нито морално, нито юридически носят отговорност за това."

Е,тогава все още не бяха отрязали Тренчев от сенчестата власт и Луканов бе на свобода.

На 14 юли медицинската федерация към КТ "Подкрепа" се опита да се присъедини към стачката на шофьорите с шествие по бул."Витоша" до сградата на НС. Мотото на проявата е: "Гладният лекар е по-лош и от комунист". Вицепрезидентите на КТ Олег Чулев и на КНСБ Диана Дамянова заявиха в "По света и у нас", че са недоволни от отразяване на стачката по телевизията и преустановяват даването на информация. На другия ден Кръстю Петков допълни, че това не се отнася за КНСБ!

Резултатите: Софийската голяма община се обърна с молба към частни фирми, собственици на автобуси, за сключване на договори за транспортното обслужване на столицата. Условията на договорите са, че общината плаща всички разходи на частниците, а гражданите ще използват нормално своите билети и карти. По този начин бяха осигурени 60 автобуса за времето на стачката. Свободният транспортен синдикат,  който не участвува в стачката, се включи с още 700 автобуса. Армията също предостави 100 свои автобуса. Частните коли - на онези, според които Луканов трябва да бъде съден - също масово спираха на вървящите пеш граждани по маршрутите на транспорта. Стачката на “шофьорите” в столицата издържа 7 дни. На 19 юли бе подписано споразумение при условията не на “шофьорите”, а на общината, предложено още преди месец.

"Червени барети" влязоха в сградите на фирмите "Химимпорт" и "Нефтохим" и иззеха документи и дискети. Пресцентърът на МВР съобщи, че това е официална акция и част от общия план за борба с организираната престъпност на държавно ниво. Образувано беше следствие, което ще има съдбата на събитието "арест на Луканов". Пак "червените барети" освободиха от окупацията на "Подкрепа" бившата резиденция на БЗНС в Бистрица и запечатаха сградата. За няколко месеца - до падането на правителството.

ВС на БСП е провел пленум, на който свалил "правителството в сянка". "Радикалите" в това правителство - Александър Томов и Елена Поптодорова - не са присъствали на пленума, а на коктейл във френското посолство. Поради това те се поразсърдиха внимателно по TV и забравиха скоро.

Най-после Русия смени своя посланик у нас. Шарапов беше заместен от Александър Авдеев.

По Канал 1 на държавната телевизия в гледаното време от 18 часа на 17 юли беше излъчено слово на иракския посланик в София послучай националния празник - Юлската революция от 1968 година на партията БААС и нейния вожд Саддам Хюсеин. Отбелязвам този факт по две причини. Първата: националният празник на държавата Франция - 14 юли, не беше отбелязан по БНТ, и втората - директорът на телевизията по това време се казва Асен Агов.

Заради "ценната вторична суровина" месинг е разбита и ограбена гробницата на Матей Преображенски - Миткалото край великотърновското Ново Село. А след кражба в пловдивското училище "П.Славейков" в квартал Столипиново полицаите се опитали да арестуват крадците, но налетели на циганска сватба. Един убит и 8 ранени от циганите, ранени още 3-ма полицаи и потрошена една полицейска кола.

Кой какво каза през тези разделни дни:

·          За “Дума” социалистът Стойчо Шапатов: “Тъмносини щурмоваци с изкривени от злоба и ярост лица крещяха истерично на пл.“Гарибалди”. Анонимна режисьорска ръка за пореден път насочваше и дирижираше грубостта и насилието. Този път по посока на един от доскорошните й любимци: д-р Константин Тренчев. “Агент на КГБ”,“Червен боклук”, “Мафия”, се изливаха срещу кабинета на синдикалния бос. СДС тръгна на щурм срещу България.”

·          Президенът Желев, интервю във в. “24 часа”, 17 юли 1992:   

“Комунистите също нямаха широка социална подкрепа, затова прибягнаха до терор.”

·          В. “Труд” от 20 юли 1992:  “Не шофьорите и синдикатите, а някой друг накара софиянци да ходят 115 часа пеш.”

·          На 21 юли на митинг зад "Ал.Невски" БСП поиска оставка на правителството.

·          В предаването “Добър ден” на българското радио на 22.07, водено от журналистката Юлиана Новакова, със събеседници Димитър Луджев, Асен Мичковски, Маргарит Минков и Юрий Асланов, първият заяви, че всички в студиото са от СДС, но смятат, че това правителство не работи добре и не изпълнява програмата на СДС. То не е решило нито един проблем в последните месеци. “Синдикатите са прави, когато говорят за края на “синята идея”. България се лиши от парламентарна опозиция, фактическата опозиция остана извън парламента”, заключи на края Луджев. И добави: “Ние се нуждаем от нова политика”.

·          Предишната вечер по телевизията Нора Ананиева каза: “Ние пледираме за смяна на политиката”.

На 22 юли 1992 година БСП и коалиция внесе в Парламента искане за вот на недоверие на правителството на Филип Димитров. Из мотивите на социалистите: „...взехте властта, имуществото, парите... обиждате руския език... насърчавате спекулативните доходи и гешефтите...” Първият път не мина

На следващия ден - 23 юли, БСП поиска оставката на Стефан Савов от председателския стол на НС. От 230 депутати точно половината - 115, гласуваха за оставката на Савов. Това означава, че само един глас не достигна той "да хвръкне".

Освен Ахмед Доган, който гласува „за” оставката на Стефан Савов, още един трябваше да бъде „подработен”.




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872894
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031