Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2018 19:17 - Отговор за 6000 лева
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Докато чакам пролетта, защото й е време вече, една проклета и много студена вълна, последна?, се спусна, от североизток пак, връз моята бедна изстрадала страна. Обледени я. И мен разболя буквално. Цяла седмица съм у нас на легло. А когато човек няма работа прави какво? За дявола е ясно, а за човекът? Някои протестират на улицата, други си купуват три вестника и четат, трети – шише ракия и пак четат. По чапаевски. Ние, младите от клуб „50+“, се образоваме. Е, не само от Мрежата, също и наваксваме с класическа литература.

Аз лично, вместо сериозния Габриел Маркес, предпочитам нещо по-свежо. И българско. Особено, когато съм болен. Междувременно звънна телефонът ми. Някак така блогово ми звънна. Обажда се един приятел и ми вика:

- Напоследък  много популярен си станал, бе! Дъвчат те всякакви в блога – от Банско, през Перник и София, покрай леситрънско, та чак до Варненско.

- Ами, то аз съм малко болен, затова ще да е – му отговарям.

- А, добре – ми вика той и затвори телефона.

Толкова. Обаче тази току що случила се случка ме подсети, че трябва да отговоря, да благодаря, на моите почитатели в блога. Ако не на всички, то поне на последните. Последната позната блогърка поздравявам специално. Имам един любим разказ от Чудомир – „Косачи“ се казва. Да не се бърка с едноименния разказ от Елин Пелин, който се изучава в средното училище. Онзи „Косачи“ е по-така, съответстващ на трудолюбието ни и може би затова не го уважавам толкова много.

Та Чудомировите косачи се казват Лъжлив Съби и Нено Сенегалеца. Една събота сутрин те косят тревата в селските гробища. С разрешението на общината, разбира се. Нататък оригинала: 

„Слънцето се беше подало над Синьовец, ухилено и голямо като петмезена тава. Кривият орех, разстлал сянка като козинява черга, достигаше чак поп Еньовия гроб, а точно под окачената на клона торба, дигнало крак, се пощеше Неновото шарено куче.

„Джин-джан... джин-джан-джин...... Джин-джан-джин...“ - пееха косите и малките чукове редяха удар след удар. Като сложи последния удар точно на върха на косата, Лъжлив Съби стана, намокри бруса с кратунката, тегли го няколко пъти отдолу и отгоре върху острието и извика:

- Хайде Нено, ставай, че работа ни чака! Аз ще почна от поп Еня нататък до могилата, защото има нови гробове и трънак, а ти удари надолу, из долчинката. Ставай, че днес е събота, та да ги подредим всички за утрешния празник! - И като изтърси лулата, мушна я в пояса, пипна здраво косата, поразкрачи се и почна.

Гробът на поп Еня беше сравнен със земята. Само един килнат кръст сочеше мястото му. Като се доближи, без да прекъсва нъмлията си, Съби се провикна:

- Прощавай, дядо попе, но до днес ти е попството! Наред ще ви бръсна сега всички ви - дръж се!

Тънката коса засъска около кръста и поваляше високата кощрява, поникнала над главата на поп Еня. Като обръсна него и околните му, той с неправилна нъмлия се насочи към отдавна починалия си съсед и приятел Чеко Чолпана и отдалече му се обади:

- Комшу, хайде, сапунисвай се, че ида! Свещ досега не съм ти палнал от пуста немотия, ама днес съм рекъл да те обръсна на света събота, че я колко си брадясал! Замязал си на протестантин!

Тъкмо разчистваше съчките около Чековия гроб, кучето под ореха изръмжа, джафна веднъж-дваж и пак се наведе да се поще. Отдолу из пътя, който минава до самите гробища, се зададе Чековица, вдовицата, натоварена с цедилка, с мотика на рано и стомна в ръка. Зла и сърдита отдавна на Лъжлив Съби, понеже не можеше да понася шегите му, тя мина бързо край косачите, без да ги поздрави.

- Много бензин си наляла в мотора, Чековице, префучаваш като аероплан и селям не даваш!

- Ушите ти да зафучат на тебе, гдето си подбив дириш!

- Не се киселщ толкова, а ела помагай! Ела дръж да обръснем Чека, че каквато му е остра брадата - има да подскача!

- Да те обръснат вкоченясал, поразнико с поразнико, кога и от грях се не плашиш, и с мъртвите се подиграваш! - изрева вдовицата, покачи се на натрупана до нея пръст и продължи: - При него да идеш, че да се не върнеш! От гробищата да не излезеш гиди, дрипав циганино!

Кърпата щ се беше свлякла на шията. Разрошена и страшна, тя сипеше огън и жупел без прекъсвания.

Спокоен и усмихнат, Лъжлив Съби едва сварваше от време на време да пусне по някоя острота:

- Не викай, не викай, а си забради кърпата, че ако се надигне да те види Чеко такава, веднага ще скочи пак в гроба!

- И ти след него, и ти вдън земя да потънеш, просяко с просяко, и на и на целия ви род името да не се чуе! Дано черна чума ви изтръшка, гърлица да ви загърли и дъно и място да няма за вас!...

Огънят вече беше барабанен. Решена да унищожи противника си без остатък, Чековица кълнеше ужасно, гребеше буци пръст от купчината и хвърляше бясно през оградата. Лъжлив Съби се понаведе ухилен и извика:

- Поправи си мерника, Чолпанке, че надхвърля! Ще цапнеш Нена, Ненаа - хубостта на селото ни ще затриеш. Нали уж щях да ти сватувам за него?

- Самодиви да ти сватуват, куче проклето, и таласъми да ви тропат по полиците! Дано черна котка те прескочи, като пукнеш, та на вампир да се преобърнеш!...

Разпенена, прегракнала, тя реши да намали разстоянието и да атакува; затова се срина от купчината, прибягна, покатери се на гробищната ограда и сякаш вече не викаше, а джавкаше:

- Да пукнеш, да треснеш и ти, и майка ти, и баща ти, и децата ти!

- Ненооо - провикна се пак Съби, - ела, ела, ако не си видял жива горила - ела да видиш! Аз едно време видях на Пловдивския панаир, ама тази е по-рошава!

- Хи, хи, хи... - кискаше се Сенегалецът, облегнат на косата. Голямата му уста се беше разчекнала чак до ушите, а здравите му зъби се белееха на слънцето, сякаш беше лапнал буца сирене.“




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872895
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031