Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2019 16:33 - Ангелите на квартала - Найден
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2120 Коментари: 15 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Найден беше циганин. От тия, по-смуглите. Но беше чист. И честен. Събираше вторичните суровини на целия квартал. Включително стари дрехи, списания и вестници, електроуреди, кабели, гуми. Разбира се, че металите му бяха най-присърце. Не беше организиран, ходеше сам, нямаше каруца. Интересно, че в НДК-то други цигани събирачи не се вясваха. Дали им беше пропуск или договорка – кой да ти каже. Ангел го беше подпитвал оттук-оттам. Единственото, което успя да разбере беше, защо се казва Найден. Родителите му го били намерили. В гората. Даже покрай този факт мислил да си сменя фамилията на “Зеленогорски”, ама докато се накани и “един от СДС-то ме изпревари. Но няма да му правя сечено. Аз съм си само Найден Боклукчийски”.
Изключително странно и необяснимо. Циганин, боклукчия, а какви интереси?! Ангел беше проверявал сред своите съседи дали познават Найден Зеленогорски. Умряла работа: един-двама от сто нещо вдяваха. Пък всички те – българи, избиратели... После питат “Къде сме ние?”

В началото Ангел бегло познаваше Найден. Той не звънеше по входовете, не просеше, даже не ровеше и по кофите. Ако имаше нещо оставено до тях – толкова. Но като прибереше една торба с изхвърлени стари дрехи, на другия ден до кофите вече имаше две торби. И тях прибираше. На пенсионерките от блока, които с носталгия си спомняха за онези табелки “Образцов дом”, това правеше голямо впечатление. А и Найден им вадеше душите с памук. Защото беше добър човек, който им помагаше и не искаше нищо насреща. Освен старите ненужни вещи, които те и без това изхвърляха. Пролетно и есенно време по собствена инициатива събираше старите треви, листа и разпиляните от вятъра боклуци и ги носеше до големите кофи на Княжевското шосе, където минаваха камионите на “Чистота”-та. Бабите му носеха найлонови чували и ги пълнеха заедно. Да му даваха пари не беше чувал, но че го хранеха с разни домашни вкусотии, беше виждал.

 

***
Първият път, когато се “запозна” официално с Найден, беше една съботна сутрин. Някой от блока беше изхвърлил две стари пружини до кофите. Найден се въртеше около тях някак безпомощен. Понеже това ставаше пред очите на Ангел, който работеше в “дърводелската си работилница”, всъщност гаража към апартамента му, съвсем естествено беше да го попита трябва ли му нещо.
- А бе, една ръчна количка ще ми свърши работа. Да закарам тия пружини до пункта за желязо. Имаш ли такава количка? Ще ти я върна до два часа.
Имаше, разбира се, такава ръчна количка. С нея понякога разнасяше по-дълги и обемисти материали. Не беше я купувал. Беше я прибрал от тузарската къща, дето я построиха малко по-нагоре. Майсторите я бяха зарязали, Ангел я пооправи малко и я прибра. Всъщност като Найден, като се замисли човек. Тя, количката, и сега се виждаше през разтворените врати на гаража. Стоеше подпряна на стената вляво. Дори и да излъже, не можеше. Пък и не му минаваше през акъла. Съвсем честно. Даде му я. Даже му помогна да качат пружините на количката. Трудна работа се оказа. Наложи да връзват пружините една за друга, за да не се разбягат от тясната основа.
Сутринта свърши, следобедът също, Найден не се появяваше да върне количката. Стана 6 – времето за зъболекар, Ангел започна да се притеснява. Ни така, ни иначе. Ако отидеше в кръчмата и Найден дойде в това време, какво правим? Реши да прескочи една вечер. Мотаеше се из гаража, но всъщност се ядосваше на себе си. Как можа така импулсивно да даде количката на някакъв циганин, когото само беше виждал да събира боклуците на квартала, и даже не знаеше как се казва. Не че кой знае колко важна беше някаква проста количка, но въпроса за излишната му доверчивост го ядосваше.

Найден се появи чак към девет и половина. От един час вече се бе стъмнило съвсем. Но тикаше количката пред себе си. В нея имаше два големи черни найлонови чувала, пълни с нещо.
- Прощавай, бате, че се забавих, ама голяма работа ми свърши твойта количка. Четири курса направих с нея. Изкарах парите за три дена напред. Даже ей-сега ми дадоха едни стари дрехи. Тях утре ще закарам на битпазара да ги продам, щото вече всичко е затворено. Дойдох да ти върна количката само, сетих се да не се притесняваш. Сега грабвам чувалите и тичам на рейса, че път ме чака до Перник.
Цялата досегашна нервност на Ангел се стопи на мига и се замести с учудване:
- До Перник ли? В десет часа вечерта? С тия два големи чувала?
- Е, що, не е толкова далече. Има транспорт. В къщи ме чакат да занеса парите, че от Енергото са ни спрели тока, вече цяла седмица. А утре сутринта рано-рано, с чувалите на битака, да не ме изпреварят, че да ги продам по-бързо.
- Ама чакай бе, човек? По нощите с чувалите до Перник, и утре обратно до битака... Ти не си в ред.
- А, що, в ред съм бе. Не ми е за сефте. До единайсе ще се прибера. Ще ме чакат – жената, майка й, децата, вечерям, лягам, спя до 5 сутринта, в 5 и половина един комшия дето кара такси тука, ще ме хвърли до битака с чувалите. Аз съм му абонат, по тънката тарифа. Трябва да съм там най-късно в 6 и половина, че иначе цял ден ще ми отиде във висене, докато продам всичко.
Тука Ангел забрави всичко – яда си, упреците към себе си, че е толкова наивен, бъдещите неприятности, които евентуално щяха да последват и съвсем спонтанно човешки му предложи работилницата си. Вероятно благодарен за това, че Найден му върна количката.
- Слушай, Найдене. Оставяш тука за нощта двата чувала, пък утре ще минеш да си ги вземеш. Имам само едно условие. Шест часа ми е рано за неделя сутрин. Още няма да съм станал. От шест и половина нататък става ли?
- Добре бе, бате. Шест и половина, седем без нещо най-късно, съм тука.

 

***
Нощта Ангел прекара на пресекулки. Два пъти се надига от леглото, да погледне електронния часовник на радиото. Първият път той показваше 2 и 20. Чак на разсъмване вероятно беше заспал дълбоко, защото го събуди входния звънец на апартамента. Беше шест часа. Ама сутринта, а не привечер.
Отвън пред вратата на апартамента стоеше Найден.
- Извинявай, бате, че те събудих, ама таксито ме чака долу пред входа. Да си взема чувалите.
Боже господи, каква вихрушка...
- И как ме намери чак тука горе бе, човек?
- А, лесно. Долу оня, дето продава вестници от съседния гараж ми каза. Слизаме ли?
А не, ще стоиме тука...
Така се почна.
След няколко месеца даже отиде до Перник. Била се развалила електрическата печка, дето готвели на нея. Найден му се оплака, а пък Ангел сам му предложи помощта си. Печката се оказа толкова стара и счупена, че не ставаше и за поправка.  Тъй като покупката на нова печка не влизаше във възможните планове на семейството, той му намери от едни комшии почти нов “Раховец”. Щяха да го изхвърлят, ако не беше помолил да му го дадат.. После му подари и количката. Собственикът на вестникарската будка долу на входа пък осигури едно място за нея в склада за старите му вестници, “да нощува” там. Животът понякога беше много лесен.

 

***
Беше вече зима. Студено, без сняг. Сутринта видя Найден, тръгваше по задачите си. По обед слънцето се показа и стана по-топло. Привечер комшията отдолу го пресрещна в коридора и му даде някаква шуба с качулка. Стара, но здрава и дебела, топла. Найден я бил оставил да я приберял в гаража, а той щял да мине след няколко дена да си я вземе.
”Няколко дена” минаха, после още няколко пъти по няколко. Найден не минаваше. Заваля сняг, стана много студено. След месец се стопли, след два се запролети и миналогодишните боклуци около блока станаха видими. А Найден го нямаше. Шубата му висеше самотна на пирона в работилницата като въпросителен знак и го чакаше “да мине”. Нещо не беше наред. Ангел реши, че трябва да отиде на място до Перник, поне шубата да върне. Докато му се отвори един по-свободен ден, мина още седмица.

Още от улицата видя жена му на Ангел. И тя го позна. Сама дойде от дъното на двора до входната врата, но не я отвори да го покани да влезе. Всъщност той вероятно щеше да откаже. Не идваше на гости, просто искаше да пита за Найден.

- Найден...

- Найден си отиде – прекъсна го тя – Една сутрин излезе и повече не се върна. Миналата година беше.

- Айша, с кого говориш – груб мъжки глас се чу от къщата – Прибирай се, да не излизам аз.

Всичко беше ясно. Или почти ясно. Оставаше му само да каже “довиждане”, да се обърне и да си тръгне. Вървейки към спирката на автобуса, осъзна, че жената беше бременна и й личеше доста. Всичко беше ясно.
Или почти ясно.

Прибра шубата от гаража. Да не го дразни. Качи я в апартамента и я закачи на балкона, в дъното под горния балкон, на сушина. Да не я вижда всеки път като влезе в къщи. Там тя продължи да чака Найден.

 

***
Една нощ призори се събуди от започналия дъжд. Капките му падаха върху алуминиевия перваз на прозореца на спалнята и трополяха. Приспиващо след събуждането. Но, чакай! Това не беше дъжд. – Няколко бързи почуквания, пауза, после пак повторено... Ето пак... Никой дъжд не валеше така. А и шума не идваше откъм прозореца, а  от терасата. Някой имаше там. Някой, който непредпазливо, без да знае, докосваше перваза на нейния френски прозорец и причиняваше този шум. Ангел отметна завивката, спусна краката си на пода и както беше бос, тръгна тихо през антрето и хола към вратата на терасата.
Нямаше никой отвън. Слънцето след малко щеше да изгрее и бъдещата светлина беше достатъчна да го убеди в това. Все пак проверката трябваше да завърши цялата. Отвори със замах балконската врата. Някаква сянка се метна от балкона му на клоните на стария орех насреща и замръзна там. Катеричка. Застана в пълен фас срещу него и сви предните си лапички. Само дето не ги кръстоса, както ги рисуват катеричките по детските книжки.
“О, ти ли си мило. Събуди ме. Как се казваш? Кати? Естествено. Какво правеше на моята тераса? А, орехи ли. Тука си изпуснала един. Да ти го дам ли?...”?
Ангел се наведе и взе един орех от пода, който беше паднал на плочките. Понечи да го сложи на перваза на прозореца и с периферното си зрение видя нещо нередно. Шубата на Найден на закачалката в дъното се беше разтворила. Сама. Той никога не би я оставил така. Когато реши да я оправи обаче, единият й край му се стори по-тежък от другия. Ами, да. В левия джоб имаше десетина ореха. Складирани, на сухо.
“О, разкрих те, Кати. Хранителния ти склад. Не, не, нямам нищо против, ама все пак да беше попитала. Шубата не е моя. На Найден е. Познаваш ли го? Събираше разните боклуци около блока. С една количка...”
Катеричката изведнъж някак се сви. Свали предните си лапички на клона на който седеше и легна върху тях. После изведнъж се врътна и със зашеметяващо дълъг скок просто изчезна някъде. Огромната й тъга се стовари върху Ангел...
Животът ни е толкова несправедлив! Защо Господи? Защо?




Гласувай:
6



1. radostinalassa - От какво е умрял Найден?
21.04.2019 10:55
Не ми стана ясно. Аз понасям циганите само за кратко време. После ми стават неинтересни, каквито са впрочем.
цитирай
2. radostinalassa - Пускай ми прочит при нов коментар
21.04.2019 10:56
Иначе няма да мога да те намеря до второто пришествие.
цитирай
3. yoan2015 - С риск да засегна автора, аз ще ти отговоря....
21.04.2019 22:13
radostinalassa написа:
Не ми стана ясно. Аз понасям циганите само за кратко време. После ми стават неинтересни, каквито са впрочем.


Тръгнал Найден на работа, заборавил как се диша и умрял.
цитирай
4. dobronameren - Благодаря, Йоан
22.04.2019 07:41
Аз също мисля, че е било така, както си го написал. И аз като тебе не знам нищо повече. Но има нещо наистина важно, което ме разстройва издъно - виждам, че и теб - протестирам, че в този живот достойните хора умират първи, а негодниците здравствуват. Тъкмо това първосигналната Радостина не може да разбере. Щото е такава. Но ние не сме виновни за това.
цитирай
5. yoan2015 - И на мен ми беше интересно, да раз...
22.04.2019 10:55
И на мен ми беше интересно, да разбера какво е станало с Найден, но всичко може ли да се знае, след като не си го написал, всеки има свободата да интерпретира историята според собствената си визия и въображение, в случая леля Цветанка се оказа твърде любознателна и определено упорита.
Със сигурност Господ си ги прибира достойните преждевременно, защо, не знам, може би леля Цветанка има теория по въпроса, тя всичко знае, също бих искал да знам, ако ми разрешиш, Луната к'ва е, плоска или валчеста....
цитирай
6. dobronameren - Наистина не знам какво е станало с Найден, Йоане
22.04.2019 17:31
Че не е хубаво, е сигурно. Кати иначе нямаше да бъде толкова тъжна. А и Найден е (беше) отговорен човек. Не би си оставил шубата у нас вече трета година. Най-малкото, ако има друга шуба и тази не му трябва, щеше да я шитне на битака.
Йоане, а защо наричаш Радостина Тенева от Стара Загора Цветанка. А не Крумка, да речем. Дай "инфо" - както се изразява онази "нимфо" от Невърленд.
Колкото до Луната, тя с абсолютна сигурност е кръгла. За мен, разбира се, и за европейците. Какво мислят евразийците, не знам. Но получих удовлетворение - по друг повод, но свързан с Луната - прочитайки оня ден (от "най-добрия продуцент в блога"), че руснаците преди няколко години разрушили тайна американска база на Луната. Възможно е. Само един въпрос челОто ми тревожи - Как така американците са я построили тази база на Луната, като те никога не са стъпвали там според същия този първосигналник. Който твърдеше това в свой постинг отпреди няколко години. (Имам го този постинг някъде из архивите, мога да го намеря.) Ама колко помнят тези хора? Пък щели Света да управляват? Че как бе, чучулиги батьови?!
цитирай
7. yoan2015 - Аз някъде из блога на леля Цветанка й ...
22.04.2019 18:36
Аз някъде из блога на леля Цветанка й бях коментирал, че ако американците не бяха стъпвали на Луната, (за което аз не твърдя, нито да, нито не) то руснаците щяха да "ореват орталъка" още преди много време и те си кротуват и мълчат, така че по тази логика е повече да, отколкото не, мисля, че тази година китайците планираха кацане от обратната страна на същата, а за догодина руснаците пък били предвидили излаз на Босфора, колкото до леля Цветанка, цялата информация се намира в блога на уважаваният Колев38, може и да се изненадаш.
цитирай
8. radostinalassa - Коко 39 е баннат лично от мене за...
22.04.2019 19:29
простотия, ругаене и лоша миризма. Аз писах, че външно изглежда като жена, а всъщност пише мъж. Да не би да е травестит, който още не се е определил какъв е ? И се почнаха едни патки, гъски, кози и т.н. Не го чета , защото не ми е приятен. Щом го уважавате, то губите моето уважение. Вие сте второсигнални? Моите постинге са по материали на умни, доказали се хора. Щом не можете да ги разберете, то аз съжалявам за умовете ви. А и не съм мазохистка.
цитирай
9. yoan2015 - Демек, вярваш в талАсъми.
22.04.2019 20:30
Моите постинге са по материали на умни, доказали се хора.

Чакай сега да се разберем....
Първо, какво ти е виновен Найден?
После, ти въобще четеш ли какво е написано?
Любезният домакин попита, защо те наричам леля Цветанка и аз любезно му отговорих и точка, дали си Цветанка или не си е твой проблем, к'во си надробила, това ще сърбаш, вашите дразги изобщо не ме интересуват, аз не си спомням някъде да съм те нарекъл с нещо обидно, още повече, струва ми се, че си на годините на майка ми и не мога да си представя майка ми в подобни ситуации като твоята, опазил Господ, предполагам, че домакинът на блога ще ти отговори по-подробно, така че от мен толкова.
цитирай
10. dobronameren - Домакинът на блога се обажда
23.04.2019 09:49
Домакинът на блога - харесва ми това определение. А съм възхитен от чудесния хумор на Йоан, който е написал (коментар 7-ми): "китайците планираха кацане от обратната страна на същата, а за догодина руснаците пък били предвидили излаз на Босфора".
Забелязахте ли? - Руснаците от три века поне се стремят да стъпят на Босфора. Уви, засега неуспешно. Но за догодина са го предвидили.
Да-а-а... Какво тук е виновен Найден?!
цитирай
11. dobronameren - Домакинът на блока
23.04.2019 10:15
хОди, чЕти в блога на Kolevn38. Но понеже проблемите Цветанкини там са много тежки, бързо излезе.
цитирай
12. yoan2015 - Заслугата да се сещам за Босфора...
23.04.2019 21:46
Заслугата да се сещам за Босфора-мечтата руска е на нашия приятел Славето Генчев. Блог.бг си загуби есенцията, така било писано.
цитирай
13. ramone - ...
24.04.2019 09:14
Не е лошо. Със сигурност по-добро от "творческите" напъни на разните му там розиели и мисани и другите там, дет вечно са най-отгоре.
Ако позволиш един съвет - избягвай да използваш клишета, от рода на "къде сме ние". Въобще, целят абзац за изследването тип НЦИОМ на Ангел е излишен. Мое мнение де.
Работата на писателя е не да използва чужди или дочути клишета, а да създава нови.
цитирай
14. dobronameren - Моля да не ме сравнявате с "разните му там росиели и мисани"
25.04.2019 10:22
Направо ще се обидя. Разбира се, че съм ... как сте го написали - по-добър!
А да имам мнение за състоянието на обществото в което живея, да го обновявам и да го изразявам винаги, изобщо не е клише, както сте се изразили, ramone. Това действие е задължително за един гражданин. Какъвто е Ангел, моя приятел. Допълвам, текущо: НЦИОМ вече не съществува под това заглавие. За сведение на говорящата руски Radostinalassa, руският прототип на нашия НЦИОМ е ВЦИОМ - Всесоюзний Центр Исследования Общественного Мнения. Е те това е клише.
Обаче благодаря за това, че сте помислили за мен като за писател. Писател е Иван Вазов, аз съм само Бил, пардон - Христо.
Накрая: И аз имам едно мнение за теб, ramone. Не ми харесва, че продължаваш да се появяваш в блога под нищо незначещо име. Приемаш ли съвет? - Излез от анонимността. Тя ерозира написаното от теб в блога.
цитирай
15. radostinalassa - Който харесва писанията на Коко 38 е ...
26.04.2019 09:03
Аз изказвам мнението си, Коко отговаря - отивай да храниш кокошките, бульо.
Много е умен, нали. Аргументира се прекрасно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872843
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031