Предишният постинг завършваше така - Студентите” от „студентската програма Ку-ку” съвсем не са глупаци. Те са нещо повече. Те изпълняват поръчка. Кои са Те –
имената следват
Разгръщайки старите вестници, попадам на един „водач на центристи” Петко Симеонов. Вестник “Дума” съобщава, че на 18 май 1990 година (обърнете внимание на датата, тя е преди изборите през юни 1990) Петко Симеонов, тогава зам.председател на Координационния Съвет на СДС, пише до началник-отдела “Обща канцелария” при Министерския съвет официално писмо със следното съдържание: “Г-н Величков, във връзка с предстоящата изборна победа на СДС, с която трябва да привиквате, необходимо е нашият представител Петър Курумбашев да има достъп до всички документи на МС, включително и на поверителните, за което той ще подпише съответен задължаващ го документ. Това, г-н Величков, е в интерес на страната. Правителството на СДС трябва да има подготвени хора и по тези въпроси.”
Въпреки демонстративно нахалния тон на молбата, СДС не спечели юнските избори, и “подготвеният” (така или иначе) “наш човек” Петър Курумбашев - главният кукувец, обвиняем по делото за атомната шега - стана спешно "студент". Кавичките са защото само след година Петко С. си каза, че е от ДС. С гордост при това!
А ето и последващото развитие на “нашето момче” Петър Курумбашев. До закриването на предаването „Ку-КУ” по БНТ през 1994 година остана негов продуцент. През 1997-ма „бил поканен (негови оригинални думи) да стане главен мениджър на националната телевизия. (Това е Иван-Костово време!) „Приех това като чисто професионална покана, като оценка за моята работа, след като бях шеф на развлекателните програми в Нова телевизия.” От 2007г. е общински съветник, избран от гражданската квота в листата на БСП. Курумбашев е единственият безпартиен в 12-членната „червена” група на столична община. Ето неговите обяснения по този повод: „Мисля, че извървях един много естествен и дълъг път. Иначе оценката ми за тези 20 години е, че БСП се оказа най-демократичната партия в сравнение с всички други, тъй като в останалите партии демократизмът е изчезнал, започна да се появява централизиране на властта и дори откровен вождизъм. Така стигаме до ситуацията днес, в която не можем да си представим съществуването на синята коалиция без Иван Костов или съществуването на ГЕРБ без Бойко Борисов.” (Извадките са от интервю на Курумбашев от 09.2010 г. пред Александрина Роканова.)
През 2009г.Курумбашев става депутат от БСП (пардон – от „Коалиция за България”) в 41-вото Народно събрание. Един от най-активните критикари на управлението на Бойко Борисов е. Сега вече не го препоръчва Петко Симеонов, а един друг негов приятел - Любен Дилов-син (Депутат от 40-тото народно събрание. За него след малко.):
„Малцина помнят все още, че Петър е основател на СДС. Той обича да се шегува, че очевидно преходът е свършил, след като той - тръгнал от десницата, завършва като депутат от БСП, а аз вече близо 10 години съм плътно със СДС. Пътищата ни са се събирали в „Гергьовден” и това беше най-успешния период на партията, нищо че за малко не ни стигна да влезем в парламента през 2001 година. По никакъв начин не ми пречи, че в момента е с левицата. Напротив - дай Боже всекиму подобни противници на изборите, защото народът е казал : “Умен да те бие, глупак да те не гали”. И още нещо - ако левицата имаше повече лица като Курумбашев, мъчителният преход в България щеше да е свършил отдавна. За десницата важи същото. България спешно се нуждае от рационални хора, с трезва самопреценка и в същото време смели и с идеи. Петър е точно такъв.”
Междувременно Курумбашев е построил е малък ВЕЦ в село Михалково в Родопите. (Това е между прословутия Цанков камък и „софийските вили” в чашата на язовир Въча, където Валентин Моллов, помните ли го тоя кадесарски хубавец?, си беше купил полуостров.) „В началото имах конфликт с местните хора, но, както става винаги в България първо си казваме някои тежки думи, а след това станахме приятели. Местните бяха решили,че едва ли не аз ще бутилирам михалковската вода. Обясних им, че нямам никакъв интерес към това. Моят интерес беше да построя една малка водно-електрическа централа, а това е моя мечта още от студентските години, защото съм инженер. (Из споменатото вече интервю.)
Курумбашев е женен. Венчава го кметът на София Стефан Софиянски, а кум му е Иво Прокопиев (издател на в.”Капитал”) и жена му Галя.
Самият Курумбашев ни дава сведения за други „студенти”. Вярно – 17-18 години след онова Ку-ку. Вероятно е набрал смелост, тъй като наближава 20-годишният давностен период за престъпление от такъв мащаб. (Пак от онова интервю на Александрина Роканова.): „Първоначалната идея за „ку-ку” тръгна от Българската телевизия, както се казваше по това време БНТ. Екипът беше сформиран на политически принцип от страна на комсомолците от ДКМС и Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД). Любен Дилов и Радомир Чолаков бяха в университетския комитет на Комсомола. Аз и Камен (Воденичаров) бяхме от страната на ФНСД. ... Много (от следващите присъединили се към екипа на „Ку-КУ) са силни лидери. Вижте само имената - Нидал Алгафари, Камен Воденичаров, Слави Трифонов, Зуека, Влади Въргала като първа легендарна фигура, Август Попов, режисьорът Християн Ночев, Милен Цветков, който е започнал при нас като репортер, Бойко Василев – водещият на „Панорама”, също започнал при нас като репортер, Маринела Липчева, която сега е в "Дойче веле", имаме първи заместник главен редактор на "Холивуд рипортер"- Нели Андреева.
Ами, „да видим имената”:
· Нидал Алгафари е автор и режисьор на предаването за АЕЦ-Козлодуй. Бивш делегиран продуцент на "Шоу и развлекателни програми" в БНТ. Продуцент и режисьор на тв предавания като "Анонси" и "Наблюдател", изпълнителен директор на БНТ при правителството на Симеон (2002-2004), политически PR на предизборната кампания на президента Георги Първанов. Женен за Мадлен Алгафари, също много известна психо-пиарка. Агент на Шесто управление на Държавна сигурност (той, за жена му не знам).
Сега (2009-2010) изгражда имиджа на левицата. На въпроса „Какво липсваше на БСП по време на кампанията за изборите през 2009 година?” той дава много интересен отговор – „На кампанията сама по себе си нищо не й липсваше. Това, което поискахме да го имаме, го направихме. Липсва доверието на хората.”
И за да го спечели отново, това доверие на хората, Нидал Алгафари има следното виждане: „На БСП й трябва нов ляв проект по принцип. Тези, които по един или друг начин смятат, че са наранени от политиката на БСП през последните четири години, когато бяхме в управлението, тези кадри, които са били номенклатурни по времето на БКП и сега се чувстват обидени или пренебрегнати – това са хората, които са с леви убеждения. Но като казвам леви убеждения, не означава, че трябва да са комунисти или социалисти, а социалдемократи. Т.е. тази ниша, която навремето успя много успешно да я „вземе“ Петър Дертлиев. Там бяха около милион човека. Това са хора с леви убеждения и аз смятам, че те трябва да бъдат обединени по някакъв начин. БСДП успя да го направи.”
От същото интервю малко по-надолу:
- „Като политик много силно ме е впечатлил Румен Овчаров по начина по който ръководеше софийската организация на БСП. Той владее добре апаратните игри. Смятам, че Станишев не притежава това качество, защото в това отношение трябва да имаш много добра кадрова политика, а аз смятам, че Сергей нямаше. А поне според това, което аз разбирам, беше много слаба.”
- „Този нов проект на Татяна Дончева може да стане факт много бързо, до следващите парламентарни избори”.
- И нерде не, интервюиращата вмъква един въпрос, който определено е провокация - ,Имаше ли скандали с жени покрай Станишев?”, но Нидал охотно го поема: „За Ирена Борисова, за Елена Йончева, за Моника Йосифова, се чу… Всички тези, които се въртяха около него, има ги, скандалите се въртяха постоянно. Това е нещо, за което не бих искал да говоря, защото не знам. Нито съм светил на Сергей в спалнята, нито съм бил в дома му, за да видя с кого се кара. Това са все приказки, които даже не знам откъде излизат. По-важно е дали се прави политика.”
· Дойдох до „Триводи”– Трифонов Слави, Воденичаров Камен и Дилов Любен. Отзад напред: авторът, музикантът и шоу-менът. Техният „случай” е много по-натоварен. От гледна точка на обществото, защото освен задача от Партията, те имат, и тримата, безспорен талант всеки в областта си. Имат способността да увличат след себе си групи от хора, особено сред по-младите. Това е изключително голяма отговорност! Мисля си, че една от божиите грешки е, дето Той не е обвързал даването на талант с наличието на морал. Тук няма да засягам тази тема. Тя е твърде обширна и значима. Дори не зная дали моите евентуални разсъждения по нея ще заслужават внимание. Сега съм улеснен - „Звездите” на „Трите води” още не са изгряли съвсем в първите години на „Ку-ку”.
