Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2016 11:58 - Времето на Жан - Човек за човека е...
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2194 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 22.06.2016 04:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Като прочетете постинга, попълнете в заглавието липсващата дума според вас.

ЕДНИ УМИРАТ, ДРУГИ ДЕБЕЛЕЯТ И СИ КУПУВАТ ЯЗОВИРИ

На 10 юли 1996г. в 4 часа следобед три народни представителки от Демократичната левица  загинаха при пътен инцидент на автомагистрала “Хемус”. Имената им са Емилия Томова, Мария Захариева и Румяна Николова. Те пътували с парламентарен “мерцедес” за Велико Търново, където трябвало да присъстват на откриването на предизборната кампания на Георги Пирински. (Лошо начало за Пирински, би казала Ванга. И щеше да познае, защото след по-малко от месец ЦИК отказа регистрацията му за президентските избори поради проблеми с българското му гражданство. От което пък се възползваха Иван Маразов и Ирина Бокова. За тези събития, ще пиша след няколко дни в следващия постинг за Времето на Жан.)

  След 5 дни във Варна се случи катастрофа с брата на Красимир Премянов – Николай Премянов. Камион (издирван дни наред след инцидента в цялата страна) препречил пътя на колата в която според часовите вестници трябвало да седи самият Красимир  Премянов, а не брат му и я принудил да се забие с висока скорост в мантинелата. Съществува и версия, че покушението е заради петролния бизнес на брата Николай.

На 14 август катастрофира един друг кандидат-президент (издигнат от инициативен комитет), известният Александър Томов. Някъде из Ловешко вероятно. Съдя за това по кратките съобщения на някои вестници, че “Александър Томов е настанен в Ловешката болница, където му отстранили единия бъбрек”.

(Понеже съм на вълната “катастрофи с народни избраници” да обобщя: Първият беше Свилен Капсъзов, депутат от ДПС, загинал на 15 септември 1992-ра – във вечерта след неговото погребение Ахмед Доган и групата му удариха “депесарския шут” на правителството на Филип Димитров. На 4 декември с.г. загина Красимир Чернев от СДС. На 28 септември 1994 във водите на Черно море се удави Илко Ешкенази, също депутат от СДС. На 5 февруари 1996-та се самоуби Тодор Тодоров от БСП. Със смъртта на 3-те депутатки стават общо 7 народни представители за 4 години, починали от неестествена смърт.)

Пре юли 1996г. процесът на прехвърляне на индивидуалните бонови книжки на гражданите в частни приватизационни фондове отбеляза своя пик.

Сигурно си спомняте (някои читатели сигурно не могат да го забравят), че  в началото на февруари 1996 стартира масовата приватизация. Срещу 500 лева всеки гражданин можеше да си купи бонова книжка с която да участва в някаква покупка на държавно предприятие, обявено за продан. Тъй като сумата от половин бон (500 лв.) е много малка за такава цел, и защото всеки гражданин няма време и/или способност и опит, бяха създадени няколко десетки приватизационни фонда – обединение от група специалисти по темата, които са упълномощени от желаещи граждани да оперират с техните бонови книжки от тяхно име и за тяхна сметка.

Е, сега всички вестници преливат от големи и тлъсти реклами за всевъзможни фондове и фондчета. В Бургас например (“Стандарт” от 17 юли) “стотици пенсионери атакуваха вчера пощата и разбиха вратите й. Хората от третата възраст нападнаха гишетата, за да прехвърлят боновите си книжки преди изтичане на крайния срок. Изнервени от горещината и дългото чакане, някои вдигнаха бастуни, за да бият охранителите, които пускаха не повече от 10 души наведнъж”. Само след година-две, ще стане болезнено ясно, че фондовете ЛЪЖАТ, и то ЯКО ЛЪЖАТ, за да вземат “парите на народа” И понеже и аз съм изнервен, години наред! от тази  наглост (вкл. и днес, юни 2016г., когато получавам разни коментари от 7-я “Сурвакар”, от “Крум”...), които приписват всичко това на Демокрацията и нейни доброжелатели като мен, да напиша, какви са тези приватизационни фондове и кои са техните собственици. Вътре няма нито един от МОЕТО СДС. Всичките са чисти комунисти и подпъхнати от тях тарикати с техния манталитет и тяхната душевност. (Написах МОЕТО СДС с големи букви, за да пресека демогогиите на комунистите и техните доброжелатели, че съм от “реформаторите”. Например.)  

До следващата 1997-ма ПФ “Моллов” ще умре, за кредиторите си естествено. Фондове “Север”, “Юг”, Запад”... – също. “Златен лев” на кукувците ЛюбенДиловци и СлавиТрифоновци ще “изкъпе един голям слон” и ще вземе до “чисто” парите на доверилите му се. Ами като не помнят дори колкото едно малко слонче, аз какво да направя?! Живка Гичева, Иван Кулеков и горнооряховското ченче Христо Бойчев също “шъ съ оправят” – Фондът им се казва “Отечество” и в него членуват още акад.Николай Тодоров, о.з.ген. Костадин Коцалиев, Кристиян Трендафилов Маслев, Петър Димитров Константинов. Фондът “Орел-Инвест” ще легитимира парите на Добромир Гущеров и ще му позволи да каже, че понеже е богат, решава да избере депутатстването при социалната партия БСП. Стефан Данаилов и той има надежда в ПФ “Надежда”. За ПФ “Света София” на господата Костов Иван, Божков Александър и Софиянски Стефан кой друг, освен мен, ще си спомни... 

Съществуват “още поне 400 сравнително честни начини за печелене на пари”, както ни е завещал съветският герой Остап Бендер:

1.        На пл.”Македония” в столицата “с парите от профсъюзния членски внос на гражданите на НРБ” (цитирам днешния проф.Кръстю Петков)  беше построена 20-етажната сграда на сегашната централа на КНСБ. Не бих имал нищо против, ако сградата на БПС преди 1989г. стане сграда на КНСБ след 1989 – в края на краищата организацията, а и плащащите членски внос преди и сега, са едни и същи, Но:

През декември 1991г. правителството на Филип Димитров успя да прокара един закон за конфискация на имуществото на тоталитарните партии и техните организации (тук влизат профсъюзите) в полза на държавата. Само че тарикатите около комуниста Кръстю Петков, 3 месеца по-рано били основали акционерно д-во, наречено ”Синдикална спестовна каса”, участвайки с имущество – въпросната 20-етажна централа. И тъй като имуществото на акционерни дружества не подлежи на конфискация, този билдинг остана законно в ръцете на новата КНСБ. Дотук нищо лошо – демократичните профсъюзи имат нужда от централа. Обаче ръководството на КНСБ в лицето на Кр.Петков я разпарчедисва на няколко десетки офиси, чийто наем вече е огромна сума пари, които прибират всеки месец акционерите в “Синдикалната спестовна  каса”. Кои са тези акционери, кой да ти каже...

За сведение на интересуващите се повече – сградата е оценена през 1991-ва на 12 милиона лева, което тогава е било около 1,5 млн.долара  Сега разбирате ли защо се вбесявам, когато видя Кръстю Петков, Желязко Христов (който го смени) или новия Желязко – Пламен Димитров да пита “загрижено” и “зове за намеса на прокуратурата” за нещо си, обязателно “в полза на народа”. Запазил съм една снимка от часови вестник (1992-ра), където Желязко Христов води колоната на протестиращи за нещо синдикалисти. Ама един слаб, слаб, поне 3-пъти по-слаб от по-късния “председател на КНСБ д-р Желязко Христов”. Моят проблем изобщо не е болка за умиране – просто спрях да плащам грешни пари за членски внос на КНСБ. Виж обаче ‘честните частници” са много наскърбени, защото и друг прибира и преразпределя парите народни. Защо да не са те?! И пишат във вестниците си: “Кръстю Петков заобиколи държавата отзад”.  

За мое съжаление обаче, тези профсъюзи са дойна крава за лявата партия и тя не разрешава затриването им. Иначе досега да са ги отстреляли като обикновени мафиоти. Каквито са всъщност.   

2.         На 2 август 1996 е убит поредният гангстер в столицата, в случая сутеньор с прякор Гагарина. Отбелязвам този обичаен и съвсем незначителен факт, защото “убитият делял територии с прочутия сутеньор и жиголо на високопоставени дами Джино, както и с Мадам Мария, която предлагала луксозни момичета на повикване. По “Мария Луиза” било пълно с нелегални публични домове. Илиев и Тодоров (жертва и убиец) били редовни посетители на билярд-клуба. Заведението работело от един месец, а собственикът на помещението бил известен софийски зъболекар.”

“Известен софийски зъболекар”... Кой? Кой да ти каже. Интересно ми е дали този “известен” още е жив и ако да, на кое шествие вчера (неделя, 19.06.2016) е бил – при гейовете или при възмутените.

Ето друг начин да се печелят пари. Предлагат се сексуални забавления – хетеро, хомо, лезбо, зоо... – на хората, които определят движението на парите – бизнесмени, журналисти, депутати, банкери, политически лидери... и после ги шантажират със записания или заснетия материал. Кои? Кой да ти каже...

3.         Цитат от вестник “24 часа”, 11.07.1996: “Човек, близък до полицията, е контролирал производството на порнофилми в клуб “Фламинго” (на ул.”Цар Симеон” 208) твърди близък до бизнеса в еротичния център. Собственикът на сексстудиото Ангел Близнашки от години защитава гейкаузата у нас. Фирмата “Комет видео” произведе първата българска порнопродукция. “Секспартия бридж” изпоти нашите мераклии за първи път на 4 ноември 1994г. Трите стръвници Ванина, Катя и Мари се впуснаха в оргии с още толкова жребци за радост на ненаситния български порнолюбител. Тогава 130-сантиметровото джудже от Стара Загора Георги Софкин придоби известност с еротичния псевдоним Малкия Мук.”

“Демокрация” допълва: “Органите на реда откриха и иззеха 883 порнокасети на стойност над 1 млн. лева и ведомости за възнаграждения на сексактрисите. Задържани са класьори с актова фотография между хомосексуалисти и с еротични снимки на млади момичета, които били пласирани в провинцията.”

Е? Пак “Демокрация” след по-малко от месец (на 3 август 1996) ни осведомява, че “кметът Стефан Софиянски ще предостави помещения за офис на “Малките хора” и ще потърси начини да облекчи пътуването им в градския транспорт, съобщи председателят на организацията им Георги Софкин.” Подчертаното име е от мен и е за кмета Стефан Софиянски. Той вестници не чете ли? Полицията им взема секс-клуба “Фламинго”, а общината им дава нов офис?! Подчертаното е и за малките хора – Не знаете ли що за председател имате?!

За мислещите си читатели ще изредя спонсорите на Георги Софкин. Нарочно избирам в. “Репортер 7”, чиято главна редакторка е Бинка Пеева, тогава жена на Соломон Паси. В броя от 28 март 1996г. има хвалебствена статия лично за Георги Софкин и от нея научаваме за “проф.Димитър Шойлев, приятел и съучредител на организацията на малките български хора”; за “д-р Тренчев с чиято помощ и с връзките на КТ “Подкрепа” малките хора у нас се надяват да спечелят уважението на обществото”; за “многото познанства на Софкин със световния футболен елит и приятелства с нашите национали”. От споменатия брой на “Демокрация” от 3.08.1996 изваждам още две имена – Томас Лафчис, президент на ФК Левски и Христо Порточанов – шеф на ФК “Нефтохим”.

4.         От началото на тази 1996-та година Министерството на енергетиката (министър е Румен Овчаров) позволява изключване на радиаторите в жилището, ако човекът в него реши, че няма достатъчно пари, за да плаща парното. Вестник “Демокрация” се гневи на “тези безобразия на Виденовото правителство”, обаче във всеки брой, на първа страница и то под колонката на дежурния редактор публикува рекламата с лъвчето на “Мултигруп”. Случайно? Колкото е случайно, че след няколко месеца “Новото начало” на Костов, Софиянски и Петър Стоянов ще победи и с помощта на Маджовците. Пак пиша – тия не са от МОЕТО СДС! И затова!

5.         Пир по време на демокрация! На 16 септември 1996-та в.”Демокрация” ни осведомява, че “Весела Лечева и съпругът й Манол Велев са станали собственици на малък язовир в близост до родопското село Борино.” Водната площ е 35 декара. Националката по спортна стрелба и близка позната с Георги Първанов закупила и 8 дка земи, върху които стяга 3 бунгала. “През уикенда на почивка в живописната местност били Наско Сираков и Лъчезар Танев”. В 2000-та година 3-те бунгала ще се превърнат във ВИП база за ловен и риболовен туризъм “Кастракли”. ...

Впрочем знаете ли, че Манол Велев започва бизнеса си като наемател на общинско кафене. По това време е на 27 години. През 1984 г. Манол Велев, или Мони, както го знаят всички от РСВ – „Ресторанти и спални вагони“, работи като сервитьор в кафе-аперитив „Интер“ в сградата на Централна гара София. А защо пир по време на демокрация ли? – Защото на 11 юли 2007 г. пред входа на жилищната кооперация в която живее, Велев е прострелян в главата. И до днес е в кома. Премиерът Сергей Станишев в чийто мандат се пада това покушение, го определя като „нахално покушение от страна на организираната престъпност“.

6.         В тази 1996-та година се легализира професията “бодигард” в която навлязоха част от доскорошните ВИС-застрахователи. За основател на първото у нас частно (естествено) училище за бодигардове се сочи Румен Ралчев. Той не е случайна личност нито преди – началник на охраната на Тодор Живков, служил там и при Петър Младенов, Желю Желев и Симеон Сакскобургготски, нито сега – Велик Приор на Великия Приорат България, с две думи шеф на масоните в България.

Мен ако питате, Румен Ралчев излезе по-късметлия от колегата си Алексей Петров. Който в тия мафиотски времена се преиименова няколко пъти, но остана твърдо в силовото застраховане и сега... Де да знам сега следствен ли е, за следствен ли е, подследствен ли е... – питайте pitankatapita. Ако тя не отговори, поръчайте на Беновска да пита.

Да довърша за Румен Ралчев. В Уикипедия пише, че големия му син Роман е арестуван през септември 2013 година, заради разпространение на наркотици в района на софийските квартали “Хиподрума” и “Лагера”. Е, и?

А  КАСАНДРА  ЯДЕ  БОБ  ЧОРБА

Опазил ме господ да разваля дружбата мвжду България и страните от Латинска Америка. Харесвам филми, но не обичам венецуелските сериали. Точно през описваната 1996 година по първа програма на БНТ всяка божа делнична вечер се въртеше една такава сапунка “Касандра”. Не мисля да описвам съдържанието й. Още повече, че с напредването в годините на демикрацията у нас ни чака запознанство с къде-къде по-тъпи сериали от рода на “листопади”, “малки булки” ... “докато свят светува”.

Да обясня обаче защо точно не харесвам Касандра, Мария, Рехина Мендоса, Вероника, Сали Спектра... По същата причина не харесвам бабите, които срещам през деня, извели на разходка вместо внучето си, кучето на фамилията. Някак по-лесно е – кучето е безсловесно животно, можеш да го натириш всеки момент, докато внучето си е жива грижа, че и пита постоянно. Някак по-модерно е – сядаш пред телевизора и никакви дребни грижи за уюта на наследниците ти не могат да те отклонят дойде ли уречения час.

Чувам възраженията, че старите са работили (повече и от нас), когато им е било времето. Че сега им е ред да си почиват. Простете, но човекът престава да бъде човек, когато “седне да си почива”. Какво се случва с една машина, ако реши, че “е време да престане да работи”? – Ами, ръждясва!

Как другояче бихте изтълкували следното писмо на столична домакиня до в.”Труд”: “Следя “Касандра” най-вече заради артистката Корайма Торес. Толкова е красива, невинна, беззащитна. И целият свят се е опълчил срещу нея. Изумява ме хорската лошотия. Надявам се сериалът да свърши скоро и мъките на Касандра да свършат. Ако пуснат още 150 серии, направо ще се побъркам.”

Или пък съобщението на в. “Новинар” от 6 септември 1996, че “жена от Смолян, загрижена за бъдещето на любимата си героиня Мария Селесте от едноименния аржентински сериал, подала молба в окръжния съд за осиновяване на сирачето. След като в съда й отказали, покрусената фенка се оплакала в молба за съдействие до БНТ, но и оттам не проявили капка съчувствие към съдбата на нещастното аржентинско сираче”.

Още веднъж простете, но според мен това си е жива простотия. Мърдаща! Сега, ако някой ми възрази, че това не е от гледането на сапунени сериали, ще се съглася. Вероятно ще добавя само, че сериалните касандри не правят простотията, но я увеличават. От това ли имаме нужда? Ако трябва да разширявам разсъжденията си в тази посока – и ще го направя – увлеченията само по удоволствията в живота прави човека по-първичен. В смисъла на неговата първа сигнална система. А той човекът се отличава от всички останали животни по това, че има развита втора сигнална система. За някои е спорно кое е по-доброто. Давам пример – Сексът е удоволствие, първичното, прави ни по-щастливи. Докато Любовта е вторична, продължаваща отговорност. Което определено е по-трудно, но още по-определено ни прави Хора!  Добри!

Преставам! Поне докато привърша с касандрините истории.

По покана на Новата “Нова ТВ” през юли 1996 у нас за 5 дни гостува венецуелската актриса Корайма Торес. Времето е подбрано чудесно – от завършването на европейското по футбол  са отминали две седмици и “народът” беше започнал “да изстива”. Шоуто започна дори 10 дни преди това. България лудна! Из цялата страна се провеждаха конкурси за двойничка на Касандра. Регионалните победителки щяха да се срещнат в София на окончателния кастинг – на стадион “Юнак”, бъдещото “Индиго”!, водещият шоумен Венци Маринов щеше да поведе Победителката към Славата. Тя придобиваше правото да следва истинската Касандра в нейната обиколка из земите български. Дори да хапне с нея боб чорба и кисело мляко в Рилския манастир!

Идилия! Истинско щастие! Най-после светът се бе очистил от хорската лошотия!

Дали?

Едва ли! На 4 юли, денят в който преди 25 години Максим е бил интронизиран за Български патриарх (от Господ, естествено!) един 90-годишен натрапник Пимен Неврокопски получи своята реабилитация – патриаршеския жезъл. Най-после! 7 или 8 милионна България вече имаше двама патриарха.

Горката Българска Православна Църква! Тя никога не е била приоритет в главите на българите. Посочете ми една българска народна приказка в която попът да не е за посмешище? Прескачам социалистическите години, ясно защо. От Промяната насам няма нито една социологическа агенция, която да е направила проучване за мястото на църквата в обществото ни. А и  защо да го прави? Убеден съм, че от касандрините баби до техните внучета никой няма да постави БПЦ на избираемо място, в първата десетка на Примерите си. Затуй нашият държавнически Избор напира да е СССР, а не САЩ! Опростявам така нещата, защото българинът не обича дългите изречения, засукани му се виждат. После пита, жалва се, пустосва: Другите народи къде били пред нас... Господ ни бил забравил... Комшията му бил виновен... А, налей още по едно, че жената ми се види като чума!

И точно тук иде редът на интелектуалците!

Ако политическите промени в обществото се правят от активните, безкомпромисните, радикалните хора, то промените в съзнанието на гражданите са възложени на най-образованите, честните и моралните сред тях. Една тирания няма нужда от последните, защото те са вредни за нея – тръгнали да обучават слугите й. Комунистическата тирания, като последна по време в Света, вече е разбрала, че кастренето на интелектуалците е безсмислено. Тяхното псевдоинтелектуализиране му е майката. Да коткат публиката само. Затова и заплащането, и общественото положение на Партийните интелектуалци е за завиждане – само Вождовете са по-добре от тях. Естествено! – човекът е учил и се досеща, че ако го използват да формира “гражданско съзнание”, това струва много повече от бачкането по строежите на Републиката. Та той си продава Съвестта!

 (Точно в тази връзка не питайте колко получаваха/получават шугавите журналисти тогава/сега от телевизии, радиа, вестници класически и виртуални, сайтове, обществени и надзорни съвети, парламентарни секретарки... – чакайте, че се увлякох. Секретарките продават не съвест, а стока.)

Разбирам, че появата на истински интелектуалци не е въпрос на дни, не е революционна, бърза работа. И не настоявам да се меся в Бъдещето. Но онези, “партийните ни учители”, са стара позната картинка и се знаем поне от половин век. Ако си бяха признали вкупом, че станаха непотребни след Датата, не само аз, не само НИЕ и вие, не само ТЕ, всички щяха да ги разберат, щом са сгрешили щяха да им простят. Партийните интелектуалци не го направиха. Нещо повече – продължиха да настояват да ни учат, да претендират да ни задават бъдещето и да лицемерничат нахално и нагло. Комунисти!  

Е, интелектуалец е съществително, произлизащо от интелект, ум. Партийните слуги не са интелектуалци иначе да се разбрали простото нещо, че пътят им не води до никъде! Светът го е затворил. Ако имаха ум, щяха да са направили вече двата животоспасяващи ги байпаса. Първият - да слязат от капрата, и вторият – да не слагат пръти в колелата на живота ни. И понеже не ги правят, се налага НИЕ да го направим – сваляме ги принудително от колата и ги оставяме отстрани на пътя. Ако следващите след нас ги харесат, да ги качват отново на колата на бъдещето!

 Накрая поздравявам сите партийци с една песен на групата “Спешен случай” от ония времена – 1996-та година:
“Модерно-леви старци беловласи, я зарежете вашите мераци.
Б
яхте комунисти, после социалисти, утре вероятно ще ви кръстят лейбъристи.
А
вие ще викате дежурното “ура” с илюзията вечна да е тази игра.
По всички страни, по целия свят старците се кланят на бог и на хляб.
Но вие крещите по митинги и шествия, сякаш е настанало второто пришествие.
Експериментът завърши, нима не разбрахте, вие остаряхте, ние оцеляхме.” 




Гласувай:
4



1. yoan2015 - "Човек за човека е брат, ра...
21.06.2016 20:39
"Човек за човека е брат, разбра ли бе гад?"
Да ме прощава бай Радой...
цитирай
2. dobronameren - И аз бих продължим заглавието на поста в стила на yoan2015
22.06.2016 03:39
понеже в него се разказва за душевността на синовете и дъщерите (от Виденовото време) на старите комунисти (от времето на Радой Ралин), а и преди, и сега любимата им дума на тия за другите, за НЕсъгласните с тях, е "гад".
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - За другариата
23.06.2016 11:03
човекът е врат.
цитирай
4. dobronameren - И това е вярно
23.06.2016 15:32
Характеризира поведението на синовете и дъшерите комунистически в демократична среда.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872944
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031