ОЩЕ ЗА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА
В предишен постинг с подобно заглавие (направено нарочно) обяснявах, че блогът ми е в категория „История”, макар да не разказвам за древното, царското или социалистическото ни минало. Интересът ми е към нашите последни 20-тина години. Искам да покажа чрез проследяване на съвсем актуални политически или обществени случки от действителността ни, че нещата ни се случват днес така, именно защото не сме свършили работата си навреме. Занемарили сме я, махнали сме небрежно или мързеливо с ръка, когато е било време за действия.
Всички мои постинги – досега публикуваните в блога и бъдещите – не са писани вчера или оня ден. Информацията в тях съм събирал и събирам вече две десетилетия. Не се шегувам, не преувеличавам. Всичко написано е датирано и датите са съществена част от постингите, защото искам да се ориентирате кога е писано нещото. Ако сега го четете и си казвате, че звучи много съвременно, ами така е. Имаме ли памет за „старото”, ще констатираме с учудване, че сега ни се въртят същите ситуации. Защо трябва да се спъваме по няколко пъти в един и същи камък?
И ако това все пак е малко или много забавно, едно друго нещо е, да кажа - подтискащо. Вече почти 20 години (словом двадесет) тези редове в този си вид съм предлагал десетки пъти на редакции, вестници, лица... – никой не се нае да ги публикува. Никой! (Добре, че модераторите на BLOG.BG още не са се усетили и не са ме „резнали”. Възможно е да съм мнителен.) Ако ме обвинявате, че пиша общо, ами напишете коментар. Веднага ще препиша контактите ми и датите на които те са осъществени. Този списък е пред мен. Няма никакъв проблем още утре да го четете. Впрочем в него няма нищо изненадващо. Просто само е събрано и подредено! Най-новите факти, защото има и такива, са от една книга, която е завършена през април т.г. – 2011! Искате ли да ви имената на издателствата, които са ми отказали да я издадат?
То поне да бяха отказали, а то... „Книгата ви е интересна, ще ви се обадим за уточняване на подробностите. Утре, другата седмица, май, юни...” На повторното мое подсещане, че юни свършва, получавам от едното издателство – „Извинявайте, ама много бяхме заети. Повреди ни се компютъра, трябваше да си сменим дори хоста.” Хайде, холан, това ми е пряката специалност, драги! А пък друго „смело издателство” дори и това не направи. Просто си замълча.
Защо е тази цензура? Какъв е смисълът от нея? Тя ще помогне ли? Не желая да добавям повече мое мнение.
Чакам вашето!
Междувременно започвам да блогвам следващата порция насъбрано. То е още по-интересно от публикуваните досега 20-тина постинга. За ваше улеснение постингите подреждам в няколко тематични групи, като се стремя посветените на една тема да започват с еднаква буква. Например – за песните, които съпътстваха и съпътстват нашия поход към демокрация, разделът започва с буквата „П”; за спортистите ни „българи-юнаци” – с буквата „Б”; за ку-ку културата буквата е „К”..
Какво да направя, не мога да избягам от „подредеността си”. Такава ми е професисията – информатик. Извинявайте. За да се „откупя”, мога да ви разкажа една случка. Текущата ми директорка е географ (това е друга история). Та тя непрекъснато ми сваля задачи, титулувайки ме „информатор”.. Как да й обясня, че тези две професии не са еднакви!
