ВИЖ КОЙ ГОВОРИ 5
„И КУЛТУРАТА ДА СТРЕЛЯ!”
(продължение)
На 20 май 1992-ра, послучай една година от началото на гладната стачка на 39-мата от СДС, управляващата коалиция в лицето на Демократическата партия организира 4-часов рок-концерт на пл. “Батемберг” на който символично беше показано разрушаването на Мавзолея. В концерта взеха участие певците: Богдана Карадочева, Васил Найденов, Ваня Костова, Вили Кавалджиев, Георги Минчев, групите “Медикус”, “Баракуда”, “Щурците”, “Сигнал”, “Ера” с Милена, Васко Кръпката с “Подуене блус бенд”, Тодор Колев. Присъствалите над 50 000 души изслушаха специално изпратено писмо на Силвия Вартан до тях. Концертът беше предаван директно по Българската, Унгарската и Полска телевизия. SNN направи 10-минутно предаване на живо.
- 10 дни преди това събитие - на 10 май в студентското предаване "Ку-ку" по българската национална телевизия, беше "представен рок-концерт на ст."В.Левски", където се преброяват глупаците". Михаил Вешим от "Стършел" постави точката над "и-то" с изказването си: "Глупаците са опасни, когато са на власт!". След като Ф.Д. падна, г-н Вешим престана да говори за глупаци във властта. Направете си сами изводите!
- Вестникът на “частния честен бизнес” - “168 часа” отрази събитието така: “Екипът на в.“168 часа” прекара петъчната вечер пред телевизора. Останахме очаровани от възраждането на традицията, от вдъхновеното слово на Георги Марков, от танца на ръководството с който завърши празникът. Ах, какви лица, какви физиономии - това Венци, това Мишо, това Жоро, най-паче Златка. Ние в редакцията разбрахме, че това е демокрацията, това е мигът в който историята спира своя ход, за да се изпощи. Обаче хората не го разбраха. И ни спукаха събота и неделя от писма и телефони. Даваме ги в резюме и синтезирани: “В петък т.нар. национална телевизия се надупи на т.нар. Демократическа партия, за да си отземе най-после Ст.Савов, че не му козируваме.”
Моят коментар: Какъв език, какво възпитание, каква култура, в редакцията на Блъсков! Не случайно преди години имаше един виц: прост, по-прост, най-прост, милиционер. Но остават въпросите: Кой насади ТАКИВА в частния бизнес? Само в слово ли се изливат ТЕЗИ техни чувства? Доколко ТЕ могат да управляват успешно парите на държавата?
Имам и две важни, много важни забележки.
Първата: Изключително тревожно е явлението, че вестници като „24 часа” и „168 часа” се издават в 500 хиляден тираж.
Това означава, че 10-11 процента от четящите българи ги търсят редовно всеки ден. Вижте сутрин в автобуса като пътувате за работата си – всеки втори разтворен вестник е „24 часа”. Трябва директно да кажа, че човек, който задоволява своя „глад” за информация от такива източници, „не е брашно за европейска баница”. Изразих се много меко.
За масовото оглупяване на народа ни вината е на столетницата, управлявала 47 години. Двойна: в началото за масовите убийства на интелектуалния елит и внедряването след това на простотията. Сега тя, предрешена на „модерна, лява”, добавя утежняващо вината й обстоятелство – организира умствен геноцид над народа български в условия на демокрация. Такива са й целите, такива са и изпълнители им. Всеки ще отговаря по реда си!
Но моите горчиви думи на упрек са към ония мои сънародници, които „ядат” безкритично всичко, което им се натиква в ръцете. Глупавият или оглупял човек, всеки го лъже. Искате да бъдете „богати и щастливи”? Боже, как ще стане това, когато информация във вестника по-дълга от 7-8 реда, вече „ви изморява”? Или пък когато интереса ви към „околната среда” се изчерпва със секса, спорта и скандалната хроника? Как ще стане това, когато кумир ви е Тарикатът, а не Умният до вас? Прост народ – бедна държава! Има една такава умна поговорка. И преди го писах – за дереджето ни сега виновни са не само комунистите!
Втората забележка: Глупакът си мисли, че ако един нечестник изрече истина, той дискредитира с това самата Истина.
Аз гледах рок-концерта по телевизията, както още поне 2 милиона българи, които не четат „Часовете”, защото не ги задоволяват. И за тях, и за себе си съм сигурен – надеждата ни беше в действието, а не в това, че го осъществяваха Георги Марков, Михаил Неделчев, Венци Димитров и другите. Каза Георги Марков една истина: „Долу БКП”. Ама той бил излъгал нашите очаквания?! И какво от това – да се откажем от верността на думите му, само защото той се бил отказал?! Значително по-лесно и много по-правилно е да се откажем от самия Г.Марков. Каза Ахмед Доган, че Партията трябва да се забрани. Ама след 10 месеца се бил отметнал и станал нейн съюзник? И какво от това! БСП в този си вид трябва да бъде забранена със закон, защото ни дърпа назад към комунизма. Така мисли и Времето. А кой беше този Ахмед Доган.
· Покрай "стрелбите" срещу правителството най-хубавият български празник 24 май мина вяло и незабележимо. На всичкото отгоре и той беше използван за политическо разчистване на сметки. Кметът на София Ал. Янчулев пише остро писмо до Г. Попов, кмет на Москва: "Русия пренебрегва ролята на българските книжовни школи и българската църква за създаването и разпространението на славянската писменост." Е, и? Нали се сещате как реагира опозицията?! И понеже пак се разделихме, кой да забележи и запомни, че Европейската Общност е избрала за свой символ скулптура, наречена "В сърцето на Европа", създадена от българка - Людмила Черина (хореограф по професия). Скулптурата е от бронз, висока е 2,80м и ще бъде поставена в Страсбург в сградата на Европейския парламент.
· Три дни след 24 май Светия Синод се разцепи.
Причината? – Истинската или конкретната? Истинската е, че Максим се е запънал като Матросов на амбразурата. Брани парите и имотите на горката българска църква от посегателствата на лумпените и хлебарките. А конкретната е, че бяха разсекретени протоколите за избора за патриарх през 1971 година. Покрай тях и оригиналните бюлетини с които се е гласувало. Оказало се, че върху 3/4 от тях една и съща ръка е написала "да" за Максим. (Съвсем нормално за 1971 година. Чудното е, че някой е запазил тези бюлетини!) Но съгласно църковните правила всеки гласуващ трябва да запише собственоръчно името на избраника си. Историята ще има продължение през 1993 година. А за експлоатирането й във вреда на Филип Димитров през октомври 1992-ра - като му дойде времето.
· В самия край на май Университетското издателство "Св. Кл. Охридски" издаде един том с избрани статии на Данаил Крапчев. Съставителка на тома естествено е неговата дъщеря г-жа Невена Крапчева. Приемливо е книгата да бъде лансирана от г-н Йордан Василев.
Но не разбирам – подчертавам, че аз не разбирам – как г-жа Крапчева е приела спонсор на изданието да бъде шефът на пресгрупата „168 часа” Петьо Блъсков?! Не разбирам и нейното съгласие тази група да учреди фондация на името на Данаил Крапчев, която „да поощрява млади български журналисти, чието перо поне отчасти да се доближава до перота на Маестрото”.
Не бива да се забравя, че има Нещо по-важно от парите и Някой, който следи да не се забравя ТОВА!
· В понеделник сутрин, 1 юни 1992г., по радиото в редовната рубрика (тогава), наречена “Анфас”, писателят Станислав Стратиев разказа следната приказка: “Нашият път към Европа. Циганин намерил една подкова и разправя на жена си: още три и цял кон. Ще го яхна и хайде в Европата. Добре, казала жена му. Като се върнеш, пък аз ще го яхна и ще отида и аз до Европа. Айде, стига бе! Язди ли се уморен кон, ядосал се циганинът и ударил с подковата жена си и я убил.”
Мислите ли, че Станислав Стратиев говори не за правителството на Ф.Д., а за нещо по-общо – например за българската народопсихология? (За която впрочем отдавна и непрекъснато трябва да се говори!) Ако така мислите, защо в годините 1989-1991 и 1993-1995 писателят не разказва подобни историйки по радиото? Защо не ни поучава как живеят в Европата, нали никой не му пречи да прави това? Ами, не иска, не счита за нужно. Т.е. само правителството Филипово не ни водеше в правилната посока – към Европа. После – не мога да се освободя от гадното чувство, че Стратиевата приказка е предизвикана от нещо съвсем конкретно. Нали обърнахте внимание на датата – 1 юни. Токущо е отминал месецът май!
Такъв е изводът, писателю! Да ти кажа: нямам нищо против твоята социалистическа култура да умре. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Защото тя вреди на Моята България!
ДОСИЕТА. НАЧИНЪТ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ
В Народното събрание се заговори отново за внасяне на предложението за отваряне на досиетата. И щом се заговори, мненията на депутатите се разделиха на “за” и “против”. Говоря за депутатите на СДС и ДПС, от чието мнозинство зависи единствено да се приеме ли това предложение или да не се приеме. Не се прие.
Кои бяха против отварянето на досиетата и защо?
· Зам. председателят на КС на СДС Александър Йорданов, брифинг на 9 юни 1992: “Колкото и да ни се иска да бъде решен този въпрос, не можем да не се съобразяваме с работната програма на Парламента. Сега той се занимава с изключително важните социални закони, каквито са законът за пенсиите и Кодекса на труда. Би било непочтено сега, когато започна приватизацията, те да се отложат за есента. Проблемът с досиетата е изключително важен в социално-психологическия аспект. Ако ще я вършим тази гадна и мръсна работа, нека я свършим така, че тези, които ще отидат на стълба на позора, да нямат възможността в близко време да се върнат обратно при честните хора. Иначе просто не си струва да започваме тази работа.”
· Председателят на Парламента Стефан Савов, интервю за вестник „Демокрация” от 11 юни 1992: “Аз не съм принципно против появата на досиета, но разберете, не можем да спрем проектозакона за пенсиите или подготвените вече законопроекти за данъчните закони, за да извадим кирливите ризи на няколко “дребни риби” доносници. Моето мнение е, че истинските агенти, внедрени в средите на СДС (говоря за ДС и КГБ), няма да излязат наяве.”
· Журналистът Борислав Чалъков, в уводна статия пак за в. „Демокрация”, 4 юни 1992: “Когато човек приема да играе с мошеник неговата игра, по неговите правила, и при това с неговите белязани карти - не трябва да разчита, че ще спечели. А ние искаме истината! Цялата истина, не част от нея! Напразно: ще получим единствено онова, което мозъчният тръст на БСП(к) е сметнал, че ще му свърши работа. За какво тогава са ни досиетата? Нека оставим това первезно занимание на комунистите - то е тяхно изобретение и тяхна стихия. Време е да съдим всеки по делата му днес, а не по написаното от някой чекист. И да вървим нататък.”
Моят коментар: И „тръгнахме нататък”, без да отворим досиетата, дори на „дребните риби”, защото „работната програма на Парламента го изискваше”.
Резултатите: правителството на СДС бе свалено от власт, макар че само формално Стефан Савов и Александър Йорданов си смениха местата; правителството на Любен Беров възстановява комунизма по нашите земи, макар формално нови избори да не са провеждани; очаква се президентско управление, макар формално в член 1-ви на Конституцията пише, че сме парламентарна република...
Има и по-лошо от това! “За досиетата в личен план” от Петър Кърджилов (във в. “Демокрация”, 29 юни 1992):
“Годините 1948-1949 покойният ми баща прекарва в известния на всички лагер Богданов дол. Там така ще да са го наплашили, че до края на живота си той не си позволи да ми разкаже изцяло своята горчива история. Говореше с недомлъвки, с притчи, използваше някакъв странен езоповски език, нехарактерен за иначе открития му характер. Едва сега си давам сметка, че ме е щадял, пазел ме е от “клеймото на позора”, не е искал да узная, че съм син на “народен враг”. А може би се е боял от моята реакция? Благодаря му за това, макар да зная, че скриването на истината не е донесло спокойствие и радост никому.
Сетне изгря свободата, 45 години стигаха, а времето си беше наше... Научихме част от истината за лагерите (цялата никога няма да узнаем), излязоха книги, направиха се филми... Оказа се, че съм син на мъченик, а защо не (ласкаех се) и на герой !? После прошумоляха досиетата. Разбра се, че зад всеки българин стои папка, в която съдбата му е описана и дори предопределена не от Божията промисъл, а от някой неграмотен фанатик. След едно телевизионно предаване на тема “досиета” майка ми промълви: “Как ли са му разрешили на баща ти след лагера да следва?” Да, въпреки всичко, няколкократно изключван, чукайки софийските павета, гърчейки се в една вечно студена стая (поне аз я помня такава), Иван Петров Кърджилов бе успял да завърши Политехниката и да се дипломира като строителен инженер.
И сега моята майка превръщаше това усилие в грях, тя се усъмняваше в чистотата на изконното людско право, на свещеното право на всеки от нас да получи образование и да упражнява професията си. Забележете - подозрението не беше подхвърлено от някой провокатор или доносник, нито от “шестак” или кадрови вербовчик, то бе избуяло от спомена за миналото и бе легнало като мрачна сянка между най-близките ми хора. Оказа се вярно, че човек е най-жесток към тези, които обича. Оказа се и друго - че може да съм син на предател, страхливец или дори техен “доброволен сътрудник”!?
Воден съм не от суетата да ви занимавам с тази лична история, а от дълбокото убеждение, че няма български род, непоразен от синдрома на опасния вирус. Сега чак разбирам самочувствието и наглостта на шайката бивши управници и техните униформени слугини - те са знаели, че са заложили отровата у всеки един от нас, времето всякога е било тяхно или поне е работило за тях, а петилетките им не са били нищо друго, освен частици от безумния им стремеж към вечността... Ето защо аз искам да знам кой съм! Чий син съм? На герой, на предател или обикновен, наплашен, смачкан, унижен и оскърбен човек. Знанието е грях, познанието - провидение, но тъкмо Този, който ще ме съди един ден, ми дава извечното право на греховност и неприкосновеност. Ето защо аз искам да се отворят досиетата! Искам да ги видя, да ги пипна, да ги помириша. Аз искам да бъда аршинът за тяхната истинност. Вярвам, че разпнатите ни души са толкова напрегнати, тъй чувствителни към истината и лъжата, че никой от нас няма да се остави да бъде излъган от фалшивите тонове на “червените певци” и свирчовци. Графологическата експертиза ще е нашата съвест, анализът за достоверност - нашата памет, водачът из тайните картотеки - нашата чест!
Всъщност каквото и да узная от досиетата, аз ще продължа да тача святата памет на моя баща. Той вече обитава един друг свят, той е представител на нашето чувство за справедливост в един друг, по-висш порядък, където хармонията се ражда от хаоса на изживения ужас. Свят, по-висш навярно и поради това, че там досиетата отдавна са разкрити. . .”
Читателю, само за да препиша тази лична изповед на писателя Петър Кърджилов и по този начин да успее тя да стигне до теб и до следващия след теб и мен, си струват труда и времето ми. Думите на този човек за сетен път ми дават куража, уверението, че най-достойното, което може да направи човек в живота си, е да се стреми да живее честно.
Въпреки обстоятелствата, въпреки трудностите, въпреки съблазните. Заради собственото си спасение и заради спасението на следващите след него!
