Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2017 20:17 - Припомняния - Велислава Дърева и църковния двор
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 626 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Поводът:

С приближаването на българското председателстване на Европейския Парламент се забелязват признаци на пробуждане на заспалият “вулкан” между България и Македония. Засега над “кратера му” се издигат на забележима от Европа височина само “пламъци и дим”, “лава” още няма, но съществува голяма вероятност за истинско изригване, защото земята под нозете на българските и македонските политици се тресе и се чува бучене от дълбоките изборни недра. Аз, като страничен наблюдател на явлението - имам предвид отдалечен единичен избирател с “ниска камбанария”, се надявам, ако не друго, поне на евакуация на застрашените от Вулкана лица-комунисти в североизточна посока. Комунисти, защото само ТЕ от българите са застрашени от добросъседските взаимоотношения между народите на Балканите – отпада големият им коз “Мразете съседа си! Той иска да ви вземе жената, козата, земята, делата, децата.” А посоката е на североизток към държавата на Путин, защото никъде другаде не ги искат. И понеже разни разправят, че при Путин бил раят на земята, белким им хареса и си останат завинаги там. Ей, за това си мечтая. Ама, надали.

Спирам дотук в разсъжденията си за масова емигрантска вълна от български комунисти към московски ширини. Те си знаят, че ако обединят собствените си пирамидални структури с Голямата Съветска Пирамида, от привилeгировани български акционери ще се превърнат в прости съветски вложители с чиито пари се изплащат високите лихви на първоимащите. Затова се гърчат като притиснати змии с чатал на шията. Е, Демокрация е, имат право да се гърчат. И аз имам право да записвам тези събития в постоянната памет на „българския компютър“.

Тук в този конкретен постинг фиксирам конкретните гърчения на българските комунисти по конкретния повод – писмото на Македонската Православна Църква до Българската такава, съдържаща молба да й помогне за премахване на схизмата, която й е наложена от Събора на 14-те автокефални православни църкви.

А защо Дърева съм избрал да ви припомням по този повод ли? – Че защо не! Велислава (Дъ-рева или Дъ-не-рева) е христоматиен пример как за две нощи „вместо да се кланят на Сталин и Димитров, комунистите влязоха в храма Господен да слушат молитви“. По-скоро питайте ме защо не ви припомням кръжока „Пиргови“ или кръга „Баеви“... Или други едни „теолози“ синьо-черни Сидеров-Цонев... Подред, де. Поводи дал господ. Комунизмът много сърби, особено като се лющи.

Аз избягвам да пиша за неща, които не съм видял лично. За вековната вражда между Църквата и Комунизма се информирайте сами, от други източници. Моето начало е от времето, когато Велислава Дърева още е следвала журналистика в СУ София. (Тя впрочем ми е почти връстничка, само дето аз не съм пловдивчанин.) В тия времена ние - аз и братя Касабови, пеехме на компанията една полупиянска градска песен:

„Максиме, Максиме, църковния двор обрасъл е. Вий стоите и ги гледате как се клецат врабци по дуварите. Максиме, Максиме...“ (След повече от 30 години „Черно фередже“ направиха кавър на тази песен.)

Виждате нали, че дворът на БПЦ е бил обрасъл още по времето на патриарха с картечарското име Максим. Ако си мислите, че с неговата смърт през 2012г. и назначаването на новия Неофит това се е променило / ще се промени... ама на колко сте години, че сте така наивни?!

(Патриархът ни Неофит, със светско име Симеон Димитров, още на 38 години е зачислен в 6-ти отдел на комунистическата ДС под агентурното име „Симеонов“. Този факт стана документално известен с решение №298 от 17.01.2012 на комисията по досиетата. Иначе ТОВА баш, за принадлежността му към ДС, изобщо не подлежеше на съмнение още в началните години на мафиотизацията на Родината ни. В годините на Беров и Виденов (1993-1996) Русенският митрополит Неофит откриваше и поръсваше със „светена вода“ всеки новооткрит банков офис на Първа Частна Банка със собственици Валентин Моллов и Венцислав Йосифов. Как си представяте само „Мираклийски“ да е кадесар?)

Връщам се на светското лице Дърева.

Съвсем честно казано, според мен, тя е сбъркана жена. Има нещо дълбоко объркано в нея, което по-скоро е на чувствена основа и няма нищо общо с журналистически талант. Има такива жени – за да се харесат на един мъж, превръщат неговите интереси в свои и не пускат този фетиш, дори когато мъжът отдавна вече се е „изчистил“ или направо го няма. За жените не знам, за мен този начин на поведение е смешен. А ако Мъжът е Андрей Луканов, за когото комунистическите идеи са милиарди пъти по-важни от която и да е била жена, случаят е жалък. Не аз съм измислил перефразата на фамилията й – Дъ-рева или Дъ-не-рева, но й отива поразително точно. Изобщо “попикана госпожица”. (Това двустепенно определение е мое. Заимствал съм го от самата Дърева, която в една своя публикация нарича Стоян Ганев - преподавателят на Моллов, Жорж Ганчев, Кюлев и редица още трубадури на мафиотизацията във факултета на ДС в Симеоново малко преди 10-ти, “попиканото дете на Демокрацията”)

Иначе, обективно, добре че дойде 10 ноември, та да научи България за другарката Дърева. Родена е в 1953-та, значи в 1976-та е станала журналистка и са й предстоели още 14 години работа в Пловдив, а не в София!?, в някакъв никому неизвестен местен вестник “Комсомолска искра”, преди оттам да отиде директно в новосъздадената „Дума“ в 1990г. Мога да се съглася с едни нейни думи, казани чак 2009 година!: “Защото истинската журналистика не се учи на жълтите павета”, но не и с допълнението от същото интервю - “този вестник с позорното за днес име “Комсомолска искра” (звучи едва ли не като престъпление), беше абсолютно дисидентски вестник”. Wow, както се казва. Дисиденти – чисти менти.

Кога точно “дисидентката” Велислава се мести в София, дали Луканов е бил причина или следствие, е неясно. Но в 1989-та тя вече е член на Клуба за гласност и преустройство, където се караштисва с Желю Желев, Валери Петров, Христо Радевски, Радой Ралин, Блага Димитрова, Йордан Василев, Марко Ганчев, Кирил Василев, Чавдар Кюранов, Петко Симеонов и Стефан Продев, разбира се. В 1991-1992 години ТЯ е министър на околната среда в “правителството в сянка на БСП”, заедно с Александър Томов, Георги Пирински, Стефан Стоилов, Димитър Йончев, Филип Боков, Росен Карадимов, Златимир Орсов, Мими Виткова, Георги Божилов, Дончо Конакчиев.

Да коментирам може ли? В един брой на в.Дума от 24 декември 1991, където вече Велислава Дърева е на щатна длъжност, четем: “Завърналият се неочаквано от пътуване в провинцията  Фичо Р. (57год.) завари в леглото на съпругата си Камелия Р. (48 год.) лицето Петърчо Д. (34 год). От своя страна лицето Петърчо Д. обясни, обличайки се, че не вижда нищо осъдително в постъпката си: “Гледайте на мен като на съпруг в сянка”, каза той.”

„Съпругата в сянка“ Дърева, която вече се е намърдала в леглото на Демокрацията като депутат от БСП, по времето на Филип Димитров гласува заедно „съпруга в сянка“ Ахмед Доган. Така романтичното СДС остава с пръст в устата и се възстановява първоначалният замисъл на Промяната – подмяната на старите изхабени вече комунистически кадри с новите неопетнени „комунисти с човешки лица“. Идва времето на стария човек Любен Беров, който да движи работите, докато младият Жан се надърви. Сигурно оттогава другарката Дърева много започва да харесва продуцента Уайнстийн, пардон – Ахмед Доган, за да каже пред Мадам В. (след много години, по повод атентата от 19.01.2013 срещу Уайн, не, срещу Доган – все ги бъркам тия): „Това е опит за публична екзекуция на най–знаковия политик в България. Твърдя, че Ахмед Доган и Андрей Луканов са двамата най–големи български политици. Единият вече го убиха. Това, което се случва днес, много напомня това, което се случи в 1996 година. Покушението срещу Ахмед Доган, е тежко покушение срещу демокрацията, срещу всичко, което е постигнато през тези 23 години. Пред мен винаги е стоял въпросът  - защо Ахмед Доган? Защо ДПС? На кого пречи Ахмед Доган? На кого пречи етническият мир в България?“

И вие, драги българи, очаквате от ТАЗИ Д. да е съгласна със сближаването между църквите на Македония и България!? – Ех... Не е възможно една косачка да стане сеялка! Мен обаче друго ме притеснява! Ужасно страшно е, когато комунист заговори за опасност от гражданска война!

С навъртането на годините и разочароващите послания, които Бог й праща, косейки „нейните Мъже“, Дъ-рева „сменя чаршафите“. Излиза от редакцията на „Думи“-те и влиза в църковния двор. Без да сменя леглото! Ама то така не става бе, моме. Особено пред Господ.

От последните й “църковни участия” ще ви припомня само едно. Някъде в края на 2015 година вселенският патриарх Вартоломей дойде на посещение в България. Помните ли? Вероятно, за да поздрави и да се срещне с новоизбрания на мястото на Максим Неофит. Не беше идвал от 1995-та, когато Жан Виденов „беше на 6 месеца“. Да припомня, че Вартоломей е глава на всички христиани, които не са католици, т.е. той е „нашият папа“. Грък е по народност и най-голямото му лоби е в английско говорящите САЩ. Което много дразни руските народи, използващи кирилица. Тези последните са обединени в Руската Патриаршия, чието лоби се намира в Москва, където живее Пророкът Путин. (Изпращам много поздрави на забравилите, че другият Владимир – патриархът Кирил има власт, колкото на профсъюз.) И представете си, този Вартоломей Проклети дойде тук да получи лично от президента Плевнелиев орден „Стара планина“. Сега стана ли ви ясно защо на изпращане Вартоломей беше сюпризиран от недоволни българи миряни с възгласи “недостоен”. И защо мирянката Велислава Дърева се оказа организатор на протеста под прозорците на хотела в който той си събираше багажа преди отпътуването от България! 

Както казва един мой приятел „по-скоро пръстените на Сатурн ще изчезнат, отколкото комунистите да се променят“. Та, ето ви позицията Дърева за евентуално сближаване на Македонската църква с Българската от последните дни: (копирам я от постинг на анонимния червен блогър „1997“; който пък я копира от в.“Дума“; може да я има и в блога на Chara – не съм проверявал)

26.11.2017 20:22 - Не злоупотребявайте Църквата! Велислава Дърева

„От подлите времена на разкола не е бивал такъв агресивен натиск върху Светата ни Църква. Задвижена е цялата машинария на властта. Мобилизирано е всичкото медийно войнство - "общественици и интелектуалци" (там Митодиту сияй!), "потомци и патриотични организации" (нови действащи лица), вдъхновители и служители на подлите времена (начело с бившия шеф на вероизповеданията Любомир Младенов, който славословеше разкола като "Пражка пролет"). Припрени, задъхани, еуфорични, облъхнати от внезапен родолюбив плам, порив и устрем. Призовават, настояват, напират Св. Синод тутакси и незабавно да обяви за автокефална Македонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ), която е неканонична и е в схизма от 50 години. Дежурни медийни "богослови", политперсони, интернет анонимчици, все "корифеи" на каноничното право, наставляват Св. Синод "да не се крие зад каноните", "да не се опира на тояжката на параграфите и алинеите", "да не се размотава и помайва", а да "улови историческия миг", да се "възползва от златния шанс" и (разбира се!) "да скъса руските окови“... Зад агресията срещу БПЦ, зад цялата истерия, зад еуфорията на лицемерието, зад този финт, настъпва политическият интерес, прозира политическата поръчка и раболепният стремеж на властта да рапортува европредседателски за успешния завършек на още един етап от операцията "Западни Балкани". Операцията е част от стратегията на САЩ: политическо, икономическо, историческо, културно и духовно откъсване на Европа (особено Балканите!) от Русия. В името на прословутото евроатлантическо сътрудничество, като "евро"-то е примамка, сътрудничеството - диктат, всичко останало е НАТО. Сценарият включва предизвикване на междуправославни войни, духовно разединение на Балканите, омаломощаване, разделение и подчинение на Светото Православие. Целите са стратегически, далекобойни и дългосрочни. Това е то хибридна война! Целта на операцията е и БПЦ да бъде завлечена в същия сценарий, та да стане и тя инструмент и съучастник на чужди, алчни, студенокръвни, антиправославни и антихристиянски интереси.“

Както се казва – Кажи им комунисти и повече не можеш да ги обидиш.

Затова и преставам. Макар едва да съм почнал. В моите архиви има поне 150 факта за съветската българка Велислава Дърева, аз написах само 9 от тях. От новото й увлечение – да се фъчка в църковния двор, посочих само едно старо и едно ново. Пък колко дъревки чакат за изтипосване... Това ако не е добронамереност, здраве му кажи.

Но, що е време, то е пред мен. Да ви кажа, че този постинг е първи за една нова поредица “Припомняния” за това как се е изцепила една “дъревка” по повод на конкретно събитие от последните дни. На “загрижените” блогъри, че няма да ми стигне времето за всичките ми нови планове, казвам да не се косят. Времето ще ми стигне. Аз не разнасям пици в Кипър, за да се изхранвам, не коментирам редовно в.”Стандарт”, или нямам градина с цветя, домати или тикви, не продуцирам “новини” за пари, не ходя на националистически сбирки, не съм фен на клуба “Али Баба”, пардон – “Капитан Кук”, нямам фейсбук-профил, който да поддържам... Захванал съм само поредици “Записки по българските въпроси” и “Ти да видиш, како Пенке”, които поддържам редовно. Така, че споко.  

 

П.П. Понеже блогът е мой, за всяко конкретно събитие е на порядъци по-важно какво мисля аз за него, а не как са се изцепили някои “дъревки”. Затова решавам, че за всеки постинг от поредицата “Припомняния” в послепис ще ви представям Моето виждане по въпроса. Защо в послепис ли? – Ами, за разнобразие. И за по-лесно и отчетливо разпознаване.

На входа на почти всеки материал от днешните сайтове, посветен на църковните въпроси, стои предупреждението, че “църковното право е много по-сложно от гражданското право”. Демек, тълкуванията на казуси от него не са лъжица за всяка уста. Брей, попски им работи! – Ако сте почувствали подигравка в последното изречение, напълно прави сте. Така е! Аз правя огромна разлика между посланията на Бога и “тълкуванията им” от неговите днешни наместници в Църквата. Нямам никаква вяра  на последните, всички до един са тарикати, мазни, угоени, за казана в Ада. Само един пример – Преди няколко месеца, през лятото, минавайки по “Съборна”, срещнах лично на улицата патриарха Неофит. Местеше се някъде на разстояние много малко за автомобил. Вървеше едва-едва, както отива на един патриарх, нищо че преди две години, като митрополит, “хвърчеше”. Само че аз проследих очите му. Те работеха бързо-бързо, следяха с похотлива сласт младите момичета с късите поли, които за тази част от града и часа, са твърде много. Почти нормално за един приближаващ 70-те мъж, но не и за “Пастор на стадото”. Или не съм прав?

Мисля, че МПЦ и БПЦ са деца на едни родители. Тези родители НЕ СА от руското, сръбското, гръцкото или от турското вероизповедание! Не съм чел дебели книги по църковните въпроси, но съм ходил доста. По Балканите. Свидетелствувам от собствен опит:

Нравите, къщите, традициите, песните, мечтите... на жителите на Македония приличат очебийно много на българските. Или нашите на техните, не зная, не искам да споря. Там аз, уверен съм и всички българи, се чувстваме като у дома си. Което изобщо не може да се каже за земите на Русия и на Сърбия, и за земите на Турция, Гърция и Румъния. Извадих пред скоби Русия и Сърбия, заради сходството в езиците ни. И въпреки това Ние, българите, НЕ СМЕ КАТО ТЯХ – нито в нравите, традициите и фолклора, нито в къщите, дворовете и чешмите в тях, нито в народопсихологията и морала, нито в мечтите. Ние сме ДРУГ НАРОД!

Разбира се, че българският народ, не е единен, не е еднакъв, по всичките български краища. Само че това не е така на втори поглед. Да вземем за пример песните ни. Най-хубавите български песни - според мен, въпреки че съм от Предбалкана – са македонските и родопските. Уж различни, а всъщност еднакви. Просто родопските песни са по-тъжни, приглушени, за разлика от волните свободолюбиви македонски песни. Тя и Родопа планина е някак подтисната, тъжна, ако я сравняваме с гордия Пирин. Причината е само една – Родопите са били турски много дълго време; турците не са успели да прескочат Пирин! Но исконният народ и от двете страни на този вододел е един и същ – македонски.

Не подскачайте! МакЕдоните са едно тракийско племе. Мизите, бесите, сердите, одрисите, сатрите... са други тракийски племена. Но гърците, даките, скитите, не дай боже татари и славяни, не са траки. Българите, като “последните провинциалисти, дошли в столицата”, се омешали с всички древни племена на Балканите. Пак не подскачайте! – В крайна сметка най-добрата част от разноликия български народ, се е оказала македонската. 

Да добавя: Изобщо не съм си и мислил, че ще дойде време да видя Албания. Това беше една забравена забранена страна, благодарение на албанския Сталин, глупак като него, Енвер Ходжа. Благодарение обаче на изриването на Комунизма от краищата на Европа, особено в последните няколко години, тази страна “се отвори за Света”. И се оказа, че Албания е бисер не по-малък или по-неблестящ от “Бившата Югославска Република Македония” (Както комунистите продължават да наричат горда Македония. Глупаци, за комунистите говоря. Какво е дала Сърбия на света? – Марко от Косово поле, крал Милан, Тито, Милошевич, Младич... пфу.) Идете в Албания днес. Освен всичко друго, ще останете изненадани колко много Албания, Македония и България си приличат – в нравите, къщите, традициите, песните, мечтите. Всъщност това сме един народ. Само дето едни от нас са по-затворени и тъжни, други по-горди и високомерни в зависимост от мястото на Дома и Историята си. (Като чета исторически разни анализи, мисля си, че тези лоши народностни черти са ни от тракийския ген. Траките никога не са се разбирали помежду си. Иначе да са завладели Света.)

 

П.П. 2: Не е в пряка връзка с конкретната тема на постинга, но тук е мястото му да опитам да дам Мое обяснение на някои неща.

Знаете ли защо си приличаме с италианците? – Техният родоначалник Еней е бил тракиец.

Имам един познат, който ходи няколко пъти в Перу. По работа, после май на екскурзия. От него съм запазил една картичка от Куско, древната столица на перуанците. Сниман е “централния площад”, така пише на картичката. Ако ви скрия надписа, ще кажете, че снимката е от Копривщица, уверен съм. От същия човек внучката ми има подарък една перуанска кукла. Ако не ви предупредя, ще кажете, че това е кукла, облечена в характерната народна носия на Пиринска Македония. Защо?

Летописците на походите на Александър Македонски са написали (нека специалистите да посочат конкретния автор), че когато той стигнал до Индия и решил да се връща най-после в родната Македония, натоварил на два кораба част от своите войници македонци и им поръчал да се върнат по море, откривайки воден път до Балканите, докато той самият тръгнал с останалите, пеш по обратния път. Съдбата покосила Александър на едната трета от пътя назад, във Вавилон. Така и не научил, че двата кораба никога не са се появили в Егейско море. Може да са потънали, но може да не са завили на север, когато са подминали нос Добра Надежда на африканския континент, а да са сторили това едва след като минали нос Хорн на Южна Америка. И да са стигнали бреговете на Перу, където... Ако се заровите в летописите за завладяването на южноамериканския континент 17 века по-късно, ще научите, че местното население не е оказало никаква съпротива на конквистадорите, защото те били БЕЛИ и НА КОНЕ... Чакали ги. Защото са запазили за тях добрите спомени на своите прадеди .

Виждате ли колко велик е бил Александър Македонски!




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1088335
Постинги: 583
Коментари: 2285
Гласове: 1372
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031