Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2011 18:15 - Народ на кръстопът
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 955 Коментари: 0 Гласове:
2



Под влиянието на световните проблеми и на българите най-после ни се случи през 1989 година обществото ни да смени революционно посоката си на развитие.  „Под влиянието на”, „най-после”, „ни се случи” – всичко това са тъжни констатации за народопсихологията ни. Много ни е било, е и ще ни е трудно на нас българите.

Но така или иначе от това последва, съзнавайки го или не, че всеки един от нас трябваше да избере своята съдба за много време напред. Това е като първата среща с любовта. За някои тя е толкова прекрасна, че те нехаят за всички останали житейски трудности и опасности, включително и за онези, които носи самата любов. Мечтатели! Дано бог им помогне да не бъде жестоко тяхното разочарование. За други любовта е просто един нов начин да пробият в живота. Тарикати! Жестока ще е тяхната присъда във времето. Има трети, които не признават любовта и никога няма да разберат, че са я срещнали. Фанатици! Те самите са жестоки хора. Четвърти обичат само себе си – нищо няма да остане след тях! Пети... пети няма. Повярвайте ми.

Казват, че всяко поколение има своята война. Войната на поколението, което не помни Втората световна война, започна през тази 1989 година. Всеки сам избира на коя барикада да застане защитник, но жертви дават всички. Без тях не може, въпросът е да не отидат нахалост.

Преходът към демокрация е особено труден за поколенията, които в своята активна възраст са живяли и са били възпитавани в тоталитарната социалистическа държава. Спрямо тях довчерашните им управници, комунистите, освен инерцията да бият и стрелят както по-рано, започват да „вадят други козове от ръкава” – моралното изнудване на съгрешилите, страхът от възмездие на виновните, естествената доверчивост на честните, също толкова естествената безскрупулност на мошениците, икономическата принуда над мизерстващите, безпомощността на старците и простотията на немислещите, нашата инертност... Което по принцип не противоречи и не пречи на демокрацията да се развива, но се преодолява дълго време. Библията твърди, че трябва да се чака следващото, първото свободно поколение. Страхувам се, че е права!

Колкото до честните редови партийни членове, за които думата „комунист” е идеал, а не професия, съвсем естествено е да бъдат раздвоени, огорчени, объркани, да се чувстват предадени от Промяната. Десетилетия наред те вярваха, че комунистическото общество е най-доброто, което човечеството може да построи. Живяха цели поколения в несгоди, недоимък, надежди, в името на тази цел. Дали са имали смисъл усилията им, е друг въпрос. Но ако вярата им е била безкористна, тя трябва да бъде уважавана. Честните и вярващите хора трябва да бъдат опазвани. Не бива в никакъв случай да бъдат мамени. Така мисля аз. И веднага ще напиша, че не аз ги лъжа в случая, а „техните хора”. Работа на всеки комунист е сам да определи как да разбира свободата си. Струва ми се, че трябва да се добави – Времето не предоставя вече безлихвено време за решението му.

Начинът за борба срещу принудата върху всеки един от нас е един – да откажем на мошеника. Лесно е да се напише, трудно е да се изпълни. Но трудностите сигурно са от типа, които има наркоманът, когато иска да остави наркотиците. И резултатът е сходен – ако няма волята да се откаже, затъването е до гроб.

Зная, че много българи имат размишления, сходни на моите, за тези важни години в нашето развитие. И други българи има, също много, които не мислят така. Но има нещо по-важно, по-голямо от същността на мислите, чиито и да са - колкото и безспорно верни да са твърденията, те могат да бъдат предлагани на другите само чрез слово и пример.

Ето защо не схващайте страстната ми защита на нещо, като заповед да мислите като мен. Това е вредно за всички ни, а и за демократичната страна, която градим. Но пък изключително полезно ще бъде, ако успея да ви накарам да се замислите върху това, което се случи, случва се и ще се случи утре около нас.

Защото народ, който не помни историята си, ще я изживее повторно, преди да разбере, че е същата.

Което е глупаво, нали?

 

Но време е да се успокоя. Има само пет дни до изборите. До поредните избори. До поредния шанс. Не зная дали мисията” ми не е безнадеждна. Мога да надговоря опонентите си със своите доводи, но мога да ги убедя само с техните. А техните доводи са „железни” – „Властта  дава парите. Значи трябва с нея да съм добре. На всяка цена.”

Е, не е така. Навсякъде съществуват опровержения, ако човек се вгледа. Ако има склонност към такъв род занимания. Което впрочем не се учи, човек се ражда такъв.

„Епиктет разказва как някой си Флор, римски историк, бил извикан от император Нерон, за да участва в един от прочутите му спектакли. На тези спектакли Нерон обичал да кара известни и благородни римляни да излизат на сцената и да играят унизителни роли в измислени от него трагедии.  Отказът на такава „покана” означавал смърт. Изплашен, Флор отишъл да потърси съвет от приятеля си Агрипин, философ стоик.

- Какво да правя – попитал Флор. – Ако откажа, ще ме обезглавят. Ако приема, ще бъда унизен пред цял Рим.

- Нерон извика и мен – казал Агрипин.

- И какво ще правим тогава? – попитал Флор.

- Ти ще играеш в трагедията – отвърнал Агрипин.

- А ти?

- Аз няма – отвърнал стоикът.

- Защо аз да участвам, а ти не? – попитал Флор.

- Защото ти се поколеба – казал стоикът.”

Тази поучителна история я има написана в една от книгите в библиотеката ми. Опитвал съм да я разказвам на други места, при други обстоятелства и зная със сигурност, че тя не е интересна  за мнозинството. „Дълга” му идва. То се интересува много повече от шоуто на поредния гей на екрана, от това имаше ли дузпа във вчерашния мач или нямаше, с кого е преспала миналата нощ бозавата Златка и най-вече как да преметне другите да работят.

Такива (ще)играят в трагедията. Техен си избор. Моят не е такъв. Време е, крайно време е да определите Вашия избор, читателю. Пак ще повторя:  Времето не отпуска повече безлихвено време за решението Ви.

 



Тагове:   избори 2011,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872934
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031