атомнаТА „ШЕГА” на Кукувците

 

В българския фолклор "ку-ку" се вика на лудите, на тези човеци, дето не са съвсем в ред. Понятието "ку-ку" в българската действителност внесоха онези "студенти", които през 1991 година започнаха да правят ежемесечното телевизионно предаване, наречено така. Смятам, че тези "студенти" съвсем не са "ку-ку”, а - използвайки техния начин на изразяване - КУ-КУпелдаши, които извършват геноцид над традиционната българска душевност.

Те правели сатира? - Глупости! Били нужният демократичен коректив на властта? – Само дето не са нужни на демокрацията! Обществото ги харесвало и приветствало? – Кое общество? Целта им? – Да спасяват неспасяемата кауза. Или поне да отложат във времето сгромолясването й, докато преразпределят парите на държавата. Доказателствата следват:

Всяка сатира има обект – едно явление, една действителност, едно общество, което не й харесва, и тя чрез изразните си средства се стреми да въздействува над субектите, които биха могли да променят обекта й към по-добро. Анализирайки обекта на „ку-ку” сатириците,  с изненада ще установите, че той винаги е обектът, който трябва да се критикува според новите (мислещите по новия „вятър”) социалисти в този момент. Определено не е това, което трябва на демократична България, но не е и точно това, което иска мафията с червен или син привкус. Веднага ще дам едно косвено, но силно според мен доказателство: българският народ в душата си не обича богатите, хич – ако са мафиоти, но виж хитреците от и в “името на народа” – да. Затова и явлението „ку-ку” му допада.

Най-напред обърнете внимание, че кукувците наричат себе си „студенти”, макар в момента на създаване на шоуто си, те вече са напуснали студентската скамейка и работят – някои от години. Защо студенти тогава, възниква въпроса – Защото през 1990-1991 години именно студентите, като най-горещи привърженици на Новото, трябваше да бъдат дискредитирани. В обществото ни трябваше да се заговори по следния начин: „А бе, остави ги тези студенти, те са ку-ку! Ку-шлу-КУвци!”

Докато управляваше коалиционното „правителство на надеждата” на Димитър Попов, обектът на кукувците бе отминалото време на Тодор Живков – куклата „Ку-ку” с характерния нос и гласа му. Партията се „променяше по онова време и трябваше да се шуми много точно по този въпрос. Критиката на „Господин Никой” – Боже, ТЕ нарекоха така своя първи секретар на ЦК на БКП в последните 35 години! - носеше доходи и не представляваше опасност – истинска далавера. Бай-Ганьовите потомци най обичат келепира.

На двадесетия ден (с цифри – 20!) след избирането на първото демократично правителство на Филип Димитров кукувците спретнаха онази грандиозна манипулация, наречена „атомната авария” в Козлодуй. Целта беше да се създаде страх и несигурност у населението след което това да се припише в частност на СДС, а в по-глобален план – на демократичното устройство на обществото. Нали така? - Първа Атомна можеше „да се взриви” не на 8 декември 1991  (студентския празник), а на 1 октомври същата година (когато започваше студентското учене). Само че тогава още управляваше „нашият човек” Димитър Попов, онзи, който нарече обвиненията, че грешно е броил бюлетините през юни 1990-та, „шашкънии” 

Всеки, който помни тези събития, е запазил спомена за ку-ку шегата с „атомната авария”. Да съобщиш по националния ефир, че „нещо е станало в АЕЦ-Козлодуй” при изживения кошмар на Чернобил, и 40 минути да нагнетяваш напрежението буквално в цялата страна, след което да се извиниш, че всичко това „било шега”, е престъпление. В една по-„недемократична” страна шегаджиите щяха да бъдат линчувани. Няма никакво значение дали направилите това „студенти” са съзнавали какво вършат или не са го съзнавали. Има неща, с които „шега” не се прави! Една атомна авария е такова „нещо”. Само глупак може да каже: „Е, какво пък чак толкова е станало.”! Обяснявам!

В 30-километровата зона около Чернобил 100 години няма да може да се живее нормално. Само скорпионите биха се чувствали там добре, ако ги имаше в Украйна. В 100-километровата зона десетилетия напред ще съществува „особен режим” на живеене – на смени, с непрекъснат дозиметричен контрол и пропусквателни пунктове. А Украйна и Молдова, които страдат от екологичните последици на Чернобил, са около 6 пъти по-големи по територия от България. И понеже реакторът в Козлодуй е съветски и е от същия тип като този в Чернобилската АЕЦ, отварям картата на България.

От Козлодуй до Лом са 40 км, до Монтана и Враца – 50 км, до Видин и Плевен – 60, до София – 100 (по права линия, защото радиацията не върви по шосето), до Велико Търново – 120 км, до Пловдив и Стара Загора – 150, до Варна – 300, до Бургас – 400 км. Една авария с размерите на Чернобилската, означава България да престане да съществува физически на това място. Пак повтарям – „шега” с Такова нещо не се прави. Само ограничен индивид може да каже, че това не го засяга и да допуска, че с ТОВА може човек да се шегува. Обаче „студентите” от „студентската програма Ку-ку” съвсем не са глупаци. Те са нещо повече. Те изпълняват поръчка. Кои са Те – имената следват.

Njamashe po-golemi i obichani smeshnizi ot tjah, a tova za atomnata opasnost si go znaem
i ako e rekal Gospod/nejasno koi Gospod,no na Bg si i varvi na boja milost/ Ku-Kuvzite moje se okajat prorozi -..."I nai smeshnoto ot smeha moje da stane nai-strashnoto predskazanie"-prorok
Toi

Това е един от най-ранните ми и по-значими детски спомени. Тогава бях на 6 години и въобще не се занимавах с въпроси, по-сериозни от "мамо, защо разреди прясното мляко". Покрай паниката на майка ми усетих, че е станало нещо страшно, но не разбирах какво. Тичахме по улицата с покрити уста и нос, след което уплътнявахме прозорците с парцали. Сега майка ми се смее колко е била наивна и какви "мерки' е предприела да ни предпази от радиация, но тогава...

Ако тогава бях на възрастта, на която съм днес, щях да съм един от горещо протестиращите за линч...