ДО
г-н ИВО БЕРОВ
КОПИЕ
ДО ВСИЧКИ В ИНТЕРНЕТ
Уважаеми г-н Беров,
Настоящето представлява по същество открито писмо, пуснато в свободното Internet-пространство, до Вас, като конкретен „дразнител”, но предназначено за Всички, които и четат, мислейки. Дори само от време на време.
На 30.10.2011 в 5 часа следобед в своя блог ivoberov сте публикували един постинг - „Десницата се помина, почваме отначало”. Не съм съгласен с написаното там. То е принципно невярно. И нещо повече – нямаше да седна зад компютъра, ако тези твърдения бях прочел в блога на Теодор Дечев, Ангелина Пискова, Велислава Дърева... – защото това си е чиста загуба на време. Вие НЕ СТЕ техния случай, нали?
А ето какво сте написали два часа преди да приключи гласуването в деня на балотажа. Цитирам:
„В България вече няма десни партии. И това трябва да бъде казано ясно, недвусмислено и безмилостно. Стига изхвърляния, самонавивки, призиви, позиви и уютно съпричастие от рода на „айде наш,те” и „Наздраве компанията” В България дясна партия няма. И колкото по-бързо се осъзнае това, толкова по-добре. Да се осъзнае без да се обръща никакво внимание на твърдението, че селяните също са граждани, че наистина са за европейско и че имат поне малка представа за икономическата страна на понятието „развитие”. Без да се обръща внимание на твърдението, че ГЕРБ е партия, а не всенародно движение за възхита от Бойко Борисов. И без да се обръща внимание на твърдението, че СДС е дясна партия. Беше. Дясна партия. Единствените, които останаха десни са Демократи за Силна България.”
Аз мисля, г-н Беров, че „дясното” е на Запад, а на Изток е „лявото”.
Не опростявам нещата, твърдейки, че „Западът е десен”, а „Изтокът - ляв”. Нали ДЯСНО наричаме действителната свобода на изразяване и движение, равенството на всички без никакви изключения пред Законите на страната, неприкосновеността на частната инициатива и собственост и водещата пазарна икономика. Такива са страните на Запад от нас – Европейският Съюз и САЩ. Другото е онова, на Изток от нас – съветският комунизъм или както сега свенливо го наричат нашите ЛЕВИ социалисти – „социалната държава”.
Учуден съм, че Вие, г-н Иво Беров, подменяте същността на понятията, а оттам изкривявате и спора кое е „ляво” и кое „дясно”.
Защо го правите? Дано да е недоразумение!
Не бива, когато се говори за ляво/дясно, да се намесват имена на юридически лица (партии) или физически лица (техните лидери). Така се подменя КАУЗАТА и тя се замества с изпълнителите й.
Каузата на демократичните българи е да бъдем държава по западен образец, а не чрез гласа си да доведем на власт „наш човек” – „демократ”, както казвате вие. Какво се случи с т.нар. „сини мравки”, които в края на 1992-ра се кълняха, че те са истинското СДС? Някой сега, дори вие, можете ли да изброите имената на 4-5 от тях поне? Какво значение придоби лицето Желю Желев, когато се разбра, че СДС на Филип Димитров му е противно - къде е днес Желев, къде е Филип Димитров?! Ами случаят на „демократа” Доган - да не изреждам годините на „завоите” и „шутовете” му. Ами съдбата на Царя след участието му в тройната коалиция?
Иван Костов - Написали сте, г-н Беров: „В най-лошият ДСБ няма да съберат процент и половина доверие, няма да получат държавна субсидия и ще прекратят съществуването си, защото в България без пари няма партия, дори и такава на Костов. На Костов, защото ДСБ не успяха да се превърнат в консервативна партия, както препоръчваха там някакви си маргинални вестникарски журналисти, загрижени за дясното. Любопитен е въпросът дали самият Костов с неговото, обосновано между другото, самочувствие на голям държавник и бивш премиер, ще се примири да бъде водач на маломерна партийка или кръг съзаклятници. А пък може присъствието на ДСБ в обществения ни живот като кръг от умници, които отвреме-навреме предлагат верни решения да е все пак един приличен изход за партията. Той, обаче, не решава въпроса с липсата на дясна партия в България.”
Е, що така „ДСБ няма да съберат и процент и половина на тези избори”? (Впрочем избори, чиито резултати извикват потвърждението на Европа и САЩ, че България върви по демократичния път, а пък не се нравят на нашите и чуждите социалисти.)
Защото не е вярно! Изобщо не е вярно! Принципно не е вярно!
Каузата, наричана „СДС” (Която е припознатата демократична кауза на българите, нали г-н Беров?) няма нищо общо с това дали се защитава от партия (дори наричана консервативна дясна), дали държавата отпуска пари за съществуването й, колко е велик нейният лидер и колко са умни плащащите членски внос в нея. Запишете си, г-н Беров, кажете и на Иван Костов, мислете заедно с умните хора в ДСБ, защо (аз например) ще искам, ще чакам до 1996-та, за да стана член на синята партия?! Ако си мислех, че е полезно, дори не за мен самия, а на държавата ми, да бях станал член на червената партия още в 70-те години на миналия век. И от какъв зор трябва баш вас да чакам? Защо непременно трябва да стана член на ДСБ, а не на ГЕРБ например?
Ще кажете, разликата между двете партии е колосална. Коя разлика? В генезиса на нейните лидери или в целта на техните усилия да водят страната неотклонно по избран предварително път?
Защото и двамата сегашни лидери, говоря за Иван Костов и Бойко Борисов, са възпитавани в „червено”. В онези важни за България и за българите години 1989-1992, когато вместо да основават фирми, някои викаха по площадите Демокрацията, Иван Костов седеше на Кръглата маса зад Андрей Луканов като негов съветник, а Бойко Борисов ходеше с букет цветя да честити рождения ден на Тодор Живков. (Аз лично правя разлика между Живков и Луканов. Единият е „царски” човек, другият – „съветски”. Макар и двамата да не са демократи! Но това е друга тема.)
Сега за ЦЕЛТА.
Костов тръгна по „десния път”. Но „дръпна” толкова надясно, че се появи на демократите отляво. В група с т.нар.олигарси, което е новото име на перачите на червените пари. Това е причината той да има на днешните избори процент-два. Забрави си Каузата, г-н Беров. Каква му е файдата от демократична биография, а?
Борисов вече 5-та година „държи” България на европейския път. Такива са видимите му резултати. Той още НЕ Е ИЗЛЪГАЛ, г-н Беров! Ама, щял! Ама, било сигурно! И затова изводът бил: Дайте да изберем Костов, Мартин, Румен, Прошко…! Що не Първанов, Сергей, Ивайло, Георги…?
Е, хората – говоря за българите, почитатели на европейския път – избират Борисов. Избират Каузата, която той държи засега. ЗАСЕГА, г-н Иво Беров! Ще ви цитирам 20-годишни вече думи на един демократ, вие ще се сетите кой е той: „Отвъд остава вотът на историята, който е далечен, и вотът на избирателите, който може би е по-близък.”
И още едни, дори по-стари думи на друг демократ ще цитирам: „Ако изгубиш в някакъв лош час доверието на хората свързани с каузата СДС, по-добре е да си отидеш в къщи и да включиш телевизора. Отредена ти е по-нататък ролята на зрител.”
Бъдете сигурни, мои сънародници, че Светът сравнява своите изводи за Бойко Борисов по нашата подкрепа за него. Ако в някакъв лош час, този човек реши сам да се откаже от нашата подкрепа и доверие, той просто „ще стане зрител”. А каузата „ще изтика” друг на негово място. Защото „Каузата ни е винаги нещо повече от хората, които участваме в нея”.
Кой ни управлява досега? Седем психопорт...
Борисов налучка верния тон с коалиция &q...