„СТРАТЕГИИ И ТАРИТАКТИКИ”

 

Преди седмица, покрай току що отминалите избори, прочетох в blog.bg един постинг на известния журналист Иво Беров, наречен  „Десницата се помина, почваме отначало”. Накратко – там се твърдеше, че ГЕРБ не само че не е „дясното”, не е дори партия, а всенародно движение за възхита от Бойко Борисов, че дори СДС вече не е дясна партия, че единствените, които останаха десни, са Демократи за Силна България.

Понеже и тогава, и сега, и преди, не съм съгласен с тези твърдения, изпратих до г-н Беров, а чрез него до всички, които мислят върху тези въпроси, моите разсъждения по тях. Почти веднага получих в отговор един коментар, наречен „Това са празни приказки”, в който анонимен блогър ми е написал „Дай конкретна дефиниция за дясно, пък ние ще сравним”. Нищо лошо – всеки човек има правото да казва своите съображения, както и да изслушва чуждите по същия въпрос. Изчаках седмица да получа и други коментари, но не се случи това и сега ще се опитам да отговоря на този мой единствен опонент.  

Не мога да дам КОНКРЕТНА дефиниция на „дясно”. Както не мога да кажа ТОЧНО какво е желание, например. Или щастие, също например. Не е нужно! И смятам, че точно това анонимният ми коментатор знае чудесно, като се опитва да ме „удари” именно по този начин. Не става така, драги. Отговарям ви кратко с думите на Бърнард Шоу – „През живота си не съм снесъл нито едно яйце, но това не ми пречи да кажа кой омлет става за ядене и кой не”.

ДСБ управляваха вече един мандат (1997-2001). Никой не изхвърли предварително „омлета”, който те бяха забъркали. Изядохме го докрая. На мен лично не ми хареса. Мога, разбира се, да кажа ТОЧНО ЗАЩО не ми се понрави. (Правил съм го в моите постинги. Ще го направя пак.) И въпреки, че не мога да кажа какво точно НЕ Е „дясното” им, съвсем определено твърдя, че тяхното не бе „дясно”. Това е причината, която ме накара да не пусна тяхната бюлетина. Да има някаква файда, някъде за някого, от това, че нямам конкретна дефиниция за това що е дясно?!

СДС също имаха своята възможност да забъркат омлет (1992). Бързината с която комунистите изхвърлиха техния омлет, ме кара да си мисля, че той щеше да ми хареса. Уви! В историята няма „ако”. Колкото до новото СДС (на Мартин Димитров) – ами аз познавам техните „готвачи”, ял съм им гадните „омлети”, т.е. помня действията на тези стари муцуни. (Писал съм за тях в моите постинги. Ще го направя пак.)

И сега за лицето Бойко Борисов. „Облечен е” изцяло в червено, на черпака му има инвентарен номер от БКП, не ние (имам право да пиша НИЕ, щом анонимният ми коментатор също е използвал това местоимение) сме го „пуснали в кухнята”. ОБАЧЕ гозбите, които забърква, ми харесват засега  Не зная доколко са „десни”, но гледам, слушам, чета, че и Западът (десният Запад!) го харесва. Също така ми прави впечатление, огромно впечатление, че лявата партия БСП (без да знам какво точно е „ляво”) неистово и съвсем искрено, според мен, гледа да му изхвърли „омлета”. Значи той е добър. Това е причината вече седма година, на 3 (словом три) избора, народът да го предпочита. (Не мога да обясня и какво точно е „народът”, но в цифрово изражение на бюлетините това е повече от половината население на България. Което по правилата на дясната демокрация му дава пълно право да управлява цялото!)

Да има някаква опасност за настоящето ни? Няма. Макар да не мога да обясня какво точно е дясно/ляво, аз зная, че днес вървим по правилния път. Поради простия факт – виждаме целта, върха, където трябва да стигнем.

Колкото до бъдещето ни – дал съм пределно ясен отговор, моят отговор, какво ще бъде то. Цитирам точно какво съм написал във въпросния ми постинг, който моя анонимен опонент е класифицирал като „празни приказки”: 

Бъдете сигурни, мои сънародници, че Светът сравнява своите изводи за Бойко Борисов по нашата подкрепа за него. Ако в някакъв лош час, този човек реши сам да се откаже от нашата подкрепа и доверие, той просто „ще стане зрител”. А каузата „ще изтика” друг на негово място. Защото „Каузата ни е винаги нещо повече от хората, които участваме в нея”.

Допълвам сега – Това не е празна вяра! Това е, наречете го спомен от бъдещето, или исторически факт от миналото на демократичния Свят, например. Не мога да го характеризирам ТОЧНО. На онези, които непременно искат това от мен, за да „признаят” правотата ми, казвам пак:

Не зная, драги, но истински се радвам, че десния демократичен Свят това не го интересува, за да ни приема в семейството си от държави!

 

Тук ли му е мястото на последното нещо, което искам да кажа още на вас, мои читатели, преценявайте вие.

Аз, както знаете, си падам по старите неща – приказки, притчи, спомени и други „отминали работи”. За мен те изобщо не са ОТМИНАЛИ РАБОТИ, а продължение на Библията, така завъртяно учено да го нарека. Ето:

Чудомир има един разказ, наречен „Двама ще му береме гайлето”. Чудесен, много поучителен разказ! Макар да е писан преди горе-долу век. В неговото, чудомирово време, един човек застроил къща. И както било модно, сключил писмен договор със строителния предприемач. Много подробен договор! Поне 20 страници. В него всичко било описано СЪВСЕМ ТОЧНО   (осъвременявам примерите чудомирови с днешните строителни технологии, но ни най-малко не променям смисъла на разказа).

 Описахме - говори бъдещият собственик на още непостроената къща – каква да бъде дълбочината на изкопа и оттам изчислихме с точност до половин кубик размера на изкопаната пръст от багериста, фиксирахме каква марка да бъде бетонът за основите, колко зърнест да бъде пясъкът и колко мазна варта за мазилката,  колко дебели да бъдат гредите за покрива, и т.н., и т.н.- до последния дюбел за топлоизолацията. Написахме всичко съвсем подробно и точно. Съгласувахме тази купчина листа с двама адвокати – моят и на предприемача. После занесохме Договора при нотариус и го подписахме в негово присъствие. Успокоен започнах строежа. Но още на втория ден излезе вода в изкопа за основите – непредвидена в Договора. Хайде плащай! После - как да разбера дали онези от бетоновия възел не са ме излъгали за марката докаран бетон. Както се оказа в последствие  Кои песъчинки да избера да измеря и как, за да преценя дали пясъкът отговаря на изискванията в Договора? Как да преценя колко мазна е варта? С ръце ли да бъркам вътре? Гредите бяха точно по размера, ама се оказаха „мокри” – бичени вчера. На първата година изсъхнаха и се изметнаха. За топлоизолацията не ми се говори.  Накрая като се наплатих с предприемача, съгласно записаната сума в нотариално заверения договор, се оказа, че съм дал три пъти повече пари от предвидените в началото срещу една къща, която се нуждае от основен ремонт още преди да съм се нанесъл в нея.

Както се казва – битият бит... и т.н. И то въпреки наличието на подробен и узаконен предварителен Договор, описващ ТОЧНО всичко!

Разказът не свършва дотук. Дори може да се каже – сега започва. След години, ровейки из документите на дядо си, нещастният собственик на „нова къща” попаднал на неговия Договор с предприемача, построил старата стогодишна къща на фамилията, където той бил израснал и сега живеели вече внуците му. На пожълтялата хартия били написани само три реда – „Аз – следвало името на дядо му – и аз – името на строителния майстор – започваме да градим къща. Ако, не дай боже, нещо се случи, двама ще му береме гайлето.” Толкова! А се оказало достатъчно!

АКО, НЕ ДАЙ БОЖЕ, НЕЩО СЕ СЛУЧИ, ДВАМА ЩЕ МУ БЕРЕМЕ ГАЙЛЕТО! Този взаимен ангажимент на участниците в нашия обществен и политически живот липсва. А е задължителен! Това е дясното мислене според мен.

Ако ме питате какво е пример за ляво мислене, веднага отговарям. До преди 22 години (впрочем без два дни точно) един лозунг бе сред най-популярните в тогавашното ни – ЛЯВО, нали – общество: „БКП вдъхновител и организатор на всички наши победи!” Забелязахте ли, че по дефиниция БКП не е отговаряла за беди и поражения?!

Тарикати! Леви тарикати! Определено леви тарикати.

Именно това си мислех, наричайки този мой постинг „Стратегии и таритактики”. Сполучливо ми се стори. А заглавието е в кавички, защото е цитат. Цитат на самия Иво Беров. Изрекъл го е в предисторическите времена 1993-1994 – когато СДС вече беше „сринато”, а ДСБ още не бе „построено”.

 

създаване на средна класа,подпомагане на средния и даже малкия бизнес,нещо което сините така и не направиха - все едно кои

анонимните не ги разбирам и аз - хем имат позиция, хем нямат лице.
Иво Беров си върши работата, а тя е да харесва Иван Костов (+$). Благодарение на неговото харесване, ти изказваш пък симпатиите си (- $ (?) към Бойко. Всеки си изказва предпочитанията. И си прав, че няма гений, който да каже дясна ли е политиката на Берлускони, който доведе Италия до фалит, чрез гигантските си грабежи чрез държавната машина, или пък комуниста Борисов е по-десен от него. Хем не ти е ясно що е дясна политика, както и на мен също, хем пък казваш, че "дясна" Европа се напикавала от щастие от политиката на Бойко. Е, как видя тъмната страна на Луната?
Човече, Европа я чака период от поне едно десетилетие, през който ще премине през ада на социалната несправедливост, породена от алчните до безумие власимащи.
И за на края: Няма по-голяма истина от собствената заблуда.