Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05 09:21 - Автобиографично 2D
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 613 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Този текст се появява благодарение на настойчивите искания на мазно-черните  дърти хомомераклии в БЛОГ.БГ, родени като рапонци, пардон – като рамонци. Които се пишат мои пишман биографи. “Пишман”, защото то така не става. Бъркат си по... по душите и каквото извадят оттам, ми го приписват. Елементарно, едностранчиво, глупаво и оттук съвсем невярно. Има обяснение за това, дори две обяснения има. Първото, че половината от тези писачи са прости или направо неграмотни хора, а другата половина - определено тарикати, “копелета” както ги наричам, които не смеят дори истинското си име да изпишат под инсталациите си. И второто успокоение е, че всичките те са против Европа и Света и привърженици на азиатския комунизъм във всичките му отвратителни форми на проявления, Съветски комунисти, както се наричаха по-рано, а днес нежно определящи сами себе си като русофили.

За да ги улесня, а в мечтите си – да ги откажа изобщо от такива занимания правя още един опит да събера на едно място онова, което аз знам за себе си. “Още един опит”, защото поне половимата от постингите ми съдържат лично преживяни факти или са изцяло автобиографични. И това коректно съм го посочвал на място. Ама кой да ме чете... Пък после трябва и да се помни... Трудна работа. Затова – още веднъж:

Тук ще намерите онова, което вече съм написал за себе си (дадено в курсив) и нови неща, отнасящи се за автобиографията ми на най-ниско “битово” равнище “2D” – КОЙ съм аз и ЗАЩО според мен съм такъв или инакъв.

Най-напред да заявя за пореден път, че всичко, което съм посочил в профила си Е НАПЪЛНО ВЯРНО.  Не съм “копеле”, имам си име и наистина съм на 69 години. Надявам се да поживея още поне една година. Най-малкото защото знакът на моята зодия не е нещо, което прилича на “69”.

В един град се родих, в друг израснах, в трети живях. Не съм роден в бедно работническо (селско още по-малко, както твърди онзи мазния) семейство. Съвсем определено не съм възпитаван в сиромашия. Представяте ли си, какъв потрес за моите биографчии. Дано да го приемат. Родителите ми бяха лекари в града, където израснах, а при комунизма дори, добрият лекар може да нямаше високи доходи, но никога не оставаше гладен. Все едно един земеделец, който се грижи добре за градината си, да остане гладен вечер, защото комунистите не му дали пари да си купи нещо от НарМаг-а им.

Имам един неизличим спомен от детството си. Трябва да съм бил 3-ти или 4-ти клас. Една неделя сутрин баща ми ме заведе на цирк. Малко по-особен, пързаляне на лед. Главен герой беше някакъв финландец и понеже за първи път виждах фигурно пързаляне, много се бях впечатлил. След като свърши леденото шоу, с татко отидохме да обядваме в ресторанта на “Балкантурист”. (Старият “Балкантурист” – уточнение за тия дето внимават в това, което пиша.) Ние, 4-мата в семейството, често вечеряхме там. Вероятно, защото живеехме съвсем наблизо. И представете си, на съседната маса до нас, обядваше финландецът, Богът. Представяте ли си?! Впечатлително момче, от малък провинциален град, да се докосне толкова изненадващо до Другия Свят... При това реално, а не само от книгите. Завладяващо е. После само още веднъж, след 25 години, съдбата ми устрои едно подобно представление. Няма значение какво, написах го единствено, за да подчертая, че не съм бил галено дете от живота. Или - че не съм искал, не съм посегнал към това да бъда такова.

Ако ми кажете сега, че съм типичен случай на “Гроздето е кисело”, да кажа и аз: Не е вярно! Вярното е, че “не обичам грозде”. Някъде из родовете на родителите ми Някой се е “натровил с такова грозде” и този факт го записал в моята постоянна памет. Край! Толкова. А дали ще приемете това мое обяснение, да ви заявя, че ТОВА НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА. Животът си е мой, какъвто – такъв.

Разбира се, че се научих да чета и смятам много рано. При такива предпоставки и дадености как иначе. Споменах родителите си, да спомена и техните родители. Раждани в първия град така, че около 1910-1920 вече са били женени. И по това време, двете ми баби са били гимназиални учителки по български език, единият дядо, на когото съм кръстен – учител по математика, а другият – лекар хомеопат, лекуващ пациентите си с билки, съобразявани според индивидуалните им астрологични данни. Знаете ли какво означава това? – Че имам 3 висши образования: на дядо ми, на баща ми и моето. Което впрочем при комунизма, ако човек не беше член на БКП или не симпатизираше на тази именно партия, не значеше нищо, а доста често и пречеше. За мое щастие, в 60-те години, това вече не беше фатално. Комунистите се бяха поуспокоили, че ще царуват вечно, и допускаха “пропуски”.

Вероятно от дядо ми знахарят, съм наследил известна склонност към така наричаните при комунизма “науки” в кавички – астрология, хиромантия, френология и генетика. Затова не се учудвайте, че съм склонен да... да вярвам да го наречем, в някаква предопределеност, съдба. И много често се подчинявам автоматично, без да се замислям или пресмятам плюсове и минуси. Че това ми е пречело и ми пречи в живота, е безспорно. Но да попитам: КОЙ определя и КОГА, какъв е бил един живот?!

Не залитайте в погрешната посока да обявявате, че живея в измислен Божи свят, а не в реалния Човешки свят. Аз не вярвам в онзи бог, когото рисуват като добродушен старец с бяла брада, седнал на края на един облак да си клати краката. Но не съм чел по-голяма глупост от онази, че Бог нямало, защото съветските космонавти не го били видяли през илюминатора. (Големи тъпанари, впрочем. И после се чудят защо космическата им програма умря скоропостижно, без да остави наследници?! – Ба, ще ги гледа.) Както искате го наричайте – Време, Разум, Съдба, Еволюция... дори Любим, Приятел, Семейство, Род... но Това съществува. Просто “бог” е най-кратката дума за обозначаването му.

“3” е цифрата, която “ме преследва”. Имам три имена – моето (3х2), бащиното и фамилното. Шегувам се. Аз обичам да се шегувам. Имам 39 години трудов стаж и го изработих само на 3 местоработи. И 3-те в третия град. И 3-те еднакви по същност. По линията на другия дядо – математикът. Може би, не може би, а направо, защото не обичам да гледам кръв, не се увлякох по лекарската професия. За най-голямо разочарование на баща ми. Извинявай, татко, не зависеше от мен. Сам знаеш, че генът е най-голямата работа.

Завърших, съвсем естествено, математическа гимназия. Обаче Светът беше навлязъл до гуша в изчислителните машини, тогава така се наричаха на български бъдещите компютри. Оставаха по-малко от 15 години до комунистическото обещание, че “в 1980 година ще живеем в комунизма”, а какъв комунизъм без изчислителна техника, нали? И нашите умници, комунистическите ни управници (съвсем определено им се подигравам) налапаха въдицата. А и те просто нямаха друг начин, иначе оставаха в първобитната ера. Но изчислителните машини няма как да не триумфират технологичната ера, другото име на глобализацията. А глобалният свят е смърт за комунизма заради информираността на своите поданици.

И аз записах ВМЕИ в София (“Ленин” разбира се) специалност “Изчислителни машини и устройства”. Станах “инженер слаби токове”?! Но какъв инженер, моля ви се?! След като “информатика” съвсем неслучайно се римува с “математика”. Ама иди да го обясняваш на оня милиционерски тъп кон с капаци и мой пишман биограф в блога – Блеки. Презрително ме титулува “инжинере” и мисли, че ме засяга, твърдейки, че “дименсиите са ми крачки” или обратното (?), щото съм “започнал кариерата си от Правец 1”. Моля? - Изключителен глупак. Който дори и не го съзнава.

Казах ви, че съм “съветван” или “направляван”, “пазен” от зло или от добро, от някого, по-скоро от Нещо. Ама, не се стряскайте, че съм луд – говоря за Съдбата. Всеки има съдба, нали. И само самоуверените и глупаците си мислят, че са над Нея. Аз не съм от тия. Не мога да знам окончателно добра или зла е Моята Съдба. Но колкото повече се отдалечавам от точката на рождението си, толкова по-ясно ми се струва, че Тя не ме води по погрешен път.

Може би, ако бях захванал нещо по-традиционно, а не такова непознато и модерно като компютрите, нямаше да стана такъв “чепат”. Чепат в смисъл на самоуверен и пренебрежителен. Със сигурност съм обидил повече хора, отколкото тия към които съм бил толерантен. Може и зодията ми да е “виновна”. Такава, властна. Добре поне, че е по-великодушната – с 3-те букви, а не оная безпардонната – с четири букви. Но работата ми е по-виновната. Когато нещо е съвсем ново и много малко хора разбират за какво става дума, това те прави нахакан. Като добавим, че попаднах в колектив от ярки индивидуалисти, които си знаеха цената и я защитаваха, няма нищо за чудене. Ще кажете, че се оправдам. Може би. Най-вероятно. Но поне полагам усилия да се поправям. А знаете ли каква е причината?

Работата ми ме обсебваше напълно. Само че това бе много щедро отплащащо се. Да ви разкажа един спомен – от този род той далеко не е единствен. В ония времена една изчислителна машина струваше няколко милиона лева. “Моята част” от нея – лентовата периферия, сигурно няколко десетки хиляди. Не това обаче беше много важното. Цялата машина вървеше комплект и изоставането дори на една малка част от нея беше фатално за цялото производство. А не знам дали знаете, това тогава беше самоубийствено най-вече за големите началници. Мен какво ще ми направят? Най-много да ме уволнят. Гооляма работа, безработица нямаше, а и квалификацията ми беше изключително търсена. Виж обаче голямото началство, което отговаряше за изпълнението на партийната задача директно пред министерството, допускам, впрочем знам, и пред Първия... Жална му майка. На Първия също, но последен по веригата! Сега ще разберете защо при едно текущо изоставане в графика, аз и още двама-трима, дето единствени можехме да спасим положението, спяхме буквално пред машината. Няма семейство, няма род, няма друга мисъл. Обаче това важеше и за Големия началник. И той беше дори в по-унизително положение. Аз мислех, а Той ми носеше кафе и сандвичи. Това е изключително завладяващо!

Добре, че съдбата ми се намеси и ме “спаси”. След като при поредното изоставане в графика, един мой колега, партиен функционер от ниско секционно равнище, се опита пред Голямото началство да замени МОИТЕ усилия с НЕГОВОТО мъдро партийно ръководство, не издържах. Разбрах интуитивно, че ВИНАГИ ще бъде така, ако не вляза в Партията и така да надделея на такива бездарници. Аз?! Да вляза в Партията?! При наличието на запис в постоянната ми памет, че всякакво ишмидиме с Партията е фатално за участващия. Как пък не!

(Ето това ТОЧНО онзи рамонец не може да си представи изобщо. Как е възможно да има човек, който “тогава да е не пърдял тайно на партийно събрание”. Не съм бе, Johny Ramonе! Не съм пърдял ни тайно, ни явно на партийно събрание, защото никога не съм ходил на партийно събрание. Там не пускаха всякакви, а само такива, дето бяха вътре в комунизма с двата крака. Дали поради наследствени изменения, семейни свързаности, слугинска природа, страх или гузност, пари и амбиции за власт... Какво значение има?! Изключителна наглост е да твърдиш, че и аз съм ЕДИН ОТ ТЯХ, щом не съм бил партиен член. Какво е трябвало да направя? – да приема тяхното “убийствено разбиране” за света или да почна да ги убивам наред? Не става! Аз съм добър човек. Не исках и не искам да ставам убиец. Не се стряскай, в края на краищата Партията на българските комунисти винаги стига до там. Вие САМИ СЕ ИЗБИВАТЕ. Не по-малко успешно. Стреляйте се помежду си. Когато се самоизтребите сами, нормалните хора пак ще се върнат в България. Помни ми думата! Аз за това и пиша историята – да се помни като предпазна мярка за следващи подобни на Девети Септември случаи. И да се помнят имената на такива ... хора, като тебе. Които дори след като комунизмът дефакто е умрял, пак протягате тънки пилешки шийки да кълнете. Нека следващите след мен ви разпознават, ако решите пак да им накълвавате гарнитурата. И да ви пращат в пазарната фурна да се доопечете.)  

Продължавам. След три месеца, когато приключи поредния щурм, напуснах първата си работа и започнах втората. Впрочем същата – само дето не конструирах “моите машини”, а разправях на другите, които ги поддържаха в производството, как работят те. Блага работа! По-блага дори от учител по информатика в една обикновена гимназия.

Ако трябва да бъда докрай искрен, имаше още една причина да се откажа от удоволствието Началникът да ми носи “виенска кифла с каничка кафе”. Междувременно, докато спях пред машините, синът ми порасна, без да видя това с очите си. Не бях забравил, а и не можех да забравя думите на жена ми: “На въпроса кога ще си дойдеш, Жоро отговаряше “утле”. Ужасен спомен! Партията на българските комунисти не заслужаваше изобщо такава жертва. Но иди да обясняваш това на един (или на повече, съдейки от множественото число на man) обслужващ комунистите отпред и отзад... педерас да напиша без малко. Ех, байчо. Какво ти разбира тиквата от обикновени нормални, а не слугински, човешки чувства.

Аз обаче бях превъзнаграден. След години чух децата да казват на майка си: “Татко е започнал да става по-добър”.

... Ако щете вярвайте. Вашата вяра изобщо не ме интересува.

Важното е, че ето вече повече от 30 години, АЗ СПАЗВАМ онова, което съдбата ми ми каза – “Не подчинявай другите на собствените си амбиции.” Израз на това мое ново поведение е никът ми в БЛОГ.БГ – dobronameren. Да не мислите, че това е лесно? Или че е постигнато веднъж завинаги? Пак ще повторя: Аз и днес се уча да бъда добронамерен. Жалко обаче за пропуснатото младежко време.

Всичко това обаче са въпроси от следващото по-високо автобиографично “3D ниво”. Когато към Вярата и Надеждата, добавим Любовта!




Гласувай:
3
0



1. milady - ау...
04.06 14:23
викам аз...
бай „добронамерен„ коя зодия си, мен?
Лъв?
цитирай
2. dobronameren - Тя: "ау" - по думите й сладострастна лига, аз викам: "бау" - лъвът на Метро сънно се прозина
07.06 09:51
Написал съм на ред 98-ми отгоре надолу, че моята зодия е трибуквена. От 12-те зодии само 2 са с по три букви. А на ред 22-ри също отгоре надолу съм написал. че зодиакалния ми символ не прилича на "69". От това по-точно, здраве му кажи!
Така, че отговорът ми е: Да, ма (поетът го пише слято "дама")
"Когато жената е овца, колкото и лъвове да се въртят около нея, очите й винаги ще бъдат насочени към най-близкия коч" - прочетено вчера, във в.19 минути от 6.06.2017, последната стр.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 884749
Постинги: 507
Коментари: 2146
Гласове: 1305
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031