Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2019 14:35 - СБЖ и президентът Радев
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 543 Коментари: 0 Гласове:
3



Ако някой „се нааква“ периодично и това продължава, въпреки отправените му многократно публични забележки, трябва ли да махнем с ръка и да престанем да му обръщаме внимание? Не. Най-малкото заради другите „минаващи рядко“ през деня, които могат да си помислят, че щом са спрели редовните забележки, значи „човекът вече не се нааква“. Е, да де, ама той продължава. И аз затова продължавам. Въпреки, че съм писал многократно за „червения цвят“ на Съюза на Българските Журналисти и сегашния ни президент Румен Радев.
Конкретният повод е днешният 24 май - празникът на светите братя Кирил и Методий. Доста инициативи бяха подети покрай празника.

 

ПЪРВО беше празникът в днешния Съюз на Българските Журналисти послучай 125 години от началото на организираното журналистическо движение у нас.
2019-125=1894 година. – Влизам да попитам чичко Гугъл и тук е първата изненада (Подчертал съм я): „Първото журналистическо сдружение в България е Дружеството на столичните журналисти (1905). Сред неговите председатели са Йосиф Хербст (първи председател), проф. Никола Милев, Христо Силянов, Петко Пенчев, Димо Казасов.“ Нататък чета: „През месец май 1924 година се създава още едно журналистическо сдружение – Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България. Негов пръв председател е Стоян Никифоров.“ Дотук добре. Само да задам 1-я си въпрос: Защо се чества 125 години от нещо, което е създадено преди 114 години?
По-нататък няма изненади. „Дружеството на столичните журналисти и Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България продължават да съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 година.“ (Я, каква година!) „Състоялите се на тази дата общи събрания на двете организации решават да се обединят в Съюз на журналистите в България. На проведеното съвместно заседание на двете организации е одобрен устав на новата журналистическа организация. За председател на Управителния съвет е избран Петко Пенчев, а за почетен председател – Тодор Павлов.“
Тодор Павлов? – Ясно. Или може би не съвсем. – „На 26 май 1948 г. Съюзът на журналистите, Съюзът на периодичния печат и Дружеството на журналистите се обединяват. Създава се единен Съюз на журналистите в България. За негов председател е избран Енчо Стайков.
Енчо Стайков? Сега вече е ясно! За тези на които не им е ясно, допълвам: Енчо Стайков е първият директор на Народната милиция (от 9 до 30 септември 1944). Виден наш „журналист“, нали?
Нататък отново по Гугъл: „На 12 юни 1955 г. отново е учреден съюз на журналистите под наименованието Съюз на българските журналисти, който е продължител на Съюза на журналистите в България. Приет е НОВ УСТАВ на Съюза и НОВ Управителен Съвет начело с проф. Владимир Топенчаров
Странно! Става въпрос за Вл.Топенчаров-баща, който е женен за сестрата на Трайчо Костов (който пък е екзекутиран от комунистите в края на 1949 година с обвинения за шпионаж) и от която има син Владимир Топенчаров-син. Т.е. племенникът на Трайчо Костов днес (говоря за годините 1990-2010) е член на Висшия Съвет и нейн евродепутат на партията, която е убила чичо му?! Нрави. Не ми се спори с лица, които ще твърдят, че партията БСП не е партията БКП. Ще ги пратя да си говорят по този въпрос с  днешната й водачка Корнелия Нинова. Аз оставам с твърде обоснованото предположение, че Топенчарови са оживяли и достигнали почести днес, защото навремето са помогнали - лично и отвътре - за смъртта на Трайчо Костов с донесения до тогавашната ДС. Която днес е същата ДС, пазеща гърбовете на БСП-дейците. Този път спорещите с мен ще ги пратя не при Нинова, а например при Митьо Гестапото.
Но да се върна на СБЖ-то.
Кои са го ръководили до 10 ноември 1989-та („колели и бесели в него“, цитирам куражлии журналисти днес), няма да обсъждам. Започвам след „Промяната“ , когато начело на СБЖ застава „гения на перото“ (според Велислава Дърева) Стефан Продев, който е негов председател от 1990 до 2000 година
. Това четем в биографията на самия Стефан. Ако пък отворим официалния сайт на СБЖ, там ще прочетем следното: Председатели на Управителния съвет на СБЖ – Александър Ангелов (1994-2002), Милен Вълков (2002-2011), Снежана Тодорова (2011-)?! Моят 2-ри въпрос е: Ако „председател“ е различно от „председател на УС“, то има ли днес изобщо „председател“ и кой е той?
Разбрахте ли сега кой кум, кой сват, кой на булката отзад? – Аз не разбрах. Затова се обръщам към моите записки по българските работи.
Там за Стефан Продев, събирани през годините от печатните медии, има поне 300 материала за които един по-акулест прокурор от нашия Цацаров би го вкарал немедленно в затвора – за пропагандиране на държавен тероризъм и геноцид към половината от българския народ. (Не казвам, че Цацаров не е направил това – няма как. Продев умря, далеко преди Цацаров „да стане“. Използвам само сравнението цаца-акула.) Изключително злобен, зъл човек, беше Продев. На порядъци повече от нормален комунист. При него, освен „вековната злоба на роба“, се прибавяше и някакъв личен мотив. Според мен, някакво физическо насилие над него. Само не разбирам защо беше гневен на „хлебарките от СДС“, като не те. а именно комунисти са му бъркали по дупките. Както и да е – да оставим мерзавеца да го топи Дяволът в казана.

Разглеждайки историята и председателството на различните модификации на журналистическия Съюз, „открихме“ топлата вода - че Партията на българските комунисти е възседнала яката СБЖ-то. Няма пет-шест там. Това е 4-та власт, ей, не е шега работата. Ясно е и се подразбира. Нередното е друго – ще го кажа образно: След Освобождението Иванчо х.Пенчович, приватизирал печатницата на БРЦК и създал свое частно издателство. Нарекъл  го „Захари Стоянов“ и започнал да издава подбрани спомени за Левски и Ботев, писани от Димитър Общи, поп Кръстю, Стоян Обретенов, Чавдар Добрев... Не са хубави тия работи, драги „български родолюбци“!
И друг път съм го казвал – комунистите са страхливи хора. Глутница от вълци, които нападат жертвите си само групово, а ако някой от тях реши да стане единак, веднага му спретват един очистителен пленум – шушу-муму и хоп в казана. Винаги са били такива и няма да се променят. Затова и продължават патологичната си страст към рушенето. Която в „Интернационала“ и при Виденов трогателно е наречена „обновяване“, при Станишев и Бареков – „презареждане“, при Нинова и Радев - „смяна на системата“... Наблюдавам възраждане на „Новото“ („начало“, „време“...) – Умряла работа, „Единна Русия“ на Путин.
Но имат право „да се гърчат“, да „се къдрят“, преди да умрат.
Нека си раздават един другиму награди. Само една молба имам към тях: Да не ги наричат на имената на своите жертви. Отвратително е. (В интерес на истината напоследък се наблюдава някакво подобрение в това отношение – има награди на имената на Валя Крушкина, Димитър Цонев Румяна Братованова,.)
Другото... Другото е неспасяемо.
Te продължават и ще продължават да правят купчинки пред нашите врати. Не са се променили. Аз затова и продължавам да пиша, повтаряйки се! Извинявайте, ако съм ви досадил, ама трябва.

Сега следва да ви разкажа за онова честване на125 (114) години от създаването на първия Съюз на българските журналисти, с което започнах. На него президентът Румен Радев връчи колективна награда на целия СБЖ. То пък една награда: Почетен Президентски Плакет „Св.св.Кирил и Методий“ По-честно щеше да бъде „ППП РР“, но... Ако искате да ви ядосам още повече, да ви цитирам приветствените думи на др.РР към форума: "Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на „върха на перото".“
Наградата приела сегашната председателка на Съюза др. Снежана Тодорова. Тя пък благодарила на Радев със следните думи: "Президентската институция е единствената в България, която проявява разбиране и говори открито за проблемите на българската журналистика". Леле, колко са я закъсали тия! Претенции за 4-та власт имат, пък ги крЕпи само президентът. Него пък кой го крЕпи?! – отговорът ми след малко.
Сега да ви разкажа защо наричам Снежана Тодорова „другарка“

Според документите на Комисията за досиетата Снежанка Тодорова – Федотова е известна с агентурното си име от Шесто на ДС „Виолета“. Била е вербувана от о.р. Ангел Димитров и е осъществявала дейност по линия на зловещата политическа полиция Първи отдел, който следи художествено-творческата, научната интелигенция и средствата за масова информация. Веднага след 10-ти ноември 1989 г. е била издадена заповед за пълно унищожение на агентурното работно и лично досие на аг. Виолета, както и всички данни за дейността от всички картотеки на МВР. Това е симптоматично за най-ценните ДС кадри и тяхното бъдещо интегриране при новите условия.

Сега след като вече знаем коя е Председателката, да видим кои са в „деловия президиум“. Сведенията ми са от сайта „Барикада“ на др. Къдринка Къдринова, 22.05.2019. (Казах ли ви, че ТЕ, освен да рушат, друго не могат.):
„В залата се събраха много видни представители на журналистическата професия, университетски преподаватели, студенти по журналистика, чуждестранни посланици и дипломати (от всички поименно е споменат само един – на Палестина Ахмед Мадбух – аз, Х.Р).. Дойде и председателката на БСП Корнелия Нинова. Водещ на тържествената церемония бе членът на УС на СБЖ, поетът и журналист Ивайло Диманов, главният секретар на СБЖ Иван Върбанов, емблематичните Енчо Господинов, Борислав Костурков, Тихомир Шолев и Васил Сотиров, професорите Минка Златева, Георги Калагларски. Минко Петров, Здравка Константинова и Любомир Стойков, Георги Вълчев – зам.ректор на СУ, поетът Иван Есенски, който прочете поздравление от председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. Гост на тържеството беше председателят на Съюза на руските журналисти Владимир Соловьов. Пяха млади певици от Музикалната академия „Панчо Владигеров“ и вокален хор от музикалното училище „Любомир Пипков“.
Ако искате да научите повече, напишете в Гугъл „Барикада Къдринка Къдринова“ и кликнете отгоре му. Не се смущавайте, че ще изскочи логото на Българската Свободна ТВ – партийната телевизия на БСП. А ако искате да научите още повече за Къдринка Къдринова, прочетете моите постинги „ПРИПОМНЯНИЯ – КЪДРИНКА КЪДРИНОВА И НОСТРАДАМУС“ от 27.02.2019 или по-стария ЦВЕТЪТ НА “РАДИО БЪЛГАРИЯ” от 19.08.2017.
Ох, пък що любопитни неща мога да ви разкажа за подчертаните имена на гостите в аулата на СУ... ама да спи информация под камък. Засега. Само не мога да се сдържа да ви съобщя следното, намерено в сайта на СБЖ на 21.11.2018:
‚НОВИ ПРЕФЕРЕНЦИИ В РЕСТОРАНТА НА СБЖ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА СБЖ;
Информираме Ви, че в отговор на многократни настоявания на нашите членове, ръководството на Съюза на българските журналисти постигна ново споразумение за членове на СБЖ в ресторанта, собственост на Съюза, нает от фирма „Валедо 1” ООД с управител г-н Христо Дионисиев. Посочваме договорените отстъпки върху обявените цени на територията на ресторант „Конфети” за членове на СБЖ, които притежават валидна членска карта:
- 40% отстъпка върху редовните цени за храни и напитки за собствената консумация на член на СБЖ,който притежава валидна членска карта;
- 30% отстъпка върху редовни цени за храни и напитки за член на СБЖ, който притежава валидна членска карта, придружен от един негов гост;
- 20% отстъпка върху редовните цени за храни и напитки за член на СБЖ, който притежава валидна членска карта, придружен от двама негови гости;
- 10% отстъпка върху редовните цени за храни и напитки за член на СБЖ, който притежава валидна членска карта, придружен от повече от двама гости.
Новите условия влизат в сила от днес - 21.11.2018 г.“
Спомняте ли си какъв „ляв вой“ се нададе някъде около местните избори 1995г, когато Надежда Михайлова на някакъв партиен семинар в Ловеч, била казала „Нахранете журналистите“?! А помните ли „разкритията“ на Клара Маринова за цените на депутатските кюфтета в демократичния български парламент?

 

ВТОРО: От 19 до 25 май у нас се провежда Асамблея на народите от Евразия, с подкрепата на президента на републиката Румен Радев
В съобщенията на нашите медии Асамблеята на народите от Евразия се представя като „международен съюз от неправителствени организации, създаден с цел да формира интеграционен модел на партньорство в цялото евразийско пространство. Върху основата на духовно-нравствени принципи, утвърждаващи мира.“ Дотук добре. Само да задам 1-я си въпрос: За „народи на Евразия“ ли говорим или за“съюз на неправителствени организации“?
Всъщност за никого не е тайна, че никой не може да изброи кои точно народи са евразийски (за разлика от народите в Европейския Съюз), което ще рече, че „Евразийският Съюз“ е кремълски проект за доминация на Русия на Путин в евразийското пространство, като противовес и конкурент на Европейския съюз. Т.е. тази т.нар. Асамблея („на мира“, „на децата“... помните ли?) е поредната хибридна атака на Москва срещу европейския избор на България. И ако тя се провежда с подкрепата на президента излиза, пак!, че президентът ни Румен Радев е евразиец, а не европеец. (Добър ден. Токущо открих „топлата вода“)
Само че Румен Радев е „шофьорът на България“. В „самолета“, управляван от него, се вози ЦЕЛИЯТ български народ, не само половината му – левият или другата половина – десният народ. Неправилните действия, така да ги наречем, са държавна катастрофа, а не летателен инцидент в база Равнец. Това точно Радев не разбира. Той си мисли, че „щом самолета лети“, всичко е наред. Глупак! Най-важното е УСПЕШНОТО КАЦАНЕ. Още повече, че „возиш“ всички българи, а не само жената и родата.
(В тази връзка да допълня, че докато не умрат всички комунисти, отърване от тях не виждам. Хубавото е обаче, много хубавото!, че не всички от тях са прости като Радев.)
Цитати от медиите ПРЕДИ започване на Асамблеята:

-  Официални партньори на Асамблея на народите от Евразия са Президентът на Република България, Министерството на младежта и спорта, Българска Академия на науките, Българска търговско-промишлена палата, Български олимпийски комитет, Националната спортна академия и Посолството на Руската федерация у нас. Владимир Путин е нейн партньор.
-  В програмата на Асамблеята, която трябва да бъде реализирана през тази седмица влизат: Поднасяне цветя и венци на паметника на руския-войник Альоша в Пловдив, Евразийски селскостопански форум и подписване на договор за сътрудничество в Аграрния университет в Пловдив, среща на ръководството на Асамблея на народите от Евразия и Националната комисия на ЮНЕСКО в Република България. Работна среща с ръководствата на младежки, детски и студентски организации, форум „Спорта обединител на народите”, форум „Геополитика в евразийското пространство”, работна среща с ръководството на Търговско-промишлената палата на България, бизнес форум за евразийско сътрудничество, презентационна среща с участието на посолствата от страните в Евразия, дискусионна среща”Културно-цивилизационните кодове на народите от Евразия”, работна среща на ръководството на Асамблеята с представители на Руското посолство у нас и директорите на руските центрове за наука и култура в България. Освен това президиумът на Генералния съвет на евразийската Асамблея ще проведе разширено заседание в София и ще даде тържествен прием в НДК за най-достойните български евразийци. Кулминация на проявите е среща на шефовете на Асамблеята с българския патриарх Неофит и участие на тържествата на 24 май, обявени като "Ден на славянската писменост".
Какво чета в медиите СЛЕД Асамблеята:
-  Важна част от програмата на провеждащата се у нас през тази седмица Асамблея на народите от Евразия се оказа фалшива и манипулативна. Оказа се, че някои от срещите са фиктивни, а за други е получен категоричен отказ. Така например за 23 май бе обявена среща с патриарх Неофит. Източници от Патриаршията уточниха, че такава наистина е била поискана в началото на миналата седмица, но главата на БПЦ отказал да приеме евразийци, без да коментира съображенията си. Бутафорна се оказа и срещата на Асамблеята във Външно министерство. От пресцентъра на институцията бяха категорични, че не само на 22 май, но и през целия месец нямат никакви инициативи с евразийци.
-  БАН се оказа единствената институция, която с официално писмо, изпратено до Faktor.bg опроверга програмата на Асамблеята: „Във връзка с разпространената в медиите фалшива новина, че БАН е партньор на „Асамблея на народите от Евразия“ (19-25 май 2019 г.) уточняваме, че Българката академия на науките не участва в тази инициатива”, се казва в позицията им.
-  От цялата евразийска програма единствено се потвърди, че повечето от срещите бяха пропагандно насочени към предизборното рекламиране на една политическа сила. От президентството също мълчат дали седмицата е с личната подкрепа на президента на републиката. Източници от специалните служби коментират, че повечето руски хибридни акции на наша територия са конструирани по този начин – изобилие от срещи и инициативи с важни държавни институции, които в последствие се оказват фалшиви, но целта е да се демонстрира важност и институционална влиятелност и значимост.
Аз лично нямам повече въпроси. Защото не мога да не отбележа, че подобни фъчкания (изразът е на бай Ангел, един комшия) са безсмислени. „Митре малце болен, утре погребението“, както казват македонците.

В тази евразийска седмица у нас на официално посещение по личната покана на президента Радев беше Одри Азуле, генералният секретар на ЮНЕСКО. (Ако се върнете в обявената програма на Асамблеята ще видите, че ЮНЕСКО присъства в нея.). На 23 май Румен Радев е имал среща с Одри Азуле (която зае мястото на нашата Ирина Бокова там преди около две години). Имало е разговори между тях по повод „богатствата на Черно море“. Дали в контекста на евразийството му, не се съобщава. Но пък Радев казва пред медиите следното: „Поканих я (Одри Азуле) за да усети уникалния празник на духа на единния български народ.“
Тук аз имам въпроси: За духа на евразийската Асамблея ли става дума или за „празника на Духа“? И още: Наистина ли мислите, г-н президент, че българският народ е единен или че стане единен под вашето мъдро ръководство? Изглеждате на по-умен от Мадуро.

 

24 МАЙ – ПРАЗНИКЪТ
Тази година има нова организация на шествието (за София говоря). Маршрутът му не е променен – започва от Площад „Демокрация“, пардон „Александър Батемберг“, бивш „9 септември“ и завършва пред Народната Бибиотека „Кирил и Методий, пардон „Св.св. Кирил и Методий“. Но Протоколът е друг. Шествието – от началото до края му – винаги се е водело от учените (професорите на СУ), следвани от учителите и техните ученици от софийските училища. Тази година начело на шествието застанаха Президентът Радев и неговото Вице Йотова. До тях „грееше“ споменатата вече Одри Азуле, а професорите ги чакаха да минат покрай Университета, за да се „присъединят към тях“.
Моето мнение ли, търсите? – Румен Радев е самовлюбен фръцльо. Когото чака съдбата на Желю Желев и Любен Беров. Ако си спомняте 19 февруари (един друг празник на българския Дух!), годината е 1993-та, пред паметника на Васил Левски техни величества бяха освиркани от гражданството. На другата година – 1994, гражданството беше задържано преди Народната Библиотека даже. Естествено, че освирквания нямаше. Е, и? Къде са днес Желев и Беров - където утре ще са Радев и Йотова. Желев изпусна шанса си да стане първият българин носител на Нобелова награда (за мир). Радев дори няма да се доближи до ръста на Георги Първанов. Толкова си го може човекът, затова. Когато преди три години Валери Симеонов каза, че Радев е само един „шофьор на самолет“, беше прав. Пак добре, че „аеромонтьорът“ (генерал Деси) си беше останал в сервиза.
Мнението на чакащите Го професори на тротоара пред Университета:
Вестник „24 часа“, 25 май 2019: „Политици се наредиха преди професорите в празничното шествие на 24 май и ядосаха ректора на Софийския университет Анастас Герджиков. Той определи поведението им като безобразно. “На този светъл празник няма да коментирам пак поведението на политиците, които пак се наредиха преди нас на шествието. Ще кажа само, че безобразието се превръща в традиция!” С тези думи започна словото си Герджиков на академичното тържество в аулата на университета. „През тази година имах много време да мисля защо се получава така. Стигнах до извода, че те не са злонамерени. Повечето от политиците просто никога, преди да станат политици, не са участвали в шествието и затова не знаят традиционния ред. Разбира се, имаше и изключения. Нашият приятел Явор Нотев, който е бил винаги с нас, отпреди да стане политик, се опита да ги вразуми, но както ще чуете след малко в поздравителното ми слово: култура и духовност не се наливат насила. Винаги традиционният ред е бил следният - най-отпред върви българското духовенство, след него вървим ние, а после цялото българско гражданство, което обича светлия празник”, каза още проф. Герджиков.

 

Какво да добавя?
Професор Атанас Герджиков е брат на професор Огнян Герджиков, който беше избраникът на Румен Радев да оглави служебното Му правителство. Кой кога, защо ... е искрен?
Спорят разни защо Европа не ни пуска охотно и навсякъде покрай себе си. Отговорът е прост: Тя иска при себе си не половината народ – лявата или дясната половина без значение, а целият български народ! Колко от българските политици разбират това? Можете ли да назовете имена?
Днес е ден за изпитване. Хубавото е, че сегашната ни европейска оценка е текуща. Но все някога ще дойде денят на Матурата.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873504
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031