Препрочитайки прокобите на нашия президент Румен Радев, че

- “Липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищенията, методичното погазване на закона и морала доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход.

- Жителите на Перник и цели села от региона са оставени без вода, за което кабинетът отказва да поеме политическа отговорност.

- Разследвания на чужди медии и институции осветлиха разхвърлянето из цялата страна и горенето на чужди боклуци в наши централи, което трови въздуха и природата ни. България не е бунище и никой няма право да залага здравето на българите, за да извличат печалба шепа бизнесмени с държавни протекции.

- Кабинетът тихомълком прокарва реформа на валутния борд, за чийто смисъл и основания българите очакваха ясни разяснения.

- Законодателството се превръща в заложник на лобистки интереси, а бедността и неравенството се задълбочават. Институции, призвани да бъдат независими и да отстояват закона, го погазват показно, превръщайки се в инструмент на властта.

- Държавни органи си позволяват да сплашват несъгласните и протестиращите. Налице е организирано настъпление срещу гражданските свободи.

-Това правителство и управление води до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация”.

си спомних, казаното от един друг президент от миналия век – американският Линдън Джонсън:

“Ако само на теб от всички присъстващи ти е топло, най-вероятната причина за това е, че си се изпикал в панталона си.”