Днес е 6 септември. 126 години от оня Ден на 1885 година! Първото чудо за вековете от 13-ти до 20-ти включително - Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Историята - Няколко млади български офицери от Източна Румелия, впрочем участници в завършилата преди 7 години Руско-турска война, използват представата на Великите сили, че българите са слаб и разединен народ, и за половин година насочват и обединяват обикновените хора от двете страни на Балкана с идеята да станат един народ. Независим народ! Тази опасна патриотична шетня не е останала незабелязана от „освободителите”, подписали Берлинския договор. На практика те са били опасните играчи, които са можели да спрат процеса на Обединението, съвсем не про-турско-руското правителство на Източна Румелия начело с генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Само че високомерието им на имперски величия ги подвежда. Те проспиват народния ентусиазъм. Решили са, че категоричният отказ на Русия да подкрепи евентуалното съединение, даден на българските водачи лично от руския представител в Източна Румелия само два дни преди събитието - на 4 септември, ще е достатъчен. О, не би! На 6 септември 1885 година Пловдив осъмва с ново правителство, българско, начело с Георги Странски.
Княжество България оттатък Балкана е не по-малко въодушевено. Още повече, че князът му – Александър Първи Батемберг, месец дори преди това, е дал подкрепата си на ръководителите на Обединението. И веднага го признава. Той, който е поставен на този пост с решаващото съгласие на Русия, да вземе да избере народът, който представлява, а не началниците си! Представяте ли си величието на момента за България като независима държава! Разбира се, че комунистическите ни историци от 20 век ще нарекат княз Батемберг „немски агент”.
Несполучили с „българските си козове”, руснаците вкарват в игра присъщата им имперска подлост. Докато наивна България чака военна офанзива от турска страна и струпва войските си на изток, „нашите освободители” подскоросват Сърбия да нападне Княжеството точно от обратната страна – на запад. Че имало аванта. След по-малко от два месеца, на 2 ноември, сръбската армия навлиза в незащитена българска земя. Започва сръбско-българската война от 1885 година. Тя трае фактически по-малко от седмица. Защото след тридневни боеве край Сливница (5-7 ноември 1885) българите побеждават сърбите и ги изтласкват, откъдето са тръгнали. Последвалият Букурещки договор от февруари 1886г. възстановява довоенната граница със Сърбия. Само месец след това – през март 1886г. - Съединението получава полагащото му се международно дипломатическо признание. Султанът се подписва под т.нар. Топканенски акт, споразумение според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация и армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Това става въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър. Оня, „освободителят”, увековечен пред Народното ни Събрание! Именно заради тази причина не сте чували за Топканенския акт, нали, но за Сан-Стефанския договор и 3 март ни проглушиха ушите. Нашите комунисти, баш българите-интернационалисти. Отвратително!
Историята обаче, тая, истинската, е безмилостна. Тя раздава всекиму, на всеки народ, изработеното от него. Като Господ е – може да забави, но няма да забрави. Сто и няколко години по-късно, когато ще се е случило второто българско чудо - според мен 10 ноември 1989г. се родее със Съединението като български успех, неподкрепен от Империята - българското демократично правителство ще прекръсти централния площад в столицата от пл.”9 септември” на площад ”Батенберг”. Българите не бяхме забравили, че княз Александър Батемберг извърши нещо, което никой държавник в историята ни не е правил. С пълното съзнание, че губи трон и династия заради престъпена воля на Русия, подписва акта на Съединението! Това е величие, което не може да му се отнеме, защото жертвата му осмисли и освети бъдещето на България. Да не говорим за приложеното смирение – поискал е тук да бъде гробът му, за да намери приют неговото тяло и дух в българската земя! „Немски агент”, а!
Днес е 6 септември две и единайсета година 126 години от оня Ден на 1885-та! Слушам Българското Национално Радио. Онова, което издържаме ние, българите, с данъците си. Предаването е всекидневното „Хоризонт преди всички”. Само от него изваждам няколко факти „ситни, дребни като камилчета”.
· Обзорът на новините в този тържествен ден започва със съобщението, че снощи изчезналото преди два дни момче в София е било намерено убито. Не че е маловажно, но вчера също така има 3-ма българи, убити при автомобилна катастрофа в квартал на Бургас. Между тях и едно 6-годишно дете! Това не е ли важно? Не мога да се освободя от гадното чувство, че целта е да се подчертае колко некадърно е МВР-то на Цветан Цветанов от ГЕРБ. Чунким при МВР-то на Михаил Миков от БСП това би било невъзможно! Но по-добре назад към мъртвите социалистически полета! Директор на радиото ДНЕС е Валерий Тодоров.
Кой е Валерий Тодоров? Стандартна биография. Като на Марко Семов например (мой постинг „Нормален ли е Атанас Семов”). Веднага в годината на завършване на СУ (1981) е назначен направо в Главна редакция „Международна информация” на Българското радио. Специализира в СССР още преди промяната в 1989-та. От 1993 до1997 е кореспондент на БНР в Москва. В първата година на управлението на Иван Костов се завръща за малко в България, като директор на програма „Хоризонт”, но поради „дългата резервна скамейка на социалистите” само след година отново получава назначение в Москва като завеждащ кореспондентския пункт на БНТ (цели 6 години). На изпроводяк през 2006 г. е удостоен с най-високото отличие за чуждестранен журналист от Медиа-съюз на Русия. До избирането му за генерален директор на БНТ през май 2007г. се мота на длъжността директор на радио "Благоевград". След като самият той е родом от Силистра и завършва средно образование там!
· В прегледа на печата ни осведомяват подробно с написаното от Кеворк Кеворкян в „Труд” и Валери Найденов в „24 часа”. За Деня на Съединението се изказват ТЕ, точно ТЕ, именно ТАМ!
За Кеворкян е писано твърде много. Припомням само - От 1973 година работи като агент на VI управление на Държавна Сигурност с псевдонима Димитър. Не съм чел да е „сниман от отчет.” Като Доган например. Но в последните две години го „демократизираха”. Не е водещ, но води ежеседмична рубрика във вестник .„Труд“, наречена „Приказки за телевизията“, в която пише свои размисли за медиите и журналистиката. Въпреки, че преди месец горе-долу в.”Труд” се отказа от своя „вечен” главен редактор за последните 22 години Тошо Тошев (агент „Бор” от II Главно впрочем), Кеворкян продължава да ни облъчва оттам!
И за Валери Найденов се знае също много. Бивш главен редактор на социалистическия вестник „Поглед” и създател на „Пресгрупа 168 часа”, той е агент „Сашо”, работил за I, II и IV управление на ДС от 1983. И за него не съм чел да е „сниман от отчет”. Ама продължава да пише, с нагли претенции за истинност.
· Следва приблизително половинчасово интервю на водещата на предаването „Хоризонт преди всички” Нина Колева с историка Георги Марков. Кой е Георги Марков?
(Това не е онзи Георги Марков, „синият” водач на „гладната стачка” на антиконстуционалистите от 1991г. с агентурното име „Николай”, скрит по-късно от един друг „професор” Желю Желев именно в Конституциония съд. Онова е друга смърдлива история. Тук става въпрос за историка Георги Марков, директор на института по история на БАН, станал такъв в 1993-та – годината на приемането на Закона „анти-Панев”. (Чийто вносител е един друг наглец – Николай Василев, на Кирил Василев родния син, сега кандидат за президент, издигнат от „независим комитет”.) Иначе в биографията на Георги Марков е записано, че е секретен сътрудник на ДС – Първо Главно Управление още от 1981 година.)
Но стига сте слушали мен. Чуйте Георги Марков. Автентичният Георги Марков, а не добродушкото от вестникарските снимки (думи от днес сутринта – 6 септември 2011 година!): „Един голям недостатък, да не кажа порок, на българските политици е, че те си въобразяват, че историята започва с тях и ще свърши с тях. Те трябва да се съизмерват със своите предшественици. Трябва да има приемственост в историята, а не тези прекъсвания и това скокообразно развитие. Имаше един голям въпрос доскоро – това беше Европейският съюз, но той не можеше да се превърне в национален идеал, както предлагаха някои политически партии. Ние вече сме в ЕС, вече трябва да има някаква друга национална цел, която да се постави пред нас българите. Както някога е имало един Санстефански национален идеал за обединението на всички българи под обща държавна стряха, сега трябва да има една дългосрочна национална цел, а не от мандат на мандат.”
Ако си мислите, че Георги Марков случайно, инцидентно, говори така, че може би иска да каже нещо друго, в архивата си имам купища опровержения на такава мисъл. Избирам например едни други негови думи, казани пред Мариела Балева в интервю от края на 2010 година, покрай скандалите около БАН: „Който и да бъде избран за председател на БАН, той няма да има тази тежест в обществото и пред властимащите. Защото неговата власт ще се простира само в онова хубаво старинно здание, което за наше нещастие се намира до зданието на парламента. Аз мислех, че това е за щастие, но се оказа прокоба. Точно до Народното събрание. Улицата между двете сгради се казваше “7 ноември”, но разни невежи я прекръстиха на “15 ноември”, защото не знаеха, че 7 ноември е денят на битката при Сливница преди 125 г. Тази улица разделя вече като пропаст властта от науката. ...Надеждите ни са в президента, опозицията, обществеността и европейските наднационални институции. България не може да бъде лишена от интелектуалния потенциал окончателно. Защото младите хора, които сега са в БАН, ще се разбягат и тук ще остане един обслужващ персонал. Може би и това е целта на някои фактори. Младите ни колеги са пълни с гняв и енергия. И вероятно ще се решат на гражданско неподчинение. Колегите ми горчиво се смеят. Но такава е тъжната истина. Онзи ден им казах, че ако закрият БАН, трябва да емигрираме отвъд Дунава във Влашко и повторно да открием българско книжовно дружество в град Браила. Ще кажа за пореден път - колеги, не вярвайте на политици! За всички е видно, че след като разграбиха имотите на армията, идва ред и на академията.... Но защо, за Бога, да ни докарват до това унижение?! Толкова ли парите са по-важни от интелекта? Петко Славейков казваше, че ум с пари не се купува. Защото той струва много повече от парите. Не може парите да са върховната ценност.”
Както се казва – Никога не е късно един човек да стане за смях. Дори и академик да е! Затъжил се за българската наука и раздава примери - Петко Славейков, Влашко, Браила„ Сливница -1885... При това той, Георги Марков, не е бил свидетел на тези събития, чел ги е сигурно в „Документи и материали за историята на българския народ”, съставена от неговия институт по история и издадена от издателството на БАН (една дебела червена книга от 1969 година).
Ама ни дума за факта, че неговите хора, комунистите, избиха ФИЗИЧЕСКИ цвета на българската наука в онази февруарска нощ на 1945 година (да споменем само проф.Богдан Филов). Ни дума за прочистването на СУ (и само там ли...) от „фашистки елементи” и напълването му на всички нива с полуграмотни партизани. На които събития той, Георги Марков, е бил свидетел. И изпълнител на своето си ниво. На толкова години да се лъже така, ако не е наглост или гузност, може да бъде само, ако човекът има някакво генно изменение в мозъка си. Казано по-просто – вярва си.
Ако питате мен, Георги Марков е обикновен наглец.
· Подразнен от натрапващите ми се комунисти-демократи от ДС, влязох в официалния сайт на БНР с мисълта, че там ще има повече неща, по-близки до истината за днешна България. Какъв наивник съм. Срещам интервю на Андрей Пантев. И то от вчера, по повод Деня на Съединението. Същите нагли изопачавания на историята. Гарнирани със смешен плач за ниското историческо познание на подрастващите. А бе, аланкоолу! Нали ТИ им пишеш съвременните учебници по история!! Нали ТИ обучаваш в Университета бъдещите техни учители !!!
Кой е Андрей Пантев ли? Ще напиша само един факт – такива за него имам хиляди! През март 2008 година той е един от „100 български интелектуалци“ подписали открито писмо СРЕЩУ признаването от страна на българското правителство на независимостта на Косово от Сърбия. В писмото се говори за сърбите като за „братя по кръв и вяра“ и завършва с въпроса „Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени?“
· Това, написаното дотук, е подборка САМО за едно от редовните предавания на Националното Радио. Не пиша нито дума за Националната Телевизия, нито за националните всекидневници „Труд”, „Сега”. „Стандарт”, „24 часа”, „168 часа”, „Дума”... Вие се ядосвайте! Онези от Вас, които си мислят, че ТОВА засяга пряко тяхното бъдеще, на децата им, на внуците им...
Да допиша за музиката, която онагледяваше и подсилваше внушенията, леещи се от „Хоризонт преди всички” в Деня на Съединението 2011 година.
Ни една патриотична нота! Поне да бяха пуснали ония псевдо юнаци с „Цар Иван Шишман от софийско поле”. Вместо тях:
- „И косачи раздират душата ми млада” – Лили Иванова;
- „Ако до всяко добро същество застане поне още едно” – Богдана Карадочева;
- „Минаваш през мене като вятър” – Миро и Галка-Малка;
- „Как искам да се преродя. Ако една стена разбиваш със глава...” и т.н.
Че защо например липсват „Нещо нетипично” на Ивана, „Уникат” на Тони Стораро, хайде Азис ще го прескочим, но едно „право хоро”, една истински хубава македонска песен? Те да не са „втора ръка” песни? Особено пък сравнени с представените на нашето внимание от музикалния редактор на въпросния „Преди всички” Румяна Карадимчева?!
Пак добре, че поне на този ден тя, Румяна Карадимчева” ми спести нейни вечно любими испански мотиви. То не бе Кармен, не бе чудо!
(Ако някой знае каква роднинска връзка има Румяна Карадимчева с Борис Карадимчев, нека ми пише. Кой е Борис Карадимчев ли? – Ако не знаете, погледнете постинга ми „Песните на кръглата маса”. Който впрочем се радва на 4 пъти по-малък интерес в сравнение с „Българи-юнаци на световното 1994-та”. Статистика, братя, нищо повече. Статистика!)
