На 16 юни 1996 партията БСП (основана през април 1990, но иначе на повече от 100 години) издигна за свой кандидат-президент на предстоящите избори - през септември 1996, Георги Пирински. Момче от сой – родители образцови комунисти, самият той също най-виден комунист, член на Политбюро на БКП и член на Висшия съвет на БСП. Биографията му можете да прочетете в предишния мой постинг, наречен “Шъ съ оправим”. Неразривно свързан с този, наречен “Ще-ще...”

Нещо обаче се закучи в номинацията му. Формалният повод беше, че е роден  Ню Йорк, а конституцията от 1991-ва изисква президента да е българин по рождение Злите езици разправят, че това било направено с цел “да се отреже” Андрей Луканов. Който е роден в Москва! И покрай сухото изгоря и мокрото. Иначе Историята разказва, че през октомври същата тази 1996-та година, Луканов беше отстранен и без помощта на разните там “велики конституционни правила”. Няма да разравям вътрешно-мафиотски отношения. Само фактите – на 27 август 1996г. ЦИК отказа да регистрира Пирински за кандидат-президент. Партията му БСП подаде жалба срещу това решение. На 2 септември Върховният Съд потвърди отказа на ЦИК за регистрация. На нощен пленум на 4 септември БСП посочи нова кандидатура за президенстските избори. Новият кандидат-президент се нарича Иван Маразов, който беше вице на кандидата Пирински (и министър на културата на Виденов), а за вицепрезидент на Маразов беше посочена Ирина Бокова. Шеф на предизборния щаб е зам.председателя на Висшия партиен съвет на БСП по това време Георги Първанов, (бъдещ президент след 4 години за два мандата).

Защо Маразов, защо Бокова, ще попитате? Е, намерихте и вие какво да питате!

След издигането на Маразов за кандидат-президент в столетната партия  се възцари вътрешнопартийно затишие. Но клановете се готвят за решителен сблъсък. Доказателствата за това:

- На септемврийско съвещание на изборния щаб на Маразов Георги Пирински “е заявил гневно” (В.Труд”), че резултата на президентските избори ще бъде зависим от работата на правителството. Премълчавайки, че допреди месец Маразов му беше вицепрезидент.

- Самият Маразов е казал, че “правителството изпусна време, в което бяха забавени реформите, забавиха се преговорите с МВФ”. Предаващата ни тези негови думи журналистка Валерия Велева забравя да уточни, че в момента критикуващият правителството Маразов е министър в това правителство.

- Красимир Премянов, левият т...к на Георги Първанов, стана изразител на нова дефиниция на БСП за кризата в страната - за нея било виновно не само СДС от 1992-ра, но и всички правителства през последните 6 години, т.е. и двете на Луканов, и на Попов, и на Беров, и сегашното на Виденов.

- “Жан, иди си!” Това правителство ще падне тогава, когато вече ще е късно”, ще окне Андрей Бунджулов в “24 часа” (30 септември 1996). Засега като самотен воин – в рубриката “Лични”.

На старта на президентски избори ’96 застанаха 13 кандидати. По реда на изтеглените чрез жребий номера на бюлетините това са:

№1   Христо Бойчев и Иван Кулеков – Движение за защита на пенсионери, безработни и социалнослаби граждани

№2  Димитър Марковски и Димитрина Вулджева – Свободна кооперативна партия

№3   Митко Димитров и Игнат Игнатов – Обединение за запазване богатствата на България

№4  Илиян Николов и Сергей Немцеров – Българска национална екологична партия - Велико Търново

№5  Иван Маразов и Ирина Бокова – коалиция “Заедно за България”  

№6   Вера Илиева и Искра Атанасова - БКП

№7   Славомир Цанков и Добри Добрев – “Ера 3”

№8   Любомир Стефанов и Паруш Караиванов – АСО (независими)

№9   Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев - ОДС

№10 Иван Стоянов и Румяна Якимова – Демократическа партия в България

№11 Александър Томов и Людмил Маринчевски – инициативен комитет

№12  Жорж Ганчев и Арлин Антонов - БББ

№13  Минчо Минчев и Пенчо Пенчев - ОПТ

ЦИК за тези избори отхвърли кандидатурата на Ренета Инджова и ген.Стоян Цонков. Нещо нередно ли е имало в документите, нещо недобросъвестно ли, остана неизвестно. Затова и аз може би необосновано пиша, че БСП никога не е харесвала “залени ябълки”. Върховният съд потвърди тази констатация и “BG- желязната лейди” остана извън състезанието.

Официалната предизборна кампания започна поне месец предварително. Следват купчина подробности, факти и изявления от този период. Продължавам да твърдя, че най-важното е не толкова какво се казва, а кой го казва, кога, къде и защо сега.

- “24 часа”, 11 юли, Капка Георгиева: “Само преди седмица в СДС се бяха размечтали за млад, висок вицепрезидент, с хубава усмивка и модерно мислене, импониращо на титуляра, ако може и с лачени обувки. Тоест от природата се изискваше да е дарила щедро с писана усмивка наместника на Стоянов, за да компенсира немарливото си отношение към кандидат-президента. Та тъй компенсацията не се получи. Тъжно и безнадеждно звучат днес думите на Иван Костов, че Кавалджиев щял да допълни образа на Стоянов. Още повече, че България не се състояла само от интелектуалци – косвено указание за интелектуалния ръст на земеделеца. Двама некрасавци накуп са твърде много. Може би литераторите биха оспорили подобно твърдение – та нима Квазимодо не е бил дарен с нежна душа и любящо сърце? Да, но той се е криел в камбанарията на “Парижката света Богородица”. А едва ли можем да разчитаме, че тандемът Стоянов-Кавалджиев ще агитира за себе си от камбанарията на “Александър Невски” примерно.”

- “168 часа”, 26 август, Иван Кулеков: “Аз съм израснал на село и в боянските ливади виждам само колко много има за косене. Откровено казано, ако има нещо, което ме привлича в президентството, то е тоалетната. Винаги е чиста, почти винаги се намира тоалетна хартия и много рядко е открадната крушката й. При това ужасно състояние на тоалетните в страната да си имаш едно прилично местенце в центъра на София, където можеш да отидеш винаги при нужда – виж, това си заслужава борбата за власт. Засега с моя президент имаме два твърди лозунга. “Един за всички, всички за никъде” е лозунгът на Бойчев. Моят е “Всеки за себе си”.” – интервюто с Кулеков е на известната Милена Димитрова.

- В другия часови страж на известната партия, в.“24 часа”, тези подигравки с институциите на властта са квалифицирани като “откровения” (17.10.1996). Това е за партийците, които са прежалили Маразов като бъдещ президент и се подиграват още отсега с омразния им президент от опозицията.

- И пак от този “вестник”: “Предизборните екипи разбраха, че кампанията не може да бъде само негативна. И тъй като никоя от регистрираните досега двойки с изключение на Бойчев-Кулеков не предлага достатъчно позитивни идеи, в щабовете залагат на материалните подаръци.” (датата е 30 септември 1996, подписът е на журналиста Венцислав Лаков)

Отбелязвам (за сведение на В.Лаков - написано е в неговия вестник от същата дата: 30.09.1996), че не само двойката Бойчев-Кулеков предлага позитивни идеи. 46-годишният зоо-инженер от пловдивското село Брестник Христо Сотиров предвижда, ако спечели (ЦИК не го допусна до изборите) да вземе Жорж Ганчев за свой бодигард, а Ал. Йорданов да привлече като готвач в президентството.

- Пак и последно за Ренета Инджова! Била независима, защото в нейния инициативен комитет по издигането й за кандидат-президент влизали Емил Кошлуков, Тончо Жечев, Борис Димовски, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева… Дори Желю Желев е пропуснат! А известната “Христина” от феновете на Флинстоун (Владимирова, в.”Труд”) е написала в ресорния си вестник на 25 септември 1996:  “Ренета Инджова е една от малкото известни и авторитетни фигури в България днес, срещу които има почти пълен консенсус. Разноцветни политици дружно я обвиняват в неуправляемост, че и “по-лошо” – в непредсказуемост. Изправен пред гръмогласния хор на критиците й, човек би си помислил, че Инджова е личност на парадоксите. Всъщност парадоксални са старите нови принципи, които 45+7 години управляват държавата и обществото и които навремето илюстрирахме с думите, че всичко у нас става не както трябва и всеки върши онова, което не му е работа.”

Затова, че вицето на Инджова Стоян Цонков е генерал от Военното разузнаване в ония времена, “които илюстрирахме с думите,  че всичко у нас става не както трябва и всеки върши онова, което не му е работа” – ни дума. Самата Инджова обяснява цялата ситуация около нейната несътояла се кандидатура така (“Панорама” по БНТ, 21.09.96). Решила да се кандидатира с независима подписка. Събрала повече от 15000 подписа и тогава открила в тях името на “гражданина Едвин Сугарев от Банкя”. Това дикредитирало цялата подписка и тя решила да се откаже от нея. Отказала се, но това я забавило да си внесе документите в ЦИК – сега вече от името на партия… Трогателно, нали?

- В декларация, публикувана във в.”Корона” на 26.09.1996год. Федерация Царство България (Христо Куртев) призовава за бойкот на президентските избори и организира подписка под надслов “Не за президент! Да за царя!”. Което е глупаво, защото въпросът “Президент или цар” не се решава на избори, а чрез промяна на действащата конституция. Следователно начинанието, ако се води в интерес на царя, е съвсем безпредметно и не би довело до никакъв реален резултат. Защо се прави тогава?

- В. “Капитал” от последната септемврийска седмица публикува една впечатляваща реклама. Върху цели две вестникарски страници четем: “Скъпи сънародници, обръщам се към Вас, защото вече съм напълно убеден, че удари часът, който възвестява началото на нова Ера. Ерата, която ще се характеризира само с две думи – Любов и Справедливост. На 12 октомври, Събота, нека всички български граждани, които са ПРОТИВ настъпването на новата Ера в България, се съберат по площадите и точно в 12 часа на обяд да гласуват ПРОТИВ, като за целта вдигнат едната си ръка нагоре и я държат така поне една минута.”

Тази странна история е пояснена в “24 часа” така: “Автор е Георги Кръстев от Хасково. Такова лице не бе открито вчера в града. Директорът на вестника Филип Хармаджиев каза пред нас вчера, че една страница в “Капитал” струва 130 500 лева. Когато пристигнал текста на Георги Кръстев, те дълго мислили и се посъветвали с адвокат дали да пуснат рекламата. Накрая стигнали до заключението, че тази реклама не зове към насилие, бунт и уронване на морала, а също не нарушава конституцията.” Много сполучливо това пояснение в “24 часа” е наречено “Вопъл за 270 бона”. Тук му е мястото да отбележа, че съгласно Закона за тези президентски избори, не се разрешава дарение за някой кандидат над 50 хиляди лева.

- От Милена Димитрова от в.”168 часа” научаваме, че кандидатката за президент от БКП на Владимир Спасов Вера Илиева е бизнесменка, която е завладяла “необикновена ниша в пазарната икономика. Преди години българката помогнала финансово на свои приятели от Украйна, които създали гела “Паак Интерфал”. Украинците й се отблагодарили с изключителния патент да лекува и търгува с него в България. Цената му е баснословна. Фирмата й “Веримекс” е обзавела в полите на Витоша модерна амбулатория за козметични манипулации. Лекари твърдят, че гелът е безвреден. Десетки пациенти вече са коригирали в частната клиника бюстове, бедра, прасци, устни, бузи, като за най-голямо постижение се смята увели-чаването на фалоса.”

Че кое му е необикновеното? - ПаАК интерФАЛОС.

- “Дума прес” от 7 октомври: “Кандидатпрезидентската двойка на левицата Иван Маразов и Ирина Бокова вече става водеща в предизборното състезание и е с реални възможности да получи най-много бюлетини още на първия тур, заяви Васил Калинов, член на ИБ на ВС на БСП, на национално съвещание на “Позитано” 20”.

- В.”Дума” от 10 октомври: “Агитпункт: Канцлерът Кол избра Стоянов” – в.Демокрация; “86% от затворниците у нас ще гласуват за синия президент” – из пресата;  “Истинските мъже – с подкрепа от Кол и въже” – подпис Елена Монева.

- Само след 5 дни – на 15 октомври, двата профсъюза КНСБ и “Подкрепа” направиха синдикален митинг на площад ”Ал. Невски” срещу политиката на правителството. “Синдикалният Балъков Кръстю П.”, както мило го нарича часовичката Ваня Шекерова (на 8 октомври) и “скъпо платеният подпалвач г-н Тренчев”, според определението на все още съпротивляващия се на партията си Стефан Продев (на 7 октомври), обявиха, че не е уместно на протеста да бъдат поканени кандидат-президенти, понеже той не е политически. Обаче времето му  избрано твърде политически – протести срещу Виденов десет дена преди изборите. Макар, че в последната половин година положението ни е все така закъсало.

- Според в.”Труд” от 16.10.1996г. депутатът Борис Стоянов от “Коалиция за България” бил предложил на следващия го в партийната листа Юсуф Дене, лидер на ромската организация “Единство”, да му отстъпи мястото си в Парламента, ако той осигури 14000 цигански гласа в подкрепа за Маразов на изборите.

- Седмица преди изборите Жорж Ганчев даде пресконференция за медиите. Попитан, верни ли са слуховете, че ако Маразов остане трети на първия тур, а той (Жорж) отиде на балотаж със Стоянов, червеният електорат ще бъде посъветван да гласува за Бизнесблока, Жорж отговаря така: “БСП е абсолютно безотговорна национална партия, която води до връщане на Кобургите без референдум. Не е чудно, ако електоратът на БСП да ме подкрепи, защото се оляха.” А за колегите, с които “заедно основавах СДС през 1989-та” казва: “Инструкциите на СДС са повече от хитлеристки. На ниво варварство. Очерняне, каквото и Нерон не си е позволил в изгорения Рим. Не могат да понесат един щастлив човек – имам приятелка от 7 години, състезателен кон и всичко, което го има под слънцето. Ще направят всичко да ме омаскарят, за да няма национална икона за воините, физически символ на българщината.”

- Вежди Рашидов, в.”Труд”, 25 октомври 1996: “Аз не съм в отчаяние, аз съм на прага да напусна една държава, която никога не съм желаел да напусна. Как мога да живея в държава, в която почти на ръба е да стане президент един дребен крадец, абсолютен лъжец, един истински мошеник като Жорж Ганчев? През 90-та година имах достойнството да предупредя българския народ от тв екрана, че всичко това, което Ганчев говори за себе си, е лъжа. Кой е Жорж Ганчев? Ожени се като спасител на Каваците. И докато си клатеше краката в Лондон и си кърпеше дрехите, същите тези хора, които той сега баламосва по телевизията, строяха тук социализъм. Аз ли да казвам, че като идваше в София с една кърджалийска актриса, спеше в моето ателие, защото нямаше пари. Аз съм го назначавал срещу 5% да работи в изложбата ми, а той ми открадна в Лондон 16 скулптури. Горко й на тази държава, ако това ще й бъде президентът!”

- В.”Демокрация” в редовната си рубрика на последната страница “Човекът от деня”, 3 (три) дни преди първия изборен тур, ни запознава с някоя си Емине Зюмбюлева от с. Церовище, Варненска област.  “Според съселяните си тя е родена за депутат. Като се заговорихме, разбрахме, че хората са прави. Попитахме я къде е по-добре да се работи – в ТКЗС, в кооперация или при частен стопанин. “На мен ми е все едно кой ще е чорбаджията, важното е колко плаща.” Който може да обори тази желязна логика, да го направи. Въпросът, който ни зададе, ни учуди – чете ли кандидат-президентът Петър Стоянов в. “Демокрация”? Отговорихме, че сигурно го чете. “Пишете тогава, че му предлагам сватлък. Знам, че има 17-годишен син, а най-хубавата ми дъщеря е на 16 години. Няма за кога вече да чакат. Да се вземат и толкова.” Допълвам, че въпросната Емине била носителка на народен орден на труда – златен. Получила го преди 10 ноември.

- Допълвам, че ”Демокрация”, публикувайки мислите на носителка на орден на труда от Тошово време, е прескочила мнението на Царя. А то не е никак лошо за демократичния президент: “Ако президент социалист спечели изборите, то това би могло да има отрицателни последици за България, заявява днес Симеон Втори пред испанския вестник “АБС". Комунистическата идеология не е в час и тя представлява икономически и социологически провал. Затова от гледна точка на Запада, на Брюксел и на НАТО един некомунистически кандидат би изглеждал по-интегрираща личност.” Това е публикувано във в.”Континент” на 24 октомври 1996г.

- В пощенската си кутия получих рекламен материал. На розовия лист пишеше: “президентът на Атлантическия клуб в България д-р Соломон Паси има удоволствието да Ви покани на представяне на външнополитическата платформа на проф. д-р Иван Маразов и Ирина Бокова на 16 октомври (сряда) 1996, от 18:00 часа в хотел Шератон, както и на коктейл след срещата.”

Отстрани в лява колонка бяха изписани съставите на ръководните органи на Атлантическия клуб в България. Преписвам ги за ваше сведение, читателю. За да не ме питате защо Атлантическия клуб представя САМО кандидата на левицата:

 - Управляващо тяло - Бинка Пеева, Драгомир Драганов, Иван Кръстев, Иванка Петкова, Калина Калоянова, Милен Миланов, Филип Филипов, Станислав Даскалов, Валентин Церовски, Здравко Попов;

- Борд на директорите – Ахмед Доган, Асен Поповски, Борис Спиров, Бойко Станкушев, лорд Карингтън, Чавдар Червенков, Христо Стоичков, Димитър Димитров, Димитър Луджев, Димитър Желев, Елена Поптодорова, Георги Иванов, Ханс Блик, Иван Гарелов, Иван Иванов, Иван Станчов, Джон Гилберт, Юлиана Тончева, Кенет Хил (английския посланик), Лея Коен, Любомир Иванов, Мариана Тодорова, Мартин Минков, Милчо Левиев, Николай Павлов, Олег Недялков, Петър Странчевски, Симеон II, Станислав Даскалов, Стоян Андреев, Светлин Русев, Светослава Стаева, Тодор Вълчев, Тони Радков, Валентин Николов, Валентин Стоянов, Венцел Райчев, Веселин Павлов, Виктор Вълков, Уйлям Монтгомери (американския посланик), Йордан Радичков, Здравко Попов, Желю Желев;

- Пресаташе – Максим Минчев.

Първият тур на президентската надпревара се състоя на 27 октомври и не излъчи победител. Така се и очакваше. Най-неочакваното според  информиращите ни медии и социолози беше фактът, че “БСП остана в ясно изразено малцинство” – с около един милион гласа по-малко от друг път.

Че защо да е неочаквано? От всичко написано дотук, само за настоящата 1996-та!, избирам да припомня февруарския вопъл на Валентин Вацев: “Виденов, дай малко кокала и на други, как може така?”.

А новите факти от нощта след първия тур и от седмицата между двата тура?

- За първи път телевизията не предаваше на живо пресконференциите на първите трима в изборната нощ, а само встъпителните им слова.  Това било договорено ПРЕДВАРИТЕЛНО с шефовете на Канала и Ефира. Пише го във всички вестници, включително и в “Дума”. Ако бяха по-сигурни в първото място на Маразов, щяха ли да се откажат от възможността за облъчване? По-сивкавите вестници като “Стандарт” например, се опитват да прикачат това решение на Иван Гарелов – водещия на “предизборното TV-шоу”. Айде-холан! Гарелов може да е Отговорникът в телевизията, но не е Сценаристът на събитията.

- Два дена след първия тур (29 октомври) “Трудът” на Тошев даде място на Андрей Райчев да напише: “Партията трябва да каже “Иди си, Жан!” и на червения шаман Гронев: “Лявото пространство е раздробено”. Откликвайки по този начин на 5-мата от БСП – Филип Боков, Николай Камов, Янаки Стоилов, Никола Койчев и Георги Първанов, които поискаха от Виденов на спешен среднощен пленум да каже дали поема отговорността за провала на социалистическия кандидат. Обърнете внимание, читателю, че още нищо не е ясно формално – втория тур на изборите предстои. И на нещо още по-важно: бунтува се и Георги Първанов, който отговаря пряко за изборите. Та той е шеф на предизборния щаб на Маразов!

- Самата “Дума” от същия този вторник преди втория тур, вместо да мобилизира “милите си хора”, е написала на цяла страница: “Защо тръгнахме разколебани?”

Защо ли? Ами, че той др.Др.Др (аганов) си го казва ясно: “Не беше ли гавра това, че разнообразни инстанции и институции направиха всичко възможно, за да елиминират двама наистина достойни претенденти за президентския пост – Пирински и Инджова, но не се посвениха да допуснат до участие доказани клинични случаи?” (“Труд”, 29.10.1996)

- Пак “Дума”. Онази, същата от 29 октомври. В описанието й на пресконференцията на Маразов (която така и не видяхме) четем: “Откъм синята редичка се чуха див кикот и свиркания. … Синята агитка отново реагира с врясъци. … Нови гаменски подвиквания откъм синята група съпроводиха финала на речта на Георги Първанов. …”.  “Сега сме на път да си изберем нов ликвидатор Петър Стоянов” (зам.главният на вестника Тодор Коруев).

Отдолу на същата тази страница публикувала анкета сред граждани от улицата и о,изненада! Всичките 7 интервюирани, подбрани естествено от редактора, нали не мислите другояче?, се изказват неочаквано еретично:

- Диана Караколева, инженер-химик – “Резултатите бяха съвсем очаквани.”;

- Димитър Димитров, корабен механик – “БСП не само не изпълни обещанията си, с които преди две години дойде на власт, но ситуацията се влоши.”;

- Нели Михайлова, педагог – Стоянов получи преднина, защото младите хора застанаха зад него. Убедена съм че той ще се постарае да донесе така желана от всички нас промяна.”;

- Тодор Цеков, пенсионер – “Много хора загубиха доверието си в БСП. Възможно ли е да искаш подкрепа от народа си, който си оставил да гладува?”;

- Петър Николов, електротехник – “Бях убеден в победата на Стоянов. БСП дойде с намерение да спре разрухата и да обнови България. Какво стана в действителност? Мой дядо е Георги Кирков. И аз, и много други, вярвахме в идеята. Обезверихме се.”;

- Лиляна Иванова, учителка – “Като се има предвид обстановката в страната, мисля, че хората реагират по най-нормалния начин. Просто търсят промяната. Друг е въпросът, че и на Петър Стоянов ще му бъде трудно да я направи. Струва си поне да се опита.”;

- Петър Стоилов, проповедник – “Това е нормален сценарий, който се прави от политиците зад гърба на народа. Властта е сладко нещо. Периодично СДС и БСП си сменят властите – било съдебна, парламентарна или президентска, за да могат да си прехвърлят вината едни на други.”

А как мисля аз? Казвам го в скобите след цитирани изказвания от изборната нощ (намерени във вестник “Континент”, другите вестници пишат съвсем идентично). 

- Иван Костов: “Ако съм на мястото на Жан Виденов, след тези резултати бих си подал оставката, без да обяснявам защо.” (След 5 години Костов ще загуби половината от сегашни-те си гласоподаватели, след още 5 - ще му останат 100000 от два милиона. Но няма да си подаде оставката! Същински патриарх Максим.)

- Ахмед Доган на журналистически въпрос: “Бихте ли участвали в коалиционен кабинет с БСП?” отговаря кратко: “Абсурдно е.”  (Изключителен лъжец!)

- Георги Първанов, в качеството му на председател на предизборния щаб на Маразов: “България не може да влезе в XXI век с Ахмед Доган и Иван Костов.” (Може, може. И ще. При това с вашата лична помощ в качеството ви на следващ президент, г-н Първанов.)

- кандидатът за вицепрезидент Иван Кулеков след среща с Тодор Живков във вилата му на ул.”Секвоя” седмица преди изборите: “Всички се смяхме много. Както винаги г-н Тодор Живков се смя последен.” (Бойчев-Кулеков се класираха 5-ти на първия тур с 1,5%. Противно на социолозите, аз определено смятам, че това не е протестен вот, а разрушителен вот.)

На 3 ноември 1996-та се проведе втория тур на президентските избори, където се състезаваха само първите двама претенденти Стоянов и Маразов. Резултатите: Общо записани в списъците 6 821 825 българи, от тях гласували 4 288 500. Това прави 62,87% участие в изборите. 60,27% за синия кандидат (1 889 825 гласа) и 39,73% за червения кандидат (1 158 204 гласа). В абсолютни цифри: само 631 621 българи в повече са гласували за Петър Стоянов!

Стоянов стана втория президент на България, избран на всеобщи избори. Ако добавим първия мандат на Желев, даден му от НС, и Петър Младенов, назначен от ръководството на БСП, това е четвъртата смяна на караула в президентството.

Няколко любопитни наблюдения:

- В деня на втория тур, два часа преди да затворят урните, радио “Дарик” съобщи, че Стоянов печели изборите с 63%. Социалистите веднага подадоха жалба до ЦИК срещу радиото и неговия директор Владимир Танев. В отговор Радиото започна да пуска през пет минути “Развод ми дай” и “Утре започва от днес”. Може би оттук води началото си идеята да се заобикаля забраната за съобщаване на междинни резултати чрез класация на подходящи недвусмислени песни по една за всяка партия. Което ще стане традиция поне за 4-5 избора занапред.

- Още на една традиция беше поставено началото. Водещият на радио “Дарик” поздрави новия президент Петър Стоянов с откъс от “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски.

- В 18 часа, един час преди затваряне на урните, токът в централната част на София угасна за 40 минути. Възможно е това да е намалило процентите за Стоянов от предсказаните по “Дарик” 63 до действителните 60.

- През цялото телевизионно времетраене на изборната нощ Иван Гарелов не се усмихна нито веднъж. И помощничката му Вяра Анкова беше тъжна. За Димитър Цонев нищо не мога да напиша, защото той бил в САЩ - в наша изборна секция броил бюлетини, казаха. Нямало други под ръка.