Аз, пратеникът назад във времето, продължавам да се намирам в годината 1996-та. Не отмествайте погледа си. Знаете ли колко много известни имена ще намерите тук, които и днес определят живота ни с физическото си присъствие! Не свивайте пренебрежително устни. Иначе ще заприличате на онези японци, дето се чудели как така дините на пазара им били квадратни. А било съвсем просто – всяка малка динка хитрите бостанджии поставяли в собствена отделна квадратна форма.
СЪБИТИЯ И ЛИЦА В РАННОТО ЛЯТО НА 1996 ГОДИНА1. На 5 април вечерта, пише в.”Труд” от 19 април 1996, станала някаква свада на митницата в Гюешево. Камион на фирма на кюстендилеца Александър Тасев, идващ от Македония, бил спрян на границата от наши митничари, защото по документи бил празен, а иначе бил догоре тъпкан с щори. Впрочем Александър Тасев имал верига магазини из цялата страна за продажба на щори. Шофьорите на камиона решили сами да уредят работата – отишли “в барчето на пункта, където началник-смяната майор Тако Янакиев се наливал с квалитетно уиски” и му обяснили кои са и що са. Пийналият майор обаче “прибрал паспортите на македонците и им поискал откуп от 300ДМ”. Те се оплакали по телефона на Тасев. Бодигардът му Иво Димитров-Пифа дошъл веднага на КПП-то, но и той не могъл да уреди работата. Тогава Пифа се “обадил на шефа на служба Национална сигурност в РДВР-Кюстендил капитан Александър Апостолов, който водил 4-членна комисия и констатирали, че майора на смяна е пиян”. Алкохолна проба не са могли да му вземат, защото Тако Янакиев отказал да даде кръв. Нататък продължавам с точен цитат от същия вестник: “Седмица след инцидента милионерът (Александър Тасев) обяви война на корумпираните капепейци. Той даде пресконференция и направи разкрития за случаи на подкупи за които лично бил осведомен. Македонците били най-честите жертви на служителите от ГКПП-то. Те редовно раздипляли пачките с марки, за да прескочат опашките, нарочно предизвикани от охраната. От ГКПП Гюешево са категорични, че бизнесменът подкупва митничарите, за да върти търговия през границата. Проверката срещу пийналия майор Янакиев приключи. Тя установи, че той е изпил 50г уиски, преди да застъпи на смяна. Алкохолът е поет 5 часа преди инцидента. “Макар че служителят бил пийнал в рамките на допустимото, той ще бъде наказан”, увериха от РДВР.
Кой е Александър Тасев? Кюстендилци смятат 34-годишния Александър Тасев за най-богатия свой съгражданин. Той е известен като племенник на дългогодишния секретар на Окръжния комитет на БКП Никола Тасев. Бизнесменът не е лишен и от политически амбиции. Той е неафиширан лидер на БББ в града. Александър Тасев взе за съпруга Мис “Кюстендилска пролет-86” Таня Раденкова.”
А знаете нали, че сегашният омбудсман на Републиката ни кюстендилката Мая Манолова по това време е била също митничарска съпруга?!
2. В началото на май насред София - на пресечката на булевард “Патриарх Евтимий” и улица “Раковски” срещу Първа градска болница – беше застрелян шефът на брокерска къща “Титан-XX век”. Убитият е на 29 години, името – Борислав Гьошев. Онова, което обяснява как въпреки крехката си възраст е станал такъв голям сарафин, намирам в “Труд” от 10 май 1996: “Младежът е републикански шампион по кану-каяк. Братът на Борислав – Илия, който е собственик на друга брокерска къща – “Еврика”, помоли репортера ни: “Не пишете името на брат ми. Имаме стари и болни родители, те няма да издържат на тази вест.”
Смятам, смятам, сега пък годините на родителите на сарафите не са като за стари хора. И не ми остава нищо друго, освен да си спомня Чудомир: “Та, кога значи се харесаха младите, кога се вземаха, кога туй-онуй, и кога булката свари да роди 3 кила и двеста грама копелдаш в черквата. Аламинут, баджанак, аламинут и туй-то!”
3. Същия ден – 9 май – на Женския пазар в столицата привечер, 26-годишен алжирец беше застрелян в китайски магазин. Покрай това бил ранен и съдружникът му – друг алжирец. Преписвам пак от страница “Фатална” на вестник “Труд”: “Магазинът станал скандален с двата поредни палежа, на които бил подложен през януари и март. Пазачът на обекта Георги А. Г. пострада при палежа на 8 януари. Веднага след инцидента той напусна работата си. ”Не ме карайте да си отварям устата, за да не я затворя завинаги” – каза той пред наш репортер, помолен да даде сведения за азиатските си работодатели.”
Какво ще кажете, а?! Същите проблеми покрай Лъвов мост и без настоящата емигрантска вълна...
4. На 15 май служители на Софийската Дирекция на полицията провели акция при която арестували 22-ма (няма грешка: 22-ма!) души в централния офис на застрахователна компания “Аполо&Болкан”. Полицаите търсели извършители на тежко престъпление от миналия месец. “Труд” не пише за кое престъпление става дума – следствена тайна било, но ни информира, че “полицията установява самоличността на 22-мата задържани”. Напомням на читателите си, че става дума за една от големите и известни застрахователни компании в държавата. Тези престъпници са арестувани в нейния централен офис на ул. Гогол в столицата! Според в.“24 часа” шефът на СДВР Красимир Петров (който след 7 месеца ще спасява лично вътрешния министър Николай Добрев от тълпата пред парламента) някой отдавна се опитвал да дискредитира доброто име на застрахователната компания “Аполо& Болкан”.
На тези “журналисти от 24 часа” трябва да им се припомня, че “доброто име на Аполо&Болкан” отдавна е компрометирано. Например от една от дъщерите на собствениците, която учеше в 118-то СОУ и беше отишла да се чеше в театъра на Иван Кондов - прочетете “Ах, ученици в залата” http://dobronameren.blog.bg/history/2011/06/20/ah-uchenici-v-zalata.768705. Ако още не се сещате, че става дума за Алексей Петров, питайте Pitankatapita.
5. На следващия ден (16 май) вестниците информират, че е спряно делото за убийството на директора на пристанище Русе Васил Митев, извършено на 16 януари с.г. Oбяснението за това действие също ме хвърля в музиката: “Отпаднала е версията, че в случая има намеса на жена и емоционални истории. Един от офицерите каза, че става дума за поръчково професионално убийство.” – в.”Дума”, 16 май.
6. Около тази дата Иво Карамански с 20-тина биячи тръгнали от София и опитали да отвлекат от къщата му в Дупница не по-малко известния Злати Златев-Златистия. Докато го натиквали в една кола, дошла дупнишката полиция и арестували самия Карамански за въоръжено нападение и отвличане. При обиска конфискували две пушки, картечен пистолет, 10 гранати и голямо количество патрони. Да, ама не! Карамански получил сърдечен пристъп в ареста и го пуснали. Ще питате защо? Вестникът съобщава, че предишната вечер Карамански бил във Велинград и вечерял в таверна “Омар” с кмета на града и шефа на полицията.
7. На 17 май сутринта полицаи с бронежилетки атакували офиса на застрахователна компания “Дениз иншуърс къмпани” (ДИК) на ул. “Хан Аспарух” в София. Какво са търсили и дали са го намерили, не знаем. Обаче да запомним името на собственика на ДИК – българският гражданин Дениз Тюркмен. Пак напомням – по тези времена нямаше мигрантска вълна!
8. Пак през май във Варна “зверски бил заклан” (автентично от в.”168 часа”, 17 юни 1996) българинът Сотир Максимов. Жена му, рускинята Елена Бубновская, е собственичка на одеска фирма с офис в България за автобусни превози “Максимов турс”. Според някакъв приятел на убития Сотир, който живеел в Иличовск (западно от Омск – не можах да се сдържа), “още от 1988-1989 година той внасяше в България резервни части за коли, а оттам караше дрехи и гуменки. Регистрираха тая фирма с офиси тук и в България, типична ППП (пералня за пране на пари). Но никога не съм знаел какъв е бизнесът му”... “Броени дни след убийството вдовицата Елена купува 10 минути рекламно време в частната одеска телевизия Канал 7. От предаването “Весь мир в кармане” “Максимов турс” призовава средна ръка украинци да почиват в седем хотела на Златни пясъци. Седмица преди да бъде заклан, Сотир Максимов взел под аренда два хотела на курорта Камчия за детски групи.”
9. А иначе на 16.05.1996г. нашето НС прие на второ четене (значи окончателно) Закон за чистотата на атмосферния въздух. На 22 май пък - на второ четене Закон за мерките срещу изпирането на пари. (Който изобщо няма да се задейства, та ще се наложи след две години – през 1998-ма, да се внася чисто нов закон против “мръсните пари”. Който отново няма да се задейства и през 2000-та година…) ”Труд” (24 април 1996) съобщава, че съгласно Новия правилник за движение по пътищата, КАТ ще разгонва от кръстовищата продавачите на вестници и миячите на стъкла на автомобилите. Както и просяците.
10. На 14 юни кървава баня ужаси жителите на столичния жк “Толстой”. Нататък разказвам трогателно историята, както е описана тя в “24 часа”. Трима маскирани мъже нападнали мирно отдъхващите в панелната си гарсониера двама братя-търговци. И приятелката на единия брат била с тях. Братята били принудени да отвърнат на огъня. Били подпомогнати от един униформен полицай, който случайно се намерил наоколо. Равносметката – единият гангстер бил убит, другия му авер и двамата братя – също, а полицая го свестили в шоковата зала на “Пирогов”. Без опасност за живота му. Само един вестник съобщава, че братът (с приятелката) бил криминално проявен и дори си имал прякор – Грапавия, и че в блиндираната врата на апартамента имало забити 6 куршума, преди да я отворят отвътре.
…
Един човек – Недко Петров, който пише отвреме на време в демократичния печат, на когото лично аз вярвам, защото той явно има достъп до по-скрити документи, дава следното общо обяснение за наглите и необясними неща, които се случват в престъпния свят:
“Очакванията, че завършилото преразпределение на територии между групировките ще спре безпощадната гангстерска война, не се сбъднаха. Предположенията, че силните допреди няколко месеца банки ще инвестират средства в борбата срещу престъпността заради собствената си сигурност също не се оправдаха. Банките започнаха да гърмят в банкрути почти наравно с “височайшите” трупове. Наивният гражданин може и да се запита: “Защо могъщи босове стават толкова лесна плячка за убийците?” Отговорът е страшен и прост: дошло е времето на убийците, които разчистват сметки с всеки, получил пари от партията, но “забравил” това или дръзнал да играе своя игра. Прогнозите на служители за борба с организираната престъпност са, че насилието тепърва ще ескалира не заради невъзможността управниците да се справят с престъпността, а заради започналото безмилостно събиране на раздадените “кредити”. Главни редактори и цели екипи напуснаха без видими причини собствените си издания, проспериращи бизнесмени се отказаха от акциите си в някои банки, а невидима ръка чистеше онези, които понатрупаха мощ и състояние.” (в.”Демокрация”, 13 май 1996)
Споменавайки “главни редактори и цели екипи”, да разбутаме и тази купчина от факти. (Няма да засягам конфликта на Виденов с вестника на Продев “Дума”, не защото не засяга обществото ни, а защото това е обявено официално за партийно мерене на сили и в този смисъл не е наша работа.)
- Със сгромолясането на Венци Стефанов на кметските избори в София през миналата година ангажираните с кампанията му вестници “24 часа” и “168 часа” отстъпиха на “трудовите” издания. Естествено е, когато един “независим” вестник слезе открито на определено партийно ниво и загуби залога си, да започне да слиза надолу. Тошо Тошев не направи тази елементарна грешка да си боядисва “независимата” окраска в червено и оцеля.
- Докато през 1995-та Блъсковците ни проглушаваха ушите, че “две нови частни печатници с възможности да въртят българският “Нюзуик” са тръгнали”, през 1996-та вече са на път да излязат от пазара след като партийният човек Румен Спасов ги подгони да си плащат поне част от разноските по отпечатването в държавната печатница ИПК “Родина”. Блъсков в типичния си арогатен стил блокира в началото на юни със своите горили печатарската рампа на комплекса.
Реакцията на властта? –
“Да влизат и да се разпореждат в чужда къща, това е безобразие. Да си направи печатница и да я командва.”, казал изпълнителният директор на ИК “Родина” Румен Спасов (син на Мирчо Спасов), повикал полицията и отишъл да си вземе заплатата за месеца. (Която според собствените му думи във вестник “24 часа” е “450% от средната работна заплата в ИПК. Тя е 21-22 хиляди лева.”)
“Това показва и морала, и манталитета, и възпитанието на г-н Блъсков. Това е един човек, който се е самозабравил напълно. Това е един случай, когато парите наистина могат да разболеят мозъка и да навредят на личността.”, казал Стефан Продев и продължил нататък със следващи партийни дела.
“Някои хора са готови за раирани костюми.”, написа Тошо Тошев в “Труд” (9 юни) и се прибрал в централата да пише “Един народ срещу един приятелски кръг”. Вестниците “Труд”-ове ще завладеят 60-70% от вестникарския бизнес в България (маскирани с германската каска на ВАЦ, която е източногерманска; собственикът от германска страна е бивш редактор на вестник в ГДР!). Ще получат марката и авторските права над списанието за проза “Съвременник” (с основател Павел Вежинов и нови демократични разпоредители Стефан Цанев, Вера Мутафчиева, Иван Голев, Бисера Йосифова, Владимир Зарев), ще основат издателство “Медиа холдинг”, което ще монополизира и издателския бизнес. Ще създадат общо дружество МНД – Медиа (Тошо Тошев), Нове (Васил Божков-Черепа), Дарик (Радослав Радев).
Докато Божков се врежда в Медия-та Тошова, СИК навлиза в империята “Стандарт”. Е, и? Преоблякъл се Тошев, огледал се – Блъсков. Преоблякъл се Блъсков, огледал се – Тошев. Преоблякъл се Божков, огледал се – уви, пак Черепа. И Юлий Москов се преоблича, ама засега никой не го гледа.
МНОГО ОПАСНО!1. Вестник “Труд”, който, ако бе недобронамерен към Русия, нямаше да го има, прави антируски разкрития. На 19 април 1996г. пише: “Изпълнение на “стратегически план” готвела Югославската левица в случай, че президент на Русия стане лидерът на комунистите Генадий Зюганов. Според него “Сърбия и Русия биха работили за дестабилизиране на режимите в България и Румъния и за създаването на нов Варшавски договор. Той можел да се създаде в столицата на СР Югославия и да се нарича “Белградски договор”.
2. “Ако някои обвиняват Русия за марксизма, за това нека се сърдят на Западна Европа, Германия, където са се родили Маркс и Енгелс.” – горе-долу по същото време се изказал един професор, д-р Атанас Кехайов, в “Земя”.
Точно същата теза, че Маркс и Енгелс са виновни за комунизма в СССР, срещнахме и аз, и вие, преди около два месеца в БЛОГ.БГ в постинг на един от бригадирите му.
3. Редакционна в “Новинар” от 21 май 1996: “Може да сме колкото една човешка длан, но огромен Китай ни иска за приятели. Това пролича още щом като премиерът Виденов стъпи оттатък Великата китайска стена. След първия ден на посещението стана ясно, е страната на Конфуций, която е на прага на търговска война със САЩ, е готова да търгува с нас.” Отвратителна наглост! Комунистически Китай кога стана “страната на Конфуций”? Това и Господу дойде много – след 20 години китайската икономика се срина. Като всяка планова икономика – за повече подробности питайте Митко Krizata.
(Понеже това се твърди в неподписан редакционен коментар, който има политически смисъл, ще препиша от редакционното каре на въпросния брой на вестника имената на журналистите, работещи в отдел “Политика” – Огнян Стефанов (днешна агенция FROG.BG), Милка Славова, Владимир Дворецки, Даниела Бързанова, Паулина Бъчварова, Сима Владимирова, Симеон Гаспаров, Цветанка Ризова. Ако някой не разбира защо се “заяждам” с гореизброените чайнамени, да слуша: “Какво са две хиляди смъртни присъди за 1,2 – милиардното население на Китай? А колко загиват при пътни инциденти в Европа всяка година?”, попитал китайският посланик пред комисията на Организацията по правата на човека в ООН. А според световната история 28 милиона китайци са измрели от глад благодарение на икономическата програма на Мао, според която Китай трябваше да направи огромен скок и да надмине всички западни държави.)
4. На 17 май 1996г. по новата Нова TV имаше документален филм за Белене с продуцент Наделина Анева. (Може би ще си спомните името на тази жена и от по-рано. Тя изключително нагло – в стил “Продев” или стил “Дърева”, ако правите разлика между тях – се опитва да реабилитира комунистите в техния най-страшен вариант: геноцида срещу несъгласните с идеологията им.) И сега е същото. За Белене беше разказано в минал и бъдещ вариант.
- За миналото на Белене - Това е концентрационният комунистически лагер от 50-те и 60-те години. В пространно интервю Наделина Анева беше много благосклонна с Юлиана Ръжгева (надзирателка в женския изправителен лагер в Скравена, която беше оневинена от съда по времето на управлението на Виденов) и й позволи да заяви, че “в Скравена нямало убити, една жена умряла само и то от туберкулоза. Никакви побоища, защо ме съдиха?”
- За бъдещето на Белене – строителството на нова АЕЦ, интервюто на Н.Анева беше с Янко Янков (от днешната ПГ на левицата), виден атомен специалист, който каза буквално следното: “Трябва да загърбим лагера в Белене и да строим АЕЦ Белене!” Последваха красивите Яневи думи, “че “една върба поникнала в реакторното отделение. Може би това е най-сигурния знак, че АЕЦ “Белене” ще се строи!
Довечера – 30.04.2016 старата вече Нова ТВ ще предава 3-серийния документален филм “Граници”, разказващ за мигрантската вълна от миналата 2015. Постановчик на филма е СЪЩАТА Наделина Янева! Ашколсун!
5. Омръзна ми от манипулатори. При това тъпи манипулатори. Ето един предпоследен (засега) пример. Пак в. “Новинар” от 25.07.1996, информирайки ни за поредната актуализация на бюджета на Виденовото правителство, е публикувал снимка на пленарна зала. Николай Чечкин, фотографът, е снимал ПГ на опозицията. Виждат се в едър план Павел Шопов, Емил Капудалиев, Васил Гоцев, Надежда Михайлова, Муравей Радев. Под снимката пише: “депутатите гласуваха новия бюджет за 1996г. на първо четене”. А вляво от снимката журналистката Даниела Драганова е написала, цитирам: “НС прие на първо четене актуализацията на бюджета за 1996 със 117 “за”, 89 “против” и 2-ма “въздържали се” вчера.” Значи Чечкин е снимал кого? – 89-те “против”, калесвайки именно тях, че приели бюджета!
Колко излишни пари харчи тази партия! Вместо да ги даде за благоденствие на нацията, която се кани да управлява! Но комунистите никога не са мислили за нацията си! Защото те нямат Нация, а Интернационал! Те имат Идея, но продължават да ни я пробутват безидейно! Защото какво още трябва да се случи, за да ... ”Много кратки - 04” моя постинг от 19.02.2013 http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/19/mnogo-kratki-04.1055303
6. На 23 юни 1996 в “Неделя 150” с водещ Величко Конакчиев един периодично натрапващ ни се интелигент на име Марко Семов развиваше тезата, че “държава не може да се управлява само със синя или само с червена боя”. След което натопи перото си в една кофа - с каква ли боя - и започна да рисува картина, която е трябвало да ни се случи, но не се е получила, защото “ТКЗС-тата сега са в разруха, което нямаше да е така, ако бяхме запазили структурата им”. И някак между другото се похвали, че преди два дни представял книгата на Борислав Йотов “Престъпление без наказание”…
Питате за Борислав Йотов? Оня ден го гледам изваден от социалистическия фризер. Колко им е къса резервната скамейка на червените... Това ме прехвърли естествено на футболна вълна. Дойдохме до “Хайде наш’те”
ХАЙДЕ, НАШ’ТЕ
В началото на лятото на 1996 година в Лондон се проведе европейското първенство по футбол Евро’96. И само месец след това започнаха летните олимпийски игри в Атланта САЩ. Подробно съм описал тези събития в http://dobronameren.blog.bg/history/2011/07/04/bylgari-iunaci-prez-1996.776261, http://dobronameren.blog.bg/history/2011/07/06/bylgari-iunaci-sportni-mafioti.778105, http://dobronameren.blog.bg/history/2011/07/07/bylgari-iunaci-takiva-oshte.778825
Ако не ви се четат “стари работи”, ще ви дам основната идея – “Спортът като средство за отлагане на проблемите на тоталитарните държави”.
Но ви съветвам да си припомните “старото”, защото то И ДНЕС е “ново”. До “старите спортни имена” (поставени преди тирето) ще срещнете новите им модификации (поставени след тирето): Иван Славков - Стефка Костадинова, Димитър Пенев – Любослав Пенев, Майкъл Чорни – Тодор Батков, Иван Абаджиев – Нораир Нурикян, Боян Радев – Димитър Джамов, Валентин Михов – Борислав Михайлов, вечните христостоичковци, Нешка Робева, Гриша Ганчев, Николай Гигов, Венцислав Стефанов, Любо Ганев, Валентин Йорданов, Йордан Йовчев, Илияна Раева, както и “новите българи”, които вземат с охота държавни пари, за да играят в чужбина за своя единствено сметка – Валери Божинов, Григор Димитров, Симеон Щерев... На пропуснатите се извинявам.
И ще добавя за кой ли пореден път: Ако ТЕЗИ са българите-юнаци, аз отказвам да съм българин като тях!
Тагове:
НИЕ-347 Ранното лято на 1996 година в Бъ...
НИЕ-661 Краят на първата година в ЕС
06.05.2016 10:32
За съществуването на корупцията и преди и сега, съм напълно съгласен. Мога да допълня, че корупция има и ще има във всички общества и държави, а не само в България. И аз не съм борец срещу Нея, за тази длъжност търсете Босия. Аз пиша за избора на посоката на развитие на нашето българско общество - демокрация или диктатура. И припомням на съгражданите си, че ЕДНИ И СЪЩИ партии и физически дори хора, ни дърпат към тоталитария СССР, или както там днес се нарича тази Организация. С една висша цел - да ги разпознаваме и отмахваме от пътя си, за да не се препъваме треторно, четворно и т.н. в едни и същи камъни.
Това е неизмеримо по-висока цел от борбата с корупцията (например) и се сърдя, когато някой, който и да бил той, ми се прави на неразбрал.
