ЧЕРВЕНАТА ЖЕНСКА ЗЛОБА – ПРЕДИ

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ВЧЕРА)

·              Журналистката от “Труд” Румяна Братованова в брой от юли 1997 е написала един материал “Всеки трети българин бил доносник”. (Преценeте сами има ли някаква тънка подигравка и достатъчно осезаемо грубо изместване на въпроса, недостойно за български журналист.)

“По партийна (синя) линия беше обещан масиран рейд срещу престъпността. Тя се оказа навсякъде: като гущер, хидра, червен израстък, бухалка, бяла якичка, депутат с кифла, човек с куфар (на търговия), приятелски кръг в житния бизнес, черешов рекетьор, нефтен барон, луднал войник, който стреля напосоки, управник на конци, ченге, мутирало в охранител, секструженичка край КПП, фараон, митничар със замък, банкер с климатик и фалит, ляв лидер, с когото граничи България на изток. И дори пенсионер, който работи като пазач, но не декларира незаконния си доход. В простъпка е и леля Райна, която продава млякото на кравата Фани в ранния сумрак пред панелните блокове. Излишно е да се гадае кой ще бъде разобличен. Най-виновна е кравата Фани, че ги захранва престъпните душици с незаменими белтъчини, наместо да агитира срещу тях или поне да звънне на Иван Костов за скверните им навици, та да настъпи най-после ред в досието на тази държава.”

Добавям още материал за анализ.

Слушайте какво е написала Румяна Братованова (“Труд”, пак юли 1997) за колежката си от радиото Божана Димитрова. “Остарелите журналисти не ги убиват, а ги свалят от ефир. Сигурно някои от онези, които сега са й произнесли присъдата (на Божана Димитрова), са минали през нейния непрофесионален ПУЦ. От предаването “Разговор с вас” – на живо, тръгва цялата нова школа на радиото. Без Божана радиото няма да пропадне, но ще стане по-студено. Божана Димитрова – една от запазените марки на радиото ни, няма да седне да плете на една кука – тя ще си намери място в някоя от частните радиостанции. Но не завиждам на новите гласове, щом трябва да се утвърждават в нейната сянка.”

Мое свидетелство, подкрепено от времето. Божана Димитрова е онази, която в продължение на 20-тина години от всичките 35 на  управлението на Тодор Живков, беше “отдушника на народа” в радиоварианта на “Всяка неделя” – “Разговор с вас”. И както Иван Гарелов, така и Божана Димитрова, и Кеворк Кеворкян, ще се окажат, че са агенти на ДС. Нищо чудно – в тоталитарната държава възможно ли е тиранинът-деспот да дава думата всекиседмично на човек, който не е негов. Разбира се, че е немислимо. Немислимо е и Румяна Братованова да не се сеща за ТОВА. Румянке, ти имаш ли псевдоним в ДС? Ще научим и това след време.

·              Милена Димитрова (Съобщавам, че е дъщеричка на старата Божана Димитрова. Ще се учудите ли, че пише за “168 часа” след като беше редактор в „Дума”?) по повод първото идване на Царя в България през 1996-та оригиналничи така  “Кръговрат на бабичките! Мили родни старици вече махат с червени китки към Жан и гълчат наставления на Продев. Дават дежурства пред соццентралата както навремето се разплакваха, колчем видеха брадата на Филип Димитров, а викаха на Желю: “Уу, грозен си като жаба”. Щом сините боклуци вече са червени, къде ще са скрили червените бабички? Те, пустите, станаха монархистки и веят с байрячета на царя по пътя към летището. Нали в природата нищо не се губи.”

Боже, боже! Представяте ли си? Божана Димитрова излязла на пътя към летището да вее с байряче на Симеон!

Впрочем сега забелязах,че Милена е потвърждение на теорията за наследствеността. В природата нищо не се губи. “От кратунка– кратунки, от маймунка– маймунки”, от червена бабичка– зелена (доларова) социалистка. В природата нищо не се губи! Милена е написала,че червените бабички веят по пътя КЪМ летището, а не по пътя ОТ летището. Гадният Симеон! По-скоро да си ходи!

·              А споменатият вече вестникарски страж на Партията, маскиран на женски вестник – “Вестник за жената” – като не може да напише нещо отвратително за Симеон през 1996, се връща много назад и пише за чичо му принц Кирил (когото комунистите на Партията разстреляха през 1945-та) ето така: “В казино “Монте Карло” се вихрела конкуренция кой принц е най-красив. Нашият Кирил грабнал приза от 100 000 долара с подкрепата на баронеса Щрезмайер, влюбена в мъжкото можене на баща му Фердинанд.”.

Пак отбелязвам - ето такива непоправими щети нанася комунистическата идеология на човешката природа.

·              А пък Велислава Дърева (в “Дума” естествено) се занимава с пелените на бъдещия цар и подмята странни намеци за брака на човека Симеон. Ще прескоча естествения коментар, че ако един човек раздава брачни забележки, то е добре самият той да е завъртял семейство. Защото г-ца Дърева твърди във въпросната статия (“Клетий Симеоне”), че “добичетата от първия републикански парламент решили да изплащат по десет хиляди швейцарски франка месечно на горкото детенце, докато навърши пълнолетие”.

Имам въпрос – След като “първият републикански парламент” е работил през 1946г., кои са “добичетата” в него? Няма кои да са други, освен онези, които разстреляха почти всички депутати от предишния монархофашистки парламент една година по-рано. Ако другарят Георги Димитров не беше се крил зад псевдоними, напр. “Дед”, да стоваря нему това, а не на добичетата. А ако Дърева беше събрала смелост да нарече добичета тогавашните комунистически депутати, докато беше все още другарка, нямаше да доживее да я наричат г-ца.

В.АНТИ от 28 юни 1996г. допълва: “На въпроса на журналист от Люксембург “Вярно ли е, че както пише в “Дума” от 25.5 т.г. с автор Велислава Дърева, първият републикански парламент от 1946г. Ви е гласувал заплата от 10000 швейцарски франка до навършване на пълнолетие?” Н.В. цар Симеон II отговори: “Благодаря ви за този въпрос. Не е вярно. Или ако е гласувана такава сума за мен, то аз не съм получил нито франк. Отишли са в нечий джоб.”

Толкова за журналистката „Дъ-рева” или „Дъ-не-рева”. Трябва да си пазя кръвното.

·               В края на 1995г. в Елисейският дворец в Париж президентите на Сърбия, Босна и Хърватско под погледите и аплодисментите на испанския премиер Филипе Гонзалес, френския президент Жак Ширак, германския канцлер Хелмут Кол, британския министър-председател Джон Мейджър, премиера на Русия Виктор Черномирдин и американския президент Бил Клинтън подписаха Дейтънския мирен договор, който сложи край на войната в бивша Югославия, продължила три години и половина и отнела живота на 5-6 милиона мюсюлмани, католици и протестанти. Една Светлана Михова се излива в "Дума" от тази дата така:

"Още един "исторически" ден за съвременната европейска история. В историческия Елисейски дворец ще се насъбере навалица от исторически личности - президенти и премиери на велики сили, председатели на важни международни организации. Всички те ще бъдат повече от участници в балканския конфликт, пристигнали във френската столица да ги помиряват. Като непослушни невръстни деца. Защото големите и силните знаят и най-вече могат повече. А малките (народи) трябва да слушат. Ако наистина бъдат добри момчета, ще получат кой бонбонче, кой - балонче. На едни - едно селце тук, на други - едно градче там. Съчиненото от "възпитателите" на нациите в Дейтън не подлежи нито на обсъждане, нито на промени. Да се приеме и толкоз."

Къде изчезна тази „Светлана” в нашия ставащ все по-тъмен свят (според опозицията в сегашния парламент), не зная. Честно казано – не ме и интересува.

·              Във вестника на Тошо Тошев (4 декември 1997) поредният материал, прехвърлящ нагло проблемите на болната глава върху здравата, е подписан Алексения Димитрова:  „В 1992 година България се впуска по още прясната диря на изнесените милиарди. Правителството намира международни хрътки, които да надушат и издирят доларите срещу щедра комисионна.  Отлично информиран източник твърди, че договорът е предаден на президента ни в Давос, Швейцария. Самият Желев не си спомня. Юридическият му съветник Пламен Богоев също. Това е и без особено значение. Дори да е участвал в операцията, президентът е бил само приносител. Договорът е трябвало да стигне до Филип Димитров. Така и става. Бившият премиер твърди, че бланка за договор му е предадена в Хага в разгара на лятото. Но документът липсва в архивите на Министерския Съвет.”

Мога да продължа да цитирам обясненията на А.Д., но и дотук е ясна внушаваната мисъл – президентът Желев не е виновен, че България не успява да си върне откраднатите пари. Той е само приносител на договора. Пък и не си спомня. Виновен е Филип Димитров, който загубил бланката. Чуйте и самият Желев – в каре под цитираната статия на А.Д.: „Това са болни мозъци (другите). Ние се опитахме няколко пъти да търсим път към парите, изнесени навън, с Бриго Аспарухов като шеф на разузнаването и с Йордан Соколов, като вътрешен м-р. Ако сме президентска република, нямаше да чакам тия мухльовци, щях да предприема много по-рано нещо. Така, че всякакви глупости могат да говорят клюкарите. Аз съм последният човек, който ще спре търсенето на пари, изнесени навън.”  Обърнахте внимание нали, читателю, на две неща. Първото, че Желев си спомня за парите, дори предприемал действия да ги търси. И второто, че езикът му стана много остро нетипичен за един възпитан философ. Това впрочем е клиничен случай в психологията – когато обвините един нечестен и нагъл човек в лъжа и това обвинение е вярно, той се държи точно така.

Да се върнем на думите на А.Д. „в разгара на лятото”. Значи случката е датирана точно – август 1992 година. Какво се случи тогава? Помните ли? – „боянските ливади” на неспомнящия си президент, пресконференцията на Бриго Аспарухов - неговият съветник от ДС, вотът на доверие, който Филип Димитров сам си поиска от Парламента, ролите на Доган и на „сините мравки” за докарване на „сламения Беров”. Пред парламента при бламирането си Филип Димитров говори за зараждане на мафия в България. Комунистите нагло се смееха. Това си спомням аз. Сега  г-жа А.Д. подхвърля и друга причина за свалянето на Филип Димитров - да не бъдат намерени и върнати на България парите, които комунистите откраднаха и изнесоха зад граница. Мога да вметна, че Луканов „го отнесе” за същото. Само че значително по-тежко, защото ги искаше за себе си, хайде – за „своите” комунисти. А партизаните помежду си такива неща не прощават.

Няма да напиша, че Държавна Сигурност е изпълнителят и координаторът на партийната повеля на ЦК на БКП да се ограби народът. Но ще припомня, че Алексения Димитрова има агентурен псевдоним в ДС  -„Владимир”, и на нея именно през цялата 2010 г. Т.Тошев – „Бор” - й отделя по половин вестникарска страница, за да рекламира книгата й за „престъпленията на ДС”. Наречена е „Отдел за убийства”. Само за 5,90 бройката. Не виждате ли наглост?  Онази и онзи, дето са в системата, извършвала убийствата, сега вадят пари за себе си, описвайки същите тези убийства! Впрочем за себе си ли или за структурата ДС, защото сега тя не може да дърпа от бюджета на републиката.  Симеон Дянков не дава впрочем - „Да си ходи в Америка!” (Таман ще занесе по едно армаганче за децата им, който са там. Що не в Съюза бе, народе ????)

·              Да не си помислите, че такава наглост е изключение при тези?
       Не е! Писах вече за книгите на Св.Тадаръкова. Една друга „журналистка” – Ангелина Петрова написа - и тя книга! - за смъртта на писателя Георги Марков (не за убийството му, а „за смъртта му”). Казва се „Убийте котката на Георги Марков”. (Подигравателно, не намирате ли?) В предговора на тази, х-м книга, самата Ангелина пише за източниците си.

Нейната „Истина” - „От в. "Поглед" ме командироваха в Москва да взема интервю от ген.Иван Савченко, който в годините преди и след смъртта на Марков в Лондон е бил представител на КГБ в българското МВР. Следях и разследването у нас за причините за смъртта на Георги Марков. На пресконференцията на Олег Калугин в София попитах бившия генерал от КГБ защо е бил разпитван от следователя като свидетел, след като той сам признава, че лично е организирал убийството на Марков. Калугин леко се смути. По-късно той се отрече пред Скотланд Ярд от показанията, които беше дал пред българското следствие. Много пъти разговарях със следовател Богдан Карайотов. Той се дразнеше, че не приемам на доверие личната му теза. Миналата година имах възможност да прочета следственото дело. И накрая написах тази книга.”

 (Ангелина Петрова започва кариерата си в несъществуващия вече в. “Народна младеж”, орган на ЦК на ДКМС. Работила е в “София нюз”, а след промените – в “168 часа” и “24 часа”. В момента е журналист на свободна практика. Доколкото АЗ разбирам, тя е свързана със същото това ДС, което погуби Георги Марков. Не е ли нагло да се печели на гърба на собствените жертви?)