Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2011 12:29 - Изборни алгоритми
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1359 Коментари: 0 Гласове:
1



ИЗБОРНИ АЛГОРИТМИ

 

След по-малко от два месеца предстоят поредните избори за местна власт (5-тите в демократични условия) и за президент (също 5-тите след 10 ноември 1989). Понеже „те пак са тук”, а ние сме демократи - търпим ги и се мъчим да ги превъзпитаваме, няма особена промяна в предизборната обстановка. Може би така обективно трябва и да бъде. Нищо лошо. Ако помним „номерата” им и не им се „връзваме” - за да протича нормално демократизацията на България и в следващите 4-5 години.

С такава цел съм се „разприказвал” днес. Пак припомням стари неща. Тъй като „всяко ново е забравеното старо”.

Разправям за първата президентска кампания – в началото на 1992 година – когато за втори път избрахме Желю Желев. Ние самите, на избори. Защото първият му избор беше направен от 400-те депутати във Великото народно събрание. (Как? Изключително поучителна история за начинаещи демократи, но това е друга история. Много по-тъжна друга история!) Чунким второто избиране на Желев е „по-весело” за истинската демокрация!

 

Следващите редове са писани 1995 година.

Как премина кандидат-президентската кампания 1991/1992?

Цитирам в. “Демокрация” оттогава: “Всички кандидати говорят едно и също. Три минути се жалват от екрана, че времето им е малко. Две минути обещават благоденствие, без да посочват конкретните източници, сякаш са намерили пещерата на Али Баба или съкровището на граф Монте Кристо, и последните пет минути хулят Желев. Ами хулете се един друг. Кажете с какво платформата на Сапарев е по-лоша от тази на Вълканов. Нека пернишкият либерал  (Кире Либерало – аз, ХР) да покани на диспут независимия еколог (Петър Берон – пак аз). Изобщо нека борбата се води толерантно. Или всеки срещу всеки, или по-благородното: всеки за себе си. Но всички срещу един не е джентълментско.”

Една констатация: тази предизборна тактика е заимствана от съветска инструкция. В.“Демокрация”, 11 ноември 1991, препечатва от руското списание “Огоньок” (бр 46,1991) един любопитен документ - тезиси за предизборното поведение на Партията в преките президентски избори в Русия през юни 1991. Там четем:

1.   Срещу Борис Елцин да се издигнат няколко кандидата на РКП (Руската комунистическа партия), най-добре 10-12, което ще позволи да бъдат раздробени силите на пропагандната машина на противника и да се обиграят в общоруската избирателна кампания групата перспективни политически лидери на партията.

2.   Необходимо е юридически да се закрепи принципът за предоставяне в средствата за масова информация (печата, радиото и телевизията) еднакво място и еднакво време за всички кандидати без изключение. Опозицията не може да издигне няколко популярни лидери, без да рискува да подкопае шансовете за победа на Елцин. А значителният брой кандидати от РКП позволява да се организира мощно и добре координирано настъпление срещу позицията на Борис Елцин, като го принуди да раздробява своите сили, да отговаря на персоналната критика на всеки от тях, без да бъде уверен, че ударът се нанася от най-опасния за него конкурент.

3.   Преговорите с потенциални кандидати за участието им в предизборна борба да се проведат тайно.  Тактиката за провеждането й трябва да се обсъжда само устно, върху строго индивидуална основа, без да се привличат другите кандидати от името на партията, за да се избегне изтичането на информация.

4.   Главната тактическа задача на партията в предстоящата предизборна борба трябва да бъде недопускане победа на Б. Елцин на първия тур.

5.   По време на втория тур всички кандидати трябва да се обединят около този, който е получил най-много гласове.

Втора констатация. Изключително сериозна!

И без програмираните усилия  по Инструкцията, Желю Желев щеше да стане президент. Ако не достигнеха „сини гласове”, „червените” щяха да прибавят колкото трябва от техните гласове, защото той беше тяхното „асо-пика от ръкава. Не един олигофрен (Велко Вълканов – аз) и един фашист (Румен Воденичаров)” – цитирам Едвин Сугарев в „Демокрация” от 17 януари 1992.

Е, и какво стана, когато ние, сините, си избрахме за втори път Желю за президент? – червените ни излъгаха за втори път. Ще ни излъжат и трети път със „сините мравки” и „Подкрепа”, и четвърти, и пети... вероятно. Но това не променя горчивата им участ като партия. Ето защо:

Помните ли приказката за лъжливото овчарче? Дотърчали веднъж селяните и били измамени. Овчарчето си свиркало доволно и продължило да си яде сиренцето, полегнало на тревата. Дотърчали втори път селяните и пак били измамени. Овчарчето пак било доволно. Тази приказка няма друг край, освен естествения – да го „отнесе” овчарчето. Или по по-бързата процедура – като дойде вълкът да изяде и него, или по по-бавната процедура – като свърши денят и дойде време да се прибере в село.

Най-напред комунистите с измама се главиха да пасат нашите овце (юни 1990). Първата лъжлива тревога (Конституцията) им струваше купчина агенти – политически трупове. Втората лъжлива тревога (която предстои през втората половина на 1992) ще подаде „наш Желю”. И понеже това ще е вече втората лъжа, ще се наложи да се жертват „повече съчки за огъня” – разните мравки, барбарони и догановци.

Защо така бе, мили хора? Сега хапвате сладко сиренце, има в торбата ви още. Ама, ей го на – капиталистическият вълк ви дебне от края на полянката и никой няма да хукне да ви спасява. Ако ли пък този вълк излезе страхлив или сит, или „добрият вълк Лупи”, нали в края на деня ще трябва да ни върнете овцете, да минете по нашата улица, да звъннете на всяка порта – ох, що бой ви чака вечерта!

Ех, умници-стратези, нямате вече толкова пари, че да ни храните така добре, както искаме ние, колкото ни дава Светът. Това е материалната основа на Вашето пропадане. А лъжите ви се трупат върху моралната тежест, която ви мъкне към Небитието.”

 

Вероятно кандидатът на ГЕРБ няма да бъде избран още на първия тур на 23 октомври 2011. Затова ще продължа с предупрежденията къде бяха поставени препъни-камъните тогава – в далечната вече 1992 година.

Писано е пак в 1995-та.

Между първия и втория тур на изборите видни интелектуалци се подписаха под думите: “Избирайте - Желю Желев или Демокрация!”

Ето имената им: Валери Петров, Давид Овадия, Чавдар Шинов, проф.Стоян Каролев, Иван Гранитски, Стефан Данаилов, Васил Цонев, Анжел Вагенщайн, Леда Милева, Коста Карагеоргиев, Павел Матев, Соня Бакиш, Георги Джубрилов, Надя Топалова, Михаил Белчев, Иванка Димитрова, Мая Бабурска, Джуни Александрова, Никола Инджов, Белла Цонева, акад. Николай Тодоров, Георги Павлов-Павлето, Евгений Босяцки, Бинка Желязкова, Виолета Гиндева, Николай Шмиргела, Димитър Остоич, Борислав Шаралиев, проф. Димитър Канушев, Цветана Платиканова, Николай Христозов.

През лятото на 1993-та, когато навън хилядите „сини лумпени” ще искат оставката на президента, излъгал надеждите им – зная, че същите тези хора ще се подпишат под думите:  „Избирайте Желю Желев или антидемокрация!” И ако съм толкова саркастичен към тях, това не е защото са сбъркали тогава или сега, а защото и двата пъти изпълняват повелята на Партията. (Не коментирам причините им.) През януари 1992 година Ж.Ж. трябваше да бъде „плют”, за да се стимулират сините да го изберат за президент. През юни 1993-та Ж.Ж. трябваше да бъде защитаван, защото провеждаше политиката на БСП в управлението на страната.  Демокрацията или Антидемокрацията тук имат толкова значение, колкото бъдещия сняг за миналогодишната реколта.

И още – думата „интелектуалец” произлиза от „интелект” (разсъдък, ум, познавателни човешки способности). Слугуването на една партия няма нищо общо с интелекта. Обикновените хора, които видях онзи ден да спорят в кръчмата на едно село за разправиите в „БЗНС-то”, са действителна част от интелектуалците на България. А не Валери Петров, Давид Овадия, Чавдар Шинов и нататък по списъка.

Други мнения:

Румяна Узунова от радио “Свободна Европа”: “Мисля, че при абсурдната ситуация в страната това са нормални резултати. Не смятам обаче, че в този момент д-р Желев е обединяващата фигура. По-скоро в него е съсредоточена голямата надежда, че в страната ни ще продължат демократичните промени.”

Иво Инджев, директор на БТА: “За мен е ясно, че победи, колкото и тривиално да звучи, демокрацията. Двойката Вълканов-Воденичаров обаче стори всичко възможно да се легитимира като некомунисти. Това показва до каква степен се срамуват от себе си.”

Филип Боков, депутат от БСП: “Фактът, че изборите преминаха спокойно, показва, че сме се научили да изразяваме свободно волята си. Мисля обаче, че ако втората двойка (Вълканов-Воденичаров) беше победила, перспективите пред демократичния процес щяха да са по-добри.”

Дотук цитираните мнения прочетох в зависимите “Демокрация” и “Дума”. Ето едно мнение в независимия, но не и "син" вестник “Земя” от 16 януари 1992. Подписано е Христо Манев, преподавател в УАСГ: “Но слава Богу, че надигналата се мътносиня вълна се сблъска в първия тур на президентските избори с чувството за съхранение на българската нация. На втория тур ние можем да пратим в историята тази вълна, като се обединим срещу голите обещания на кариеристите и попълзновенията на безродниците. Само така можем да създадем съвременна обществено-пазарна икономика в страната и едновременно с това да намерим български път към изграждането на Обединена Европа на отечествата.”

Ей заради такива, Боже, Европа не иска да ни приобщи към себе си. И тя е права, Боже!

Сега ще цитирам мненията на политическите сили след избирането на Желев за президент.

Пресконференция на БСП: “Резултатите на Велко Вълканов са победа за БСП и признак за стабилен електорат. Неиздигането на собствена цветна бюлетина и подкрепата на независимия Вълканов са факт, с който БСП се гордее.” (Ах, колко непредпазливи думи!)

Либералите на Петко Симеонов: “Изборите на 19 януари са началото на края на СДС. Тъмносините искат слаб президент под диктата на парламента.” (Нищо не разбирам! Тези либерали поддържаха твърдо Желев. Той декларира официално принадлежността си към тях. От какво тогава са недоволни?)

Стефан Гайтанджиев от името на БДЦ: “Краят на СДС е повече от очевиден, резултатите от президентските избори са негов симптом.” (Вярно е според замисъла на Сценария. А този откъде го знае толкова рано?)

Зелените на Каракачанов имали историческа мисия и за да я изпълнели, към лозунга си “Долу БСП”, вече трябвало да добавят “Долу СДС”. (Пловдив, 3-та нац. конференция, 25-26 януари).

Не съм и очаквал друго от СДС-тата с тиретата.

Първата вечер след избора на президент (20 януари 1992) телевизията показа скандално-еротичния спектакъл "Нощта на аристократите" на режисьорката Илиана Беновска. Идеята накратко: Аристократите (партийните лидери?) си живеят живота сред секс, лъжи и алкохол, а през това време бедното момиче (България?) - камериерка в богаташката вила, бива изнасилено в тоалетната от един плейбой и се удави в басейна, защото не можа да понесе срама. Веселието не бе помрачено от този дребен факт.

(И без да коментирам, всичко е ясно. Ще допълня обаче някои подробности от действителната съдба на героите, които правят спектакъла. Не обичам демагозите! След определен брой демократични години „изнасилвачът” ще стане „лице” на гей обществото в България, „изнасилената България” – съпруга на един от най-богатите „честни частници”, а сценаристката след дългогодишни „усилия”, и покрай Тодор Живков лично вкл., най-после ще успее да се добере до свое собствено политическо предаване в една от най-гледаните телевизии.)

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО СЛЕДВА




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872578
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031