Червената злоба – ДО КРАЯ НА СВЕТА

До края на техния комунистически свят!

Не е успокоително, но само, ако го мерим с дължината на един, на собствения ни живот. И ако разбираме Надеждата като надежда единствено за себе си.

Провокиран съм от съвсем „пресни” примери – събитията в Англия и Либия.

В началото на месец август в столицата на Англия Лондон и в някои от най-големите английски градове избухнаха опустошителни градски безредици. Изпочупени коли, жилища и магазини, палежи, ранени няколко десетки спокойни и невиновни граждани, 5-ма от тях  убити...Извършителите са млади хора – безработни емигранти и деца. Деца! Най-малкото от които на 8 години!

Според мен тяхната причина да вършат такива деяния е същата, която поощрява нашите цигани да крадат организирано и нагло от домовете, да хвърлят камъни по движещи се влакове, да нападат полицията дори, да рушат паметници и да режат кабели от електро и съобщителната мрежа за скрап, да дискредитират образа ни пред света като честни и работливи българи... Същата причина е. Лица и организации с цвета на разрязана диня през август - легитимни и скрити, на сцената на политическия театър, на мизансцената и под нея – ги „работят” за своята си цел. Да се създава хаос и страх,  несигурност и омраза в обществото и така да се дискредитира неговото демократично бъдеще. Че пречи на връщането на Комунизма им. Това е същата причина поради която и Кадафи се представя като „спасението на Либия от анархията”. И няколкодневните колебания в курса на щатската валута се обявяват за край на „империята на долара”. И наглостта на „Лукойл” да краде съвсем откровено българската държава се тълкува като победа-предизвестие за края на некадърното управление на ГЕРБ...

Това е тяхната цел. А моята е тяхното разобличение. Конкретно назовавано, съпоставяно „старо” за напомняне, че такова ни гласят пак те и за бъдещето. Не ме оставяйте сам, не ни оставяйте сами срещу тези зли хора, българи. Те са като ракови метастази, навързани са като свински черва, като вредни плевели нападнали плодородна нива са, като появила се ръжда върху носещата конструкция, вируси червеи - „троянски коне” в нашия компютър, херостратовци. И извират като онези гадни скорпиони от стария-нов филм „Мумията се завръща”. Не вземем ли мерки да ударим в сърцето техния повелител, сме обречени като Българи.

Ето моят пореден „мач” срещу Тях. .Защо трябва да се спъваме по 18 пъти в един и същи камък?

„Камъкът” днес се нарича вестник „168 часа”. Стар познайник. Създаден още през април 1990 (само 20 дни след преименуването на БКП в БСП впрочем), сменил трима знакови „собственика”, последният отпреди няколко месеца. Собственици в кавички, защото всъщност вестник „168 часа” (освен този „часови вестник” има поне още един – „24 часа”, както и върволицата покрай тях „времеви вестници”; има и цяла група „трудови вестници”...) е създаден с присвоените пари от върхушката на Българската комунистическа партия (настояща БСП и деривати).

Но да не се отплесвам, че съществува съвсем реалната възможност някои от блогърите да се уморят от „излишното” въведение и да завият към скандалната хроника, спорта или секса.

Ето как новият „собственик” на вестника „168 часа” – много емблематичната ВАЦ – чрез лицето Борислав Зюмбюлев, главен редактор на вестника, описва причините за „английските” явления. Статията се нарича „Бунтът на ограбеното бъдеще”, има сигнално червено каре „От редактора” – да не би да бъде пропусната от резсеяни читатели на вестника с дата 12 август 2011.

Беснеещите английски хулигани (много мека дума за безобразията им) са представени не като продукт на червената злоба, преливаща в червен терор, каквото е истинското съдържание, а като „горещ поколенчески бунт. Млади срещу стари, но не за дължината на косата и теснотията на панталоните, а за пари. Старите, и то не само във Великобритания, ограбиха младите. Световната дългова криза обрича сегашните млади на десетилетия, а може би на доживотна бедност.”

И продължава Зюмбюлев: „Сегашните поколения трябва да изплащат дълговете, натрупани от тяхните дядовци. Целият хубав живот, на който се радваха европейците, и северноамериканците, изчезва.” – „Изчезва”, забелязвате ли? Бъдеще неопределено, несъстояло се, невярващо време! И не руснаците, кубинците, севернокорейците, а „европейците, и северноамериканците”! Направо е пропуснал да добави Зюмбюлев „тяхната мама”, както би се изразил неговия предшественик Петьо Сопола.

Продължава Зюмбюла с мечтите си. – „Очевидно подредената част на света няма да може да продължи да съществува по същия начин. Има критична маса от недоволни хора и харченето на обществени пари няма да става така, както е било досега. Сегашните лидери или ще се нагодят към новите условия, или ще бъдат отнесени. Според мен идва нов, световен 10 ноември – смяна на системата за разпределение на парите.”

Може и глупак да е, да не го подозирам предварително в наглост. Платена, разбира се. Продължавам да се учудвам за какви безперспективни глупости комунистите – стари и млади – харчат парите си. „Световните лидери или ще се нагодят, или ще бъдат отнесени”!

Нагодят към какво? ТЕ СА ОБЩЕСТВОТО, определящо същността на конкурентния, жизнеспособен световен пазар. Да се нагаждат към руския Путинов ред, или към първобитно-общинния Кимчениров строй, или към правилата на „свещения джихад”? Тоя къде живее?!

Ще бъдат отнесени от кого? Това ме предизвиква да ви разправя една стара история. Нали съм по старите истории...

На 14 декември 1992 г. на конференцията на СССЕ в Стокхолм пред външните министри от 51 страни в Европа, САЩ и Канада, руският (не съветският!) външен министър Андрей Козирев заявил следното: “НАТО и ЗЕС засилват военното си присъствие в Прибалтика и други бивши части на бившия СССР, готвят намеса в Босна и във вътрешните работи на Югославия. Ние изискваме отменяне на санкциите срещу Белград, а ако това не стане, ще предприемем едностранни стъпки за защита на нашите интереси.” Докато останалите външни министри били шокирани от типичното, но вече позабравено комунистическо нахалство, и си мислели как от утре Русия ще спре помощта си за издъхващите западни икономики, Козирев се сетил, че съветските ракети СС-20 на Саддам Хюсеин бяха безпомощни пред американските “Пейтриът”, и след половин час поискал отново думата. Този път казал, че нито той, нито президентът Елцин, могат да се съгласят с подобни изявления, но така искал да покаже какво може да се случи, ако Елцин бъде отстранен от власт. И се извинил.

Не намирате ли прилика между тази случка и писаниците на Б.З.? Аз лично намирам прилика и с много от събитията у нас. Например заплахите на Яне Янев и Атанас Семов (постинг от РЗС-тата). Или увереностите, които ръси Антон Кутев (да не забравя да им посветя специална група постинги). Или – хайде да не си разваляме настроението. И да няма „продуктово позициониране” в материала. Някой да знае какво е това животно? „Бутни-дръпни”?

Преди 72 часа световните медии съобщиха, че силите срещу Кадафи са вече в Триполи. Ами къде да бъдат?! Нима сте повярвали на приказките на Кадафи от преди 3 месеца, че „Средиземно море ще почервенее от кръвта на агресорите срещу свободна и демократична Либия”? Но луд умора няма. Защо ние обаче продължаваме да им бутаме баницата у ръцете?

Ето моите припомняния в подкрепа на изказаното твърдение:

Помните ли още, че в началото на август 1990 година Ирак нападна без предизвестие Кувейт? И че само след 4 месеца многонационални сили под командването на НАТО изтласкаха войските на Саддам Хюсеин, където е мястото на всеки агресор – в собствената му родина. Тогава:

- В.“Дума” на 4-я ден от началото на войната (21 януари 1990) написа:  “Войната едва ли ще е кратка.”

  Тя, войната, трая 42 дни, сухопътната офанзива само 100 часа

- пак в.“Дума” на 8-я ден от войната (25 януари), Пламен Георгиев се вихри така:: „Но докато доблестни хора в Париж и Токио, Берлин и Вашингтон изразяват своя решителен протест и несъгласие с ескалацията на насилието в Близкия изток (така близък до нашите земи), мнозина доморасли демократи побързаха да се наредят на страната на... по-силния. Рекламният оптимизъм, с който мнозина коментатори се опитват да ни превърнат в бездушни наблюдатели на едно опасно безумие, не може и не бива да ни приобщи към злото и насилието. Макар и насочено сега към фанатизираните кохорти на Саддам Хюсеин, които може би за последен път виждат слънцето. Машината за смърт трябва да бъде спряна. Защото, ако нейно гориво днес е петролът,  утре може да бъде и нашата кръв.”

   - Още един пример в който демагогия няма, останала само наглостта. На 18 януари 1991 год. в новините по телевизията от 20 часа лидерът на БНРП д-р Иван Георгиев (имаше такива) заяви: “Партията подкрепя Саддам Хюсеин. Американците се явяват агресори, защитавайки свои икономически интереси. Иракският народ има етнически и исторически права над Кувейт.”

- На следващия ден студенти от Социалистически младежки съюз (Юрий Борисов) и техните, вероятно, родители от фракцията в БСП “Път към Европа” (Петър-Емил Митев) организираха шествие с лозунги: “Не на мръсната война”, “Стига кръв срещу петрол”. Отбелязвам, че “мръсникът” във войната явно е Буш и става дума за кръвта на воините на Саддам, защото наши момчета така и не отидоха в Кувейт.

- А във в.“Дума” от 20 февруари Христо Мишев пише: “Не мога да приема хвалебствените псалми за “най-великата страна на свободата”, защото тази страна е обявила своите икономиче+ски интереси за общопланетни. Защото тази страна подпомогна смазването на законната власт на Алиенде (Ех, Мишев, да сложим ли от другата страна на кантара Афганистан 1978? Въпросът е мой.),  прегази законното правителство на Гренада (Не, Мишев! Прекъсна дейността на международния трафикант на наркотици ген.Нориега. И лиши Партията, която защатавате, от още един източник на пари.), бомбардира суверенна Панама, проля невинна кръв на стотици хиляди виетнамци (Не забравяте ли кръвта на 3-те милиона жертви на другаря Пол Пот, другарю Мишев?), погази законните и свещени права на палестинския народ и благослови яростната агресия на Израел (Ха сега, де! Ами Германия-1953, Унгария–1956, Чехословакия–1968, Литва-1990? Да продължавам ли?). Защото посланикът на тази страна се намеси във вътрешните работи на победена (??? – бел. моя)  България като участвува в предизборни митинги на политически сили...”

Неточен сте, Мишев. Г-н Хил, посланикът на САЩ в София, беше на митинга на една само политическа сила –  СДС на Орлов мост на 7.06.1990. На митинга на Вашата партия същия ден той не дойде. Той няма да дойде и на митинга на Партията ви за следващите избори на 11.10.1991, но пък там ще говори Вашият председател на партията Александър Лилов, който токущо се връща от Москва и ще каже, че само преди няколко часа Горбачов му казал, че СССР и комунистите в него са твърдо на ваша страна. Междувременно цяла България, тук демагогствам много по-малко от вас, Мишев, ще пее с Развигор Попов:

„... денят на правдата голяма, когато ще ти кажа аз:
          благодаря ти, че те няма, че вече ти не си на власт!”

(Тези думи са писани през 1992 година)

А сега да ви цитирам едни други думи на известният Бойко Ламбовски от оня ден – 23 август вестник „Сега” (главен редактор Теодора Пеева): „... колкото и да ми е криво съм безнадеждно сигурен в това. Първите месеци вероятно ще има разбойничество, разграбване, административен хаос. Чисто идеологически ще се наложи ново летоброене. Периодът „Кадафи” ще се нарече мракобеснически или нещо подобно, а този след революцията – период на свобода и демокрация. Поне 4-5 години оттук нататък за хаоса и последвалите беди ще бъдат обвинявани малко симпатичният всъщност тиранин и семейството му. ... Причината за неговото сваляне не ми харесва, това е. Тя не е защото е диктатор. Диктатори по света все още много, пък международната общност не ги гъта. Кадафи го махаме не защото не можеше да управлява джамахирията, а защото искаше да се меси в международната политика с несъответстваща на ранга му амбиция. Той финансираше палестински групи на съпротивата, позволи си да помага на сепаратисти в Европа (ИРА и ЕТА). Кадафи го събаряме, защото е достатъчно силен, за да дразни , и достатъчно слаб, за да бъде съборен.”

Ашкошсун. Ламбовски!

Да намирате разлика във възгледите им и преди, и сега?

Същият брой на вестника „Сега” отпреди 3 дни е предоставил целите си две средни страници на някойси Алекс Йорданов. Някойси, защото ни е представен като френски журналист!?  Преписвам само заглавието на статията „Радован Караджич: Западът имаше интерес от войната в Босна.”

Припомням, че Радован Караджич е вторият, след Милошевич, и стои преди Радко Младич, обвинени от Международния съд в Хага и осъдени от него за геноцид спрямо човечеството. Ни повече, ни по-малко! Но Алекс Йорданов злобее – Западът бил виновен за геноцида , защото „Караджич бил сключил сделка със САЩ – съдебен имунитет срещу отказ от властта”.

Добронамерен, добронамерен, ама... Кога бе, Йорданов, е сключена сделката – преди или след избиването на едната трета мюсюлмани, имали нещастието да се родят в Сръбска Крайна.

Наглеци! Меко, ама много меко казано!

Е, ако питате докога ще живее тяхната червена злоба сред нас, да отговоря пак:

До края на света. До края на техния комунистически свят!

Не е успокоително, но само, ако го мерим с дължината на един, на собствения ни живот. И ако разбираме Надеждата като надежда единствено за себе си.