Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2011 16:32 - Легенда
Автор: dobronameren Категория: Лични дневници   
Прочетен: 979 Коментари: 0 Гласове:
0



Било във много стари времена...

Вечер една на небето,
       където почиват очите след трудния ден,

изведнъж потъмнели звездите.

С черен плащ се завила Земята.

Дори Лунатаслънце на нощта,
       на Слънцето по-малката сестра,

изтъняла и изчезнала съвсем.

Излезли от колибите навън

хора и деца да търсят своята Луна,
       изчезнала внезапно сред нощта

потапяйки Света им във пълна тъмнина.

С ръцете си те правили поклон,

и викали: „Ела!”, когато изведнъж
       Звезда избухнала на небосвода

по-ярка, по-красива и блестяща от Деня.

Това било като знамение.

Като Съдба изпратена от Бога.
       Уплашени тогавашните хора

отпуснали ръцете си в беда.

Настъпил ден и после пак нощта.

Новата звезда горяла на небето,
       заляла с фантастична светлина

дърветата, тревата, къщите, света...

Тогава някакъв човек в тълпата

предложил да попитат за Звездата
       тримата най-стари на света

оттатък езерото – на брега.

Седели мъдреците на земята

четяли стара книга за света,
       когато спрели пред вратата

дошлите хора за съвет.

А в книгата било записано така:

„Ще се роди звезда най-светла на небето
       и цар ще се роди владеещ на Земята

всичко що върви, пълзи, хвърчи и плува.”

И ето тъй предрекли мъдреците:

„Нов цар се е родил сега. Звездата съобщава,
       че Нему ще принадлежи Земята

и че Светът ни ще лежи на Него във краката.

О, бойте се мъже, деца, жени,

затова, че в кръв ще потопи цветущите ни градове

роденият под знака на Звездата.

Защото да владееш над Земята,

над хората свободни в своя ден,
       това значи да убиваш непокорните
,

а покорените да вземаш в плен.”

Но името на страшния владетел

и мъдреците с белите бради
       не можели да назоват дори,

защото Книгата мълчала.

Без нейното съдействие, уви

съвсем безсилни те били.
       Повдигали безпомощно ръце и клатели глави

пред хората седящи до техните врати.

Все пак единият от мъдреците

бил слушал като бил дете,
       че зад пустинята и планините

отшелник някакъв живеел.

И тласкани от любопитство

уверени че той е жив,
       най-смелите от хората решили

да тръгнат, за да разберат.

И тръгнали. За да научат Името.

Пътят бил началото горещ.
       Умирали в пустинята, но вярата

че ще успеят, ги движела напред.

Планините започнали да прииждат.

Въздухът ставал все по-студен.
       Сега вървели всред смъртта от лед 

пленени от снега по върховете.

Преминали и планините.

Пътят продължавал през едно поле,
       без дървета с птички, без цветя

само кичури тук-там трева.

И точно тук сред пустото поле

видели го  - бил мъничък като дете.
       Той идвал срещу тях да ги посрещне

и знаел за какво го търсят те.

„Хора! Името на вашия владетел

е Любов! Негова ще е Земята!
       Вървете си със Него във сърцата

и разправете на децата,
           че може да се покори Земята
          без меч, без огън и  злина,
      защото Любовта
изтрива злото

и умножава всякакво добро!”

 
         Звезда такава вече не виждаме в небето.
        Обаче и до днес
       с любов започва всичко и Всичко е любов.

И любовта е всичко, защото е Любов.

 



Тагове:   любов,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873539
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031