Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2015 18:17 - Този най-тежък товар за човека
Автор: dobronameren Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1719 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Божана Апостолова – портрет на фона на България.

Един приятел, който не желае да споменавам името му (не го разбирам това, но го приемам и му се подчинявам) преди 2-3 месеца ми изпрати на имейла един файл, съдържащ интервю на Галина Спасова с Божана Апостолова. “Зная, че Божана Апостолова ти е “любимка” (точно така ми беше написал в своето предисловие към файла – любимка в кавички) и затова ти пращам материал за размисъл.”

Е, следващите редове са този размисъл. Само че преди това коректността изисква да кажа следното. Изпратеното ми интервю нямаше дата и източник, а аз се старая да спазвам правилото да не “стъпвам” на факти, които нямат автор, дата и източник на публикуване. Още повече, че в случая Б.А. съм лично намесен. (http://dobronameren.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/10/08/starata-kyshta.1303242) Така, че докато поискам в обратна връзка тези важни за мен подробности, докато ги получа, докато “им спадне пяната”... и мина едно цяло тримесечие. Обаче вече всичко е точно. Моят приятел ми изпрати въпросното интервю “Човек никога не е сам, когато чете книги”. Държа го в ръцете си. Публикувано е във вестник “Животът днес”, датата  26 май 2015г. Междувременно го намерих и в Мрежата в едноименния сайт.

За тези, които не знаят коя е Божана Апостолова, ще цитирам въвеждащите думи на журналистката(?) Галина Спасова към това интервю: (Въпросителната в скобите е защото може би става дума за една водеща в БНТ от близкото минало. Не зная. Но за онази журналистка някои сигурно ще си спомнят. Дребничка жена със светла коса, държеше главата си малко наклонена на една страна, което даваше повод за шегата – Знаете ли защо? Защото пагонът тежи на едното й рамо.)

“Срещата “на живо” с Божана Апостолова не избледнява в съзнанието. Особено, ако е започнала от безподобното й животоописание “Делнична библия”. Там е всичко – гордото страдание на вечно гладното дете, на бакелитопресьорката, пътят в поезията, амбициозно развитият издателски бизнес на “Жанет-45” – изцяло посветен на българските творци, чепатият, инатлив, но сърцат и състрадателен характер... Навръх своята 70-годишнина, заедно със стотиците букети, топли слова и много обич в София и в родния Пловдив Божана Апостолова получи като подарък инициативата на НДК за удостояването й с орден “Стара планина” с мотивировката – “Ако има човек, който да е повлиял на литературата и на българския литературен контекст през последните 20 години, то това е Божана – като издател, като поет и като обществена фигура.”

А сега МОЯТ ПРОЧИТ на Божанината история:

Родена е на село, Цар Асен, Пазарджишко. Детските й години естествено не са били никак леки. Но изглежда всичко нататък се е оправило. Донякъде казвам, защото за едни животът е бил по-благосклонен, но за други – и по-тежък. 1989-та, тогава е била вече на 44 години, я заварва директор на пловдивския Дом за култура към тогавашната Дирекция „Местна промишленост и битови услуги“. (източник Уикипедия). Нататък цитирам (ако не съм посочил изчично откъде, значи е от въпросното интервю на Галина Спасова):

“В навечерието на “нежната революция” един от най-близките ми приятели – Петър Анастасов, голям поет, директор на издателството “Хр.Г.Данов” ми предложи да стана кмет на Стария град. Но като започнаха да викат на площада “45 години стигат” и той се покри някъде. Останах на улицата, бях напуснала предишната си работа заради новото назначение.”

Спирам за малко цитата, за да ви обърна внимание на някои неща. Петър Анастасов е последният дългогодишен директор на пловдивското издателство “Хр.Г.Данов”. Как мислите – дали, ако той е нямал ангажименти към БКП, би седял на тази длъжност в ония години? Не мисля. Още повече, че намирам потвърждение в Божанините признания за бягството му при виковете “45 години стигат!”. Как мислите – той от името на коя партия е предложил на Божана да стане кмет на Пловдив?

Нищо лошо не казвам. Освен да отбележа, че и най-умният си е малко прост. Продължавам да цитирам: “Но тогава (и откъде накъде, при само две поетични книги) ме изпратиха в творческия дом в Комарово, край Ленинград.”

Пак аз: Наистина откъде накъде? И то в Ленинград! Отново подчертавам, че не ще да е било творческа командировка от името на демократите. Да случиш на приятели, Божанче. И за следващите три години Божана Апостолова, която 89-та “заварва без спукан петак в джоба”, се превръща в най-богатата пловдивчанка в издателския бранш. “Основава Издателство „Жанет 45“, следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с най-модерна техника, а през 2001 г. и Книжната борса „Жанет 2001“. Днес тя е собственик на Полиграфически комплекс и Издателска къща „Жанет 45“ и „Студио Стандарт“, както и управител на фондация „Изкуство без граница“.” (Уикипедия)

Искате ли да узнаете трогателното обяснение на Божана Апостолова за това шеметно израстване “в бизнеса”? Случило се в годините 1989-1991! Ето го:

“Видях в “Ермитажа” (аз: най-известната художествена галерия в Ленинград, града, където е изпратена в творческа командировка Б.А.) иконки-календарчета, струваха две копейки. Купих 10 хиляди. Бях с мъжа ми. Не ме попита за какво са ми, а каза – ти знаеш ли колко тежи хартията? Тук поръчах гръбчетата на календарчетата и още от първата сделка спечелих 70 хиляди. Тогава с тях можех да купя 7 апартамента, да стана рентиер и да не работя.”

Изключително! Е, как да не се сетя за Рокфелер и ябълките му, които търкал и препродавал, а после дошла Партията на Божана и й дала 1 милион в червено куфарче?! Приемам забележката, че може и да са били по-малко от 1 милион парите, но се съмнявам, защото това би усложнило сметките на БКП - най-малко два списъка биха били съществували тогава, а за Луканов разправят, че е подготвил само един списък. И още добавям, не по-малко отвратително! Опашата лъжа е, че в 1990 година с 70000 лева е можело да се купят 7 (словом седем) апартамента. Това дава по 10000 лева на апартамент. След като една иконка-календарче се била купувала за 7 лева! Онези диви приватизаторски Берови и Виденови години са още далече. Другарката Апостолова ни подценява! Сериозно! И фатално!

Като своите приятели впрочем. За червените говоря, дето ние, демократите, не можем да ги траем.

Кои й са приятели?

- “Любимата ми приятелка Вера Мутафчиева” – ДС агент “Атанас”.

- “Имам неповторими разговори с Йордан Радичков. Той е геният на България.” – той е нарисувал гаргата във вестник “Дума” и грачът й “Ние пак сме тук” също е негов.

- За поета Петър Анастасов  ви разправих. И за журналистката Галина Спасова.

- Орден за заслуги „Петър І“ на Руската федерация (2010) – “за дългогодишна и плодотворна работа за пропагандиране на руската литература зад граница и грижа за съотечествениците” (Уикипедия).

- Президентът Георги Първанов й връчва орден “Кирил и Методий” – огърлие четири месеца преди да сдаде поста на Росен Плевнелиев. Последният е отказал да й връчи “Стара планина”, както искал директорът на НДК. (Уикипедия).

- Б.А. е издател на две книги на Вежди Рашидов, по време на сегашното му второ министерстване (сайта на “Жанет-45”). Обаче “Бях и при Бойко Борисов. Той каза, че книгоиздаването е частен бизнес.”

- По повод на нейната 70-та годишнина “приятелите от вестник “Култура” й написали: “Когато преди 25 години българската държава изостави кръста на нашата литература в прахта и потегли право към тържището, Божана се наведе, без много-много да му мисли, сложи го на рамото си - и продължи. Знаеше ли изобщо какво я очаква? Защото тя запази достойнството на българските творци и превърна тяхното разпятие в книги, в стотици книги... Редом крачат и други, но именно Божана стана символ в битката за талантлива литература. Защото самата тя е роден поет, който знае цената на глада за хляб - и на могъщия глад за красота.” – Забележете тънкото подмятане “преди 25 години” и си спомнете, че главен редактор на в.”Култура” е Копринка Червенкова. Която наследи поста директно от Стефан Продев и досега “носи кръста на българската литература”. Да добавя, че и Стефан Продев, и Копринка Червенкова са в дузината “интелектуалци” на френската закуска при Митеран 10 месеца преди “явлението 10 ноември”, обърнало така по кадесарски и живота на собственичката на “Жанет-45”. (сайта на “Жанет-45)

- На цитираното тържество за 70-тата годишнина на Б.А. (май 2015) са присъствали много гости, пише в сайта на Дарик-Пловдив, примерно. Има няколко известни “сини” имена – Михаил Неделчев, Богдана Карадочева, Ваня Костова. Сред чиито викове “Времето е наше” в пролетта на 1990-та в центъра на Пловдив нашата Божана се почувствала самотна (и отишла чак в Ленинград!), ако не сте забравили. Кое се е променило, кой се е намесил, та да ги разкандардиса всичките да не се плашат?! Помежду си и от Иван Кулеков, примерно, който също е бил сред гостите.

Мога да продължа със списъка приятели на Божана Апостолова. Изобщо не се съмнявайте в това! Но ще спра дотук. Защото имам да казвам нещо на порядъци по-важно от следенето на извивките в поведението на “демократите”. (Кавичките са защото всичките ТАКИВА са подпъхнати от комунистическата ДС – кой преди, кой покрай, кой далеко след 10 ноември 1989-та.)

Дали ще го наречем Съдба, Разум, Време, Природа, Еволюция... или просто Господ, такъв Управител на нашия живот съществува. И от него спасение няма. Най-малкото, защото той може да чете нашите мисли.

Точно това – неговата намеса и неизбежността й са “тоягата”, която ни вкарва и подкарва и държи по Пътя. Комунистическата доктрина (ако говорим за идеология) и тарикатлъка (ако говорим за битност) не лежат на този Път. Това по-умните сред комунистите и тарикатите го съзнават чудесно. И точно затуй ужасно ги е страх от Господ! От Възмездието Божие. Не от възмездието на околните им, правите разлика, нали?! Някои притъпяват тази “болка” с още и още жестокост и инат – образно казано бухат морфин да я подтиснат до сутринта поне. Другите се молят горещо и радват на всякакъв макар и кратък период на ремисия. Трети – онези, които имат шанс сред нормалните божии хора, разбират огромното значение на Покаянието.

Госпожата Апостолова се колебае между ниво едно и две. И няма никакви шансове да стане нормален човек. Защо казвам това ли? Ами тя е “счупена”, не е “само пукната”. (За да разберете смисъла на това, което написах токущо, че ви цитирам края на предишния мой постинг за Б.А., който се нарича “Старата къща” (линка към него дадох в началото) – “Аз не съм велик и не се правя на Господ, който - само Той! - може да възстановява счупено. Аз мога само, при това ограничено и донякъде несполучливо, да се опитвам да лепя пукнато. Което и правя.”)

Що ли го правя? Поредният интервюиращ (Петър Марчев от 13.09.2014г. например) пита: “Кой порок ви дразни най-много?”. Божана  отговаря: “Двуличието!”

Боже! Тая още не е научила, че Бог чете нашите мисли! А иначе е написала: “Трябва да си призная, че много често чувам стъпките на Господ, има хиляди знаци, които ми показват, че е до мен.” Разтварям безпомощно ръце.

Във всяко интервю на Божана й задават въпрос, който звучи приблизително така “Кое е най-скъпото нещо на този свят?”. Отговорите й са приблизително еднакви. На Петър Марчев отговаря: “Човешкото достойнство. То е и най-тежкият товар, който можеш да пренесеш (недокоснат) през живота.”, а на Галина Спасова – “Най-тежкият товар, който имаме да пренасяме във времето е собственото ни достойнство. Ако пренесем него и душата си жива, Бог ще е милостив докрая.”

Е, и на мен отговори Божана. Така:  Отказа да издаде моя четвърти роман с малко смешна и никак безобидна причина - в началните редове на романа съм говорил за панелните блокове на социализма като за убийци на хиляди индивидуални човешки съдби. Не било вярно, каза тя, защото панелката, която й дали по социалистическо време, била най-хубавият й спомен от онова време. (На благоденствие! – не можах да се стърпя.). 

Ох, мила Божано. Не зная дали в четенето си стигнала до 25-та страница, където чичото води следния разговор с порасналата вече своя племенница. Впрочем няма никакво значение, аз правя copy в момента не за тебе, а за читателите си: (Които ти пропусна шанса си да четат книга, която ТИ си издала.)

“Стигна ли до Ницше от книгите? Не си? Ще стигнеш. Там има следната история за развитието на човешкия дух. В началото всеки дух жадува и търси най-тежкото бреме, за да го поеме и да се радва на силата си. Този най-тежък товар той понася върху себе си и като натоварена камила, крачи бързо в своята пустиня. Ала в тази самотна пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща в лъв. Защото лъвът иска свобода и да бъде господар сам на себе си. Само така лъвът може да твори нови ценности, да бъде свободен за ново творчество. Само че той може да извоюва свобода за себе си, заграбвайки я от обичта си. Няма откъде другаде. И тогава лъвът се превръща в дете. Детето е невинност и забрава, едно ново начало, една игра, едно колело, завъртяно отначало. Аз бях образцова камила на която не достигна смелост да се превърне в лъв. И камила ще си остана. Баща ти е лъв, но мисля, че няма силите да се превърне в дете. А не искам нищо повече от този живот - двамата да станем отново деца. Не зная дали ще ме разбереш сега, но не се безпокоя, защото си носиш гена. Този най-тежък товар за човека.”

Генът - този най-тежък товар за човека! Чуваш ли, Божано?

Едва ли. Когато работиш за пари, при това плащани от помияри, няма как да бъдеш лъв. Оставаш си доживотно обикновена камила.




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - И тази я ухажват много от "десните" интелектуалци!
22.08.2015 13:10
Но както съм писал:
Слафоризми
"Ако живееха и работеха на Запад, много от българските интелектуалци, що се имат за десни, щяха да са от най-левите."
Фридрих Енгенчев
.............
Ужасни, двулични, бездарни хора с надуто самочувствие.
цитирай
2. dobronameren - Днес е 28 януари 2016г. От интервюто Божанино, причина за този постинг, са минали вече повече от 8 месеца.
29.01.2016 02:45
На 28-ми януари 2016 г-жа Апостолова беше гост на Димитър Цонев в предаването му "Още от деня" по БНТ. Когато ТЯ започна така: "Аз съм тъмносиня!", дори обръгналият демагог, племенник на Васил Цонев (Дон Базилио) и първи братовчед на Ирина Цонева (международник в БНТ от Брюксел), зяпна от изненада: "Ама, наистина ли?"
Сега се върнете 32 реда нагоре от последния ред в постинга. Там ще прочетете, че когато един журналист я пита “Кой порок ви дразни най-много?”. Божана му отговаря: “Двуличието!”.
Как да не паднеш от стола?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873030
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031