Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2016 09:58 - Времето на Жан - Утигури и кутригури
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1490 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Предстои ми да разказвам за проблемите на БСП през 1996-та. Когато едните социалисти свалиха другите социалисти. Когато “Жан Виденов се хвана за топките” (автентично от в.Ку-ку), а Андрей Луканов “ритна камбаната” (в.Декорация).

Позволете ми образното сравнение в заглавието за тези разделни времена с двата рода на протобългарите от 5-6 век след Хр. – утигурите, населявали земите ЗАПАДНО от р.Дон в Украйна и кутригурите, населявали земите ИЗТОЧНО от същата река Дон. Видя ми се интересно ... Изток, Запад, Украйна. А бе, да не излезе, че Путин е българин?! Шегувам се! Иначе този “българин” направо ще откъсне топките на “бригадира от безистена”. Не че няма да бъде много-о-о забавно, ама да не навлизам в територията на СС (свободните старчета).

ПАРТИЙНИЯТ ВУЛКАН КЛОКОЧИ

Отношенията в една тоталитарна партия винаги са били такива. Вътре трябва да се наберат достатъчно количествени натрупвания, за да се види нещо качествено отвън. Дими отвреме на време вулканът, тук таме се появи някой топъл извор, но няма трусове, няма лава…  Докато, непредвидимо, за един ден, градовете в подножието на мирния великан се покрият с 10 метра пепел, ако не е минал и огнен поток минути преди това. Населението, което няма дялове в собствеността около вулкана, дава много излишни жертви, защото е можело да се изнесе овреме, ако е било предупредено за “пленума”. Склонен съм да приема и тезата, че жертвите сред хората, които знаят за вътрешните количествени процеси, са не по-малко. Само че защо стоят до последно? Към тези от тях, за които подбудите са сантиментални – “майка и татко са се родили тука”, например – съм много по-снизходителен. Но за другите?

Както сполучливо го беше обобщил Валентин Вацев (в този момент член на ИБ на БСП) – “А бе, Виденов, дай малко кокала и на други, как може така?”, докара на главата на премиера вот на недоверие през януари 1996 заради хляба, убийство на шефа на парламентарната земеделска комисия през февруари Тодор Тодоров; смяна на шефа на БНБ; скандали в телевизията и в радиото; мартенския пленум на БСП и – убеден съм – ескалацията на престъпността и лудия бяг на долара нагоре! Флиртовете с Царя – също! Неприятностите на властващите продължават с пълна сила и през второто тримесечие на 1996-та. Партията дотолкова е заета с вътрешното преразпределение на властта, че няма време да се включи активно в кандидат-президентската кампания. Което ще й коства първото “сериозно изригване на вулкана” – избирането на син президент. Но да видим събитията.

Във връзка с празника на труда 1 май председателят на КНСБ Кръстьо Петков разпространи Отворено писмо до премиера Виденов. В него той казва: “Обръщам се с това открито писмо по повод на вашите публични твърдения, че синдикалните лидери разпространявали лъжи за социалното положение в страната. Заявили сте още, че моите предсказания за икономическата ситуация никога не се сбъдват, което е косвено обвинение в некомпетентност. В официалното си изявление по БНТ си позволихте да причислите ръководителите на синдикатите към участниците във въображаем заговор срещу правителството и саботаж срещу държавата. …От този провал като политик и държавник вие имате два достойни изхода – единият е да се оттеглите заедно с екипа си и да отворите място за ново правителство на управляващото политическо мнозинство. Другият…”

Спирам цитата до първия изход, защото вторият е писан само, за да подчертае Първия. Така ще имам време и аз да подчертая, че Кр.Петков не допуска друга възможност, освен новото правителство да бъде от същото управляващо политическо мнозинство. Ами, прав е Виденов, че предсказанията на професора никога не се сбъдват. Само че той, Виденов, мисли така, защото не смята да сдава властта на друг от своите. Което Кръстьо му предлага. Пък демократичната съдба на България не ще и двамата.

На 8 май доларът прехвърли 100-те лева. На 9 май – 130. Два дни по-късно стана 140. На 13 май най-информираният вестник по паричните въпроси “Капитал” написа: “Курс за деня няма, има курс за момента.” Всички магазини смениха табелките на стоките си, изписвайки на тях съвсем откровено цените в долари. На 15 май Парламентът прие Закона за банковите фалити. На 27 май доларът стигна 200 лева за парче. Докато течаха описваните събития, от 1 май влязоха в сила увеличения на цените на тока за населението – с 19,2 на сто, на парното – с 29,4 на сто, на бензините – с около 12%

Петьо Блъсков позволява на страниците на вестника си (“168 часа”, 13 май 1996г. например) Красимир Премянов, шеф на ПГ на социалистите, да коментира тези събития така: “Не сме във фатална ситуация. Не ме провокирайте по този начин. Обективните трудности не са криза, а изпитание и това би трябвало да го знае всеки нормален човек. Освен това трудностите не са предизвикани от дейността на правителството, а от икономически и финансови вътрешни и външни фактори. Многото трудности, които се изсипаха върху нас буквално за броени дни, усложняват решенията, които трябва да се вземат за часове. Надявам се, че ще се справим с привидния хаос.”

Тошо Тошев позволява на страниците на вестниците си (“Труд”, 13 май 1996г. например) Николай Камов, говорител на ПГДЛ, да коментира тези събития така: “Миналата година Партията прояви огромна търпимост и не търсеше проявление в критиката. Тя имаше достатъчно основания за това, но искаше да даде възможност на кабинета да се разгърне. Сега на улицата казват: “БСП се провали.” Това не е вярно и аз не искам това да се случи. Ако имаме провал в отделна област, трябва да има ясна персонифицирана отговорност и тя да се поеме. Всичко това ме тревожи, подчертавам. И се надявам, че изправен пред драматичните предизвикателства на ситуацията в страната, ВПС ще събере мъдрост и ще каже; “Стига, баста на тези процеси!” Защото има една граница, зад която хората, които умеят да работят на тъмно, които умеят да организират интригата, ще бъдат освободени от всякакви скрупули. И ще наложат, ще създадат профила на БСП, от който после дълги години няма да можем да се освободим.”

Изказвания на други политици, взети също от в.”Труд”:

- Йордан Соколов, СДС: “Отговаряме отрицателно на всички опити с наша помощ да бъде свален кабинетът.”

- Ахмед Доган, ДПС: “Насила да ни дават властта сега, няма да я вземем.”

- Стоян Александров (от кои?): “Правителството си въобрази, че е направило нещо. А това беше по-скоро резултат от добра конюнктура, наследство и може би инерция от добрите очаквания. Сега изведнъж “времето ги изненада” и изпаднаха в цайтнот.”

В тези дни “премиерът Жан Виденов покани неочаквано на разговор лидера на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев. В същото време вицепремиерът Дончо Конакчиев обсъди обстановката в страната с председателя на КНСБ Кръстьо Петков”. (“Труд”, 15 май 1996).

- След срещата с премиера Тренчев се излива така: „За съжаление не мога да бъда оптимист. Дори да приемем, че премиерът е човек, който искрено желае да направи добро, покрай него има хора, за които единствената цел е да забогатеят лично и да си оправят положението, докато са на власт. Дори БСП да прибегне до варианта широка коалиция, пак социалистите ще са в основата на властта, а извънпарламентарните сили ще са просто декор. Другият вариант е опозицията да поеме управлението, но това може да стане само с предсрочни избори.”

- Коментар на Кръстьо Петков след срещата с вицепремиера (“Труд”, 21 май 1996): “Сега ни предизвикват да оглавим недоволство. Това е тънък ход, за да може да се стовари цялата отговорност върху синдикалните ръководства. Те да бъдат обявени за врагове на структурната реформа и да започне ловът на вещици. Ние разчитаме на естественото недоволство, което идва отдолу и носи своите качества. Очакваме социалният, синдикалният протест да се излее в граждански протест. Интересно е да се види дали за пореден път българинът ще се примири, ще замълчи и ще преглътне.”

- На 2 юли двата синдиката проведоха Ден на протеста и го завършиха с общ митинг на площад “Ал.Невски”. Вестник “168 часа” илюстрира това с впечатляваща блъсковщина – на фона на снимка от митинга Тренчев и Петков са по плувки. Тренчев е заврял маркуча на една кофпомпа в задника на Петков и помпи ли помпи с другата свободна ръка. И двамата се кефят.

- Пак в тези ужасни дни Минчо Коралски е казал, че “нашите пенсионери няма как да минат за бедни, ако се приложат европейските стандарти. 90 на сто от тях имат собствено жилище”. Вестник “Дума” сипе гневни филипики срещу това изказване. Разбира се, нали БСП е социалната партия, партията на този електорат, нали Минчо Коралски е нейният социален министър. ИБ на Партията излезе с декларация срещу “Дума”. Дончо Конакчиев обвини Стефан Продев, че докато се пише защитник на бедните, живее във вила, чието обзавеждане струва милиони.

И това ако не е “клокочене”, здраве му кажи! Само че употребено за партийни цели. В края на краищата Коралски е казал една истина, Конакчиев – друга. Продев ги громи, а отминава с безразличие пълните глупости, които сипят други партийци.

Например:

- проф.Стефан Стоилов пред “Труд” в началото на май:  “Според мен скокът на долара в последните дни се дължи на неизконсумирана инфлация от миналата и от тази година.”

- Румен Гечев в “Панорама” по същото време: “Курсът на долара слезе под 100 лева, така че тези, които са си купили долари по 130 лева, вече са изпили огромни количества студена вода.”

- Стойко Пенчев, депутат от БСП, на въпрос на Катя Иванова („Демокрация”,13 май 1996) “Правителството ще издържи ли до края на мандата си?” отговаря: “Да, разбира се, няма проблеми.”

- Партийният шаман Димитър Гронев пред в.”Банкер” (що там, а не в “Дума”?): “Разцепление в БСП не се очаква”.

- В телевизионно изявление в първите дни на юли 1996 година новият министър на енергетиката в правителството Румен Овчаров ще поиска “разбиране от нацията за повишението на цените на енергийните източници, търпение, за да се спасял отрасълът”. (Някъде по-нататък, като се позабравят тези събития, след 5-6-7 години, когато следващо правителство бъде принудено да вдига цените на тока, парното и бензините поради все тази причина - съотношението долар-лев - Румен Овчаров ще громи от името на БСП “некадърниците, които докараха до съсипия България”. Което показва, че освен същият некадърник, е и недобросъвестник!)

- А пък Никола Койчев, който освен, че стана шеф на столичните социалисти, е и председател на Икономическата комисия в Парламента заяви (видяно по телевизията на 13 май 1996), че в резултат на закриването на губещи предприятия без работа ще останат 40000 души. Да беше спрял до тука! Обаче не – тези 40 хиляди души щели да добавят към ръста на безработицата “само 1,01 на сто”. Ако това не е грешка на езика, тогава обикновената математика дава в резултат, че безработните в България са 4 милиона. Това и аз не мога да го измисля!

- „Някой измисля разни неща, за да може да създава проблеми на България, на нас, и на вас. Кой е този някой? Ами, естествено е кой. Този, който се награби през 1991-1992. Който разруши селското стопанство, промишлеността на България…” – Дончо Конакчиев пред “24 часа” от 10 май 1996.

Е, къде е тук “загрижеността на БСП за народа”, къде е “компетентността на социалистите, които…”  и така нататък?

Сега да видим какво се случва през същите тези майски дни на 1996-та на другия открит фронт между управляващи и вътрешно-партийната им опозиция.

- На 3 май 1996 трима полицаи бяха застреляни в столичния ж.к. “Люлин”. Те били общо 4-ма, били цивилни и без бронежилетки, но изпратени на спецоперация за арест на две лица, които рекетирали и заплашвали с убийство служител на МВР, както твърдят от вътрешното ведомство. Освен това района на акцията не бил отцепен, както изисква практиката. Ох, милите събирачи на взетия рекет…

- На 6 май гръмна новина: Виденов уволнява Начев като министър на вътрешните работи и на негово място назначава Николай Добрев. Причината: вечерта на трагичния ден м-р Начев е бил на конкурса “Кралица на красотата” в компанията на Жени Калканджиева и други миски, където се “веселил и танцувал до зори”. Във всички вестници има снимка на веселия министър на вътрешните работи на маса редом с красиви жени. (Остава ми да напиша кой преди вестниците направи достояние на целия народ запивката на Любомир Начев с красавиците – Севда Шишманова в късните новини на Канал 1. И че тази репортерка след няколко дни получи званието “Почетен член на националния полицейски синдикат”. Колко лесно се ставало член, ако си член… А вече като член не ти мърда кореспондентско място в Лондон. Или във Вашингтон – по избор.)

- Няколкократните подкани на Александър Лилов, Андрей Луканов и Янаки Стоилов премиерът да направи промени в кабинета си се осъществиха.

Няколко думи за новия министър Николай Добрев, комуто предстои да изиграе важна роля в бъдещите близки събития. Инженер геофизик, но завършил политология в Москва и след това занимаващ се само с кадрова и организационна работа в партията. Тръгва от първи секретар на Комсомола в град Гоце Делчев (Дупница), за да стане секретар на ЦК на ДКМС след злополучния Енчо Москов. Във ВС на БСП влиза на 41-я конгрес. По-късно бива кръстен “сивия кардинал на партията”. Името му не се свързва пряко с нито една от групировките в БСП.

Седмица след смяната на вътрешния министър столичната организация на БСП осъмна с нов председател. Александър Маринов беше изместен от Никола Колчев. Тук ще добавя само, че столичната партийна организация е много важна капия, и че г-н Колчев е от Белоградчик, родния район на Александър Лилов.

В седмицата преди оставката на Начев и 2 дни след „усамотението” на първата дама на “Орион” Веска Меджидиева в ЮАР, на 2 май 1996г. беше арестувана Цецка Петрова, директорка на банка “Електроника”, клон Хасково. Тя е обвинена, че чрез банкови операции е превъртяла 300 милиона лева на БЗПБ (Вескината банка), както и за раздадени необезпечени кредити от 3-те милиона на Майкъл Чорни на този и онзи. “И на един няколкократен световен шампион по борба”, е написала Люба Манолова във в.“Демокрация” на 3 май, без да спомене името му, макар България да има само един няколкократен такъв (ако разбираме няколкократен като повече от двукратен). Ядосвам се, защото кметът на Плевен Румен Петков, комуто предстои голяма кариера в партията, нарича тези хора – орионовците – “хора с неясна връзка с БСП”. Хайде, холан! Връзка като корабно въже, като въже за бесене, като пъпна връв, връзка като слънце…

ГРАНИТНИ ИСТОРИИ В ТЕЛЕВИЗИЯ, РАДИО и ПАРТИЙНАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

1.         Вестник “Стандарт”, 24 април 1996: “Стигнах до печалния извод, че една партия с 110-годишна история като БСП, която е имала Георги Кирков, сега е стигнала дотам, че да се задоволява с Клара Маринова” е казал Иван Гранитски.“ И потвърдил сключена бартерна сделка за доставка на компютри за телевизията с внука на Гаврил Генов - Юлиан Генов (фирма “Прософт”) за 100 хиляди щатски долара - вестник “24 часа”. (Тази роднинска връзка часовият информатор е пропуснал. Аз обаче не прощавам!)

Изказването си пред “Стандарт” Гранитски е направил ден преди левите депутати да отхвърлят внесеният в парламента вот на недоверие за него. Разпределението на червените депутати при гласуването е било 66 гласа “за” оставане на Гранитски, 56 “против” и 4 недействителни гласа. Трима депутати от БСП не са участвали в гласуването поради отсъствие. На ръба, нали? Но защо, обяснете ми, искат да свалят Гранитски след като заставката на “Плюс-минус” продължава да ни въздейства с червения плюс и синия минус.

В печата пише съвсем открито, че приятели на Гранитски са Андрей Луканов, Стефан Продев, Георги Първанов, Николай Камов, Юрий Борисов, Александър Лилов. А когато интересите на партийци от такъв калибър се сблъскат с интересите на други партийци от същия калибър, може да се очаква всичко. Дори синята опозиция да внесе вот на недоверие в Парламента, синдикати да плашат с взривяване на жп линии, таксиметрови шофьори да блокират движението в градовете – четете по-нататък. Тук да продължим с борбите в телевизията. Които впрочем са смешни, защото само глупак може да се надява, че като смени Гранитски с Токаджиев и ще ми обърне вота – вместо за Виденов съм щял да гласувам за Луканов.

На 5-ти юни 1996, късно вечерта парламентарната група на БСП е взела решение да се депозира искане за оставката на генералния на телевизията. Предложението според вестниците било на Красимир Премянов, но подкрепено от 65 червени депутати. Малко повече от половината на общия им брой. Сред противниците на свалянето на Гранитски най-интересни ми се сториха имената на Георги Първанов, Чавдар Кюранов и Николай Камов. Разбира се и това на Александър Маринов. В самата пленарна зала изравнените сили естествено предизвикаха скандал. За свалянето трябваше да се обявят половината депутати  плюс един, а на таблото бяха изписани 118 гласували общо, от тях 114 срещу Гранитски. Тук председателят Сендов тресна звънеца и прекрати пленарното заседание поради липса на кворум, без да преброи поименно депутатите, както е записано в парламентарния правилник. “Аз си отчитам присъстващите по това, което сочи таблото. Който не гласува, за мен не присъства.”, казал академикът според “Труд”. Веднага след помощта Сендова, ПГ на левицата се събрала на 4-часово непредвидено заседание, където било прегласувано искането за оставка на Гранитски. С 69 “за”, 13 “против” и 12 “въздържали се”. Вестниците от другия ден излизат с големи заглавия “Блъскат Гранитски!”.

Не мога да се сдържа да не покажа мнението на един мой “любимец” – Иво Атанасов. “24 часа”, 6 юни 1996: “Сега и аз съм убеден, че трябва да бъде сменен Гранитски. Надявах се, че след гласуването преди месец ще настъпят някакви промени в телевизията – да се отразява по-адекватно действителността. Знаем, че има складове, които пращят от олио, но това не се вижда по телевизията, а се показват празни рафтове. Знаем, че има бандити, които заплашват частни фурнаджии да не произвеждат хляб и те очевидно не са свързани с правителството, а искат да го дестабилизират. Но оказа се, че няма храбри репортерки, които да снимат такива бандити, а храбростта им стига до там да снимат Любо Начев на маса.” Понеже и аз съм за адекватно отразяване на действителността, да напиша, че до онзи ден – 20 години по-късно Иво Атанасов беше член на СЕМ от червената квота. Може и още да е, не съм сигурен.

 Историята продължи, или завърши, с подаването на колективна доброволна оставка на цялото ръководство на телевизията: Гранитски, Токаджиев, Валери Запрянов, Стефан Савов, Тома Иванов, Живка Стоянова, Орлин Филев и Пенчо Ковачев. Мотиви: “При подобен неконструктивен подход към проблемите на телевизията не сме в състояние да изпълняваме служебните си задължения”.

Бря, къде отиде смелостта и независимостта Гранитна? Остана само тарикатщината му - веднага след оставката излязъл в отпуска.

Парламентът (ПГ на левицата) прие, че Гранитски сам си е подал оставката и предложи за временен шеф – до изборите – неговия заместник, изпълнителния директор Иван Токаджиев.

След като отминаха дните за дебати и отхвърляне на вота на недоверие срещу правителството, в понеделника на 24 юни 1996-та, беше открита процедурата за подаване на документи за нов шеф на TV пред парламентарната медийна комисия. Общо кандидатите са 26 (после се чудим защо партиите ни били 300). От Иван Токаджиев, през Иван Гарелов – изборът на крилото на Виденов в БСП, Явор Цаков – фаворит на поддръжниците на Гранитски, покрай преподавателката по журналистика Светлана Божилова, човекът на Пресгрупата Юрий Асланов (доведен брат на Сергей Станишев, нали знаете), кинорежисьорите Людмил Стайков и Милен Гетов, директорът от Иван-Славково време Христо Цачев, писателят-земеделец Пелин Пелинов, легендарната новинарка Нери Терзиева – представителка на “Форум свободно слово”, та чак до вечната Амбър Хачо Бояджиев и световно неизвестната Янина Чилева.

2.         Все още протестиращите журналисти от Радиото, които бяха уволнени през януари, се появят редовно в ефира на частното “Дарик” радио, където водят едночасово предаване, наречено “Защо”. Тези журналисти основаха около средата на април сдружение “Форум свободно слово”. Нищо лошо дотук. НО – учредители на “свободното слово” станаха Чавдар Стефанов, Еми Барух, Лиляна Попова, Румяна Червенкова… Ами, че те до преди година не можеха да се гледат поради принципни партийни различия. Същото ще се случи и когато Костов вземе властта догодина. Какво ги обединява сега?- освен идеята “Виденов да си ходи”! Къде е тук “Свободното слово”?

И още нещо – няма я и обективността в информирането на слушателите.

Пример – На 26 юни 1996 в сутрешното предаване “Хоризонт преди всички” имаше две кореспонденции от страната – една след друга. Първата беше от Хасково, интервю с кмета на града. “Цъфтим, строим, пишем програми за ускорено развитие, ще…” и други подобни. Както казват сърбите – као оазис. Втората – от Кърджали. Окръжният кореспондент Георги Талев говореше така: “най-после заседание на общинския съвет, разпределяне на местата между разединените управници, политически спектакъл, сметки и напразни обещания”. С една дума – апокалипсис. А дереджето на общините Хасково и Кърджали е едно и също приблизително. И хората му са на един хал. Но в Кърджали управлява Расим Муса, човекът на Доган. За протокола: редактор на радиопредаването беше Йони Тулешкова, водещ – Красимир Луканов.

3.         Интересно ми е да следя извивките на творческата ни партийна интелигенция. Много е поучително. Освен това представлява вид ръководство за изучаване на хорската низост.

- Вестник “Тримата глупаци”, 1 юни 1996: “Само един телевизор е с най-плоския екран в света – Самсунг. Само една телевизия е с най-плоската програма в света – Канал 1 и Ефир 2 на Гранитски.”  - без никакъв подпис!

- Или пък (пак там): “Един министър твърди, че зърнена криза няма и не е имало. Друг ги разправя, че престъпността е намаляла с нам колко си на сто. Трети те убеждава, че няма защо да си теглиш спестяванията от банката. Четвърти ти говори, че инфлацията намалявала. Пети… Шести… Стоиш и им гледаш цирка. И най-лошото е, че искат и да им ръкопляскаш!” – подписано е  “Трима от публиката”.

(Дешифрирам - преписвам от редакционното каре на вестника: Доньо Донев, Манол Манов и Виктор Самуилов. Досрамяло ги е да се подпишат под мнението си! А бе, чучулиги батьови, както би казал шефът Ви: Като имаш позиция, имай и дупе да я отстояваш! Отбелязвам, че вестник “Тримата глупаци” е издание на пресгрупа “168 часа” и негов главен редактор е Доньо Донев!)

 - През май мораво-червеният поет Дамян Дамянов издаде свои епиграми и кратки стихотворения за песни, които е написал през последните три години. Ето една от епиграмите Дамянови: “Искате пълна урна? Дайте ми пълна фурна!  Инак ще ви катурна.”

 - На 30 май 1996 писателят Стефан Цанев написа открито писмо до Жан Виденов: “Най-безпощадни към теб ще бъдат твоите хора – онези, които ти повериха властта, онези, чиято партия ти дискредитира, както никой досега; няма да ти простят и онези, които повярваха на измамните ти обещания, с чиято бедност ти се подигра, убивайки им последната илюзия за справедливост. Жан, иди си с мир!”

 - 5 години от създаването на театър “Ла Страда” и възраждане на Клуба на художествено-творческата интелигенция била отбелязана с купон в сградата на театъра. Меценат на театъра е Пламен Тимев-Ганди, а първи председател на възродения интелигентен клуб отпреди 25 години е Иван Славков. На купона (според “Труд”- 6 юни 1996) са присъствали артистите Ванча Дойчева, Ангел Георгиев, Анани Явашев, Руси Чанев, Мая Новоселска, политиците Любомир Коларов, Александър Томов, писателите Христо Калчев, Лъчезар Еленков, Петко Братинов, журналистите Явор Цаков, Иван Гарелов, певците Грета Ганчева и Георги Минчев. Според “24 часа” почерпката минала под девиза “Да го духа и тази криза”.

 - А танцьори от ансамбъл “Пирин” – Благоевград в знак на протест срещу управляващите “с песни под прозорците на кмета се изкъпаха в общинския шадраван” – “Труд”, 8.6.1996. Ама какво им става на тия социалистически поддръжници? Когато половин България твърдеше, че “Времето е наше” през 1990-та, ансамбъл “Пирин” хвърляше хора и танци в чест на БСП. Сега управлява същата БСП, те й се гневят и се мокрят в градския фонтан… Както е тръгнало, очаквам “пиринци” да започнат да въртят гюбеци в чест на Доган. А може, ако им сменят валутата, да се научат и на рап… Това е единия вид поведение – “Свирим на онзи, дето плаща повече и на ръка!” - Унизително!

- Друг вид поведение е – “Днес пея в хора на девиците. Това, че вчера съм пял в мъжки хор, какво значение има, смених си пола, господа!” - Светлин Русев (например в “Труд” от 29.05.1996): “Каквото и да се каже, вече ще бъде само думи в сравнение с хаоса и безнадеждността, която постигнаха властолюбието, личните интереси, апаратните игри и некадърността. Времето на мъдри съвети, предпазливи препоръки и другарска критика е минало. Няма място място за повече илюзии. Няма Ваши и Наши, няма сини и червени, оранжеви и зелени – става дума за спасението на България. Какво още трябва да стане, за да се разбере, че Жан Виденов се е провалил напълно?”

Винаги е било така в Вашата партия, г-не – онова за “властолюбието, личните интереси, апаратните игри и некадърността”! Но докато тя беше непоклатимо на власт - 50 години – не ви идваше на ума, че “няма място място за повече илюзии”. Сега се сетихте! Да бяхте 30-годишен, да кажем “сбъркало е момчето”, но вие приближавате 70-те. Впрочем никога не е късно човек да стане за резил! Имам предвид за резил пред потомците!




Гласувай:
4



1. getmans1 - Утигури и кутригури и откровени ...
26.04.2016 10:39
Утигури и кутригури и откровени чукундури!
цитирай
2. dobronameren - Изкушавам се да се съглася с добавката "чукундури"
26.04.2016 18:27
Защото под чукундур се разбира обикновено прост, неук, необразован, ограничен човек. Като staler например. Но и като, има една pitanka, която се "бара" от друга боя. Само че сред българските привърженици на руския днешен обществен строй има образовани и умни хора. които не влизат в групата на чукундурите, ако подхождаме строго семантично към понятието. Те са ми непонятни, защото мога да се обзаложа, че точно това ще е утежняващо вината им обстоятелство пред съда на Историята.
Затова и съм внимателен към някои характеризиращи ги епитети. В това се изразява добронамереността ми. Но дотук!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872707
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031